Определение по дело №162/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 462
Дата: 2 август 2024 г. (в сила от 2 август 2024 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20243001000162
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
гр. Варна, 01.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20243001000162 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №260073
от 08.01.2024г. по описа на ВОС, на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. З., САК, срещу
решение №260035 от 28.11.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д.
№1230/2019г. по описа на ВОС.
Предмет на обжалване е частта на решението, с което ответното дружество –
настоящ жалбоподател е осъдено да предаде на ищцата В. С. С., ЕГН **********,
владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор
*****************, находящо се на трети етаж в офис сграда **************** с
административен адрес гр.Варна, бул. ******************, с площ от 65,29 кв.м. при
граници: на същия етаж - ****************.12, под обекта- ****************3. над
обекта- ****************.31, и върху Поземлен имот с идентификатор
*************, находящ се в гр. Варна, к.к. *****, е площ от 332 кв.м., с
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори ************ и
************, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като получени на
отпаднало основание - развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт №
34, том 4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС
- Варна, с който В. С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС”
ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с
номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК *********, съответно на което
е осъдено да възстанови на ищцата сторените разноски по делото в размер на 936,61
лева.
1
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК, и е надлежно администрирана.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на окръжния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност и
неправилност на решението в обжалваната му част. Позовавайки се на разпоредбата на
чл.88 ЗЗД и безспорно установения по делото факт, че владението на процесните
недвижими имоти е било предадено на 20.08.2014г. по силата на сключения между
страните предварителен договор, въззивникът оспорва като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че е възможно връщането на владението да се претендира на
основание разваления окончателен договор за замяна. Оспорва като незаконосъобразно
и противоречащо на съдебната практика застъпеното в тази връзка становище, че със
сключването на окончателен договор действието на предварителния договор се
прекратява, с което основанието за получаване на даденото по предварителния договор
се заменя с основание за получаване по силата на окончателния договор, поради което
и получИ.т нещо по предварителния договор не дължи неговото връщане, а има право
да го задържи, но вече на основание окончателния договор. В конкретния случай това
становище и направения извод, че със сключването на окончателния договор за замяна
действието на предварителния договор е било прекратено, се оспорва и като
необосновано като се твърди, че коментирания предварителен договор не е бил
представен и приет като писмено доказателство по делото. Като поддържа
твърдението си, че единственото задължение на ищцата по сключения договор за
замяна от 25.08.2014г. е било да прехвърли правото на собственост върху процесните
имоти, което задължение не е изпълнила, тъй като не е била собственик на
недвижимите имоти, въззивникът счита, че единствената последица от развалянето на
договора е отпадането именно на това задължение. Поради това на ищцата не се
дължи връщане на собственост, както и производното на него право на владение,
вследствие на на развалянето на окончателния договор.
На отделно основание се прави оплакване, че съдът не е изложил мотиви
относно решението по гр.д. №16835/2017г. на Районен съд - Варна, с което единият от
имотите – ПИ с идентификатор №*************, е признат за държавен като е
отречено правото на собственост на ответното дружество, на ищцата като негов
праводател, съответно на нейните праводатели по НА №125, том 23, дело
4780/12.05.2014г. на СВ-Варна и неговото значение за спора.
Като неправилно се оспорва становището на първоинстанционния съд, че
2
ответникът е следвало да се позове на юридически факти, отричащи правото на
собственост на ищцата, като се твърди, че като положителен факт, правото на
собственост следва да се установи от този, който го твърди, като този факт не може да
се презумира.
Оспорват се като неправилни и изводите на съда по отношение отхвърлените
възражения за придобиване на процесните имоти по давност от страна на ответника,
съответно че ответникът не упражнява владение върху тях. Позовава се в тази връзка и
на новоузнат факт – с НА №69, том 102, вх. Рег. № 38736 от 14.12.2023г. на СВ-Варна
ищцата е продала на трето лице процесните недвижими имоти като се е задължила да
предаде владението върху тях в деня на сключване на договора.
В жалбата се правят следните доказателствени искания: 1) да се изискат за
послужване приключилите гр.д. №16835/2017г. на Районен съд – Варна и т.д.
№101/2015г. на Окръжен съд – Варна, като се позовава единствено на факта, че тези
искания са били направени своевременно, но неоснователно не са били уважени от
първоинстанционния съд, без конкретни пояснения за значението им за правния спор;
2) нотариалният акт от 14.12.2023г., с който ищцата е прехвърлила процесните имоти
на трето лице чрез покупко-продажба да бъде прието като писмено доказателство,
съответно 3) ищцата да бъде задължена на основание чл.176 ГПК да даде обяснения за
обстоятелствата около тази продажба, в частност относно предаването на владението,
за допустимостта на които искания се позовава на разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК
като ново обстоятелство и доказателство за неговото установяване.
При тези основни оплаквания и твърдения ответникът – въззивник моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне в цялост на предявените
искове. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор вх.
№261365/25.03.2024г. насрещната страна – ищцата В. С., чрез пълномощника си по
делото адвокат С. З., ВАК, обосновава становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита за неотносимо към спора дали ищцата е
собственик на процесните имоти, съответно дали владението е предадено при
сключването на предварителния договор – имотите подлежат на връщане поради
развалянето на окончателния договор за замяна, а това задължение е облигационно.
Поддържа оспорването на възражението на ответника за изтекла в негова полза
придобивна давност. Не оспорва твърдението във въззивната жалба за извършено
прехвърляне на имотите след постановяване на първоинстанционното решение, но
възразява въз основа на този факт да се прави извод, че ищцата владее имотите.
Представя доказателства за опровергаване на този факт – заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи от 22.12.2023г. и изпълнителен лист от 28.12.2023г.,
издадени по ч.гр.д. №20233110116415 на ВРС, уведомление от „КТМ ЕКС“ ЕООД до
3
ЧСИ по повод и във връзка с предприетото изпълнение. С оглед на това се
противопоставя на искането на въззивника по чл.176 ГПК. По отношение на другите
доказателствени искания възразява за неотносимост и настъпила преклузия за
събирането им във въззивното производство.
Сочените от страните писмени доказателства касаят установяването на факти,
настъпили след постановяване на обжалваното решение, и в този смисъл са допустими
чл.266, ал.2 ГПК. Същите следва да се допуснат до събиране.
Доказателственото искане по чл.176 ГПК следва да се остави без уважение
предвид установяването с писмени доказателства на фактите, за чието изясняване се
иска изслушване на устните обяснения на ищцата.
Като съобразява твърденията на самата страна за предмета и страните по гр.д.
№16835/2017г. на Районен съд – Варна и т.д. №101/2015г. на Окръжен съд – Варна,
въззивният съд намира същите за неотносими към правния спор, с който е сезиран.
Отделно от това, за установяването на твърденията за конкретни факти въз основа на
писмени изявления, съдържащи се в тези дела, не е необходимо изискване и прилагане
на делата в пълния им обем, а страната е могла да представи като писмени
доказателства конкретните документи, съдържащи тези писмени изявления, и
постановените съдебни решения, ако е преценила това за необходимо с оглед защитата
й по делото. По тези съображения въззивният съд приема, че с отказа си да изиска и
приеме сочените дела първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение. Повторно формулираното във въззивната жалба искане в този смисъл
следва да се остави без уважение.
Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство,
следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-
късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №260073 от 08.01.2024г.
по описа на ВОС, на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. З., САК, срещу решение №260035 от
28.11.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №1230/2019г. по описа на
ВОС, в частта му, с която на основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД ответното
дружество „КТМ ЕКС“ ЕООД е осъдено да предаде на ищцата В. С. С., ЕГН
**********, владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор *****************, находящо се на трети етаж в офис сграда
**************** с административен адрес гр.Варна, бул. ******************, с
4
площ от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж - ****************.12, под обекта-
****************3. над обекта- ****************.31, и върху Поземлен имот с
идентификатор *************, находящ се в гр. Варна, к.к. *****, е площ от 332 кв.м.,
с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори ************ и
************, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като получени на
отпаднало основание - развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт №
34, том 4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС
- Варна, с който В. С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС”
ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с
номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК *********, съответно на което
е осъдено да възстанови на ищцата сторените разноски по делото в размер на 936,61
лева.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от
страните с въззивната жалба и отговора по нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********, да бъдат изискани и приложени по настоящото дело приключилите гр.д.
№16835/2017г. на Районен съд – Варна и т.д. №101/2015г. на Окръжен съд – Варна,
съответно ищцата В. С. да бъде задължена на основание чл.176 ГПК да даде
обяснения за обстоятелствата около извършената на 14.12.2023г. продажба на
процесните имоти на трето лице, в частност относно предаването на владението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.09.2024г. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощници, на посочените по делото
електронни адреси/ телефон.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, като на въззивника се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната му жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5