Определение по дело №397/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 276/28.06.2024 г. по ВЧНД № 397/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен.
Производство е по реда на чл. 65, ал. 7 - 8 от НПК.
Образувано е във връзка с частен протест на Районна прокуратура –
Сливен срещу Определение № 556 от 21.06.2024 г. по ЧНД № 796/2024 г., с
което е била изменена мярката за неотклонение на обвиняемия В. Н. Б. с ЕГН
********** от задържане под стража в парична гаранция в размер на 3000
лева.
Подаденият до съда протест изхожда от надлежно процесуално
легитимирана страна и е подаден в срок срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура Сливен поддържа искането за отмяна на атакувания
съдебен акт като неправилен и законосъобразен. Моли да се остави без
уважение на искането на обвиняемия за изменение на мярката му задържане
под стража в по-лека такава.
Защитникът на обв. В. Н. Б. – адв. М. Г. пледира за неоснователност
на протеста, като моли определението на Районен съд - Сливен да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както и съобразено с
обстоятелството, че разследването се води бавно, като обв. Б. е задържан под
стража 4 месеца, която се явява необоснована репресия към него. Представя
доказателства, че същия работи на трудов договор в ресторант в ж.к. „С.б.“,
където е назначен от 25.06.2024г.
В последната си дума обвиняемият Б. моли да остане в сила по-леката
мярка – парична гаранция.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на Районен съд - Сливен, настоящият съд намира, че
протеста е основателен, а атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени по следните съображения:
Налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК за изпълнение и
понастоящем на най - тежката мярка за неотклонение задържане по
отношение на обвиняемия Б..
На първо място същият е привлечен в това процесуално качество за
деяние с правна квалификация по чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК - тежко
умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода със санкционна
рамка от една до осем години лишаване от свобода, осъждан е многократно и
към настоящия момент, освен настоящото има висящи наказателни
производство в досъдебната фаза.
Доводът на Районния съд, че има настъпила промяна на
обстоятелствата, които да са различни от тези, мотивирали съда да постанови
най – тежката мярка за неотклонение не може да бъде споделен от настоящия
съд, тъй като не намира опора в материалите по делото. На следващо място не
може да бъде споделен изводът за разколебаване на обоснованото
предположение за авторството на деянието на база на развилата се
процесуална дейност след вземане на най-тежката мярка за процесуална
принуда задържане под стража. Подобен извод не се подкрепя от събраните
доказателства. Обясненията на другия обвиняем по делото – обв. П., които
според Районния съд разколебават обоснованото предположение, че обв. Б. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение са от
18.02.2024г. и са били налични при първоначалното вземане на мярката за
1

неотклонение, както и при предходното и потвърждаване. Възстановяването
на щетите от обв. П. не е основание за промяна на мярката за неотклонение на
обв. Б., за който безспорно са налице данни за участието му в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, същия е осъждан
многократно, включително и за деяние по чл.330 ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК по
което е изтърпял ефективна присъда.
Според настоящия съдебен състав целите на чл. 57 от НПК могат да
бъдат изпълнени единствено с продължаване на най-тежката мярка за
неотклонение, взета спрямо обвиняемия Б. - "Задържане под стража".
Изтеклият период на задържане е в разумните граници, с оглед
разследването на делото до този етап.
Наличието на работа за обвиняемия, съобразно представения и приет
като доказателство трудов договор № 7 от 25.06.2024г., съгласно който
обвиняемия е назначен, като неквалифициран работник в ресторант в ж.к.
„С.б.“ не е основание настоящия състав да приеме, че не за него не са
отпаднали предвидени в закона предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от НПК той да бъде с най тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража“.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови
определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
2

Номер на акта:	276
Дата:	28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20242200600397
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 юни 2024 г.

Определение по дело №397/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите