С решение № 299/12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 249/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на “Общинска служба по земеделие и гори” , с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавна лесничейство – с.Чакаларово, общ.Кирково, област Кърджали, че Община Кирково има право да възстанови собственост върху гори в размер на 1 000 дка гора в землището на с. Светлен/старо наименование Кабиле/, общ.Кирково, в местностите „Коджакору”, ”Пирилджикъ”,”Баиръ”,”Хамбар тепе”,”Джегачовъ доросу” и “Букарджикъ”, които съгласно чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ,бъдат определени от Общинска служба по “Земеделие и гори”,с. Кирково,обл. Кърджали към Областна дирекция “Земеделие и гори”-гр. Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – “Общинска служба по земеделие и гори”, с. Кирково, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че се касае за учредено от държавата на общините право на вечно ползване върху гори, т.н.”балталъци”, което не подлежи на възстановяване, поради което представените доказателства не са такива по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд като незаконосъобразно и необосновано и да реши делото по същество. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище с подробни съображения. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът – Регионално управление на горите, гр. Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора,с което е нарушил основни принципи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище с подробни съображения. В съдебно заседание,въззиваемият , Община Кирково, чрез своите представители по пълномощие, оспорва въззивните жалби. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като при постановяването му не е нарушен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че процесните „балталъци” не представлявали учредено вещно право на ползване на общините, а особена форма на придобиване на собственост. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. В съдебно заседание и въззиваемият, Държавно лесничейство – Кирково,със седалище с.Чакарларово, чрез своя законен представител изразява становище за основателност на подадените жалби. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от легитимирани да обжалват лица, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу “Общинска служба по земеделие и гори”, с.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 1000 дка гора в землището на с. Светлен/старо наименование Кабиле/, общ.Кирково, в местностите „Коджакору”, ”Пирилджикъ”, ”Баиръ”, ”Хамбартепе”, ”Джегачовъ доросу” и “Букарджикъ”. На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково,със седалище с.Чакаларово. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от протокол от 2.05.1936 г., комисията по приложението на чл.18 от Закона за горите в района на Кърджалийското административно лесничейство е взела решение, с което е определила за балталъци на жителите на с.Кабиле и Подкова /с махалите им/Старейшино , за брой 63 домакинства, държавната нискостъбÙена гора, находяща се в м.”Коджа кору”, “Пирилджикъ баиръ”,”Хамбар тепе”,”Джегачовъдоросу” и “Бунарджикъ” с площ около 1400 дка, при посочени граници. В този аспект от удостоверение изх.№ 428/10.05.07 г. на Община Кирково,неоспорено от страните,се установява,че името Кабилер е предишното наименование на сегашното с.Светлен ,общ.Кирково. По делото е представено и удостоверение изх.№ 240/08.05.2007 г. на “Общинска служба по земеделие и гори” – Кирково, съгласно което до 08.05.2007 г.,Община – Кирково не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на с.Светлен. При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 1000 дка гора в землището на с. Светлен/старо наименование Кабиле/, общ.Кирково, в местностите „Коджакору”, ”Пирилджикъ”, ”Баиръ”, ”Хамбартепе”, ”Джегачовъ доросу” и “Букарджикъ, за неоснователен. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, не е спорно по делото, че претендираните гори в землището на с. Светлен /Кабиле/,общ. Кирково, са „балталъци”, което обстоятелство се установява и от цитирания по- горе протокол от 02.05.1936 г. на комисията по чл.18 от Закона за горите от 1925 г. Съгласно чл.18 от Закона за горите от 1925 г., на населените места в новите земи, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива в недостатъчен размер, се отстъпват като балталъци, части от държавните гори, които се намират в землището им, в размер до 20 дка на домакинство. Спорно по делото е дали претендираните „балталъци” са общинска собственост, респективно, дали подлежат на възстановяване на общините. Законът за горите от 1925 г., действащ към 02.05.1936 г. – датата на решението на комисията по чл.18 от закона, в своя чл.1 определя, че общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.н. ”балталъци”, които представляват държавни гори отстъпени за вечно ползване. В тази връзка, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че след като законът определя т.н. „балталъци” като общински гори, то те са собственост на общините. Този извод противоречи на цитирания по – горе чл.1 от Закона за горите от 1925 г., установяващ по един несъмнен начин, че „балталъците” представляват отстъпени от държавата гори за вечно ползване. Впрочем, гореизложеното се подкрепя и от разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.13 от 2007 г.), съгласно който не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн., ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Тази разпоредба установява по един безспорен начин, че при т.н. „балталъци” се касае именно до предоставено на общините право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. Предвид установеното дотук, а именно – че се касае до „балтълъци”, по отношение на които не се възстановява вещното право на ползване и доколкото по делото липсват други писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващи право на собственост на Община – Кирково върху така заявените гори, то предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Ето защо като е приел противното първоинстанционният съд е постановил едно необосновано и противоречащо на закона решение. Като неправилно, същото следва да бъде отменено. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 299 / 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 249 /2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Кирково, обл. Кърджали, срещу “Общинска служба по земеделие и гори”, с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – с. Кирково, иск, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 1000 дка гора в землището на с. Светлен/старо наименование Кабиле/, общ.Кирково,обл. Кърджали в местностите „Коджакору”, ”Пирилджикъ”, ”Баиръ”, ”Хамбартепе”, ”Джегачовъ доросу” и “Букарджикъ, като неоснователен. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2. |