№ 18636
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Д. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110159995 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,против Г. А. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Красно село – АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца,както
следва – 1184,64 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
до 31.10.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от 10.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,сумата от 137,75 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г.
Ищецът твърди,че към процесния период страните се намират в
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия за имот в гр.София,АДРЕС,при което ответникът П. като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената не
е заплатена и възлиза на 1184,64 лева,която съответства на реално доставена
топлинна енергия. Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът
претендира заплащане на мораторна лихва в размер от 135,75 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът Г. А. П. в депозирания писмен отговор чрез особения му
представител оспорва иска като недоказан,твърди се,че не е доказано
доставеното количество топлинна енергия,сочи се,че на 07.11.2018 г. е
1
реализирана разпоредителна сделка и за периода след тази дата ответникът не
отговаря за заплащане стойността на топлинна енергия. Ответникът моли
съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД намира исковата
претенция за основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД
претендира от Г. А. П. сумите от 1184,64 лева главница за периода м.05.2018
г. до м.10.2018 г. за топлоснабден имот в АДРЕС,137,75 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 818/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Със заявление от 28.01.2010 г. Г. А. П. е поискал да му бъде открита
партида за топлоснабден имот в АДРЕС.
С нотариален акт от 22.10.2008 г. Г. А. П. се легитимира като
собственик на 5/6 идеални части на основание договор за продажба,сключен с
другите съсобственици на имота.
Видно от нотариален акт от 07.11.2018 г.,Г. А. П. продава недвижим
имот – апартамент АДРЕС.
Установява се от договор,сключен между „Техем сървисис“ЕООД и
етажните собственици в АДРЕС,че страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дялово разпределение,а етажните собственици се съгласяват да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието
решение на общото събрание на етажните собственици.
С договор,сключен между „Топлофикация София“ЕАД,като
възложител,и „Техем сървисис“ЕООД,като изпълнител,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се
съгласява да заплаща възнаграждение.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че за процесния период за имота е начислена топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване,не е начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация,за отопление и за общи части,тъй като процесният период е извън
отоплителния сезон,дължимата главница възлиза на 102,54 лева,общият
топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че сумата за периода м.05.2018 г. до м.10.2018 г. възлиза на 102,54
2
лева,а лихвата за забава е в размер от 33,40 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. С оглед това,че искът е уреден
като положителен установителен иск,в тежест на ищеца е възложено
провеждането на доказване за наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска,което означава,че ищецът следва да проведе
доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна
енергия и да установи цената на същата. Предвид това,че предметът на
производството по установителния иск е идентичен с предмета на издадената
заповед за изпълнение ищецът следва да докаже съществуване към процесния
период на договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия за имот с абонатен № 333464,находящ се в АДРЕС. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен
на 10.01.2022 г.
Софийският районен съд приема,че от доказателствата по делото се
установява,че към процесния период между страните съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец доставя топлинна енергия,а ответникът
П. е имал качеството клиент на топлинна енергия като собственик на имота.
За да приеме,че ответникът П. е пасивно легитимиран да отговаря по
предявената искова претенция,съдът взе предвид,че ответникът се явява
собственик на недвижимия имот на основание наследствено правоприемство
– за 1/6 идеална част и въз основа на договор за продажба – за 5/6 идеални
части,а същевременно ответникът се е разпоредил с правото си на
собственост с договор,обективиран в нотариален акт от 07.11.2018 г.,което
позволява да бъде възприето,че към процесния период м.05.2018 г. до
м.10.2018 г. страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Законът не поставя изискване за наличието на писмен
договор между страните относно топлоснабдените имоти към влизане в сила
на закона,а договорното правоотношение възниква при съобразяване
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. Предвид
изложените съображения,че към процесния период ответникът П. притежава
право на собственост,съдът счита,че договорно правоотношение относно
продажба на топлинна енергия съществува. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че правата и задълженията на страните по договорното
правоотношение се уреждат от общите условия на дружеството доставчик. За
да бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна
енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в
предвидения според общите условия срок. Действащите към процесния
3
период общи условия регламентират срок за плащане на задълженията,а
именно четиридесет и пет дни,считано от месеца на доставката. В хода на
производството не са ангажирани доказателства ответникът П. да е заплатил
цената или част от същата,поради което искът е доказан по основание,а по
размер подлежи на уважаване за сумата от 102,54 лева,в която насока съдът
отчита заключението по съдебно-техническата,както и по съдебно-
счетоводната експертиза. За да приеме,че искът подлежи на уважаване за
сумата от 102,54 лева,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че ответникът
П. отговаря за заплащане цена на топлинна енергия за част от отчетен
период,а именно между м.05.2018 г. до м.10.2018 г.,а в тази част от периода
топлинна енергия се ползва само за битово горещо водоснабдяване. С оглед
това,че при съобразяване настъпилото разпореждане с недвижимия имот,в
рамките на отчетен период м.05.2018 г. до м.04.2019 г. ответникът П. е
пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойност на топлинна енергия
от м.05.2018 г. до м.10.2018 г.,в който времеви период отопление не се ползва
и не се начислява топлинна енергия за отопление,съдът счита,че е
неоснователно искането на ищцовото дружество за заплащане на сумата от
1184,64 лева,за която от представените по делото писмени доказателства се
установява,че е начислена за целия отчетен период от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г.,както и включва корекция от изравнение,реализирано през
м.08.2019 г.,тъй като за частта от периода между м.11.2018 г. до м.04.2019 г.
ответникът не отговаря за заплащане цена на топлинна енергия. Предвид
изложеното съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за
сумата от 102,54 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 1184,64
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично вземане не е заплатено,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма срок – за да бъде поставен
длъжникът в забава е необходимо отправяне на покана. Съдът намира,че
задължението за заплащане цена на топлинна енергия е срочно задължение и
предвид допуснатото неизпълнение за заплащане стойността на топлинна
енергия в срока,предвиден по общите условия,мораторна лихва е дължима.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за мораторна лихва
подлежи на уважаване за сумата от 33,40 лева при съобразяване уважената
част от иска за главницата,както и предвид заключението по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза,а за разликата до пълния предявен размер от
137,75 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед това,че според
приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС съдът,който разглежда установителния иск се произнася по
разноските,дължими в заповедното производство,съдът намира,че следва да
бъдат присъдени 7,65 лева съдебноделоводни разноски за заповедното
производство и 130,76 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
4
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. А. П.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Красно село –
АДРЕС,че съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,в размер от 102,54 лева ( сто и два лева
петдесет и четири стотинки ) главница за топлинна енергия за имот с
абонатен № 333464 за периода 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.,сумата от 33,40
лева ( тридесет и три лева и четиридесет стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 10.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 818/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от „Топлофикация София“ЕАД против Г. А. П. в
частта за разликата над 102,54 лева до пълния претендиран размер от 1184,64
лева главница за топлинна енергия и в частта за разликата над 33,40 лева до
пълния претендиран размер от 137,75 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА Г. А. П.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Красно село
– АДРЕС,да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
„Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,
сумите от 7,65 лева ( седем лева шестдесет и пет стотинки )
съдебноделоводни разноски за заповедното производство и от 130,76 лева (
сто и тридесет лева седемдесет и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5