РЕШЕНИЕ
№ 2615
гр. Бургас, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря Е. Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120106023 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод
исковата молба на В. Е. С. против ***“ АД, с която е предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
искът се приема за допустим, но за неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска, като
моли съда да го уважи и присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. ищецът С. подава молба до изпълнителния директор на ***“ АД да бъде
назначен на длъжността „главен готвач“ в дружеството, считано от *** г. На същата дата,
*** г., е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 от КТ трудов договор № *(за
краткост Договора), по силата на който В. Е. С. приема да изпълнява в дружеството
работодател ***“ АД длъжността „главен готвач“ с място на работа комплекс „*** II“ в гр.
П., местност „***“. Според чл.2 от Договора работникът са задължава да постъпи на работа
на *** г. или в едноседмичен срок от връчването на екземпляр от трудовия договор,
подписан от двете страни. В Договора е отбелязано, че подписан от двете страни екземпляр
от него е връчен на С. на *** г., под което е положен подпис от ищеца. Отбелязано е също
така, че работникът е постъпил на работа на *** г., под което също е положен подпис от
ищеца. Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП за сключения договор е изпратено и
прието на *** г. В справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (л.20 от
делото) се съдържа подпис на ищеца, но няма отбелязване на коя дата е положен той. След
като се явява на работа на *** г., ищецът напуска работното място и на *** г. не се явява на
работа.
1
С молба, датирана от самия ищец на *** г., получена от дружеството работодател на
*** г., С. моли да бъде освободен от длъжността „главен готвач“, защото не е съгласен с
условията на работа, които включват психически тормоз, стрес по време на работния процес
и възлагани допълнителни задачи, извън компетентността му.
На същата дата, *** г., изпълнителният директор отговаря писмено, в който отговор
посочва, че работникът не е уточнил законовото основание, на което желае да бъде
прекратен Договора. Въпреки това в отговора изрично се посочва, че дружеството не е
съгласно трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. Със същия отговор
ищецът е уведомен, че срещу него е започнала процедура по дисциплинарно производство,
тъй като на *** г. не се е явил на работното си място.
На *** г. изпълнителният директор на дружеството работодател издава заповед № 1,
с която на основание чл.193, ал.1, вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ кани до 02.06.2025 г. ищеца да
даде писмени или устни обяснения за допуснатото от него нарушение на трудовата
дисциплина, а именно: неявяване на работа в течение на два последователни работни дни на
*** г. и на *** г. Ищецът получава тази заповед на 23.05.2025 г., но в указания срок не дава
обяснения.
Със заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответното дружество, издадена
на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено поради неявяване на работа в два последователни дни (*** г. и *** г.) без
уважителни причини. В заповедта за уволнение е посочено, че работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 3763,50 лева.
По делото няма доказателства кога е връчена тази заповед на ищеца, но той на
25.06.2025 г. изпраща на работодателя „отговор“ във връзка с получена заповед (визира се
заповедта за прекратяване на Договора) с искане дружеството да му предостави банкова
сметка, по която да му изплати обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ. Това искане е получено
от дружеството на 30.06.2025 г., което отговаря писмено на 11.08.2025 г. – няма данни кога
ищецът е получил банковата сметка.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и частично на показанията на свидетеля З. С.
В., като мотивите за това са следните:
Според разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, предл.1 от ГПК свидетелски показания са
недопустими за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт. Тази забрана не е абсолютна, като може да бъде преодоляна по изрично (а не
мълчаливо) съгласие на насрещната страна – чл.164, ал.2 от ГПК.
Според разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия
договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено. Следователно „постъпването на работника на работа“ не може да се
доказва със свидетелски показания, защото за доказването му законът изисква „писмен акт“.
Такъв може да бъде акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия
договор на датата на постъпването – в този смисъл Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1027/2011 г., III г. о.
По делото е представен от ищеца екземпляр от Договора, в който е отразено както, че
ищецът е получил екземпляр от Договора, подписан от двете страни, така и че е постъпил на
работа на *** г. С отговора на исковата молба ответникът не оспори този документ,
напротив – заяви, че Договорът следва да бъде приет като доказателство по делото. В този
смисъл, не може със свидетелски показания да се установява, че С. е „постъпил на работа“
на *** г.
Свидетелски показания на ответника бяха допуснати с определение № ***/*** г. по
чл.312, ал.1 от ГПК за установяване, че на *** г. ищецът е започнал да прави заявки за
доставки на кухнята, че е настанен в стая за персонал, че е получавал заявената стока. Към
момента на постановяване на определението становище на ищеца по тяхната допустимост
2
не е взето. В съдебно заседание, проведено на *** г., процесуалният представител на ищеца
изрично заяви, че свидетелски показания са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК, „доколкото изпълнението на задължението по трудов договор се удостоверява
писмено“ и поиска от съда да отмени определението си за допускане на гласни
доказателства на ответника. В този смисъл, не само че не е налице съгласие на насрещната
ищцова страна за разпит на свидетел за факта на постъпване на ищеца на работа, но е
налице изрично противопоставяне в тази насока. Извън горното, дори да се приеме, че
ищцовата страна не е взела становище по допуснатите на насрещната страна гласни
доказателства в срока, посочен в определението по чл.312, ал.1 от ГПК, то това не означава,
че е налице „мълчаливо съгласие“ за събиране на гласни доказателства, защото тази
конструкция се намира в очевидно противоречие с ясната формулировка на процесуалния
закон, според която съгласието за допускане на свидетелите трябва да е „изрично”.
