Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от юрисконсулт Д. Н. Ч., в качеството й на пълномощник на Заместник-директора на ТД на НАП - Бургас срещу Решение № 1164 от 21.11.2023г. по АНД № 3115/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 461-[рег. номер]/05.06.2023г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „ИЗЗИДА“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

В касационната жалба се излагат доводи, че съдът е извел неправилен извод относно приложимите законови разпоредби, при което неправилно и незаконосъобразно е отменил оспореното пред него НП. Оспорват се изводите на съда, че АУАН и НП са издадени в нарушение на процесуалните правила, като се сочи, че жалбоподателят действително не е подал декларация образец 1 в законово определения срок без да сочи обективни причини за неизпълнение на задължението си, деянието му правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган и е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да се защитава, а и нещо повече, АНО изрично е посочил, че декларацията със съответното съдържание макар и със закъснение е била подадена от жалбоподателя по електронен път, с посочване на входящия номер и датата. Предвид изложеното, се претендира отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище преди съдебното заседание, с което поддържа касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че ответникът претендира такова. Изпраща изисканите от съда писмени доказателства.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 1164 от 21.11.2023г.г. по АНД № 3115/2023 г. състав на Районен съд - Бургас е отменил Наказателно постановление № 461-[рег. номер]/05.06.2023г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „ИЗЗИДА“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.

За да постанови своето решение, Районен съд – Бургас е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН, но нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена Д. О. 1. Съдът е намерил, че името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението, доколкото чл.5, ал.4, т.1 КСО говори за „конкретно лице”, като непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представи доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не, както и да се извърши преценка дали е следвало да бъде подавана такава декларация. Посочено е също така, че разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име, не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице. В допълнение е посочено, че неподаването на декларация образец 1 за всяко отделно лице представлява отделно нарушение и при непосочване на конкретните лица не става ясно за кое осигурено лице се санкционира осигурителя, респ. не може да се проследи дали същият не е наказан повече пъти за едно и също нещо. В заключение е обобщено, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. С касационната жалба, адресирана до настоящата инстанция не се представят нови писмени доказателства, но от съда са изискани такива - изискана е декларацията, която е посочена в НП като неподадена в срок.

Видно от постъпилия от ответника отговор, към който са приложени и Декларациите обр.1 и обр.6 /същите съществуват в системата на НАП единствено под формата на файлове, които са приложени/, посоченият в наказателното постановление вх. № 02000233171968, с който се твърди, че на дата 06.04.2023г. е била входирана, подадената по интернет с КЕП декларацията, всъщност е номер на Протокол, с който на датата 06.04.2023 год. са приети не една, а общо 9 декларации обр.1, за девет физически лица с посочени имена и ЕГН, а самите декларации са с входящи номера, както следва: 020012312115087, 020012312115092, 020012312115091; 020012312115089; 020012312115083; 020012312115082; 020012312115081; 020012312115085 и 020012312115090. Тази информация ответникът е изпратил във формата на Справка-данни за осигуряването по [улица] год. до 29.02.2023 год.

С оглед постъпилите писмени доказателства, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че нарушението е индивидуализирано в НП в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да се защитава, тъй като видно от постъпилите по делото писмени доказателства, в случая касационният ответник е подал не една, а девет справки-декларации Образец 1, каквото всъщност е и изискването на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, която указва, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да се подават с декларация образец № 1 за всяко осигурявано при осигурителя лице поотделно, т. е. броят на подадените за съответния период декларации образец № 1 следва да съответства на броя осигурявани лица. Всяка от тези декларации е получила отделен входящ номер, но един общ номер на протокол и посочвайки в НП само номера на протокола - вх. № 02000233171968, погрешно приемайки, че това е номера на декларацията и непосочвайки името на лицето, за което не е подадена декларацията, АНО не е индивидуализирал в достатъчна степен нарушението, за което е санкционирал нарушителя и е възпрепятствал възможността на наказвания субект да се защити.

Именно до тези изводи е достигнал и районния съд, поради което настоящата инстанция изцяло споделяйки мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление и препращайки към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, намира постановеното съдебно решение за правилно и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1164 от 21.11.2023г.г. по АНД № 3115/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.