РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. ...., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ...., СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря С. Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500225 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Д. Г. С. и М. Г. Р., действаща чрез
пълномощника адв. М. А. от ПАК срещу решение № 39/17.01.2025 г. по гр.д. № 834/2022 г.
по описа на ШРС.
Жалбоподателят Д. Г. С. обжалва решението в частта, в която е допусната делба между
М. Г. Р., ЕГН **********, Д. Г. С., ЕГН ********** и Р. Й. С., ЕГН ********** на
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор:.... по КККР на гр. ...., одобрени със Заповед
№ РД-18-52/25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение,
адрес на имота: гр. ..., ул. „....“ № .., ет. ...., ап. ..., като самостоятелният обект се намира на
етаж 3 в сграда с идентификатор:...., предназначение: Друг вид сграда за обитаване, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор:....., предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма
данни, Ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
......, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор: ...., а по
документ за собственост представлява 1/3 ид.ч. от парцел ....-.... в квартал ...., който
урегулиран съдържа 347 кв.м., при квоти: 1/3 ид. ч. за М. Г. Р., ЕГН **********, 1/3 ид. ч. за
Д. Г. С., ЕГН ********** и 1/3 ид. ч. за Р. Й. С., ЕГН **********.
1
Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част по съображения,
подробно изложени във въззивната му жалба, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли иска за делба на описания по-горе недвижим
имот, по причина, че е придобил правото на собственост върху него по давност.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна М. Г. Р., действаща чрез
пълномощника адв. М. А. от ПАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата Р. Й. С. не е подала
отговор.
Жалбоподателката М. Г. Р. обжалва решението на ШРС като недопустимо, а при
условията на евентуалност – като неправилно в частта, в която е отхвърлен иска за делба
между М. Г. Р., ЕГН **********, Д. Г. С., ЕГН ********** и Р. Й. С., ЕГН **********, Д. Н.
В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН ********** на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор .... по КККР на гр. ...., одобрени със Заповед № РД-18-
52/25.11.2005 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: Заповед № КД-14-27-
1068/08.05.2009 г. на Началника на СГКК - ...., адрес на имота: гр...., ул. „...“ № ..., ет. ..., ап.
..., като самостоятелният обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор: ........,
разположена в поземлен имот с идентификатор: ..., предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 57.49 кв.м.,
Ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..., ... под обекта: ..., над
обекта: ..., стар идентификатор: няма, ведно с таванско помещение № 6, с площ от 13.20 кв.
м., при граници: от север - улица, от юг - таван № 5, от изток - общ коридор, от запад -
дворно място, отгоре - покрив, отдолу - ет.4, ведно с избено помещение №1, с площ от 5.56
кв.м., при граници: от север - изба № 2 и общ коридор, от юг - сграда, от изток - общ
коридор, от запад - дворно място, отгоре - ет. 1, отдолу - няма, заедно с ....от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, както и в частта, в която е осъдена да заплати
съдебни разноски в полза на Р. Й. С., Д. Н. В. и С. А. В.. Предвид горното и изложените във
въззивната й жалба възражения, моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение и
върне делото за ново разглеждане, респ. – да го отмени в обжалваната част и допусне до
делба имот с идентификатор ...., находящ се гр. ..., ул. „...“ № ....
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Д. Г. С. е депозирал отговор на жалбата, в
който я оспорва като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата Р. Й. С., действаща чрез пълномощника
адв. С. Т. от ШАК е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор по жалбата от въззиваемите Д. Н.
В. и С. А. В..
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното: Гр.д. № 834/2022
г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на М. Г. Р. срещу Д. Г. С. и Р. Й. С., с
искане за допускане до делба между страните на съсобствените им: 1/ ПИ с идентификатор:
.... по КККР на гр. ...., адрес на поземления имот: гр. ...., местност „...“, площ 11 314 кв.м.,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма,
номер на предходен план: ...., при съседи...., ....., ....., ......,...., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки
от съделителите; 2/ 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор: .... по КККР на гр. ...., при
квоти по 1/9 ид.ч. за всеки от съделителите; 3/ имот с идентификатор:.... по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. ...., адрес на имота: гр. ..., ул. „....“ № ..., ет. ..., ап....,
намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор: ...., разположена в поземлен имот с
идентификатор: ...., предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, Ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ....., над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, при квоти по 7/18 ид.ч. за М. Р. и Д. С. и 4/18 ид.ч. за Р. С. и 4/
самостоятелен обект с идентификатор ..... по КККР на гр. ...., адрес на имота: гр. ...., ул. „.....“
№ ...., ет. ..., ап. ..., намиращ се на етаж 3, в сграда с идентификатор: ..., разположена в
поземлен имот с идентификатор: ..., предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 57.49 кв.м., Ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ...., ..... под обекта: ...., над обекта:
...., стар идентификатор: няма, ведно с таванско помещение № 6, с площ от 13.20 кв.м., при
граници: от север - улица, от юг - таван № 5, от изток: общ коридор, от запад - дворно място,
отгоре - покрив, отдолу - ет.4, ведно с избено помещение № 1, с площ от 5.56 кв.м., при
граници: от север - изба № 2 и общ коридор, от юг - сграда, от изток - общ коридор, от запад
- дворно място, отгоре - ет. 1, отдолу - няма, заедно с ... от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, при квоти по 1/6 ид.ч. за М. Р. и Д. С. и 4/6 ид.ч. за Р. С..
