№ 5881
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110176221 по описа за 2024 година
Производството е по глава XXV – Бързо производство.
Ищецът Д. В. К. е предявила срещу ответника „Соф Кънект“ АД
следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№ ЧР 125/24.10.2024 г. на Директора на „Соф Кънект“, с която, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е прекратено трудовото правоотношение между
страните.
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„Дежурен координатор терминали", част от структурата на Главна дирекция
„Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали", Отдел
„Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“; и
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 24.10.2024 г. - 24.04.2025 г., равняващо се на дължимите от
работодателя шест работни заплати за периода;
1
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, е
заемала длъжността „Дежурен координатор терминали", част от структурата
на Главна дирекция „Операции", Дирекция „Оперативно управление на
терминали", Отдел „Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД
Сочи, че на 24.10.2024 г. работодателят издал предизвестие с № ЧР
124/24.10.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
заповед № № ЧР 125/24.10.2024г. на изпълнителния Директор на „СОФ
КЪНЕКТ“ АД за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Сочи, че в горните актове работодателят се е позовал на основанието,
уредено в чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, дефинирано като „обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите задължения".
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е
осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта основание.
Сочи, че изпълнението на трудовите функции на работниците на „СОФ
КЪНЕКТ" АД и служителите на различни административни структури на
територията на летище София предполага обособяване на зони за сигурност и
определяне на достъпа на служителите до всяка от тях. Самото навлизане в
зоните с повишено ниво на сигурност се извършва чрез специално издаден
пропуск.
Сочи, че с такъв пропуск до зоните за сигурност с ограничен достъп е
разполагала и тя, но пропускът й е бил физически отнет от служители на
МВР, които са назначени в група „Оперативно-издирвателна дейност" /ОИД/ в
Граничен полицейски участък /ГПУ/ - София.
Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено, че отнемането на пропуска за достъп до зоните за сигурност е
станало в момент на извършване на престъпление по чл. 242 от НК", като
оспорва да е извършвала такова деяние.
Намира, че заповедта е немотивирана, доколкото не съдържа описание
на конкретно поведение на служителя, описано по време, място и начин, което
да е послужило като основание за отнемане на пропуска за достъп до зоните за
сигурност, свързани с изпълнението на трудовите ми задължения като
координатор.
Намира, че не е съществувало основание за прилагане и на правилата
на Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване,
2
цитирани в съдържанието на заповедта за уволнението ми.
Сочи, че липсата на валидно основание за отнемане на пропуска за
достъп води до липсата на основание за приемане наличие на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения, каквато хипотеза
визира нормата на чл.328, ал.1, т. 12 от КТ.
Предвид изложеното, намира, че процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като моли съдът да
признае уволнението за незаконно и да го отмени.
При уважаване на иска за отмяна на уволнението, моли съдът да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Дежурен
координатор терминали", част от структурата на Главна дирекция
„Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали", Отдел
„Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“
Сочи, че в резултат на уволнението е останала без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за
оставане без работа в размер на дължимите трудови възнаграждения за
периода от 24.10.2024 г. – 24.04.2025 г., възлизащи общо на сумата от 12000
лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „СОФ Кънект“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Сочи, че между Д. К. и „Летище София“ ЕАД, в качеството
на работодател, е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 608/10.09.2012г. за длъжността „Сътрудник, охрана“, Отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж", Дирекция „Сигурност".
На основание Концесионен договор за възлагане на концесия за
строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ от
22.07.2020г. между „СОФ Кънект“ АД и Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ и чл. 123а КТ
трудовото правоотношение между Д. К. и „Летище София“ ЕАД не е
прекратено, а правата и задълженията по него са прехвърлени към „СОФ
Кънект“ АД.
3
Сочи, че към момента на уволнението длъжността на Д. К. е „Дежурен
координатор Терминали“, Дирекция „Оперативно управление терминали",
Главна дирекция „Операции"
Сочи, че по силата на допълнително споразумение № 1326/27.05.2024г.
основно месечно трудово възнаграждение на Д. К. е в размер на 2010.00 лв. и
допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е в размер на 243.21 лв.
Твърди обаче, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.11.2024
г. /след връчване на процесното предизвестие № ЧР 124/24.10.2024г. за
прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № № ЧР
125/24.10.2024г. от ЧСИ Бъзински при отказ/
Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е
законосъобразна, поради наличието на всички изискуемите елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както и с оглед
обстоятелството, че заповедта е издадена от лице, разполагащо с
работодателска власт.
Потвърждава изложеното в исковата молба, че предвид специфичната
дейност на работодателя като летищен оператор и високите рискове за
сигурността в гражданското въздухоплаване на територията на летище София
са обособени зони за сигурност с ограничен достъп.
Сочи, че на основание Националната програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, когато длъжността изисква
пребиваване в зоните с „ограничен достъп" служителите на „СОФ Кънект“
АД получават „Пропуск, образец „Постоянен" /постоянен пропуск/ от Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА".
Потвърждава изложеното в исковата молба, че до 11.08.2024г. Д. К. е
разполагала с постоянен пропуск за достъп до зоните за сигурност с
ограничен достъп на летище София.
Потвърждава твърдението на ищеца, че постоянният й пропуск за
достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп на летище София на Д. К. е
отнет на 11.08.2024г. от служители на ОИД в Гранично полицейско
управление - София /ГПУ - София/.
Сочи, че на 04.10.2024г., в отговор на искане на „СОФ Кънект“ АД за
4
преиздаване пропуска на служителя, ГД „ГВА“ информира „СОФ Кънект“
АД, че отказва да преиздаде отнетия от РДГП - Аерогари постоянен пропуск
на Д. К..
Сочи, че липсата на пропуск представлява пречка за изпълнение на
трудовите задължения на служителя.
Счита, че същата е от обективен характер, доколкото пропускът е отнет
от държавен орган, който няма нищо общо със „СОФ Кънект“ АД като
работодател и в рамките на процедура, в която „СОФ Кънект“ АД като
работодател не взима участие и няма отношение.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
сочи, че като обусловени от иска за отмяна на уволнение, същите също се
явяват неоснователни.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен, прави възражение за прихващане с
изплатеното на служителя обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ за неспазено
предизвестие в размер на сумата от 2252.16 лева.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, по силата на заповедта, която се
оспорва.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие
5
по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а именно:
1/ че изпълнението на трудовите задължения служителя е обвързано
със специфични изисквания на длъжността – в конкретния случай, че
длъжността изисква пребиваване в зоните с „ограничен достъп" на Летище
София и е необходимо служителят да притежава „Пропуск, образец
„Постоянен" /постоянен пропуск/, издаден от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА";
2/ че в срока на действие на трудовото правоотношение между
страните са възникнали пречки от обективен характер за служителя да
продължи да изпълнява трудовите си задължения – в случая, че пропускът, с
който е разполагал работникът, е отнет от компетентния орган и такъв не е
преиздаден, като
3/ тези пречки са съществували към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество
длъжността „Дежурен координатор Терминали“, Дирекция „Оперативно
управление терминали", Главна дирекция „Операции" с основно месечно
трудово възнаграждение на Д. К. е в размер на 2010.00 лв. и допълнително
месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в
размер на 243.21 лв. /съгласно допълнително споразумение №
1326/27.05.2024г./
Не е спорно, че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ /поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите задължение/ с оспорваната от ищеца заповед № № ЧР
125/24.10.2024г. /издадена при условията на неспазено предизвестие № ЧР
124/24.10.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение/.
Ищецът и ответникът са представили копия от оспорваната заповед с
идентично съдържание, от която се установява, че същата е издадена в
изискуемата писмена форма при ясно и точно посочване на уволнителното
основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради обективна невъзможност на
служителя за изпълнение на трудовия договор и пояснение, че причината е
6
свързана с получено писмо от ГДВА /ГД "Гражданска въъздухоплавателна
администрация"/ за отнемане и отказ за преиздаване на пропуск на ищеца за
зоната, в която се намира работното й място на Летище София.
Заповедта е подписана от Главен директор Човешки ресурси,
разполагащ с пълна работодателска власт – в това число да прекратява
трудови правоотношения със служителите /т. 1.4/, съгласно представената по
делото /60/ Заповед № 3-22/18.01.2021 г. на Изпълнителния директор на
ответното дружество.
С оглед изложеното съдът намира, че са спазени изискванията относно
формата на заповедта, предвидена в чл. 335, ал. 1 КТ, като в същата е
посочено недвусмислено основанието за уволнение - както чрез препращане
към законовата разпоредба, така и чрез думи, което е достатъчно за
осигуряване правото на защита на работника/служителя,
Страните не спорят, че заповедта за уволнение е връчена, но по делото
е налице спор относно момента на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Във връзка с горното, съдът съобрази следното:
В заповедта за уволнение е посочено, че правоотношението между
страните се прекратява, считано от датата, следваща деня на връчване на
заповедта. С оглед на това, съдът намира, че прекратяването е в хипотезата на
неспазено предизвестие.
В случаи като настоящия, в които трудовото правоотношение е
прекратено на основание, което изисква предизвестие /чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ/,
но такова предизвестие въобще не е отправяно или срокът му не е спазен от
работодателя, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има
конститутивен характер и прекратяването настъпва от датата на връчване на
заповедта, освен ако в нея не е посочена по-късна дата /какъвто е и
процесният случай/ – в този смисъл решение № 22 от 04.02.2014 г. по гр. д. №
3146/2013 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, както и решение № 664 от 30.11.2010 г. по гр.
