Решение по дело №2401/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба от Ч. С. П., с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 92/04.10.2024г. на Директора на ПГ по моден дизайн – [област], с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ 38/24.09.2024г.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че е поискал достъп до обществена информация от Директора на професионална гимназия по моден дизайн-[населено място], касаещо две точки-всички разходни документи по които има счетоводни записвания и по които ПМГД-[област] е направила плащане за периода 01.01.2023 год.-01.09.2024 год. и извлечение от банковата сметка на държавната образователна институция-[населено място] за периода 01.01.2023 год.-31.12.2023 год. и за периода 01.01.2024 год.-01.09.2024год. Твърди, че на 4.10.2024 год. е получил решение за отказ на исканата информация. Счита, че безспорно исканата информация е обществена информация, тъй като касае финансовата дейност на държавното училище, финансирано със средства от държавния бюджет. Твърди, че оспореният отказ е неоснователен и незаконосъобразен. Твърди, че исканата информация е обществена, тъй като е свързана с финансовата дейност на държавното училище, финансирано със средствата от Държавния бюджет на Република България и съфинансирано от Европейския съюз чрез трансфери по проекти и програми, а предоставянето й ще даде възможност на жалбоподателя да си състави мнение за финансовата дейност на учебното заведение. Твърди, че ЗДОИ създава спрямо задължените субекти пряко и неотменимо законово задължение да предоставят исканата информация. По отношение на т. 2 от искането - за представяне на извлечения от банковата сметка на учебното заведение, посочва, че искането е да се информира от извлечения /а не достъп/ от банковата сметка, представляващи документи, съдържащи сведения за финансовата дейност на задължените по чл.3 ЗДОИ субекти. Счита отказът за немотивиран и несъобразен с надделяващия обществен интерес. Моли оспореният акт да бъде отменен и да бъде задължен ответникът да предостави исканата информация в заявената форма на достъп, като бъде определен срок за предоставянето й.

Ответникът по жалбата – Директорът на Професионална гимназия по моден дизайн–[населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-[област], в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че решението, с което е отказан достъп до обществена информация, е законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че с подаденото заявлението се иска достъп до информация, която има характера на служебна, а не на обществена такава, тъй като в разходните документи на образователната институция се съдържат данни, представляващи търговска тайна и лични данни по смисъла на Закона за счетоводството, а извлечението от банковата сметка на учебното заведение представлява защитена банкова тайна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх.№ 38/24.09.2024 г. Ч. С. П. е поискал от Директора на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] предоставяне на следната информация: по т.1 - всички разходни документи, по които има счетоводни записвания и по които образователната институция е направила плащане, за периода от 01/01/2023 до 01/09/2024г., и по т.2- извлечения от банковата сметка на държавната образователна институция за периода от 01/01/2023г. до 31/12/2023г. и за периода от 01/01/2024 до 01/09/2024 г., като е посочено, че иска да получи информацията във формата на обикновени сканирани копия /със заличени лични данни-по смисъла на закона/, изпратени по електронен път в информационната система за сигурно електронно връчване /ССЕВ/.

От решение № 92/04.10.2024 г. се установява, че Директорът на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] е отказал предоставяне на исканата информация, като е приел, че информацията, която се иска не представлява обществена такава по смисъла на ЗДОИ и не подлежи на предоставяне по реда на този закон. Посочил е и че редът за достъп до банковите сметки е нормативно разписан и това не е редът, посочен в ЗДОИ.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

Жалбоподателят е подала до ПГМД- [област] заявление за достъп до обществена информация № 28/24.09.2024г., като същото е съобразено с изискванията на чл.26, ал.1 от ЗДОИ за формата за предоставяне на достъп до обществена информация и съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определеният от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 37-чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.

В случая безспорно се установява, по арг. от чл.3, ал.1 от ЗДОИ, че директорът на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] е задължен субект по смисъла на закона, който има задължение да предостави информация, която е създадена в кръга на нейната компетентност и е налична по гореописания ред. Следователно оспореното Решение №92/04.10.2024г. е постановено от компетентен орган и в предвидената от чл.38 от ЗДОИ писмена форма, в срок и съдържа изискуемите реквизити.

В производството по издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същият е издаден в изискуемата от ЗДОИ писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.

Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална” и „служебна”.