В срока за отговор, ответникът Д. Г. С. е възразил, че имот с идентификатор №....
следва да бъде изключен от делбената маса, тъй като е съсобствен с трети лица. По
отношение на имот ...... е възразил, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като липсва
идентичност на описания в исковата молба имот с имота по документ за собственост, от
друга страна – тъй като го е придобил еднолично по давност. По отношение на имот с
идентификатор ..... е възразил, че искът е недопустим, тъй като същият е лична собственост
на Р. Й. С.. По отношение на имот с идентификатор ..... е заявил, че няма основание да се
допуска до делба, тъй като се ползва от тримата съделители и всеки получава припадащата
му се част от наема за него.
В срока за отговор ответницата Р. Й. С. е възразила, че имот с идентификатор......е
придобит изцяло с нейни лични средства от преди сключване на брака й с наследодателя, а
именно личен неин влог, трудови възнаграждения и суми, подарени й от родителите й,
поради което същият следва да бъде изключен от делбената маса. По отношение на имот с
идентификатор № ..... е възразила, че искът за делба е недопустим, тъй като имотът е
3
съсобствен с трети лица. Относно имоти с идентификатори .....и .... е изразила становище, че
следва да бъдат допуснати до делба при посочените в исковата молба квоти.
В първото по делото заседание ищцата е уточнила, че посочената в исковата молба 1/3
идеална част от ПИ с идентификатор:.... по КККР на гр. .... представлява прилежаща част
към всеки от етажите на построената в него жилищна сграда, поради което оттегля иска си за
делба на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор: ......
С молба от 02.10.2022 г. ответникът е поискал в делбената маса да бъдат включени
девет поземлени имоти, находящи се в землището на с. ...., община ...., област ...., като
искането му е било оставено без уважение с протоколно определение от 02.11.2022 г..
След приключване на съдебното дирене и даване ход по същество, с определение от
04.07.2023 г. съдът е отменил определенията си за постановяването им е оставил исковата
молба без движение, като е указал на ищцата да насочи иска си за делба и спрямо Д. Н. В.,
която е закупила един от делбените имоти преди образуване на делото.
В поправената искова молба ищцата е предявила възражение, че разпореждането с
имот с идентификатор ....., обективирано в н.а. № ...., т...., д. № 4324/2007 г., с който Р. С. го е
продала на дъщеря си Д. В. е недействително на основание чл.76 от ЗН, а в условията на
евентуалност е предявила възражение за нищожност на покупко-продажбата като привидна
сделка, прикриваща дарение. Наред с това, ищцата е предявила претенция срещу ответника
Д. С. да й предаде ключовете и да й осигури правото на ползване на съсобствения им
недвижим имот на адрес гр. ...., ул“....“ № ..., ет...., ап.....
В предоставения й срок за отговор ответницата Д. Н. В. е оспорила иска за делба на
имот с идентификатор ....., тъй като е придобит с лични средства от майка й Р. Й. С., която й
го отстъпила през 1994 г. след уговорка помежду им тя да живее в по-малък апартамент,
собственост на дъщеря й и нейния съпруг, с оглед на което е придобила правото на
собственост върху него по давност.
С протоколно определение от 28.02.2024 г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищцата да насочи иска си за делба по отношение на имота в гр. ....,
ул. „....“ № ..., ап.... и срещу съпруга на Д. Н. В. – С. А. В..
В предоставения му срок за отговор ответникът С. А. В. е оспорил иска за делба на
имот с идентификатор..... по съображения, идентични с изложените от ответницата Д. Н. В.,
позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на този имот.
