Р Е
Ш Е Н
И Е
№112/30.6.2015г.
гр. Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на десети юни през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 154/2014 г. по описа на ДРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК от П.З.К. и К.Г.К. против
Й.Д.Ч.. Направено е и искане за отмяна
на НА №172, том VІІ, рег. №8543,
дело 1071 от 22.12.2008 г. на нотариус В. М., на осн. чл.537 от
ГПК.
Ищците
твърдят, че З. К. В. е наследник на своя брат Г. К. В.. Твърди се, че Г. В. в
продължение на повече от петнадесет години преди смъртта си на 04.03.1984 г., е
владял процесния имот, представляващ ПИ с
идентификатор 36868.201.65 по Кадастрална карта на с. Кипра, обл. Варна с площ 1574 кв.м., ведно с построена в имота
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 36868.201.65.1. Излага
се, че след смъртта на Г. В., неговият брат и баща на ищцата З. В., е отблъснал
владението на останалите наследници и необезпокоявано и непрекъснато владял
лично за себе си процесния имот от 1984 г. до 1997
г., когато починал. Ищцата твърди, че след смъртта на своя баща, в качеството
си на единствен негов наследник, тя продължила да владее явно и еднолично имота
за себе си и го придобила по давност със съпруга й. Твърди се също, че с НА
№172, том VІІ, рег. №8543, дело 1071 от
22.12.2008 г. на нотариус В. М., лицата Д. З.К., Е. Л. Й., Ж. Л. Й. и Й. Л. Й.,
явяващи се наследници на Й. К. - сестра на Г. В., са признати по обстоятелствена
проверка за собственици на процесния имот и че с НА
№62, том І, рег.№725, дело №35 от 02.03.2010 г. на нотариус В. М., ответникът
Й.Ч. е закупил имота от тях. Ищцците твърдят, че
наследниците на Й. К. не са упражнявали непрекъснато и необезспокоявано
владение върху процесния имот, поради което не са
налице правни и фактически обстоятелства за констатираното право по НА №172,
том VІІ, рег. №8543, дело 1071 от
22.12.2008 г. на Нотариус В. М. и че независимо от действителността на сделката
по НА №62, том І, рег.№725, дело №35 от 02.03.2010 г. на нотариус В. М.,
ответникът не е станал собственик на имота, защото праводателите
му не са притежавали това право.
Молят,
съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по силата на давностно владение на процесния
имот продължило в периода от 1997 г. до 16.07.2009г. чрез присъединяване на
владението от праводателя – З. К. В. в периода от
1984г. до 1997г., като бъде отменен нотариалния акт, въз основа на който
продавачите на процесния имот се легитимирани като
собственици пред закупилия го ответник.
В
едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като оспорва
предявения иск. Твърди, че от 1984 г. до датата на закупуване на имота от
ответника, праводателите му са владяли
явно, непрекъснато и необезспокоявано имота и същият
никога не е бил собственост или във владение на ищцата или нейния наследодател З.
В.. Твърди, че след смъртта на Г. В., от 1984 г. във владение на имота са
влезли племенницата Д. К. и съпругът й Л. К., като след смъртта на Л. К., от
2004 г. съпругата му Д. К. и техните деца Ж. Й., Е. К. и Й. Ч. са влезли във
владение като са присъединили към своето владение и това на праводателят
им и в последствие са се снабдили с титул за собственост по НА №172, том VІІ, рег. №8543, дело 1071 от 22.12.2008 г. на нотариус В.
М. и ответникът е закупил имота от тях. Моли съдът да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан и да му присъди направените разноски по делото.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представените
удостоверение за наследници №60 от 21.04.2012 г., изд. кметство с. Цонево, общ.
Дългопол, удостоверение за наследници №2 от 13.01.2009 г, презаверено
към 18.06.2012 г., изд. кметство с. Кипра, общ. Девня, удостоверение за
наследници №78 от 28.06.2012 г., изд. кметство с. Цонево, общ. Дългопол,
удостоверение за наследници №7 от 17.05.2011 г., изд. от кметство с. Кипра,
общ. Девня, удостоверение за наследници №401 от 27.07.2012 г., изд. с. Тополи,
общ. Варна, наследници на Г. К. В., п. 04.03.1984 г., са лицата: П.З.К. и Г.
З.К., в качеството на наследници на З. К. В., п. 1997 г. – брат на общия
наследодател; Д. Д. К., М. Д. М. и починалата Д. Д. Л., която оставила за
наследници Д. Н. Л. и Л. Н. Л., всички в качеството на наследници на С.К.К., п. 1983 г. – сестра на общия наследодател; Г. Л. Г., Я.
Л. Г. и Д. Г. Д., всички в качеството на наследници на Т. К. Г., п. 1972 г. –
сестра на общия наследодател; Д. З.К., К. З. Н.,
починалата С. З. М., която оставила за наследници З. Д. М. и Н. Д. М., и
починалият Н. З. Н., който оставил за наследници Д. Н. З. и З. Н. З., всички в
качеството на наследници на Й. К. Н., п. 1980 г. – сестра на общия
наследодател.
С представения НА №172, том VІІ, рег. №8543, дело 1071
от 22.12.2008 г. на нотариус
В. М., лицата Д. З.К., Е. Л. Й., Ж. Л. Й. и Й. Л.
Й., са признати по обстоятелствена проверка за собственици на процесния недвижим имот: представляващ ПИ с
идентификатор 36868.201.65 по Кадастрална карта на с. Кипра, обл. Варна с площ
1574 кв.м. ведно с построена в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 36868.201.65.1 със застроена площ 27 кв.м. и разгъната застроена площ 48 кв.м., който
имот е идентичен с УПИ І-65 в кв.8 по отменен план на с. Кипра с площ 1480
кв.м., заедно с построена в имота полумасивна жилищна
сграда с разгъната застроена площ 48 кв.м., при граници от две страи улици и УПИ ІІ-67.
Видно от представения НА №62, том І, рег.№725,
дело №35 от 02.03.2010 г. на нотариус В. М., лицата Д. З.К., Е. Л. Й., Ж. Л. Й. и Й. Л. Й., са продали процесния имот на отв. Й.Д.Ч..
Съдът не
обсъжда събраните гласни доказателства по гр.д. № 877/10г. на ДРС, тъй като
същите са събрани без участието на ищеца К.К..
От
показанията на свид. Р., се установява, че е виждал
ищцата П.К. да отдава под наем процесния имот на Н.,
виждал е да дават пари и на М. /брат на П.К./ за имота. Излага, че имота е на З.
и след неговата смърт е виждал само „леля П. и чичо К.”в имота.
От
показанията на свидетеля Т. се установява, че Г. В. е закупил имота от лицето Б.
След смъртта му, в къщата са живели различни хора, за да я стопанисват-някаква
жена от Повеляново,
после някакво младо семейство. Л. и М. са предоставили къщата
впоследствие на Т. на дъщеря й. Свидетелят заявява, като посочва присъстващата
в залата ищца, че не я познава. З., брат на Г., живеел в барака в Циментов
завод и там е починал. Известно му е З.
да има син, но не знае за дъщеря. М. и Л. посещавали имота докато там живеели разлrчни хора.
От показанията на разпитаната по
искане на ответника свидетелка Х. се установява, че Г. В. е живял в имота на ***
в с.Кипра, пасял свине. Единствено посещавал дома на М. /дъщеря на сестра му Д./.Брат
му З. живеел в Циментов завод и не е стопанисвал имота. След смъртта на Л.
имало наематели.
От
показанията на свид. У., разпитан по искане на ищците
се установява, че е посещавал имота от 1984 до 2009г. В имота е срещал З., чичо
Г.. З. от време на време бил там, на друго място живеел основно. Бащата на свидетеля ходил в имота да помага
на ищците П.К. и К. К.. В по-късен етап
имали разправии с някаква братовчедка, която разваляла направеното.
Направеното от ищцата П.К.
оспорване в производството по гр.д. № 877/10г. съдържанието на представени
писмени документи - квитанции и служебна
бележка от Кметство с.Кипра, следва да се вземе предвид в настоящото
производство, тъй като това процесуално действие не е необходимо да се
преповтаря. Ищцата не доказа оспорването си, поради което тези писмени
доказателства не следва да се изключват от доказателствения
материал по делото.
По отношение
на служебна бележка вх.№ 34/1994г., която удостоверява че Л. Й. К. е платил
данък сгради за 1991г. на Г. В., то доколкото е оспорено единствено
съдържанието, което също така не се ползва с материална доказателствена
сила и важи по-горе казаното, не следва да се изключва от доказателствата по
делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.124
от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Правният интерес на ищците произтича от обстоятелството, че за процесния имот, Д. З.К., Е. Л. Й., Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч. са
се снабдили с констативен нотариален акт, след което са прехвърлили
собствеността върху имота на ответника Й.Д.Ч.. В тежест на ищците е да докажат,
че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ответника следва да докаже,
фактите които изключват това право.
При
предявен положителен установителен иск следва да се
докаже явно, непрекъснато и несмущавано владение върху конкретния имот, поради
което установилият владение следва да отблъсне владението на действителния
собственик, спрямо който го свои /в случая останалите наследници на Г. К. В./.
В производството се установи, че процесния имот е бил собственост на Г. К. В., които го е
владял необезпокоявано, явно и непрекъснато. Това обстоятелство не се оспорва
от страните, същото се потвърждава от показанията на свидетелите, че имота се е
владеел от Г. К. В. и същият е вписан като собственик в представена по делото
скица №16950/27.11.2008г. изд. от СГКК-гр.Варна.
От събраните по делото гласни доказателства не може да се
направи извод, ищците П.З.К. и К. Г. К. да са владели имота само за себе си.
Напротив, свидетелят Р. разпитан по искане на ищците излага от една страна, че
П.К. е виждал да получава пари за наем за имота, защото ходил да помага там и
единствено тя и съпруга й го стопанисвали. А от друга страна същият свидетел
излага, че е виждал и на М. /брат на П.К./ да дават пари за наем. Това налага
извода, че П.К. не е упражнявала единствена владение върху имота. Следва да се
отбележи, че и показанията на разпитаните по делото свидетели по искане на
ищците не са категорични и ясни, а общи и неопределени. Свидетелят Р. не излага
ясно как е била стопанисвана къщата от ищците по делото, какви точно дейности
са извършвани в имота. Какво точно е помагал на П.и К.К.
във връзка с което. Същото се отнася и до показанията на свидетеля У., който
има откъснати и непоследователни впечатления относно упражняваната фактическа
власт върху него. Той заявява, че е виждал в имота и Г. и З.. З. „от време на
време бил там”. А и по повод предявени претенции от „братовчетки”,
те разваляли направеното, което налага извода че достъп до имота са имали и
останалите наследници на Г. В.. Съответно не са афиширани действия от страна на
ищците, които да са отблъснали владението на останалите съсобственици.
В този
ред на мисли логично и последователно е изложеното от свидетелите Т. и Х., че М.
и Л. са полагали грижи за Г. В. преди да почине, а след смъртта му за имота.
Представените по делото писмени доказателства, квитанции за платени данъци
кореспондират с тези факти. Следва да се отбележи, че от всички събрани гласни
доказателства се установява, че З. В., брат на Г. В. е живял в друго населено
място и е посещавал имота на брат си от време на време, като не се установи да
е извършвал в него каквито и да е дейности сочещи на намерение за своене на този имот от негова страна.
Не са събрани доказателства след
1984г. З. К. В., а след неговата смърт 1997г. П.К. и съпругът й да са
установили явно, спокойно и несмущавано владение и да са афиширали пред
останалите съсобственици-ищците, че владеят имота само и единствено за себе си.
Нито един от свидетелите не установява анимус на
владението от П.К. и съпругът и по отношение на целия имот, владение което да
отблъсква владението на останалите съсобственици.
Обстоятелството,
че част от свидетелите не познават останалите съсобственици не сочи, че тяхното
владение е било отблъснато. Само когато
съсобственика афишира самостоятелно владение по отношение на невладеещ
съсобственик може да започне да тече давност и когато изтече 10 години да
придобие правото на собственост върху целия имот.
В конкретния
случай П.К. не е упражнила явно, спокойно и несмущавано владение и не е
придобила правото на собственост по давност, респективно нейният съпруг също
така не би могъл да го придобие.
С оглед
гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид
обусловеността на предявената претенция
за отмяна на НА №172, том VІІ, рег. №8543, дело 1071 от
22.12.2008 г. на нотариус В. М., на осн. чл.537 от ГПК от уважаване на главния иск, то съдът не
следва да се произнася изрично.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника 900лв. адв. възнаграждение в настоящото
производство.
Сумата от 1500 лв.
изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 877/10 на ДРС, 1000лв.,
адв.възнаграждение по възз. производство следва да се заплати от ищцата П.К.,
тъй като КолюКолев не е участвал в него.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на П.З.К., ЕГН ********** и К.Г.К. ЕГН ********** *** да се приеме за установено спрямо Й.Д.Ч., ЕГН **********,
че са собственици на недвижим имот – ПИ с идентификатор
36868.201.65, с площ 1574 кв.м. по кадастрална карта на с. Кипра,
обл. Варна, ведно с построена в
имота еднофамилна
едноетажна
жилищна сграда с
идентификатор 36868.201.65.1., с разгъната застроена площ 47 кв.м., по давност чрез владение
упражнявано в периода от 1984 г. до настоящия момент с присъединено владение
упражнявано от З. К. В. в периода от 1984г. до 1997г., на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА П.З.К., ЕГН ********** и К.Г.К. ЕГН ********** *** да
заплатят на Й.Д.Ч., ЕГН **********, сумата 900.00 лв. /деветстотин лева/, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.З.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на Й.Д.Ч., ЕГН **********,
сумата 2500.00 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Районен съдия: