№ 103
гр. Стара Загора, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20245530203724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. М. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
П, община П, област П ул.“ *** чрез пълномощник адвокат С. М. — АК П с
адрес за призоваване: гр. П, област П ул. ***, против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********
на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 300 лева.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не изпраща
представител и не се явява в съдебно заседание. В жалбата се моли
електронния фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира направените по делото разноски.
Органът издал обжалвания електронен фиш, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален
представител, който счита обжалвания фиш за законосъобразен и моли
същият да бъде потвърден. В придружително писмо към преписката сочи
аргументи в подкрепа на тази своя позиция. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
1
законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено
следното:
Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, на 02.02.2021 г., е издала електронен фиш
№********** за налагане на глоба, за това, че на същата дата в 10:10 часа
било извършено нарушение с ППС- лек автомобил "Фолксваген
Транспортер" 70 Д, с регистрационен номер *****, с обща технически
допустима максимална маса 2640, брой оси 2, категория ППС, в община Стара
Загора, по път I-5 км. 239+292, с посока Намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според
категорията на пътното средство.
Деянието било установено с устройство № 20812, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км. 239+292.
Нарушението е квалифицирано по чл.139, ал.5 и ал.6, във връзка с чл.102,
ал.2 от Закона за движението по пътищата, за което на основание чл.179, ал.3,
във връзка с чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, е наложена
глоба в размер на 300 лева на собственика на когото било регистрирано ППС -
Р. М. Н..
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП: "Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. "
По делото не се спори, че лек автомобил Фолксваген Транспортер" 70 Д, с
регистрационен номер *****, с обща технически допустима максимална маса
2640, брой оси 2, категория ППС, се е движил в община Стара Загора по път I-
5 км. 239+292, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
За извършеното конкретно деяние нормата на чл.179, ал.3, във връзка с
чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата предвижда налагане на
глоба в размер на 300 лева, като правилно е била приложена санкционната
норма.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в електронния фиш и възприети от АНО, се
2
установява по категоричен начин от приложените по
административнонаказателната преписка писмени доказателства и от
представените в съдебно заседание такива. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги
приема за достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, а по същество същата е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
дължи такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства.
Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
В разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство/но само ако е вписан в
свидетелството за регистрация/, чието задължение е да установи размера и да
заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
3
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл.167а, ал.3 от ЗДвП . Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно
чл.189е, ал.8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в
разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, а именно- контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: място, дата, точен час
на извършване на нарушението, регистрационен номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС, е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на
ППС и изминатото разстояние.
Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/ от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП , който, както вече
беше отбелязано, заедно с приложените към него изображения във вид на
снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 20812,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
По този начин е установено нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, който задължава собственика да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателя. Разпоредбата на чл.179, ал.3 ЗДвП, предвижда налагане на
наказание глоба в размер на 300 лева на собственик на пътно превозно
4
средство, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 10 от ЗП, установяваща, че Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
Атакуваният електронен фиш е издаден по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", но следва да се има
предвид, че същия се отличава както от административните актове по смисъла
на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по
смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4
изречение второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между ЕФ и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може
да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН, относно реквизитите на
наказателното постановление са приложими по отношение на електронния
фиш.
В случая обаче настоящия съдебен състав, счита, че процесният
електронен фиш следва да бъде отменен. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни
средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавите-
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива
1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на
ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл.
10, ал. 7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които
правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.
5
Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с
който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните
разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно
прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл. 51, § 1 от Хартата на
основните права на ЕС (вж. решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. по дело C
617/10, Еkerberg Fransson, т. 17 и т. 19, решение на Съда на ЕС от 05.05.2022 г.
по дело C 83/20, т. 25 и т. 26 и др.), те са длъжни да зачитат правата и спазват
принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по
чл. 49 от ХОПЕС, които съгласно чл. 52, § 7 от ХОПЕС и чл. 6, § 1, ал. 3 от
ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки
при нейното тълкуване, е предвидено следното: "Този член повтаря
традиционното правило за липса на обратно действие на законите и
наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния
закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държави-
членки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права......
Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението
и наказанието, утвърден от общи за държавите-членки конституционни
традиции и от практиката на Съда на Европейските общности". Следователно
разпоредбите на чл. 49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на
законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не
право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл. 52, § 5,
изр. второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване
и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат
правото на Съюза.
С решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C 61/23, "Екострой"
ЕООД беше прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
След анализ на предвидените в националното ни право глоби и имуществени
санкции по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП с фиксиран размер, възлизащ съответно
на 300 лв., 1800 лв. и 2500 лв. (т. 48 от решението), в т. 52 от същото Съдът на
ЕС изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда
никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от
националните съдилища при отчитане на характера или тежестта на
извършеното нарушение (напр. степента на умисъл или непредпазливост на
6
извършеното нарушение – т. 49 от решението, разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса или
наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден
маршрут – т. 50 от решението, категорията на емисиите, към която спада
използваното превозно средство – т. 51 от решението). В т. 53 от същото
решение Съдът на ЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои
предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази
глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението,
както предвижда системата от наказания, предвидени в чл. 179, ал. 3 – 3б от
ЗДвП, се явява непропорционално с оглед на целите, посочени в правната
уредба на Съюза.