Съгласно чл.10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Актовете, съдържащи официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За нормативните актове достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник, а за останалите два вида достъп се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

Съгласно чл.11 от ЗДОИ служебна е тази информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация е свободен освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/; или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Съгласно текста на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

В случая, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т.2 от заявлението, решението е законосъобразно и правилно. Условие за предоставяне на обществена информация е да се установи наличието на всички положителни материални предпоставки на закона, както и отсъствието на която и да е от негативните материални предпоставки, предвидени от законодателя, при наличие на които задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ може да откаже достъп да обществената информация. Правилен е изводът в решението, че исканата информация представлява защитена банкова тайна, на основание чл. 62, ал.2 от ЗКИ, която информация може да бъде предоставяна единствено по реда и при условията на чл.62, ал.5 от ЗКИ. В случая редът и основанията по ЗДОИ за предоставяне на този вид информация е изключен. Информацията, съдържащата се в извлеченията от банковата сметка на учебното заведение съставлява банкова тайна по чл. 62, ал.2 от ЗКИ, поради което е налице ограничението по чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ вр. чл. 4, ал. 1 и чл.7, ал.1 от ЗДОИ. С оглед специфичния характер на тази информация и регулираните във връзка с нея обществени отношения, законодателят е въвел строга процедура по предоставянето на достъп до нея, в изключителни случаи и след санкция на съда, която процедура изключва приложението на ЗДОИ.

По отношение на исканата информация по т.1 от заявлението, съдът намира следното:

Заявлението в частта му по т. 1 отговаря на формалните изисквания на чл. 25 от ЗДОИ и съдържа предвидените в тази разпоредба реквизити, като жалбоподателят изрично е подчертал необходимостта от заличаване на съответните лични данни. Исканата информация съставлява обществена информация по смисъла на закона. Същата се явява служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, доколкото е свързана с организацията на дейността на учебното заведение. Тази информация касае обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно размера на разходите на публични средства при осъществяване на дейността на задължения субект, и дали те са били необходими и адекватни за постигане на преследваните цели. Исканата информация не попада в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като е налице надделяващ обществен интерес във връзка с прозрачността и обществения контрол върху разходването на публични средства. Същата не попада и в ограничението на чл.17, ал.2 от ЗДОИ. Информацията касае разходването на финансовите средства от делегирания бюджет на гимназията, свързана е с обществения живот в Република България и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, което изпълнява изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съответства на целите на закона. Освен това, с разпоредбите на §1, т.5, б. ”а”, “в”, “г” и “е” и т.6 от ДР на ЗДОИ, законодателят е въвел необорима презумпция кога е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информация, включително такава, която би могла да се определи като “търговска тайна”, като посочените хипотези отговарят на характера на поисканата информация и целите на заявителя - повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти.

Предвид горното, съдът намира, че за адресата на заявлението, като задължен субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ, е съществувало задължение да предостави информацията по т.1. Тя трябва да е налична при ответника, като исканите разходни документи, съобразно ЗСч, следва да са осчетоводени в съответния период и да се съхраняват в счетоводството на образователната институция. В счетоводните регистри следва да е налична информация за извършените разходи за посочения период, която в зависимост от функционалността на използвания от учебното заведение програмен продукт и прилаганата аналитичност би трябвало да позволяват извеждането на исканите данни, със заличаване на личните такива по смисъла на закона.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на жалбата, в размер на 210лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 92/04.10.2024 г. на Директора на Професионална гимназия по моден дизайн - [област], в частта по т.1 от Заявление вх.№38/24.09.2024 год., с която на Ч. С. П. е отказан достъп до обществена информация- всички разходни документи, по които има счетоводни записвания, и по които ПГМД-[област] е направила плащане, за периода от 01.01.2024 г. до 01.09.2024 г., като ВРЪЩА преписката на органа за произнасяне в тази част, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 14-дневен срок от съобщението.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. С. П. против Решение № 92/04.10.2024г. на Директора на Професионална гимназия по моден дизайн – [област], в частта по т.2 от Заявление вх.№ 38/24.09.2024г., с която му е отказан достъп до обществена информация- извлечения от банковата сметка на държавната образователна институция за периода от 01.01.23г. до 31.12.2023г. и за периода от 01.01.2024 г. до 01.09.2024г.

ОСЪЖДА Ч. С. П., [ЕГН], да заплати на Професионална гимназия по моден дизайн – [населено място] разноски в размер на 210/двеста и десет/ лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.