д. № 1896/2009 г. на ВКС, ГК, III гр. о.
Поради изложеното съдът намира, че правоотношението между
страните е прекратено на 19.11.2024 г. – т.е. считано от деня, следващ датата
на връчване заповедта от ЧСИ Милен Бъзински при отказ /л. 30/, а не от
датата на самото връчване /както сочи ответникът/, или от датата на издаване
7
на заповедта /в който смисъл са твърденията на ищеца.
По отношение материалната законосъобразност на заповедта за
уволнение съдът намира следното:
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, касае случаите, в които е налице законна или
друг вид пречка, стояща извън волята на страните, препятстваща
изпълнението на трудовия договор – като например, когато
работникът/служителят не получи лицензи или разрешения, от които се
нуждае, за да изпълнява работата си, бъде отстранен от работа по силата на
наложена процесуална мярка от прокурора или съда; отнето му е
свидетелството за провоуправление на МПС, а то е необходимо за
осъществяване на длъжността му, необходимо е да му бъдат извършени
имунизации, несъвместими със здравето, и т.н. /така в Решение № 2301 от
24.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 947/2004 г. и др./
Нормата не предвижда конкретни хипотези, доколкото изброяването
им не би могло да бъде пълно, а наличието им зависи от конкретните
специфики на изпълняваната от служителя длъжност.
Необходимо е обаче невъзможността за изпълнение на трудовите
задължения да е реална, да не зависи от волята на страните и да съществува
към датата на прекратяване на правоотношението.
В разглеждания случай, като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на посоченото основание е посочено отнемането
на пропуска на ищеца до работното й място от полицейските органи
/служители на група ОИД в ГПУ – София/ и отказа на ГД ГВА да преиздаде
на ищеца нов пропуск /л. 43/, доколкото служителят не отговаря на условията
и реда за преиздаване на пропуск образец „Постоянен“ от Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, а с
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, са отделени като
безспорни обстоятелствата, че за изпълнение на служебните задължение на
ищеца е било необходимо да пребивава в зоните с „ограничен достъп" на
Летище София, както и е било необходимо да притежава „Пропуск, образец
„Постоянен" /постоянен пропуск/, издаден от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА“/.
8
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени
доказателства, че на 11.08.2024 г. пропускът на Д. К. е отнет от служители на
Главна дирекция „Гранична полиция“. В уведомителното писмо на МВР до
работодателя /получено от последния на 13.08.2024 г. – л. 40/ е посочено, че
пропускът е отнет в рамките на извършване на специализирана полицейска
операция в „момент на извършване на престъпление по смисъла на чл. 242
НК“.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното на л.
42.1 от делото писмо от работодателя, че на 30.09.2024 г. последният е
отправил искане до ГД ГВА към Министерство на транспорта и съобщенията
за издаване на нов постоянен пропуск за достъп на служителя К..
Не се спори, че с писмо от 04.10.2024 г. /л. 43/ е постановен отказ за
издаване на нов пропуск, тъй като К. не отговаря на нормативните условия за
преиздаване на пропуск образец „Постоянен“. Посочено е, че пропускът
даващ достъп на служителя до зоните за сигурност с ограничен достъп на
летище София е отнет от служители на група ОИД в ГПУ - София, в
съответствие с предоставените им в точка 1.2.3, подточка 1.2.3.5.1, буква в) на
Глава 1 от Националната програма за сигурност в гражданското
въздухоплаване (НПСГВ) правомощия, както и че, Съгласно т. 1.2.3.5.2, Глава
1 от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПСГВ), летищни пропуски и идентификационни карти се отнемат, в
случаите, когато лицата нарушават мерките и процедурите за сигурност или
не отговарят повече на условията в Приложения 1-А и 1-Д. Изложените са
съображения, че съгласно т. 2.6 буква б), Приложение 1-А, Глава 1 от НПСГВ,
Д. В. К. не отговаря на условията и реда за преиздаване на пропуск образец
„Постоянен" от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация" ГД ГВА, както и че, в изпълнение на НПСГВ и одобрена
„Процедура за проверка на миналото“ при отказ даден от една от
институциите, в случая от РДГП - Аерогари, процедурата по
издаване/преиздаване на пропуск се преустановява.
Не е спорно между страните, че към датата на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, Д. К. не е имала издаден нов
пропуск за достъп.
