Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и втора, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Евдокия-Мария Панайотова разгледа гр. д.
4 548/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Б.М.М. да
заплати на „Ю.Б.“ АД следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с с чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД):
- 93 532,55 евро главница по договор за кредит
от 01.09.2008 г. плюс законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното
изплащане. Искът в тази му част е предявен като частичен за 128 000,00 шв.
франка (97 135,36 евро) от 174 731,13 шв. франка (161 050,71 евро)
;
- 25,27 евро наказателна лихва от 02.02.2017 г. до 21.01.2018 г. Искът в тази му част е предявен
като частичен от 3 056,66 шв. франка (2 817,34 евро);
2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 12 686,07
лева разноски по делото. „Ю.Б.“ АД е със съдебен адрес ***. Б.М. е със съдебен
адрес - адвокат Д.Д.,*** 26-Б.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу Б.М.М. за
следните суми:
- разликата над 93 532,55 евро главница до
предявения размер от 128 000,00 шв. франка (97 135,36 евро);
- за заплащането на 27,00 шв. франка възнаградителна
лихва от от 02.02.2017 г.
до 07.11.2017 г., като част от 11 044,13 шв. франка;
- за заплащането: на 81,32 шв. франка такси от
23.10.2017 г. до 23.01.2018 г.; 212,14 шв. франка застрахователни премии от
23.10.2017 г. до 23.01.2018 г.; 24,00 лева такса за връчване на нотариална
покана.
[3] ОСЪЖДА ‚Ю.Б.“ АД да заплати на Б.М.М. 1 365,21 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] ОТХВЪРЛЯ искането на Б.М.
за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[6] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
на 1 038,55 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответницата обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 3 659,66 лева държавна такса. Ако някоя от
страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба те следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от
2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ,
И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7]
В искова молба от 01.06.2020 г. „Ю.Б.“ АД (ЮРОБАНК) е заявила, че на 01.09.2008
г. е сключила с ответницата Б.М. договор за кредит. По този договор ЮРОБАНК е
била заемодател, а Б.М. е била заемополучател.
Уговореният размер на кредита е бил равностойността на 104 110,00 евро в
швейцарски франкове. Усвоеният кредит е бил 169 354,00 шв. франка. С
допълнителни споразумения страните са предоговаряли начина на изплащане на
кредита и размерa му.
[8]
Впоследствие ЮРОБАНК е прехвърлила на трето лице вземането си към Б.М., но
по-късно третото лице е прехвърлило обратно на ЮРОБАНК вземането му. Б.М. е
била уведомена за това.
[9] Б.М.
не е била заплатила в срок 12 дължими вноски. Затова на 15.11.2017 г. ЮРОБАНК я
е уведомила, че превръща кредита в предсрочно изискуем.
[10]
Б.М. дължи на ЮРОБАНК: 174 731,13 шв. франка главница за периода 02.02.2017 г.-23.01.2018 г.; 21 948,07 шв. франка
възнаградителна лихва от 02.02.2017 г. до 16.03.2020
г.; 27 804,44 шв. франка наказателна лихва от 02.02.2017
г. до 16.03.2020 г.; 81,32 шв. франка банкови такси от 05.03.2017 г. до
23.01.2018 г.; 250,12 шв. франка за застраховки от 23.10.2017 г. до 16.03.2020
г. Ето защо ЮРОБАНК моли съда да осъди Б.М. да ѝ заплати част от сумите,
които ѝ се дължат, а именно:
- 128 000,00
шв. франка главница – част от неплатени 174 731,12 шф. франка за периода
02.02.2017 г. - 23.01.2018 г.;
- 27,00
шв. франка възнаградителни лихви от 02.02.2017 г. до 23.01.2018 г., които са част от дължими 11 044,13
шв. франка;
-
27,00 шв. франка мораторни лихви, които са част от 3 056,66
евро мораторни лихви от 02.02.2017
г. до 23.01.2018 г.;
-
81,32 шв. франка такси за периода 05.03.2017 г.-23.01.2018 г.;
-
212,14 шв. франка за застраховки от 23.10.2017 г. до 23.01.2018 г.;
-
24,00 лева такса за връчване на покана за изпълнение (исковата молба, л. 2-4).
2.
На ответника
[11]
Б.М. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че са нищожни клаузите от
договора за кредит:
- с
които е било уговорено предоставянето на кредита в шв. франкове, а целият риск
от промяната във валутния курс е бил за нея, защото те са неравноправни;
- за
възнаградителната лихва, позволяващи едностранното ѝ увеличение;
- за
наказателна лихва, защото увеличението на възнаградителната лихва е водело до
увеличение на наказателната лихва;
-
водещи до анатоцизъм. Също така тя заявява, че целият договор за кредит е
нищожен, защото, за да може да се постигне възпиращ ефект за уговарянето на
подобни клаузи, не следва да се заместват от съда нищожните клаузи в договора.
[12]
Б.М. е направила и евентуално възражение за прихващане – ако съдът приеме, че
тя дължи суми на ЮРОБАНК, тогава да прихване от тях сумите, които ЮРОБАНК
ѝ дължи – 30 905,47 лева надплатени поради валутната разлика от
02.05.2012 г. до 16.02.2017 г.; 14 775,49 лева законна лихва върху тях от
28.04.2017 г. до 12.01.2022 г.; 20 347,09 лева разноски по делото за
установяване на тези вземания. Затова Б.М. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 49-63; становището, л. 206-207).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[13]
ЮРОБАНК е заявила, че:
1. Б.М.
е била декларирала, че е била запозната със специфичните рискове от изменението
на валутните курсове и многократно се е съгласявала с размера на кредита, като
е ползвала и по-ниски лихви от тези, дължими за кредити в евро и лева. Затова
уговорката относно валутата на кредита не е била нищожна, а дори да е била,
прогласяването на целия договор за нищожен би било прекомерна санкция;
2. валидни
са били уговорките за едностранно увеличаване на възнаградителната лихва и
преминаването към главницата на възнаградителна лихва с настъпил падеж, която
не е била заплатена. Затова ЮРОБАНК моли съда да уважи иска (становището, л.
98-101; молбата, л. 192-193).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[14] На 01.09.2008 г. Б.М. и ЮРОБАНК са сключили
договор за кредит. По него ЮРОБАНК се е задължила да предостави на Б.М.
равностойността в шв. франкове на 104 110,00
евро, а Б.М. да върне кредита в шв. франкове (договора, л. 24-26). Впоследствие
Б.М. и ЮРОБАНК са сключвали допълнителни споразумения, с които са уговаряли
падежирана възнаградителна лихва, която не е била заплатена, да преминава към
главницата и върху нея да се начислява лихва (допълнителните споразумения, л. 27-33).
[15] Не се спори, че Б.М. не е заплащала вноски по
кредита и ЮРОБАНК го е обявила за предсрочно изискуем, като е уведомила Б.М. за
това. На 11.05.2021 г. е влязло в сила решение на СГС по искове на Б.М. срещу
ЮРОБАНК. С него СГС е:
- прогласил за нищожни клаузите от договора между Б.М.
и ЮРОБАНК относно погасяването на кредита в шв. франкове, а не в евро, като е
осъдил ЮРОБАНК да заплати на Б.М. 15 801,72 евро (30 905,47 лева);
- осъдил е ЮРОБАНК да заплати на Б.М. 2 946,87
евро обезщетение за забава върху 15 801,72 евро от 28.04.2014 г. до
28.04.2017 г.;
- признал е за установено, че Б.М. не е дължала на
ЮРОБАНК 16 722,89 шв. франка капитализирана лихва от 05.10.2011 г. до
02.12.2014 г. (решението на СГС, л. 64-71). С решенията по това дело съдът е
осъдил ЮРОБАНК да заплати на Б.М. 20 347,09 лева разноски (решението на
СГС, л. 64-71; решението на САС, л. 117-127; определението на ВКС, л. 128-144).
[16] Към момента на подаването
на исковата молба Б.М. е дължала на ЮРОБАНК:
- 174 731,13 шв. франка
главница;
- 43 673,38 шв. франка
възнаградителна лихва;
- 2 702,93 шв. франка
наказателна лихва от 02.02.2017 г. до 31.05.2020 г.
(1 661,62 евро);
- 81,32 шв. франка такса
просрочие (49,99 евро);
- 212,14 шв. франка
застрахователни премии (130,41 евро) (заключението на вещото лице Х., л.
217-231). Законната лихва върху 15 801,72 евро от 28.04.2017 г. до
12.01.2022 г. е 7 554,24 евро.
[17] ЮРОБАНК е заплатила: 9 349,28
лева държавна такса (л. 5, 46); 6 936,87 лева на адвокат (л. 6). Б.М. е
заплатила 6 176,00 лева на адвокат (л. 235-236).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[18] ЮРОБАНК е предявила иск по чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането
на Б.М. да заплати на ЮРОБАНК сума от невърнат кредит. Искът е частично основателен.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД
[19] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се
задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал.
1 от ЗЗД).
[20] Следователно предпоставките за уважаването на
иска са:
1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и
ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател;
2. ищецът да е предал парите на ответника;
3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и
възнаградителната лихва.
1.1.
По предпоставките за уважаването на иска
А. По първата предпоставка
[21] Съдът приема,
че договорът от 12.09.2008 г. е частично недействителен по отношение на
клаузата, че кредитът се отпуска в шв. франкове, но се усвоява в евро и се
изплаща в шв. франкове. Съдът приема, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и
изплащан в евро. Съдът приема това, защото съдът установи, че относно това
обстоятелство има съдебно решение, което влязло в сила, като по делото страните
са били страните по настоящото дело.
[22] Съдът не
приема, че целият договор е нищожен поради следното: нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните ѝ части (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). В случая съдът приема,
че договорът за кредит би бил сключен и без клаузата за изплащането му в евро
по курса на шв. франк. Също така в случая е важно да се избегне увреждането на
длъжника, се постига от приетия резултат, а не наказването на ищеца. Затова
съдът не приема, че целият договор за кредит е нищожен.
[23] По искането на Б.М. за отправяне на преюдициално
запитване, съдът приема, че не е налице неясна норма от правото на Европейския
съюз, чието тълкуване да се налага поради значението ѝ за правилното
решаване на делото. Затова съдът отхвърля това искане.
Б. По втората предпоставка
[24] Съдът установи, че Б.М. е получила сумата,
договорена в договора за кредит. Налице е втората предпоставка за уважаването
на иска.
В. По третата
предпоставка
[25] Съдът установи, че, Б.М. не е заплатила на
ЮРОБАНК - 174 731,13 шв. франка главница, но в нея са включени
16 722,89 шв. франка възнаградителна лихва, които съдът установи, че
ЮРОБАНК не е следвало да включва в главницата. Така дължимата главница остава 158 008,24
шв. франка. Тази сума към момента на усвояването е била равна на 97 135,36
евро (158 008,24/1,626681).
[26] Съдът установи, че Б.М. дължи на ЮРОБАНК 43 673,38
шв. франка възнаградителна лихва (26 847,98 евро). В тази сума обаче, е
включена възнаградителна лихва върху 16 722,89 шв. франка (10 280,37
евро), които са били падежирана, но незаплатена възнаградителна лихва,
преминала към главницата. Тази възнаградителна лихва съдът определя по своя преценка
на 7 000,00 шв. Франка (4 303,24 евро). Във възнаградителна лихва от 43 673,38
шв. франка не са включени тези 16 722,89 шв. франка, които от
възнаградителна лихва са преминали към главницата. Така съдът получава, че възнаградителната лихва, която Б.М. дължи на ЮРОБАНК, е 53 396,27
шв. франка, които са 32 825,11 евро
(26 847,98-4 303,24+10 280,37).
[27] Съдът установи, че Б.М. дължи на ЮРОБАНК и:
81,32 шв. франка такса просрочие (49,99 евро); 212,14 шв. франка
застрахователни премии (130,41 евро). Б.М. е направила възражение за прихващане
със суми, които ЮРОБАНК ѝ дължи. Съдът установи, че ЮРОБАНК дължи на Б.М.:
15 801,72 евро; 7 554,24 евро законна лихва върху 15 801,72 евро
от 28.04.2017 г. до 12.01.2022 г.; 20 347,09 лева (10 403,30 евро)
разноски. Общо сумите, които ЮРОБАНК дължи на Б.М. са 36 608,32 евро.
[28] Съдът приспада 36 608,32 евро, които
ЮРОБАНК дължи на Б.М., от таксите просрочие,
застрахователните премии, и възнаградителната лихва,
която Б.М. дължи на ЮРОБАНК, които са за общо 33 005,51 евро
(49,99+130,41+32 825,11). Така остават още 3 602,81 евро, които
ЮРОБАНК дължи на Б.М. (33 005,51-36 608,32). Тях съдът прихваща с
главницата, която Б.М. дължи на ЮРОБАНК, защото тя е по-обременителното задължение
от наказателната лихва. Ето защо съдът приема, че Б.М. дължи на ЮРОБАНК:
-
93 532,55 евро
главница (97 135,36 евро-3 602,81 евро);
-
1 661,62 евро
наказателна лихва.
[29] ЮРОБАНК е предявила иска си за:
- 128 000,00 шв. франка главница, които към
01.06.2020 г. са били 119 782,68 евро;
- 27,00 шв. франка наказателна лихва, които към
01.06.2020 г. са били 25,27 евро. Ето защо съдът уважава иска на ЮРОБАНК за
93 532,55 евро главница и 25,27 евро наказателна лихва, като го отхвърля в
останалата му част.
2.
По разноските
[30] ЮРОБАНК търси разноски. Тя е направила такива
за 16 286,15 лева.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ЮРОБАНК за 93 557,82
евро (93 532,55+25,27) при предявен размер от 120 107,83 евро
(128 347,46х1,8023/1,95583). Затова съдът осъжда Б.М. да заплати на
ЮРОБАНК 12 686,07 лева разноски по делото (16 286,15х93 559,55/120
107,83).
[32] Б.М. също търси разноски. Тя е направила такива
за 6 176,00 лева.
[33] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 26 550,01
евро (120 107,83-93 557,82) при предявен размер от 120 107,83
евро. Затова съдът осъжда ЮРОБАНК да заплати на Б.М. 1 365,21 лева за
разноски по делото (6 176,00х26 550,01/120 107,83).
Съдия: