№ 60
гр. Балчик, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20243210100137 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес ****, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистьр БУЛСТАТ под № ****, с
адрес на упражняване на дейността: ****, представлявано от Д. М. М. –
Управител, против **** с ЕИК****,със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от В. М. В., за обявяването нищожността на договор за
предоставяне на потребителски кредит №**** и договор за допълнителни
услуги за заем с **** №****, а в условията на евентуалност да бъде
прогласена нищожността на клаузата за предоставяне на допълнителни услуги
в Договора за потребителски кредит №**** скл. между ищцата и ответника.
Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Ищецът твърди, че на **** г. е сключен договор за заем № **** с „****"
АД.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер па 1000,00
лева, а размерът па погасителния план е на 12 вноски, като видът па вноската
е месечна. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 40,47%, като
размерът на общата сума, която следвало да върне Г. С. е 1232,52 лева.
Ищеца, е сключил и договор за допълнителни услуги към заем № ****,
където е посочена услугата „****" (безплатно внасяне па вноски, директно в
офиса па дружеството, безплатно предоговаряне, преференциално
обслужване, право на участие в промоции), която се начислява в общ размер
па 1061,40 лв. Общата сума, която ищцата следвало да върне била 2293,92 лв.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал.1
вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. не е спазена предвидената от закона форма, т.к. е
нарушено изискването договора да е написан по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
1
размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Твърди се, че размерът на шрифта, с който е изготвен
договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК.
На следващо основание се твърди, че договорът за потребителски
кредит е нищожен па основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр.с чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите по кредита. Липсвало ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се, че описаните в
съдържанието па договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения в
договора.
На следващо място се твърди, че допустимият ГПР е многократно над
максимално допустимия.
В процесния договор било уговорено Г. С. да заплати сума за
допълнителна услуга, която услуга е свързана с отпускането и усвояването на
заема, а посочената клауза била, с цел заобикаляне на ЗПК.
Включването в ГПР, разходи за заплащане на „допълнителна услуга",
по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което следвало да бъде вкл. в
годишния лихвен процент и ГПР. С това дружеството нарушавало
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. търговецът целял да заблуди
потребителя за действителния размер на ГПР.
Твърди, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла па чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
На следващо основание се твърди,че Договорът за потребителски кредит
е нищожен па основание чл.11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.
26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва е
нищожна поради противоречие с добрите прави.
Твърди,че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността па
насрещните престации Г. С. е получила сумата в размер на 1000,00 лева, като
впоследствие е трябвало да върне сумата от 2293,92 лева.
Направено е твърдение в условията на евентуалност, ако бъде прието
договора за валиден и действителен, то че последният е нищожен в отделни
негови клаузи, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33/1, поради нарушаване на добрите прави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност, като
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност па кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита".
Твърди се нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата
относно допълнителна услуга, за която е направено твърдение, че е услуга, за
която не е изпълнявана от ответното дружество.
Това е породило предявяването на иска.
2
Моли,съдът да обяви нищожността на договор за потребителски кредит
№ ****, сключен между доверител ищцата и „****" АД, с ЕИК: ****, на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на
евентуалност, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл.11 и
чл. 19 от ЗПК и моли тази недействителност да бъде прогласена;
Да обяви нищожността на договор за допълнителни услуги за заем ****
№ ****, сключен между ищцата и „****" АД, с ЕИК: ****, на основание чл.
10а ЗПК във връзка с чл. 21 от ЗПК и моли тази недействителност да бъде
прогласена,в условията па евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени
предходните искове, да бъде провъзгласена нищожността па клаузата за
предоставяне на допълнителни услуги в Договор за потребителски кредит №
****, сключен между Г. К. С. с ЕГН: ********** и „****" АД, с ЕИК: ****.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответната страна.
СЪГЛ. чл.133 от ГПК съдът е указал на ответника, че е загубил
възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище,да направи
възражения или да оспори истинността на представен документ,освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът е определил правната квалификация на иска чл.26,ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.11, ал.1, т.т.9 и 10 от ЗПК и във вр. с чл.19 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест в процеса, като е указал, че тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно отношение между страните - наличие на
скл. договор и неговото съдържание от което прави извод за
недействителност, че са налице твърдените основания за нищожност на
договора, а ответника е следвало да докаже, че договора е скл. в съответствие
с нормативните изисквания и добрите нрави.
На осн. чл.190 от ГПК, съдът е указал на ответника, че следва до датата
на първото по делото с.з. да представи копие от скл. договор, скл. договор за,
ведно с всички приложими към тях писмени документ в оригинал
В с.з. ищцата не се явява, не се представлява.
От адв. М. е депозирано становище по хода на делото, като моли съдът
да уважи предявеният иск, както и да присъди в полза на ищцата направените
разноски по делото, както и адв. възнаграждение.
В с.з. ответника не се явява, също е депозирал молба по хода на делото и
моли съдът да отхвърли предявеният иск, като недоказан и неоснователен.
Също е направено искане за присъждане на разноски.
Направено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
На ****г. между ищцата и ответника бил скл. договор за заем
№****/****г.в размер на 1000,00 лева с 12 погасителни месечни вноски.
Размерът на годишната лихва бил 40,47 %, а размерът на общата сума
3
която ищцата следвало да върне била в размер на 1232,52 лева.
Ищцата скл. и договор за допълнителна услуга за заем №**** за пакет
“****“ със срок за 12 месеца при вноска в размер на 88,45 лева с дата на
изплащане до 20-то число.
Общата сума която С. следвало да върне била в размер на 2293,92 лева.
Сумата по договорите била усвоена от ищцата и за това по делото не се
спори.
В съответствие с доказателствената тежест, съдът е указал на ответника
да процесният договор ведно с всички приложения към него в оригинал.
Дружеството е отговорило, че не е уточнено от ищеца какво ще доказва
с тока направеното искане и до приключване на съдебното дирене по делото,
независимо от указаното от съда не е представил договорите.
Според съда в договора за заем не е посочено по какъв начин се
изчислява ГПР и липсва информация за това как се формира последния.
Описаните в договора такси и разходи, в т.ч. и възнаградителна лихва и
неустойка водят до различен ГПР от този упоменат в договорите.
Вкл. на тези разходи неминуемо води до увеличаване размера на ГПР и
при това положение е безспорно, че се надхвърля законовото условие да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
По този начин ответното дружество в качеството му на кредитор е
представил невярна информация на кредитополучателя и по този начин не му
позволява да прецени реалните последици и задължения по договора при
неговото сключване.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи,лишава кредитополучателя от възможността да определи обхвата на
неговото задължение по същия начин.
На следващо място, предвид получената от С. сума се налага извода, че
ГЛП е многократно над допустимия и договорен.
В процесния договор С. е следвало да заплати сума за допълнителна
услуга, която е свързана с отпускането и усвояването на заема. С вкл. на тази
допълнителна услуга се заобикалят разпоредбите на ЗПК, като съгл. чл.19,
ал.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тази допълнителна услуга не е била вкл.
в ГПР, което от своя страна представлява печалба за заемодателя, надбавка
към главницата, която се заплаща периодично и е следвало да бъде вкл.в ГПР.
Според съда по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК което обуславя нищожността на договора в неговата цялост, т.к.
заемодателя е въвел в заблуждение заемополучателя относно действителния
ГПР, вкл. в договора.
Този размер ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на законната
лихва при просрочени задължения в лева или във валута, определена с ПМС,
което по своему води до извода, че лихвите и разходите по кредита не могат
да надхвърлят 50% от заеманата сума.
Поради това, като надвишаващи регламентираните в чл.19, ал.5 от ЗПК
размери, следва да бъде прието, че и на това основание договора е нищожен.
4
Според съда дружеството ответник е заобиколило по този начин
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
потребителя, поради което и създава неясното у него относно изпълнението на
договора, като ориентира икономическия избор на потребителя. Посочването
на ГПР е съществено условие за действителността на договора и грешното му
посочване, следва да бъде приравнено до липсата на посочен такъв.
На следващо място, скл. между страните договор следва да бъде приет,
че е скл. в противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, т.к. клаузата
за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,т.к. вкл. в договора
на начислена допълнителна услуга, обуславя извод за изключително високият
й размер. Надвишаването и с три пъти размера на законната лихва за
необезпечени заеми и двукратния й размер за обезпечени заеми, обуславя
недействителността на договора относно договорената лихва.
В договора по никакъв начин не се установява, как се начислява
лихвеният процент-дали върху целия размер на заема или върху остатъчната
главница, доколкото в погасителния план не е посочено какъв е общият
размер на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора и
съотношението и с главницата по кредита, за да може да бъде установено дали
лихвеният процент отговаря на действително прилаГ.я от заемодателя.
Тази неяснота ограничава правата на потребителя и е основание
договора да бъде обявен за недействителен.
Необходимостта от посочването по ясен и разбираем начин на законната
лихва, разходите по кредита, се отнася относно действителността на договора
и тяхната лихва води до неговата недействителност, доколкото потребителя
следва получи изискуемата информация относно това какво реално дължи.
Клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин,съгласно разпоредбите на чл.147 от ЗЗП и разглеждани
както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки водят до
извод, че потребителя не може по категоричен начин да прецени
икономически изгодните за него последици.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Получавайки сумата от 1000,00лева, за която е скл. договора, а
връщането в последствие на сумата от 2293,92 лева, не съответства на
пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне
на заема.
С оглед на горното съдът приема, че така скл. договор е нищожен и като
такъв следва да бъде обявен.
С оглед на това съдът приема, че иска е основателен и следва да го
уважи.
При така уважен главен иск, съдът приема, че не дължи произнасяне по
предявеният иск за прогласяване нищожността на договора, в частта на за
вкл.в договора на клаузата относно допълнителна услуга.
По разноските:
При този ход на делото право на разноски има ищцовата страна.
Видно от приложеният по делото договор за правна помощ ищцата не е
заплатила адвокатското възнаграждение на адв. Д. М.. Посочено е, че правната
5
помощ по договора се предоставя безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв.
Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. М. сума в размер от
480,00лева с вкл. ДДС по първия иск и сумата в размер на 480,00 лева с вкл.
ДДС по втория иск. Ответното дружество следва да бъде осъдено и да заплати
и 80,00 лева, представляваща ДТ, за завеждане на делото в полза на ищеца.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 2, във вр. с 1 от
ГПК, съдът,
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА договор за заем **** №****/**** г., сключен между Г. К. С.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес **** и „****“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от В. М. В., за
нищожен, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА договор за допълнителни услуги за заем **** ,пакет „****“
№****/**** г., сключен между Г. К. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
**** и „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****
представлявано от В. М. В., за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
**** представлявано от В. М. В., ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. С. с ЕГН:
********** с постоянен адрес **** ,деловодни разноски в общ размер на
1040,00лева, от които 80,00 лева ДТ, внесена по сметка на РС-Балчик и
заплатено адвокатско възнаграждение, на адвокат Д. М., в общ размер на
960,00лева, с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му от страните, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6