№ 148
гр. Разград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101666 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС.
Депозирана е искова молба от А. М. А., Х. М. Д. и И. М. А., с която молят съда да приеме за
установено спрямо Община-Лозница, че са собственици на поземлен имот с идентификатор
35715.101.8 в с.Каменар, м.Яланджилар, вид собственост общинска частна, вид територия
Земеделска, категория 4, НТП нива, площ 3250 кв. м, стар номер 101008,при граници: Имот
№ 35715.101.9; № 35715.101.10; № 35715.60.7; № 35715.60.6; № 35715.101.7; №
35715.888.9901; № 35715.101.5; № 35715.101.6.
Тримата твърдят, че владеят и ползват имота. Придобили са го по наследство и по давност,
чрез упражняване в периода преди и след 1997г. до настоящия момент. Имота е наследствен
на дядо им А.Х.М., роден на 10.10.1880г. по бащина линия, който им го дарил, без надлежен
документ. След неговата смърт на 28.04.1990г., имота се владеел и ползвал от тях и от
техния баща М.А.М., до смъртта му на 28.04.1990г.
Към настоящият момент имотът е извън регулацията на с.Каменар със статут на земеделска
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е записан като собственост на Община Лозница, поради което за
тях възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Община-Лозница не е отговорил. Не заявява становище и в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищците деца на М.А.М., починал на 28.04.1990г. Последният
от своя страна е син на А.Х.М., починал на 05.06.1949г.
Процесният имот е актуван като частна общинска собственост с акт за частна общинска
1
собственост № 276 от 18.05.2010г, per. № 276, дело № 3.
По делото е назначена СТЕ, според която имот с идентификатор № 35715.101.8 е бил заснет
и нанесен в кадастралния план на с.Каменар послужил за основа на плана за регулация на
селото одобрен със заповед № 3198 от 1931 г.
При съпоставяне на плана от 1931г. с картата на неурбанизираната територия на с.Каменар
се установява, че имот с идентификатор №35715.101.8 е разположен в източната част на
заснетия с планоснимачен №303 имот. Като собственик на имот с №303 е записан А.Х.М.. За
имот с планоснимачен № 303 (в югозападната част на същия имот) е отреден парцел № VI-
303 в кв. №42. Останалата част от имот №303 се е предавала за упълномеряване на
съседните парцели с №№ VII-304 и VIII-302 ( и двата имота по разписен списък собственост
на А.Х.М.), за отчуждаване за улица, а източната част от имот с № 303 е изключена от
регулация.
В следващия кадастрален план на с. Каменар послужил за основа на плана за регулация на
селото, одобрен със заповед № 53/1996г. (действащ и в настоящия момент) югозападната
половина на бившия имот с №303 респективно от бившия парцел с № VI-303 от кв. № 42,
ведно с бившите имоти с №№ 302 и 304 са заснети и нанесени като един общ имот с пл.
№295. Останалата част от бившия имот с пл. №303, респ. източната част от бившия парцел с
№ VI-303 от кв. № 42 е оставена извън регулация. За имот с № 295 собственост на ищците
по плана от 1996г. е отреден парцел с № VII-295 в кв.№ 31.
В картата на неурбанизираната територия на с. Каменар за източната част от бившия имот с
планоснимачен № 303 по плана от 1931г. е образуван имот с идентификатор № 35715.101.8.
Според вещото лице с голяма степен на вероятност може да се твърди, че е налице
идентичност между имота описан в служебната бележка (л. 9 от дело) и имот с
идентификатор № 35715.101.8 тъй като единствено наименованието на местността
„Яланджилар“ е едно и също.
Не са налице доказателства процесният имот да е бил включван в ТКЗС или ДЗС.
По делото е разпитан един свидетел-А.М., син на ищеца А.А., който твърди,че имота е от
3500кв.м. в м.Яланджилар, до шосето. Този имот е наследство от дядото на баща му,който
се е казвал А.Х.М.. Този имот винаги се е обработвал от баща му. Дядо му М. не го е
обработвал. Баща му работи имота от преди 1990г. Имотът е извън регулация. Близо до този
имот баща му има и друг имот.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищците са
собственици на поземлен имот 35715.101.8, който са придобили като наследство от своя
дядо, а и по давностно владение, поради оспорване на правото му от ответника, е допустим.
Придобиването на недвижим имот по давност като оригинерно придобивно основание
2
предполага осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок, с
намерението да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл.68 ал.1 ЗС, като разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността– чл.302 ЗИСС(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика
са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнено. Установяването на обективния и на субективния елемент на владението
предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота
представлява владение.
От разпита на свидетеля се установи, че ищецът А. М. А. упражнява фактическата власт
върху имота още преди 1990лв.. Същият е владелец на своята наследствена ид.ч. от имота и
държател на ид.ч. на другите двама ищци, т.е. ищците са упражнявали фактическа власт
върху имота над 30 години. Упражняването на фактическата власт е било с намерение за
своене. Същото е било явно, постоянно и необезпокоявано от трети лица.
Според вещото лице процесният имот е бил част от пл.№303, източната част, от който е
предадена за упълномеряване на съседни имоти, собственост на дядото на ищците. Тази
източна част е изключена от регулация с плана от 1931г. По емлячен регистър на името на
А.Х.М. е записана нива от 3.5дка. в с.Яланджилар.
Тъй като изключените от регулация части от имот пл.№303, нива от 3,5дка. в м.Яланджилар,
понастоящем имот с идентификатор 35715.101.8 не е бил предмет на отчуждаване, то
дядото, а след това и бащата на ищците, никога не е изгубвал собствеността върху него.
Имот №35715.101.8 се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ, без да има основание за това. По този
начин общината неоснователно е оспорила и претендирала правото на собственост на
ищеца.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лозница, административен адрес
гр.Лозница, ул.”В.Левски”№6, представлявана от кмета Севгин Шукри, че А. М. А.,ЕГН
********** от гр.Разград, Х. М. Д., ЕГН ********** от гр.Разград и И. М. А., ЕГН
********** от гр.Разград са собственици на поземлен имот с идентификатор
№35715.101.8 в землището на село Каменар, община Лозница в местността „Яланджилар“
с площ 3250кв.м., категория четвърта, трайно предназначение на територията „земеделска“,
начин на трайно ползване „нива“, при съседи: идентификатори №№ 35715.101.9,
35175.101.10, 35715.60.7, 35715.60.6, 35715.101.7, 35715.888.9901, 35715.101.5 и 35715.101.6.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4