Р Е Ш Е Н И Е

№

 

10.05.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №341 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 15-0000953/12.12.2018г. на ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „*“ - ПЛЕВЕН, на „С.“ ЕООД *** ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Сч*а, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалн*е правила: Наказателното постановление е връчено на лице, което не е оправомощено от страна на „С.“ ЕООД ***; обстоятелствената част на АУАН и на НП не съдържа надлежно представени обстоятелства на твърдяното нарушение; не е посочена нарушената законова разпоредба, а единствено – административнонаказателната такава. По същество сч*а, че Наказателното постановление е издадено без да са събрани достатъчно доказателства, в т.ч. – жалбоподателят отбелязва, че трудови възнаграждения на работниц*е и служ*ел*е за месец юли 2018г., в действ*елност са били изплатени. На тази основа, пледира за отмяна на НП или за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „*“ – ПЛЕВЕН, се явява съответен юрисконсулт, който сч*а, че Наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалн*е и материални правила, поради което пледира да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което е допустима.

След като прецени събран*е по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15-0000953 /19.11.2018г. от страна на Г.И.Д. – гл.инспектор при ДИРЕКЦИЯ „*“ – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М.Г.Б.., както и на пълномощник Е.Р.Г... Съставен е за това, че при извършена проверка на 19.11.2018 г. в офиса на ДИРЕКЦИЯ „*“ ПЛЕВЕН е изяснено, че "С.” ЕООД ***, в качеството си на работодател, не е изпълнил Предписание № 4, дадено с Протокол за извършена проверка с изх. № 1833182/27.09.2018 г. – „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2018 г. от работещ*е в дружеството, подробно описани в списък с изх.№ 46/27.09.2018 г., съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ“, със срок - 05.11.2018 г. При извършената проверка не били представени документи, доказващи изпълнението на посоченото Предписание № 4 от Протокол за извършена проверка с изх. № 1833182/27.09.2018 г. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.415 ал.1 КТ. При съставянето на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната по-горе фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно – издадено, от компетентни лица /л.166 - 176 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалн*е правила.

Както беше отбелязано, Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на пълномощник – Е.Р.Г... С разпореждането за насрочване на АНД №341/2019г., от страна на административнонаказващия орган изрично бяха изискани оригиналната административнонаказателна преписка, както и всички други материали, ко*о биха могли да имат значение за разглеждане на делото. Видно от представена справка на л.129 от делото, други материали, освен съответно изпратен*е по АНД №341/2019г., не са на разположение при административнонаказващия орган. В тази връзка обаче следва извода, че АУАН е съставен в присъствието на пълномощник, без съответно отправена покана до „С.“ ЕООД ***, за изпращане на надлежен представ*ел за съставяне на АУАН. От друга страна, според предел*е на представ*елната власт на Е.Р.Г.. /л.112 от делото/, същата има право да представлява посоченото дружество „…във връзка с извършвани проверки от орган*е на агенцията. Да представя документи пред орган*е на инспекцията по труда, включ*елно и да получава протоколи и други документи и дава обяснения по повод на извършен*е проверки, както и всички необходими действия, свързани с това…“. Видно е, че се касае за генарално пълномощно, което не дава право на Е.Р. да участва в административнонаказателни производства, включ*елно – процесното такова, започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15-0000953 /19.11.2018г. На свой ред това води до извода, че н*о Управ*елят, н*о – дружеството като юридическо лице са били надлежно поканени за съставяне на акт – така, както повелява разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН, а същият е съставен в присъствие на наруш*еля, без да са били налице условията за съставяне на акт по реда на чл.40 ал.1 ЗАНН. Присъствието на пълномощник, при липсата на съответно изрично упълномощаване, не е в състояние да удовлетвори хипотезата на чл.40 ал.1 ЗАНН и следва да се приеме, че актът е бил съставен именно в отсъствие на наруш*еля. От друга страна, съставяне на акта в отсъствие на наруш*еля, без да са налице условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, т. е. без наруш*елят да бъде надлежно поканен да се яви за съставяне на АУАН, съставлява нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защ*а на жалбоподателя и по – специално – правото му да вземе участие в административнонаказателното производство, в т.ч. – да се запознае със съдържанието на акта, да изложи обяснения или възражения, както и да направи такива в тридневния срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана например в Решение № 146 от 25.3.2013 г. по н. д. № 82/2013 г. на I състав на Административен съд – Плевен, Решение № 337 от 17.06.2013 г. по касационно административно-наказателно дело № 427 /2013 г. на Административен съд – Плевен, Решение № 298 от 05.06.2013 г. по касационно административно-наказателно дело № 428 /2013 г. на Административен съд – Плевен, Решение № 387 от 14.07.2014 г. по касационно административно-наказателно дело № 575/2014 г. на Административен съд – Плевен и други.

На следващо място, основателно се възразява в подадената жалба, че изложен*е в АУАН и НП обстоятелства на нарушението не се отличават с необходимата яснота, а това на свой ред – ограничава правото на защ*а на санкционираното юридическо лице. Налице са съществени нарушения на процесуалн*е правила по чл.42 т.4 и по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като вместо да бъдат надлежно посочени факт*е и обстоятелствата, имащи отношение към реализирането на административнонаказателната отговорност и формиращи фактическ*е основания за нейното реализиране - както в съставения акт, така и в издаденото Наказателно постановление, само най-общо е посочено, че от страна на дружеството не е изпълнено задълж*елно предписание, гласящо „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2018 г. от работещ*е в дружеството, подробно описани в списък с изх.№ 46/27.09.2018 г., съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ“. Кои са тези „работещи“ не е ясно, а това не е просто технически въпрос, н*о – формалност, излишно затрудняваща изпълнението на служебн*е задължения от страна на актосъстав*еля или издателя на Наказателното постановление. Напротив, това е основен факт, подлежащ на доказване в хода на административнонаказателното производство. Препращането към „списък с изх.№ 46/27.09.2018 г.“ не е в състояние да даде отговор на поставения въпрос, тъй като и съставеният Акт, и издаденото Наказателно постановление следва да очертават по ясен и безпротиворечив начин признац*е на твърдяното нарушение. В случая, очевидно това не е сторено, а е ползван бланкетен подход, който е недопустим в санкционната дейност, защото, както вече беше изтъкнато - ограничава правото на защ*а на лицата: да научат в какво са административно „обвинени“ и въз основа на кои факти и обстоятелства.

По така изложен*е съображения Съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова - същото следва да бъде отменено, без правният спор да бъде разглеждан по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 15-0000953/12.12.2018г. на ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „*“ - ПЛЕВЕН, с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до стран*е, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: