№ 20668
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от С. П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110148028 по описа за 2022 година
Предявен е иск за признаване на установено, че ответникът С. А. С., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ЖК .... В, бл.17, вх.В, ет.6, ап.54, дължи на ...., ЕИК ....., седалище и адрес на
управление-гр.София, БУЛ...... №43, следните суми: 701,68 лв. със законна лихва от
05.05.2022 г. до изплащане на вземането-главница по заявление за издаване на кредитна
карта от 17.12.2003 г. между ....." АД (чийто правоприемник е "..... АД) и длъжника, като
вземането е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания
№001/15.11.2007 г. между "..... АД, ....." АД и заявителя и е установено със споразумение от
19.09.2016 г. между заявителя и длъжника; 189,64 лв.-мораторна лихва за периода 05.05.2019
г.-13.03.2020 г. и 14.07.2020 г.-04.05.2022 г. Ищецът претендира вземането произтича от
следните обстоятелства: главница по заявление за издаване на кредитна карта от 17.12.2003
г. между ....." АД (чийто правоприемник е "..... АД) и длъжника, като вземането е
прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007 г. между
"..... АД, ....." АД и заявителя и е установено със споразумение от 19.09.2016 г. между
заявителя и длъжника. Ответникът в срока за отговор оспорва иска . Оспорва заявлението за
издаване на кредитна карта да представлява договор, поради което счита,ч е не се намира в
облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е получил картата. Оспорва договорът за
цесия да е породил действие по отношение на него, поради липса на уведомление, както и
поради това, че в приложението към договора не е ясно дали е цедирано вземането. Прави
възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва да е канен да заплати главницата.
По иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на
задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както
1
и изискуемост на вземането, поставяне в забава, спиране и прекъсване на давностния срок.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на парично задължение, в случай, че се
докажат горните обстоятелства, както и всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
по делото са приети писмени доказателства, както и е изслушана съдебно - счетоводна
експертиза, без възражение от страните.
От приетите по делото доказателства - заявление за издаване на кредитна карта
**********/17.12.2003г., не е видно и съдът не счита за доказано при условията на пълно и
главно доказване, че кредитът действително е одобрен и предоставен на разположение на
кредитоискателят ( или посоченото в искането трето лице). Не са представени
доказателства, както и не са направени доказателствени искания за доказване на факти и
обстоятелства, при наличието на нарочно възражение за това, от които да е видно,
действително, че сумата, която се претендира като усвоен като кредитен лимит действително
е предоставена на ответника за разпореждане, респективно да се дължи нейното връщане.
Не са представени именно доказателства за сбъдването на условието по чл. 1 От общите
условия за издаване и ползване на карта EUROLINE, a именно: че картата е предадена с
писмо с обратна разписка срещу подпис на картодържателя.
С оглед горното, съдът счита, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване съществуване на облигационното отношение, от което извежда съдебно
защитимите си права - доколкото сключеният договор предполага реално предаване на
сумата - в случая на кредитната карта.
Освен горното, следва да се посочи, че видно от Извлечение от сметка № 9502327429136000
се претендираната главница в размер на 1631.92 лв., която сума надвишава размерът на
кредитния лимит, за който е кандидатствало лицето - 1095лв., ( доколкото посочената сума ,
за която се кандидатства със заявление от 19.12.2003г.) поради което явно сумите над 1095
лв. , представляват нещо различно от главница, но по делото няма твърдения нито
доказателства за това каква е правната природа на сумите над 1095лв., както и на какво
основание кредиторът е преструктурирал кредита, като е увеличил претенцията си за
главница, а едновременно с това се претендират суми за лихва върху повече от усвоената
като главница сума. Доколкото лихва върху лихва е забранено от закона да се начислява, то
съдът счита, че е недопустимо олихвяване на суми като лихва ( сумите над 1095лв.).
Горното се потвърждава от приетата по делото Съдебно счетоводна експертиза, от която е
видно, че претендираната законна лихва за периода от 14.07.2020г. до 04.05.2022г. в
размер на 189.64лв., е изчислена на база главница в размер на 801.92лв. - незаплатен
остатък от посочена обща главница в споразумение от 19.09.2016г. в размер на 1631.92лв. ,
за която се изясни по - горе, че съдържа други суми, освен разрешения и твърдян за
използван кредитен лимит от 1095лв.
За пълнота на изложението, следва да се посочи , че материалното правоотношение, от което
ищецът извежда претенцията си, действително е погасена по давност, доколкото давността
2
на материалното правоотноше3ние макар да е общата петгодишна давност, същата е
настъпила преди сключване на Споразумение 19.09.2016г., тринадесет години след подаване
на заявлението за издаване на кредитна карта, посочено за основание за получаване на
сумата, както и от 19.09.2016г. ( дата на сключване на споразумението, посочено в искова
молба) до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение - 04.05.2022г., също е изтекла предвидената в закона погасителна давност,
поради което възражението следва да бъде уважено, а искът отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, неоснователна се явява и претенцията за
акцесорното вземане на ищеца.
При този изход от спора, разноски се дължат на ответника, определени от съда по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 200 лв., сторени разноски за адвокатска защита в исковото
производство и 100 лв. - сторени разноски за адвокатска защита в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено, че ответникът С. А. С., ЕГН
**********, адрес-гр.София, ЖК .... В, бл.17, вх.В, ет.6, ап.54, дължи на ...., ЕИК .....,
седалище и адрес на управление-гр. София, БУЛ...... №43, следните суми: 701,68 лв. със
законна лихва от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането-главница по заявление за издаване
на кредитна карта от 17.12.2003 г. между ....." АД (чийто правоприемник е "..... АД) и сумата
в размер на 189,64 лв.-мораторна лихва за периода 05.05.2019 г.-13.03.2020 г. и 14.07.2020 г.-
04.05.2022 г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..... да заплати на С. А. С., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв. -
сторени разноски за адвокатска защита в заповедното производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..... да заплати на адв. С. А. М. с ЛН № .... сумата в размер на 200 лв. -
разноски за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис с
въззивна жалба.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3