РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Търговище, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100841 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.79, чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “Йетел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
п.к. 1766, представлявано от Изп.директор Д. К. К., действащ чрез пълномощник адв.Л. Г.
Г., със съдебен адрес гр.София, 1680, бул.*****, против И. С. С. с ЕГН-********** от с.О.,
общ.Търговище, ул.****, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за признаване съществуване и дължимост на общо на сумата от 306.81лв.,
включваща: 85,56 (осемдесет и пет и 0,56) лева - представляваща дължима неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер
на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти на основание чл. 11, буква а) от Договор за мобилни услуги от
16.07.2019 година за предпочетен номер +359*********, формирани в отчетен период
20.09.2019 година - 19.10.2019 година, посочен във фактура **********/ 20.10.2019 година.
120,00 (сто и двадесет) лева - представляваща неустойка за мобилно устройство
(рутер) НUАWЕI В3115s-220 LТЕ САТ4, на основание чл. 12 от Договор за мобилни
услуги от 16.07.2019 година за предпочетен номер +359*********, формирани в
отчетен период 20.09.2019 година - 19.10.2019 година, посочен във фактура
**********/ 20.10.2019 година;
101,25 (сто и един и 0,25) лева - представляваща незаплатени задължения за предходен
период, посочена във фактура № **********/ 20.10.2019 година, формирана както
следва :
за периода 20.06.2019 година - 19.07.2019 година задължение в остатъчен размер на
55,47 лева, начислено във фактура № **********/20.07.2019 година, от които :
23,87 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер +359*********;
1
31,60 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) за
предпочетен номер +359*********;
за периода 20.07.2019 година - 19.08.2019 година задължение в размер на 45,78 лева,
начислено във фактура № **********/20.08.2019 година, от които :
16.89 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер +359*********;
28.89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) за
предпочетен номер +359*********, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 280/17.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 575/2022г. по описа на РСТ.
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове от страна на
ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ТПК, на
основание на което е образувано ч.гр.д № 20223540100575 на Районен съд гр.Търговище за
2022 година, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В тази връзка са
извършени и съответно присъдени разноски в общ размер на 385,00 лева, от които 25,00
лева - платена държавна такса и 360,00 лева с включен ДДС - платено възнаграждение за
адвокат.
Описаните в настоящата искова молба суми се претендират като дължими суми за
предоставени, но незаплатени мобилни услуги, договорени абонаментни такси и дължими
неустойки за предсрочно прекратяване на договор, което представлява неизпълнение на
съответните договори от страна на ответника.
Молят, съда да постанови решение с което да признаете за установено, че И. С. С., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., ****, община Търговище, ул.*****, дължи на
„Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: М. С. и Д. К. К. сума в размер на 306.81лв.
Претендират законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. № 575/2022г. и по настоящото производство.В съдебно заседание не се явяват и не
изпращат представител.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения осебен
представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размери, като твръди че
мобилният оператор не подавал сигнал към устройствата и ответницата не е ползвала
услугата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: В полза на ищеца
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издадена Заповед № 280/17.05.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, за претнидираните суми по ч.гр.д.№ 575 по описа за
2022г. на РС-Търговище, приложено като доказателство по делото.
От събраните по делото доказателства се установява наличие на валидни
облигационни отношения между страните, възникнали на основание посочените в исковата
молба договори за мобилни услуги както следва : Договор за мобилни услуги от 16.07.2019
година за предпочетен номер +359********* и Договор за мобилни услуги от 16.07.2019г .
за предпочетен номер +359*********. Ответницата е имала качеството на абонат
по описаните договори за мобилни услуги като ищецът е предоставил същите при
условията на тарифни планове, подробно описани в документите. Няма спор, че с
подписване на цитираните договори Йетгел България (предишно наименование Теленор
България) е предоставил и съответните сим -карти, индивидуализирани по сериен номер, с
което е изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа
и договорените далекосъобщителни услуги - чл.23, буква “б ” от Общите условия. Това
обстоятелство се установява и от издадените месечни фактури, които представляват
извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването
2
на достъп до мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на
мобилния оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за
това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има
такива. Задължение за месечни такси не е в зависимост от обстоятелството дали абонатът
реално е ползвал мобилната услуга
Няма спор по делото, че ответницата не е заплатила издадените фактури за услуги,
които е ползвала в периода 20.06.2019 година до 19.08.2019 година.
Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвижда, че при неспазване на което и да
е задължение по част XIII от условията, Теленор има право незабавно да прекрати
предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя.
В конкретния случай това е станало на 27.01.2020 година в съответствие с
дейставащите Общи условия.
След прекратяване на договора, ищецът е издал последна, обобщаваща фактура №
**********/ 20.10.2019 година със срок на плащане 04.11.2019 година, в която е начислил
дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалния договор с
ответника.
Ответницата не е възразил срещу тази фактура, съдържаща процесиите неустойки.
Договорите за мобилни услуги, сключени между Теленор и И. С. са прекратени
валидно и едностранно от ищеца в настоящото производство на основание чл.75 във връзка
чл. 196, буква в) от Общите условия. При прекратяването са спазени изикванията на закона,
тъй като не е необходимо отправяне на предизвестие или друга, специална форма за
настъпване на последиците от него. Договорът е прекратен по вина на ответника.
Всички договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях съдържат
изрично уговорени клаузи за заплащане на неустойка при прекратяване по вина на абоната.
Размерът и условията, при които се дължат процесиите неустойки са посочени в
съответните текстове на споразуменията и са известни на абоната, който ги е приел с
подписването на документите. Размерът и основанията за възникване на неустойка са
съобразени със Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния
оператор от 11.01.2018 година, поради което следва, че е извършен анализ за наличие на
неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да следи за правата на
потребителите. С подписването на споразумението е гарантирано, че предвидените в
индивидуалните договори неустойки не нарушават права на потребителите и в този смисъл
не представляват неравноправни клаузи. За да е налице такава клауза е необходимо, същата
да отговаря едновременно на следните условия : да бъде уговорена във вреда на
потребителя, да не отговаря на изискванията за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приеме, че е клаузата е
неравноправна. В случая категорично липсва значителното неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и това се установява със сключване на
споразумението между мобилния оператор и КЗП.
Всички договори за мобилни услуги съдържат клауза, която предвижда при
прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти. По-нататък в текста се уточнява, че месечният абонамент, приложим
за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият съгласно условията на плана. При
съобразяване на изложеното и с оглед на уговореното относно месечния абонамент е видно,
че претендираните в исковата молба суми съответстват и дори са по-ниски от трикратния
размер на уговорените максимални месечни абонаменти. В тази връзка, съдът приема че
претенцията се явява основателна и доказана по размер.
Всички непогасени и изискуеми задължения на И. С. С. към Теленор България ЕАД
3
са обединени в заключителна фактура № **********/ 20.10.2019 година на стойност 306,81
лева със срок на плащане 04.11.2019 година.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
В същата фактура са обобщени и задълженията за минал период на ответницата в
размер на 101,25 (сто и един и 0,25) лева - представляваща неплатени задължения за минали
периоди с вкл. ДДС. Исковата молба съдържа подробно описание за начина на формиране
на тази сума, както и доказателства (съответните фактури) за възникване на задължението.
Не е спорно, че ответницата е подписала договорите за мобилни услуги и е ползвала същите
до момента на деактивирането им съгласно Общите условия на доставчика. Абонатът е
подписал допълнително споразумение към договорите, от което очевидно следва извода за
използване на предоставените мобилните услуги.
С подписването на договорите/споразумението за мобилни услуги ответникът е
декларирал, че е наясно с евентуалната последица от неизпълнението на задълженията си по
тях.
Обезщетителната функция на процесиите неустойки цели компенсиране на
претърпените от ищеца вреди за накърнения му интерес под формата на пропуснати ползи
от неосъщественото му правно очакване да получи месечните плащания за периода, за който
процесният договор е бил сключен. Видно от представените приложения към исковата
молба, фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойки за неизпълнение на договорите е налице.
Доколкото съдът е длъжен да следи и за неравноправни клаузи в договорат следва да
се изложат и следните аргументи за основателност и доказаност на претенцията з
анеустойка: Служебно известно е на съдилищата, че между заявителя „Теленор
България“ЕАД-гр.София и Комисията за защита на потребителите-гр.София е сключено
споразумение от 12.01. 2018г. относно справедливия размер на неустойката, която един
ползвател на предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи, в случай на виновно
прекратяване на договора при определени условия. Съгласно постигнатото споразумение
неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако
крайният срок на договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.
В конкретния случай, размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за ползвания абонаментен пакет по вина или инициатива на потребителя е
определена по този начин, като претендираните неустойки са под този размер. Договорената
между страните неустойка не се явява неравноправна, респ. нищожна, тъй като не излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и не противоречи
на добрите нрави ( т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по тълк.дело № 1 по описа за
2009 г. на ОСТК, ВКС). Поради това претенцията като основателна и доказана следва да се
уважи в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора съдът приема, че ищецът има право на разноските, които е
сторил в заповедното производство в размер на 25лв. внесена държавна такса и 360лв. (с
ДДС) платено адв. възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, които
съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 125лв. внесена държавна такса
и 480лв.(с ДДС) платено адв.възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен
представител или общо 905лв., които ответницата следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Йеттел България“
4
ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от Изп.директор Д. К. К., действащ чрез пълномощник адв.Л. Г. Г., със
съдебен адрес гр.София, 1680, бул.**** към И. С. С. с ЕГН-********** от с.О.,
общ.Търговище, ул.“****, общо за сумата от 306.81лв., включваща: 85,56 (осемдесет и пет
и 0,56) лева - дължима неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 16.07.2019 година за предпочетен номер +359*********, формирани в отчетен
период 20.09.2019 година - 19.10.2019 година, посочен във фактура **********/ 20.10.2019
година; 120,00 (сто и двадесет) лева - представляваща неустойка за мобилно устройство
(рутер) НUАWЕI В3115s-220 LТЕ САТ4, на основание чл. 12 от Договор за мобилни услуги
от 16.07.2019 година за предпочетен номер +359*********, формирани в отчетен период
20.09.2019 година - 19.10.2019 година, посочен във фактура **********/ 20.10.2019 година;
101,25 (сто и един и 0,25) лева - представляваща незаплатени задължения за предходен
период, посочена във фактура № **********/ 20.10.2019 година, формирана както следва :
за периода 20.06.2019 година - 19.07.2019 година задължение в остатъчен размер на
55,47 лева, начислено във фактура № **********/20.07.2019 година, от които :
23,87 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер +359*********;
31,60 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) за
предпочетен номер +359*********;
за периода 20.07.2019 година - 19.08.2019 година задължение в размер на 45,78 лева,
начислено във фактура № **********/20.08.2019 година, от които :
16.89 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети) за предпочетен номер +359*********;
28.89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) за
предпочетен номер +359*********, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 280/17.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 575/2022г. по описа на РСТ, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.92 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН-********** от с.О., общ.Търговище, ул.*****, да заплати
на “Йетел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от
Изп.директор Д. К. К., действащ чрез пълномощник адв.Л. Г. Г., със съдебен адрес гр.София,
1680, бул.***** направените по заповедното производство разноски в размер на 360лв.,
както и разноските в исковото производство в размер на 905лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5