Решение по дело №1293/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 683
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20207050701293
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                       2021 г., гр. Варна

 

 

В      ИМЕТО   НА      НАРОДА

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

         ХVІ–ти състав,

         в публично заседание на 11.05.2021 г., в състав:

 

                            Административен съдия : Красимир Кипров

 

         при секретаря Галина Владимирова

         като разгледа докладваното от съдия Кипров

         адм.дело № 1293 по описа на съда за 2020 г.,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 176 от АПК – за постановяване на допълнително решение по отношение на тази част от спора, за която с решение № 1365/25.09.2020 г.  производството по делото е било спряно и впоследствие възобновено с определение № 944/19.04.2021 год.

В проведеното по почин на съда и по реда на чл.176, ал.2, изр.2 от АПК открито съдебно заседание, жалбоподателят К.П.М. не се явява.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт А. изразява неаргументирано и немотивирано становище за отхвърляне на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на производството за постановяване на допълнително решение е тази част от спора отнасяща се до публичните вземания по декларации обр. 6 № 030021001728054/13.04.2011 г., № 030021202360208/21.04.2012 г. и № 030020915880822/23.04.2010 г., както и по отношение на публичното вземане по наказателно постановление № 17-275804/10.07.2017 година.

Фактите относно датите на които изтича погасителната давност за тези публични вземания и фактите относно предприетите от публичния изпълнител действия по събирането им са описани в мотивите на решение № 1365/25.09.2020 год. Установява се, че единственото предприето от публичния изпълнител действие на принудително изпълнение обективирано в  издаденото на 3.09.2019 г.  постановление  за налагане на обезпечителна мярка е  съобщено  на Кр. М. на 19.09.2019 г. , когато му е връчено съответното запорно съобщение. Съобразно тези обстоятелства, правното действие на принудителното изпълнение настъпва от датата на съобщаването му на длъжника -  в случая  това е датата 19.09.2019 год. Установява се също така, че преди датата 19.09.2019 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение с цел събиране на вземанията по горепосочените три декларации и НП от 10.07.2017 год.

Реално извършените преди 19.09.2019 г. действия на публичния изпълнител обективирани в образуването на изпълнителното дело и издадените  разпореждания за присъединяване към него на вземанията по въпросните декларации и НП, не представляват действия на принудително изпълнение, поради което съгласно тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС те не прекъсват давността. С оглед последното, 5-годишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК за публичните вземания по трите декларации е изтекла преди 19.09.2019 г., а 2-годишната погасителна давност по чл.82, ал.1, б. “а“ от ЗАНН за вземането по НП също е изтекла преди 19.09.2019 год.

При тези обстоятелства, въпросните  публични вземания е следвало да се отпишат и изпълнителното дело да се прекрати по отношение на тях. По тези съображения, постановеното в обратния смисъл разпореждане на публичния изпълнител № С200003-137-0001862/4.03.2020 г. е незаконосъобразно в тази му част, както е незаконосъобразно в същата част и потвърждаващото го решение № 123/28.05.2020 г.  на директора на ТД на НАП- Варна. Като незаконосъобразни същите подлежат на отмяна, при което преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител за предприемане от него на законосъобразните действия по отписване в пълен размер на посочените вземания и прекратяване на изпълнителното дело за тях.

При този изход на делото, когато една част от жалбата е уважена, а друга отхвърлена, сторените от страните разноски следва да останат така както са направени от тях, т.е. никоя от  страните  не дължи разноски на другата.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ДОПЪЛВА съдебно решение № 1365/25.09.2020 г. като ОТМЕНЯ  решение № 123/28.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП -  Варна  в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на К.П.М. срещу разпореждане № С200003-137-0001862/04.03.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна  в частта му , с която не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по декларации обр. 6 № 030020915880822/23.04.2010 г., № 030021001728054/13.04.2011 г. , № 03002120236028/21.04.2012 г. и по наказателно постановление № 17-275804/10.07.2017 г.  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ  разпореждане № С200003-137-0001862/4.03.2020 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна в частта му, с която ИД № **********/2014 г. не е прекратено поради изтекла погасителна давност относно вземанията по декларации обр. 6 № 030020915880822/23.04.2010 г. , № 030021001728054/13.04.2011 г. , № 030021202360208/21.04.2012 г.  и  НП № 17-275804/10.07.2017 г.  и  ВРЪЩА преписката на същият орган за  изпълнение на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :