Решение по КНАХД №300/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Сити Кеш“ ООД – София, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, против решение № 88/11.08.2025г. постановено по адм. нак. дело № 20253330200245 по описа на РРС за 2025 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-007366/02.04.2025г. на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, за налагане на жалбоподателя на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон относно процесното деяние. Сочи се, че Районният съд се е произнесъл формално по събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че съдът не е отговорил на наведените от жалбоподателя възражения. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при липса на мотиви, както и че неправилно съдът е потвърдил атакуваното НП, въпреки липсата на осъществено от касатора деяние по смисъла на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение, както и потвърденото с него НП бъдат отменени като незаконосъобразни.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил, като чрез упълномощен процесуален представител е депозирал писмено становище, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на териториалния отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите не е депозирал отговор на касационната жалба и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Чрез упълномощен процесуален представител е изразил писмено становище вх. № 1278/21.10.2025г., че жалбата е неоснователна и недоказана, а постановеното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение размер на 150 лева.

Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е решение № 88/11.08.2025г. постановено по н.дело № 20253330200245 по описа на РРС за 2025 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-007366/02.04.2025г. на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, за налагане на жалбоподателя на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл. 210а от ЗЗП, за нарушение на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: при извършена на 25.11.2024г. в офис на „Сити Кеш“ ООД – гр. София, [ЕИК], находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 36, било установено, че дружеството в противоречие с чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП при извършване на дейността си на 23.08.2024г. е сключило договор за потребителски кредит като е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в прикриване в предоставения СЕФ /стандартен европейски формуляр/ на И. М. И. в качеството му на потребител – заемател по договор за кредит, на съществена за избора на потребителя информация, че първите две вноски от погасителния план – съответно на 23.09.24г. и 23.10.24г., не водят до незабавно погасяване на главницата.

От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля А. Т., е намерил за установено, че гореописаното деяние е установено в хода на извършена проверка в офис на „Сити Кеш“ ООД – София, [ЕИК], находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 36, инициирана въз основа на постъпила потребителска жалба вх. № В-032344/18.11.2024г. относно месечни вноски по потребителски кредит. Проверката била извършена от служител на КЗП св. А. Т. – старши инспектор, в присъствие на Н. Й. – старши инспектор и С. М. – офис мениджър в дружеството.

За резултата от проверката бил съставен КП № 2750978/25.11.2024г., с който било изискано от дружеството на 29.11.2024г. управител на дружеството или упълномощено от него лице да се яви в офис на КЗП в гр. Разград, където да представят подробно описани и изискани с КП документи, свързани с процесната проверка - заверени копия на Договор, СЕФ, погасителен план, плащания по договора и Общи условия. С писмо получено от „Сити Кеш“ ООД – София на 13.12.2024г. е указано да се яви негов представител на 16.12.2024г. в офис на КЗП в гр. Разград, като представи изисканите му с КП № 2750978/25.11.2024г. документи. На посочените дати и място не се явил представител на дружеството и не били изпратени исканите документи.

До дружеството били изпратена покана за явяване на представител на дружеството за съставяне на АУАН, получена по седалище на дружеството на 24.02.2025г.

На 25.02.2025г. в офис на КЗП – Разград в отсъствие на представител на дружеството е съставен АУАН № 007366, в който нарушението е описано от фактическа страна по следният начин „…при извършване на дейността си „Сити Кеш“ ООД – използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: чрез премълчаване в предоставения на потребителя И. М. И. СЕФ, кредиторът прикрива съществена за избора на потребителя информация, като не посочва, че първите две вноски от погасителния план – съответно на 23.09.24г. и 23.10.24г., не водят до незабавно погасяване на главницата, в нарушение на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП…“. На 07.03.2025г. е направен опит АУАН да бъде връчен на упълномощено лице – офис мениджър, който в присъствие на свидетели отказал получаването му, което било отразено в акта и в изрично съставен КП. Възражения срещу АУАН в срока по ЗАНН не са постъпили пред адм. наказващия орган.

На база на така съставения АУАН, адм. наказващият орган издал на 02.04.2025г. процесното НП, в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го по чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лв. НП било редовно получено от жалбоподателя на 15.04.2025г., като жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 28.04.2025г.

От правна страна въззивният съд е достигнал до извод, че от гореприетата фактическа обстановка се установява извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП, „Сити Кеш“ ООД – София, [ЕИК] в качеството на „кредитор“ извършващ професионално дейност по отпускане на кредити по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПКр, е укрил информация от потребителя относно дължимите по кредита плащания, с което е приложил нелоялна търговската практика, доколкото като такава чл. 68д от ЗЗП определя и заблуждаващата практика, съдържаща невярна информация и следователно подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Вземайки предвид приложената по делото заповед на 1137/29.01.2025г. на председателя на КЗП, съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя относно нарушеното му право на защита, като е приел, че е бил надлежно двукратно канен да се запознае с съставения констативен протокол и да представи всички изискани от него документи. Поканен е бил и да се яви за съставяне на АУАН, но не се е възползвал от това свое право. АНО е квалифицирал и санкционирал нарушението в пълно съответствие със закона.

Районният съд е приел, че наложеното на извършителя административното наказание „имуществена санкция“ от 2000лв. е след правилно извършена преценка от наказващия орган относно наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН и след собствени мотиви за неприложимостта на този правен институт е достигнал до извод, че НП се явява издадено при пълно спазване на материалния закон.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 от НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и устни доказателства. Следва да бъде споделена възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, която съответства на събраните по делото доказателства. Правилни и законосъобразни са изводите в оспореното решение, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните норми по см. на чл. 348, ал. 3 от НПК, и в съответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение на формалните изисквания за съдържанието му. Като съществено процесуално нарушение в касационната жалба е посочено липсата на уведомяване на дружеството за подадената жалба от потребителя и извършваната проверка. Задължение в такъв смисъл не е предвидено за контролните органи в ЗЗП. Твърди се и липса на връчване на съставения КП. Тези твърдения се опровергават от удостоверяването в самия КП, че при съставянето му е присъствал представител на касатора, както и от разписката за връчване на повторна покана да се яви в КЗП – Разград, за да предостави изисканите от него документи, т.е той е бил запознат с проверката и констатациите в хода й. По делото е представена разписка за получаване от нарушителя на покана за съставяне на АУАН, по която не е взето отношение от страна на получателя й, поради което не следва да бъде възприет и довода на касатора, че не е бил уведомен за това действие.

Процесните адм. актове са издадени в предвидените за това срокове. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението дадено в АУАН и в НП – като фактическа обстановка и правна квалификация.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал.2 от АПК. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл. 68е, ал.2, пр.3 вр. 68г, ал.4, вр. чл. 68в от Закон за защита на потребителя /ЗЗП/ и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП.

По делото не е спорно, а и от събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства по делото е установено, че „Сити Кеш“ ООД – София, [ЕИК] има качеството на „кредитор“ извършващ дейност по отпускане на кредити по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПКр), който на 23.08.2024г. е сключил договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПКр със сезиралия комисията потребител.

Разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗПКр предвиждат, че преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит; информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно образец по приложение № 2 към чл. 5 от закона.

Цитираните разпоредби от ЗПКр транспонират регламентацията дадена с общностното право чрез чл. 5 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /отменена с Директива (ЕС) 2023/2225, но действаща до 20.11.2026г./

В Стандартния европейски формуляр следва да се съдържа необходимата информация за кредита, позволяваща да бъде направен информиран избор преди потребителят да премине през процедура по предоставяне и подписване на документи, които са свързани с договора за кредит /заверка на копие на лична карта, подписване на искане за отпускане на кредит и заплащане на такса кандидатстване на кредит/, т.е. преди да се започне процедура по подписване на документи за реално отпускане на кредит.

В случая действително кредиторът е представил обща информация в табличен вид с основните параметри на кредита, която формално отговаря на предвиденото съдържание на СЕФ. Правилно обаче е преценено от въззивния съд, че информацията в т. 9 от процесния СЕФ, според която спрямо конкретния кредит не са предвидени вноски, които не погасяват пряко главницата, е забранена заблуждаваща търговска практика попадаща в хипотезата на чл. 68е, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП като разновидност на нелоялните търговски практики по см. на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, дефинирани в ал. 1 от с.н., като такива, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Според чл. 68е, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

В случая, с посочването във втората колона на т. 9 от СЕФ, че за кредита не са налице вноски, които да не водят до незабавно погасяване на главницата, е прикрита съществената информация, че с първите две погасителни вноски направени от кредитополучателя, ще се покрие единствено задължението за уговорената неустойка и част от лихвата, като за погасяване на вземането за главницата няма да бъде отнесена никаква част от тези вноски.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че по отношение на неустойката за непредоставяне на обезпечение във връзка с потребителски кредит, по начина уговорена в т. 5 от процесния договор и т. 23 от ОУ към него, е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика постановена в контекста на чл. 7, ал. 3 от ГПК, която я приема за неравноправна клауза, което обстоятелство внася обосновано предположение за причините за непредоставянето на потребителя от страна на кредитора на своевременна информация относно наличието й и начина на погасяването на тази неустойка.

На жалбоподателя е наложен минималния размер на предвиденото за това нарушение в чл. 210а от ЗЗП административно наказание „имуществена санкция“, поради което липсата на изложени мотиви от въззивната инстанция относно размера на санкцията не следва да се преценя като процесуално нарушение в ущърб на санкционираното лице.

Нарушението не разкрива признаците на „маловажен случай“ по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В случая обществената опасност на деянието и съразмерността на наложената санкция не произтича от конкретна стойност на сключения потребителски договор, а следва да се преценява с оглед на защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Засягането на правната сфера на оспорващия с така предвидената имуществена санкция е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. Размерът на санкцията, нито застрашава съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване на възможностите му да е участник в търговския оборот. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. С оглед характера и естеството на обществените отношения, които правилата установени в чл. 68в и следващите от ЗЗП охраняват – а именно недопускане реализирането на нелоялни търговски практики, която потенциално увреждат интересите на потребителите, минималния установен в закона размер на санкцията за юридически лица от 2 000 лв., не е несъразмерен и неоправдан.

Следователно обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски – При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в полза на Комисия за защита на потребителите, в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от §1,т.6 от ДР на АПК, следва да се определи такова възнаграждение в производството пред настоящата инстанция в размер на 150 лева, съобразно фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършените от юрисконсулта процесуални действия. Така определеното възнаграждение следва да бъде присъдено след превалутирането му на стойност от 76,69 евро съобразно чл. 3 и чл. 4 от ЗВЕРБ вр. с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета и чл. 12 вр. чл. 5 и чл. 13 от ЗВЕРБ вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/11.08.2025г. постановено по адм. нак. дело № 20253330200245 по описа на РС – Разград за 2025 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-007366/02.04.2025г. на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД – София, [ЕИК] да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 76,69 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.