№ 83
гр. Пазарджик, 06.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201551 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. ЛЮБ. АЧ., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.
„***“ № 11 чрез пълномощника адв. Р.А. от ПзАК, против Наказателно постановление
№ 21-1006-001766 от 20.07.2021 г. издадено от началник група към ОД на МВР гр.
Пазарджик, Сектор „ПП“, с което за нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП на основание
чл.177 ал.6 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска. Със същата е направено и искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателката, сторени за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище, с което иска да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Претендира
разноски в полза на жалбоподателката, за които представя списък на разноските.
Наказващият орган, редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище по същество от надлежно
упълномощен процесуален представител, в което са изложени аргументи за
законосъобразност и обоснованост на НП, чието потвърждаване се иска. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение з прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 18.06.2021 г., около
16,00 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 84, в качеството си на управител на
1
дружество „СТРОЙАПАРТ“ ЕООД, което е приобретател на л.а. „***“ с рама № ***,
не е изпълнила задължението си да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес, което се установявало от
договор за покупко-продажба на ППС от 23.03.2021 г., в едномесечен срок от
закупуването му- до 24.04.2021 г.
При така констатираното св. С.И.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 782118 на
18.06.2021 г. в отсъствие на нарушителя. Впоследствие актът бил предявен и връчен на
нарушителя на 28.06.2021 г., който го подписал вписвайки като възражение, че
автомобилът е собственост на фирмата й и е влязъл на митница в България на
26.05.2021 г., като е бил регистриран на 26.06.2021 г. и е внос от САЩ.
Въз основа на АУАН на 20.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, връчено
лично на наказаното лице на 28.07.2021 г., видно от разписка към НП. Жалбата против
последното била подадена от надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат чрез АНО до съда, по пощата на 02.08.2021 г., видно от пощенското клеймо на
пощенския плик (л.9), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Л. П., С.И. и И.К.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да
научи в какво точно е обвинено и ефективно да организира защитата си. По-конкретно
АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Разпоредбата на чл.145 ал.4 от ЗДвП, вменена като нарушение на
жалбоподателката, освен че препраща към разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, която
задължава приобретателят на пътно превозно в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес, регулира случаите, когато придобиването на собствеността на
пътно превозно средство е станало извън Република България или собствеността е
придобита чрез публична продажба.
В описанието на нарушението направено в акта, намерило отражение и в НП,
буквално е възпроизведен текста на разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП. Единствено
става ясно, цитираното дружество, чиито управител е жалбоподателката е придобило
МПС чрез покупко-продажба на 23.03.2021 г. и че тя не е изпълнила задължението си в
срок до един месец- до 24.04.2021 г. да регистрира МПС, като го представи в службата
по регистрация на ППС по постоянния си адрес. Не се сочат факти относно това къде и
по какъв начин е придобито въпросното МПС- дали извън РБ или чрез публична
продажба и от там остава неясно защо АНО е приел, че е извършено нарушение на
2
чл.145 ал.4 от ЗДвП. Посоченото обстоятелство, че е представен договор за покупко-
продажба също не внася яснота дали са налице фактите в горния смисъл, елементи от
фактическия състав на вмененото нарушение.
На следващо място макар да е посочено, че приобретател на МПС е дружество
„СТРОЙАПАРТ“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателката, както и от коя дата е
договора за покупко-продажба на ППС, не става ясно страна ли е по договора
жалбоподателката, респ. тя ли е приобретателят на МПС, тъй като не е посочен един от
важните реквизити на договора, а именно страните по него или най-малкото кой е
купувач по този договор. Макар да е посочено от кога е възникнало задължението по
чл.145 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДвП, т.е. от кога тече едномесечният срок за регистриране
на ПС, остава неясно, защо наказващият орган, а и актосъставителят са приели, че той
изтича на 24.04.2021 г. Ноторно известно е, че срокът, който се изчислява в месеци
изтича на съответното число на месеца. В случая на 23.04.2021 г. Всички тези
обстоятелства пък внасят неяснота, относно това защо е прието, че нарушението е било
извършено на 18.06.2021 г. Непосочването на тези обстоятелства лишава
санкционираното лице, а и съда от възможността за преценка дали жалбоподателката е
приобретател на процесното МПС и кога е изтекъл едномесечния срок за регистрация
на автомобила, респ. на коя дата всъщност е извършено нарушението.
На следващо място, видно от описанието на нарушението, жалбоподателката е
санкционирана в качеството й на управител на „СТРОЙАПАРТ“ ЕООД, за което
дружество пък е посочено в описанието на нарушението, че е приобретател на МПС.
От тук отново е налице неяснота кой всъщност е придобил МПС- физическото лице
Н.А. или ЮЛ- цитираното дружество и ако е ЮЛ защо е санкционирано физическото
лице А. с глоба.
Посоченото е достатъчно основание НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на НП. Дори и хипотетично да се
допусне, че посочените по-горе пороци не са налице, то вмененото на
жалбоподателката нарушение не е било извършено. Това е така, защото от събраните
по делото писмени и гласни доказателства- показанията на св. Л. П., СРМПС Част І,
Митническа декларация и Пълномощно, че процесният лек автомобил е придобит в
САЩ от дружество „СТРОЙАПАРТ“ ЕООД, чиито управител е жалбоподателката,
която е упълномощила своя син- св. П. да представлява дружеството в това число и да
закупи от името и за сметка на дружеството процесния лек автомобил. Последният е
закупен на 23.03.2021 г. от „СТРОЙАПАРТ“ ЕООД. При това положение
едномесечният срок за представянето на автомобила за регистрация в службата по
регистрация по постоянен адрес е започнал да тече от същия ден и изтича на
съответното число на следващия месец, т.е. на 23.04.2021 г. След като автомобилът не
е бил регистриран в този срок, то на 24.04.2021 г. приобретателят му вече е реализирал
нарушението по чл.145 ал.4 от ЗДП във вр. с ал.2 от ЗДвП. Тоест извършено е
нарушение, но не на посочената в АУАН и НП дата и не от Н.А. от от ЮЛ-
„СТРОЙАПАРТ“ ЕООД, представлявано от А., което съответно е подлежало на
санкциониране с имуществена санкция, каквато възможност е предвидена в
разпоредбата на чл.177 ал.6 от ЗДвП.
Всичко изложено до тук е достатъчно за да обуслови незаконосъобразност на
издаденото НП и необходимостта от неговата отмяна, поради което и съдът не намира
за необходимо да излага и други доводи по същество.
3
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
жалбоподател за присъждане на разноски в негова полза. Искането е допустимо, т.к. е
направено в хода на съдебното производство преди обявяване на делото за решаване.
Пълномощникът на жалбоподателя има право на такива разноски, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие (л.8) и списък на разноските, от които се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателката А. е заплатила в брой на адвокат Р.А. от ПзАК. От ответната страна-
АНО е направено своевременно възражение за прекомерност на разноските, което
съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като изплатеният адвокатски хонорар
е в минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл.36 от Закон за
адвокатурата. Освен това по делото са проведени две съдебни заседания с разпити на
трима свидетели, а освен това пълномощникът е изготвил въззивната жалба и
представя в съдебно заседание подробно аргументирано становище по същество. При
това положение ще следва да се присъдят в пълен размер поисканите разноски. Същите
ще следва да се възложат в тежест на учреждението към което принадлежи
наказващият орган, в случая ОДМВР- Пазарджик.
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и същата следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001766 от 20.07.2021 г.
издадено от началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор „ПП“, с което на
Н. ЛЮБ. АЧ., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***“ № 11, за нарушение на чл.145
ал.4 от ЗДвП на основание чл.177 ал.6 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Н. ЛЮБ. АЧ., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „***“ № 11, разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4