РЕШЕНИЕ
№ 3836
гр. Варна, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Веселина Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110116665 по описа за 2022 година
В исковата си молба ищцовото дружество ДП „Н.к.ж.и.“ твърди, че на
27.08.2019г., на основание настанителна заповед №1590/27.08.2019г. е
сключило договор за наем с ответника Г. Я. К., по силата на който му е
предоставило под наем недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ***.
Жилищният имот /апартамент/ с идентификатор 10135.65.10.*** по КК и КР
на гр.Варна - предмет на договора е предоставен за управление на ДП НКЖИ -
съгласно АЧДС №8839/14.04.2015г. Наемният договор бил сключен за срок от
5г., срещу наемна цена от 34,29лв. месечно. Посочва, че по договора дължими
от ответника са следните суми за наем за периода от м.август 2022г. до
м.ноември 2022г. вкл., сума в размер на 137,16лв. по фактури:
наем за м.август 2022г. по фактура № **********/01.08.2022г.;
наем за м.септември 2022г. по фактура № **********/01.09.2022г.;
наем за м.октомври 2022г. по фактура № **********/01.10.2022г;
и
наем за м.ноември 2022г. по фактура № **********/01.11.2022г.
Твърди, че на основание чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.7 от договора,
ответникът му дължи неустойка за забава на плащането на наемната цена,
считано от датата на падежа на всяко месечно плащане до датата на
предявяването на исковата молба, която неустойка представлява сума в общ
размер на 9,74лв. Излага, че договорът за наем с ответника е прекратен на
основание чл.21, ал.4, т.6 от същия, поради прекратяване на трудовия му
договор с ДП НКЖИ, регионално поделение Железопътна секция Шумен с
1
Акт за прекратяване на трудов договор №22000012/30.03.2022г. С писмо с изх.
№ЖИ-14164/07.04.2022г. на Централно управление на ДП НКЖИ и изх.
№598/12.04.2022г. на ЖП секция Шумен с обратна разписка до Г.К. /върнато в
ЖПС Шумен като непотърсено/, да освободи имота и да заплати дължимите
суми. На 20.04.2022г. комисия от служители на ЖП секция Шумен извършила
проверка и е залепила съобщение на входната врата на жилището с покана за
доброволно уреждане на отношенията, но сумата не е изплатена и имота не ни
е предаден. Сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от Договора, наемателят се
задължава да върне имота на наемодателя след изтичане срока на договора
или прекратяването му на друго основание, като към настоящия момент той
не е сторил това. Ето защо на основание чл.233, ал.1, предл. I от ЗЗД
претендират връщането от страна на ответника на наетия обект.
Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищеца на основание
чл.232, ал.2 от ЗЗД, сума в размер на 137,16лв., представляваща неплатен наем
по Договор от 27.08.2019г. за периода от 01.08.2022г. до 30.11.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от момента на предявяване на исковата молба
до пълното й изплащане; на основание чл.92 от ЗЗД, сума в размер на 9,74лв.
представляваща неустойка по чл.7 от Договора за наем от 27.08.2019г.,
считано от датата на падежа на всяко месечно плащане до датата на
предявяване на исковата молба 20.12.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от момента на предявяване на исковата молба до пълното й изплащане.
Предявява и иск с правно основание чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника да
предаде на ищеца държането на недвижимия имот: жилище (апартамент)
находящо се в гр.Варна, ***, съставляващо имот с идентификатор
10135.65.10.*** по КК и КР на гр.Варна. Претендира и направените съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения особен представител, като твърди че исковете са допустими,
но неоснователни. Възразява и оспорва твърдението, че договорът за наем е
прекратен, тъй като по делото липсват доказателства прекратяването да е
извършено по договореният в чл.21, ал.1 начин. Посочва, че уведомлението, с
което дружеството едностранно прекратява договора за наем не е достигнало
до знанието на ответника, т. е. същият не е известен за това, поради което не
може да се приеме, че договорът е прекратен. Предвид на което и ответникът
не дължи освобождаване и предаване на държането на имота. В условията на
евентуалност в случай, че съдът достигне до извод, че договорът е прекратен,
възразява, че ответникът дължи претендираната наемна цена и неустойка за
забава в посоченият размер. Посочва, че съобразно чл.9, ал.1 от договора за
наем ответника към датата на подписване на договора е заплатил гаранционен
депозит в размер на 102.87лв. Излага, че съгласно чл.9, ал.5 наемодателят има
право да пристъпи към усвояване на депозита до размера на дължимите суми,
предвид на което дълга следва да бъде редуциран до сума в размер на 34.29лв.,
т.е. дължимият наем за един месец този за м.ноември 2022г. и съответно
неустойка за забава в размер на 0.86лв. Моли съда да отхвърли исковете, като
2
неоснователни.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.232 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.233 от ЗЗД.
По делото като доказателства са представени:
Договор за наем от 27.08.2019г. по силата на който страните по делото
ищеца в качеството си на наемодател, а ответника в качеството си на наемател
са се договорили, наемодателя да отдаде на наемателя за срок от 5г. от датата
на съставяне на приемо-предавателния протокол ап.6 находящ се в гр.Варна,
*** срещу цена от 34.29лв. на месец без в нея да са включени консумативите
по имота. Съгласно чл.9, ал.1 от договора при сключването му наемателя
заплаща 102.87лв. гаранционен депозит и който подлежи на връщане при
прекратяване на договора при условие, че наемателят няма непогасени
задължения към наемодателя. От друга страна в чл.21, ал.4, т.1.1 от договора е
предвидена възможност наемодателя да прекрати договора без предизвестие
при неплащане на наемната цена повече от два месеца. Представена е заповед
№1590/27.08.2019г. с която ген.директор на ищеца настанява ответника в
имота със срок до прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.
По първия иск по реда на чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наем от
общо 137,16лв. за периода от 01.08.2022г. до 30.11.2022г. съставът намира
следното:
Претенцията за заплащане на дълг вкл. и на наемно възнаграждение
неизбежно включва твърдение за липса на настъпване на определен
положителен факт, който в тази хипотеза се изразява в изпълнение.
Твърдението за липса на изпълнение като твърдение на отрицателен факт
освобождава навеждащата го страна от носенето на доказателствена тежест за
него и възлага същата върху опитващата се да го обори страна. При
настоящото производство няма твърдение за плащане от страна на ответника,
а се твърди, че следва да се извърши прихващане с предоставения от
ответника при сключването на наема депозит от 102.87лв., като по този начин
дължима остава само сумата от 34.29лв. дължим наем за м.ноември 2022г.
според представителя на ответника. Страните не спорят, че ответникът при
сключването на наемният договор е предоставил депозит в размер на
102.87лв., като съставът намира, че следва да се допусне прихващане с тази
сума, като си приеме, че с нея са погасени трите най-стари задължения
съответно за м.август, септември и октомври 2022г. и е останало да се дължи
само това за м.ноември 2022г. в размер на 34.29лв., като за тази сума искът
следва да се уважи, а за разликата до търсените 137.16лв. да се отхвърли
поради допуснато прихващане.
По претенцията по реда на чл.92 от ЗЗД за сумата от 9,74лв.
представляваща неустойка по чл.7 от Договора за наем от 27.08.2019г.,
считано от датата на падежа на всяко месечно плащане до датата на
предявяване на исковата молба 20.12.2022г. съдът намира, че този иск е
3
доказан по основание, а по отношение на размера на задължението липсва
спор поради което следва да се приеме, че то е доказано до размера на
претендираните 9.74лв.
По отношение на иска с правно осн. чл.233, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
предаване на наетата вещ съставът приема, че този иск също следва да бъде
уважен. Няма спор между страните и от представените по делото
доказателства-договор за наем, заповед за настаняване се установява, че
ответникът е наел от ищеца процесния имот представляващ ап.6 находящ се в
гр.Варна, *** като възприетото по-горе становище за неизправност от страна
на наемателя изразяваща се в трайно не плащане на наемната цена се явява
предвидена от страните в договора предпоставка за неговото едностранно
прекратяване. Ищецът е представил документ озаглавен констативен протокол
от проверка на ведомствено жилище, от съдържанието на който е видно, че на
20.04.2022г. комисия от трима души е посетила сградата в която се намира
отдадения имот, но не е открила никого на адреса, събрала е сведения от
съседи, че имота е необитаем от около месец и е залепила покана до ответника
да се яви в управлението на ищеца за получаване на уведомление за
прекратяване на договора. Дори да се приеме, че ответника не е надлежно
уведомен с посочения протокол и че прекратяването на е настъпило с
настъпване на предпоставките по чл.21, ал.4, т.1, 1.1, то следва да се счита, че
прекратяването е настъпило с връчване на исковата молба на особения
представител на ответника. Предвид изложеното претенцията по чл.233 от
ГПК следва да бъде уважена изцяло.
Предвид извода за основателност на претенциите, направеното искане и
представените доказателства ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски възлизащи на 870лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Я. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на НК
„Н.к.ж.и.“ гр.София, адрес за призоваване гр.Шумен, *** сумата от 137.16лв.
представляваща сбор от наемни възнаграждение за м.август, септември,
октомври и ноември 2022г. дължими по договор за наем на ап.6 находящ се в
гр.Варна, *** от 27.08.2019г., като допуска съдебно прихващане със сумата от
102.87лв. внесен от ответника депозит на осн. чл.9, ал.1 от сключен между
страните договор за наем от27.08.2019г., при което дължими остават само
34.29лв. наем за м.ноември 2002г., заедно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда-20.12.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Я. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на НК
„Н.к.ж.и.“ гр.София, адрес за призоваване гр.Шумен, *** сумата от 9.74лв.
неустойка по чл.7 от Договора за наем от 27.08.2019г., считано от датата на
4
падежа на всяко месечно плащане до датата на предявяване на исковата молба
20.12.2022г., на осн. чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Я. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да предаде на НК
„Н.к.ж.и.“ гр.София, адрес за призоваване гр.Шумен, *** наетия по силата на
договор за наем от 27.08.2019г. имот представляващ ап.6 находящ се в
гр.Варна, **, на осн. чл.233, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Я. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на НК
„Н.к.ж.и.“ гр.София, адрес за призоваване гр.Шумен, *** сумата от 870лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5