На последно място, според Решение № 1326/25.10.84 г., по гр. д. № 763/84 г. на IV г.о.
недопустимо е със свидетели да се установява достоверността на датата на частния
документ. Доколкото отбелязването в Договора, че ищецът е получил екземпляр от него,
респективно е постъпил на работа на *** г., представлява частен документ, то „друга“ дата,
различна от *** г., не подлежи на доказване със свидетелски показания.
Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетеля З. В. само досежно факта, че на
*** г. ищецът е напуснал работното си място, след като е постъпил на работа, и на *** г. и
след това не се е явил на работа.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
Доказателствената тежест по този иск е на работодателя, който трябва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Според разпоредбата на чл.63, ал.3, изр. 2 от КТ ако работникът не постъпи на работа
в уговорения между страните срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало,
освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил
работодателя до изтичането на срока. Субективното отношение на работника дали е
възникнало трудово правоотношение е без значение.
Установи си, че ищецът е постъпил на работа в уговорения в Договора срок, а именно
на *** г., когато му е връчен и екземпляр от Договора, подписан от двете страни. Ето защо
трудовото правоотношение е възникнало и не е налице хипотезата на чл.63, ал.3, изр.2 от
КТ, както неправилно приема ищецът. Въпреки това искът се явява основателен, като
мотивите за това са следните:
Според разпоредбата на чл.8, ал.4 от КТ отказът от трудови права е недействителен.
Следователно, искането на работника да му бъде предоставена банкова сметка, по която да
плати обезщетение на работодателя, не може да се приеме за предварителен отказ да се
оспорва уволнението, което е трудово право (чл. 357 от КТ) и може да бъде упражнено
единствено пред съд – в този смисъл Решение № 52 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3724/2022 г., III г. о. Това „искане“ не може да бъде прието и като „признание“ за
законосъобразност на уволнението, защото ищецът е предявил иск за неговата отмяна.
Според разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се
налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Както вече се
посочи, в Договора е отразено, че С. е постъпил на работа на *** г., т.е. той се е явил на
работното си място. Следователно, на тази дата не е налице „неявяване на работа“ от
работника. Според показанията на свидетеля В. на тази дата ищецът си е „събрал багажа“ и
си е тръгнал. В този смисъл, може да се приеме, че на дата *** г. С. е извършил от обективна
страна нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „преждевременно напускане на
работа“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.1 от КТ, но не и такова по т.2 на същата разпоредба.
Няма спор, че както на *** г., така и след тази дата ищецът не се е явил на работа.
Следва да се отбележи обаче, че със заповед № 1/*** г. на изпълнителния директор на
3
ответното дружество са поискани обяснения от ищеца за неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни на *** г. и на *** г., но не и за неявяване в следващите дни,
респективно в заповедта за уволнение „други“ дисциплинарни нарушения не са посочени.
Законността на уволнението се преценява спрямо тези нарушения, за които изискванията на
чл. 193 КТ са изпълнени (изискани са обяснения) – аргумент от Решение № 392/22.06.2010 г.
по гр.д. № 843/2009 г. IV г.о. ВКС, Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. IV
г.о. ВКС.
Ето защо на установяване подлежи само дали ищецът се е явил на работа на *** г. и
на *** г., но не и дали се е явил на работа след *** г.
Както вече се посочи, не е налице хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, защото има
доказателства, че ищецът не се е явил на работа само на *** г., поради което уволнението му
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора само ищецът има право на разноски, които са в размер на
1800 лева, изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е предявил своевременно
възражение за прекомерност на изплатеното от С. адвокатско възнаграждение, като съдът
намира това възражение за основателно.
Размерът на адвокатско възнаграждение, посочен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед квалификацията на иска, не е
задължителен за съда. По делото бяха проведени само две открити съдебни заседания, като
в първото разглеждането на делото бе отложено по искане на процесуалния представител на
ищеца, която не се яви в същото. Във второто съдебно заседание бяха приети всички
доказателства и бе даден ход на делото по същество. Делото не се отличава с фактическа и с
правна сложност, като единствените спорни въпроси са възникнало ли е трудово
правоотношение и явил ли се е ищецът на работа на *** г. Ето защо съдът намира за
справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, което следва да се присъди в
полза на ищеца като разноски по делото.
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Това
освобождаване е окончателно, като при уважаване на иска, следващата се такса, респективно
разноски се понасят от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК. Искът за признаване на уволнението
за незаконно за неговата отмяна е неоценяем и съдът определя държавна такса за него в
размер на 80 лева, която следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на В. Е. С., ЕГН – **********, с
адрес с. Г. ***, извършено със заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***“ АД, ЕИК
– ***, с която на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено
трудовото му правоотношение.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК – ***, да заплати на В. Е. С., ЕГН – **********, с адрес с.
Г. ***, сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК – ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5