№ 140
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100507648 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 733/12.02.2021 г. по описа на ЧСИ М.К.,
с пощенско клеймо от 11.02.2021 г., подадена от “З.А.Д. “ОЗК – З.” АД, ЕИК
******* – длъжник по изпълнително дело № 20217880400017 по описа на
ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на
съдебния изпълнител – постановлението за разноските по изпълнението.
Жалбоподателят сочи, че следва да бъде намален размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се вземе предвид приетото в т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи, че същият следва да се намали до сумата в размер на 200 лева. Сочи, че
определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна, като
излага съображения, че включването на адвокатско възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната
сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно. Сочи, че
материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е
само присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендира да бъде
отменен отказа на съдебния изпълнител, като бъде намален размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на
начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
1
В дадения срок взискателят Х.М.Х., чрез адв. И.З., подава възражение, в
което оспорва жалбата на длъжника.
Претендира разноски по настоящото дело.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 12.01.2021 г. на Х.М.Х.,
чрез адв. И.З., срещу длъжника “З.А.Д. “ОЗК – З.” АД, въз основа на
изпълнителен лист от 31.12.2020 г., издаден по в.т.д. № 529/2020 г. по описа
на Апелативен съд - Варна, с който “З.А.Д. “ОЗК – З.” АД е осъдено да
заплати на Х.М.Х. сумата от 28 560 лева, представляваща фиксирано
застрахователно обезщетение дължимо по силата на застрахователен договор
за застраховка “Трудова злополука”, обективиран в полица № 0501-900-2014-
00060/12.09.2014 г., сключен между ответника и работодателя “Д.С.” ЕООД,
ЕИК *******, при действието на който е настъпила смъртта на наследодателя
й М.Х.И., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
04.10.2019 г. до изплащане на задължението. В молбата е поискано да бъде
наложен запор върху банкова сметка на длъжника.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с
предмет – образуване и водене на изпълнително дело срещу застрахователя,
процесуално представителство и защита, съгласно който договореното
възнаграждение е в размер на 2 000 лева, като е удостоверено като платено в
брой.
С постановление от 12.01.2021 г. съдебният изпълнител е приел
разноските по изпълнението, включително разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер
а 2 730,49 лева с ДДС.
В покана за доброволно изпълнение е посочено задължение по
изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението. Същата е
връчена на длъжника на 13.01.2021 г.
На 12.01.2021 г. е изпратено и запорно съобщение до “Общинска
банка” АД, връчено на 13.01.2021 г. С писмо от 14.01.2021 г. от банката
уведомяват съдебния изпълнител, че е блокирана сумата по запора, но по
информация от длъжника на 08.01.2021 г. е извършено плащане по сметка на
взискателя и молят за допълнителни указания и актуален размер на дълга.
Със съобщение изх. № 662/26.01.2021 г., изпратено до “Общинска банка” АД,
съдебния изпълнител е наредил да се вдигнат запорите.
С молба от 15.01.2021 г., подадена от длъжника, е приложено платежно
нареждане от 08.01.2021 г. за изплащане на Х.М.Х. на сумата от 28 903,40
лева, с посочено основание плащане по т.д. № 1653/19 – ОС Варна и в.т.д.
2
529/2020 - Ап.съд Варна. С молбата е направено искане за прекратяване на
изпълнителното дело и за вдигане на наложените запори. Искането на
длъжника е оставено без уважение с разпореждане на съдебния изпълнител от
27.01.2021 г.
Подадено е възражение с вх. № 356/21.01.2021 г. от длъжника “З.А.Д.
“ОЗК – З.” АД, с което се претендира да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на начислената по т.
26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Постъпило е становище, че искането е неоснователно, тъй като молбата
за образуване на изпълнителното дело е изпратена по пощата на 08.01.2021 г.
и следва да се приеме, че изпълнителното дело е образувано 08.01.2021 г.
Обжалва се постановлението за разноските по изпълнението.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта
за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на
взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя,
определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да
се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по
образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, приложен към преписа от
изпълнителното дело – 06.01.2021 г.), както се претендира и в разглежданата
жалба. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за
3
образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил
други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист,
поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочването в молбата за
образуване на изпълнителното дело на начин за изпълнение е условие за
нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, а не се касае за
извършване на същински действия по водене на изпълнителното дело.
Събирането на сумите по изпълнителния лист преди образуването на
изпълнителното дело и съответно в срока за доброволно изпълнение с
наложения от съдебния изпълнител запор не предполага сложност на
изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението,
поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на
взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева, съгласно
искането на длъжника в подадената жалба.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено
постановлението на съдебния изпълнител за разноските, като бъде
постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху
събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Доводите на
жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С представените
доказателства за платена сума преди образуването на изпълнителното дело и
предвид намаляването на размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя съдът намира, че следва да бъде намалена и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и същата се изчислява на 370,34 лева с ДДС.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 265 лева, от които 25
лева – държавна такса и 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за
плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в т. 1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ
размер на 265 лева, от които 25 лева – държавна такса и 240 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
4
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “З.А.Д. “ОЗК – З.” АД, ЕИК ******* – длъжник
изпълнително дело № 20217880400017 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, определените разноски по изпълнително
дело № 20218600400003 в частта за адвокатското възнаграждение на
взискателя и т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200
лева (двеста лева), и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на
370,34 лева (триста и седемдесет лева и тридесет и четири стотинки) с
ДДС.
ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН *******, с адрес: гр. *********, да заплати на
“З.А.Д. “ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район “Възраждане”, ж.к. “Възраждане”, ул.
*******, сумата от 265 лева (двеста шестдесет и пет лева) - разноски в
производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5