От анализа на приложимата към спора нормативна уредба – Закона за
9
гражданското въздухоплаване и Национална програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, извадки от която са приложени по
делото /л. 45-47/, че на всяко летище се определят зони за сигурност, до които
достъпът е ограничен. Достъпът на физически лица, които изпълняват
служебните си задължения, до зоните за сигурност на гражданските летища се
осъществява след извършване на успешна цялостна проверка от Държавна
агенция "Национална сигурност" по критерии, посочени в Националната
програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. Достъпът до зоните за
сигурност на гражданските летища се съгласува и с Главна дирекция
"Гранична полиция" по критерии, определени в Националната програма за
сигурност в гражданското въздухоплаване /чл. 16о, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
гражданското въздухоплаване/.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 11 ЗГВ Главна дирекция
"Гражданска въздухоплавателна администрация" изпълнява регулаторни и
контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и
сигурността на въздухоплаването, като поддържа единна база данни и издава
идентификационни карти на летателните екипажи и пропуски на лица, които
изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност, след като са
преминали успешно цялостна проверка за надеждност, която се извършва от
Държавна агенция "Национална сигурност", както и на моторни превозни
средства - за достъп до зоните за сигурност на гражданските летища за
обществено ползване / /.
При така установените факти по делото и при съобразяване с
действащата нормативна уредба, съдът намира, че е изпълнен в цялост
фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ: За
изпълнение на служебните си задължения ищцата е следвало да пребивава в
зоните с ограничен достъп на Летище София, респективно – налице е било
нормативно задължение да притежава пропуск образец „Постоянен“. Този
пропуск е бил отнет от компетентните да сторят това полицейски органи, като
единственият нормативно оправомощен да издаде нов пропуск орган /ГД
ГВА/ е постановил изричен отказ, за което е уведомил работодателя. Към
датата на прекратяване на правоотношение ищцата не е притежавала нов
пропуск, даващ й право на достъп и възможност да изпълнява трудовите си
задължения на Летище София.
С оглед на това, доколкото по делото се установи безспорно, че за
изпълнение на трудовите задължение на ищеца са били налице пречки от
10
обективен характер /доколкото издаването на нов пропуск за достъп не зависи
от волята на нито една от страните по трудовото правоотношение/ и тези
пречки не са били преодолени към датата на прекратяване на
правоотношението, уволнението, извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
е законосъобразно и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че за настоящото исково производство
за оспорване законосъобразността на прекратяване на трудовото
правоотношение се явяват ирелевантни изложените от ищеца доводи за липса
на основание за отнемане на пропуска й за достъп /доколкото не е извършила
твърдяното престъпление/, респективно – за липса на основание ГД ГВА да
откаже преиздаването на пропуска.
Сочените доводи подлежат на разглеждане в рамките на воденото
срещу ищцата наказателно производство /което, видно от представените в
проведеното по делото ОСЗ документи е приключило с постановление на
прокурора за прекратяване – поради маловажност на извършеното престъпно
деяние, покриващо състава на чл. 242, ал. 1, вр. чл. 18 НК, и за което лицето
следва да носи административно-наказателна отговорност/ или в евентуално
производство по обжалване на административния акт на ГД ГВА.
Доколкото работодателят няма отношение нито към отнемането, нито
към преиздаването на пропуска, за законосъобразността на извършеното
уволнение е необходимо и достатъчно да бъде установено по делото, че ищеца
не е могъл да упражнява трудовите си функции по причини, независещи от
волята на работодателя – обстоятелства, които безспорно са налице.
Предвид изложеното, прекратяването на правоотношението на
посоченото основание е законосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ подлежи на отхвърляне.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на предишната работа по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за времето,
през което работникът или служителят е останал без работа поради
уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ са обусловени от уважаване на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т.
11
1 КТ, доколкото незаконността на уволнението е предпоставка от фактическия
състав на тези искове.
Предвид изхода на спора по обуславящия иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен, неоснователни са и
обусловените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки от
фактическия състав на тези искове и същите следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът, при съобразяване на следното обстоятелство:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество - ищци или
ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/. Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи
лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и
извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.
Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт.
С оглед на това, доколкото в случая ответникът е представляват от
юрисконсулт и своевременно /с отговора на исковата молба/е отправил
претенция за присъждане на разноски, съдът намира, че ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание на чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. В. К., ЕГН
**********, срещу „Соф Кънект“ АД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № ЧР 125/24.10.2024 г. на Директора на
„Соф Кънект“, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е прекратено
12
трудовото правоотношение между страните; с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „Дежурен координатор терминали", част от структурата на Главна
дирекция „Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали",
Отдел „Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“; и с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ - за заплащане на сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 24.10.2024 г. - 24.04.2025 г.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, да заплати на „Соф Кънект“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 8 ГПК, сумата от 100
лева – юрисконсутско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13