Така установената явна несъразмерност на предвидените в тези
разпоредби наказания, предвид техния фиксиран размер и невъзможността за
адаптирането им в съответствие с особеностите на конкретния случай, както и
изключването на възможността за прилагане на института на маловажния
случай съгласно чл. 189з от ЗДвП, се явява в противоречие както с вторичното
– чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, но така и с първичното право на ЕС – чл. 49,
§ 3 от ХОПЕС (според чл. 6, § 1, ал. 1 от ДЕС Хартата има същата юридическа
сила като Договорите).
В константната практика на Съда на ЕС безпротиворечиво се приема, че
националните съдилища, натоварени в рамките на тяхната компетентност с
прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, са длъжни да гарантират
пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост по собствена
инициатива оставят без приложение разпоредбите на националното
законодателство, които им противоречат, без да е необходимо да искат или да
изчакват тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто
и да било друг конституционен ред (вж. в този смисъл решение от 04.12.2018
г. на Съда на ЕС по дело C 378/17, Minister for Justice and Equality, т. 35,
решение от 09.03.1978 г. по дело С-106/77, Simmenthal, т. 17, 21 и 24, решение
от 06.03.2018 г., по съединени дела C 52/16 и C 113/16, SEGRO и Horvбth, т. 46
и мн. др.).
Следователно, след като с решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по
дело C 61/23, "Екострой" ЕООД е установено противоречието на
предвидените в чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната
пропорционалност, изведено в първичното и вторичното право на ЕС, то за
българския съд следва задължението да остави посочените санкционни
разпоредби неприложени.
Същевременно, с оглед принципа на законоустановеност на наказанието,
уреден както в първичното право на ЕС – чл. 49, § 1 от ХОПЕС, но така и в
7
националното ни право – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, съдът не може да замести
законодателя при определянето на наказанието по вид и размер.
Диференциацията на административнонаказателната отговорност, разбирана
като уреждане в закона на различна такава отговорност за различните видове
административни нарушения в зависимост от тяхната тежест и степен на
обществена опасност, е задача на законодателя, а не на съда. В правомощията
на съда е единствено нейната индивидуализация, при която дейност, съгласно
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган, а при проверка на издадения
санкционен акт и съдът, вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Наказанието,
разбира се, подлежи на индивидуализация, само ако санкцията, предвидена за
извършеното нарушение, е относително определена, в чиито граници съдът е
длъжен да определи наказанието – чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Когато обаче
санкцията е, както в случая, във фиксиран, абсолютно определен размер, то
съдът не разполага с възможност да наложи наказание в размер, по-нисък от
предвидения – чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, дори и да установи очевидната
несъразмерност на предвиденото от законодателя наказание с оглед
конкретната тежест на извършеното нарушение.
Като следствие от изведения в константната практика на Съда на ЕС
принцип на предимството на правото на ЕС пред противоречащото му
национално право съдът е длъжен да не приложи санкционните разпоредби на
чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП без обаче да може да определи и съответстващо на
тежестта на нарушението наказание. Да се приеме противното би означавало
да се наруши посочения принцип за законоустановеност на наказанията, както
и принципът на разделение на властите, прокламиран в чл. 8 от Конституцията
на Република България.
Конституционният съд последователно се придържа към възприетото в
практиката му разбиране, че е конституционно нетърпимо който и да било от
органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да излиза
извън конституционно очертаните предели на властване, да отказва
осъществяването на възложените му властнически правомощия или да
делегира другиму свои конституционни правомощия, както и да отнема
конституционно предвидени правомощия на държавните органи (решение №
15 от 28.11.2022 г. на КС по к. д. № 10/2022 г., решение № 6 от 2020 г. по к. д.
№ 10/2019 г., решение № 3 от 1996 г. по к. д. № 2/1996; решение № 6 от 1998 г.
по к. д. № 4/1998; решение № 10 от 2003 г. по к. д. № 12/2003; решение № 4 от
2010 г. по к. д. № 1/2010; решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 и др.). Не
е в компетентността на съдебната власт да законодателства като създава
правни норми. Органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, не
8
могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност. Съдебната
власт не може да създава правила за поведение, а следва да прилага законите,
създавани от законодателната власт, и подзаконовите нормативни актове,
издавани от органите на изпълнителната власт (в този смисъл изрично
решение № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011 г.).
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е
необходимо да обсъжда наведените в жалбата аргументи за отмяна на
процесния електронен фиш.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата
страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, в изпълнение разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., съдът
определя в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адв. С. М.
от АК Пловдив възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, платимо от
Агенция "Пътна инфраструктура".
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на Р. М. Н. ЕГН ********** за нарушение на чл.
139, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 300 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Р. М. Н. ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9