С постановеното от него решение, съдът е допуснал до делба между М. Г. Р., ЕГН
**********, Д. Г. С., ЕГН ********** и Р. Й. С., ЕГН **********, следните недвижими
имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор: ..., гр. ...., общ. ..., обл. ... по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25,11.2005г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления
имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. ...., местност „....“, с площ 11
314 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 3 и 2/. Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор: ..., гр. ...,
4
общ. ..., обл. ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-52/25.11.2005 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, адрес на
имота: гр. ...., ул. ... №.., ет. ..., ап. .., като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда
с идентификатор: ...., предназначение: Друг вид сграда за обитаване, сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор: ..., предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, Ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ...., над обекта:
няма, стар идентификатор: няма, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор: ..., а по документ за собственост
представлява 1/3 ид.ч. от парцел .... в квартал..., който урегулиран съдържа 347, при квоти:
1/3 ид. ч. за М. Г. Р., ЕГН **********, 1/3 ид. ч. за Д. Г. С., ЕГН ********** и 1/3 ид. ч. за Р.
Й. С., ЕГН **********, като е отхвърлил иска за делба между М. Г. Р., ЕГН **********, Д. Г.
С., ЕГН **********, Р. Й. С., ЕГН **********, Д. Н. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН
********** на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..., гр.
..., общ. ..., обл. .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: Заповед КД-14-27-1068/08.05.2009
г. на Началника на СГКК - ...., адрес на имота: гр. ....., ул. ... №..., ет. ..., ап. ..., като
самостоятелният обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор: ....., разположена в
поземлен имот с идентификатор: ...., предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 57.49 кв.м., Ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:....., .... под обекта: ..., над обекта:
...., стар идентификатор: няма, ведно с таванско помещение № 6, с площ от 13.20 кв. м., при
граници: от север - улица, от юг - таван № 5, от изток: общ коридор,от запад - дворно място,
отгоре - покрив, отдолу - ет.4, ведно с избено помещение №1, с площ от 5.56 кв.м., при
граници: от север - изба № 2 и общ коридор, от юг - сграда, от изток - общ коридор, от запад
- дворно място, отгоре - ет. 1, отдолу - няма, заедно с 0.063150 от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото и е осъдил М. Г. Р., ЕГН ********** да заплати разноски
на ответниците съобразно отхвърлената част от иска, както следва: на Р. Й. С. – 250 лева, на
Д. Н. В. – 1 200 лева, на С. А. В. – 800 лева.
Решението се обжалва в частта, в която е допусната съдебна делба на имот с адрес: гр.
...., ул. „...“ № ..., ет..., ап..... и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на имот с адрес: гр.
...., ул. „....“ № ...ет...., ап..... В останалата част решението не е обжалвано и влязло в сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По същество, не се спори между страните и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че ищцата М. Р. и ответника Д. С. са брат и сестра и наследници по
закон на майка им Д. Д. С., починала на 02.03.1978 г. и баща им Г. С. С., починал на
01.02.2005 г., като гражданският брак между родителите им е бил сключен на 12.03.1962 г..
5
Ответницата Р. Й. С. е втора, преживяла съпруга на Г. С. С., с която същият е сключил
граждански брак на 20.10.1982 г.. Ответницата Д. Н. В. е дъщеря на Р. Й. С., родена от
първия й брак с друг мъж, а С. А. В. е съпруг на Д. Н. В..
От събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че
по силата на нотариален акт за дарение на покрит недвижим имот и на правото на строеж №
4, том..., дело №.... г. на НС – ...., през време на брака му с Д. С. наследодателят Г. С. е
придобил собствеността върху следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от парцел .... в квартал ...
по плана на гр. ...., който урегулиран съдържа 347 кв.м., заедно с правото на строеж -
суперфиция на третия жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, която ще се построи
върху строителното петно в указания по-горе парцел, по утвърден архитектурен план,
заедно със северното избено помещение и двете предверия пред него и средната една трета
реална част от тавана над хола и входното антре от същата триетажна сграда и заедно с общо
ползване на избения вход и коридор, и с общо ползване от стълбището от избата до тавана
на същата жилищна сграда, без това му право да е ограничено със срока, указан в чл.65 от
ЗС, който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор: .... по сега действащите
КККР на гр. ...., с адрес гр. ...., ул. „....“ №...., ет...., ап...., ведно с построената в него жилищна
сграда с идентификатор ...... Наследодателят е реализирал отстъпеното му право на строеж
върху имота, въз основа на което е придобил право на собственост на самостоятелен обект в
сградата с идентификатор: .....
Ответникът Д. С. предявява възражение, че е придобил спорния имот по давност,
считано от 1995 г., когато владението върху същия му е било предадено от баща му, като
този факт се оспорва от останалите съделители.
В тази връзка, по делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява
следното:
Свидетелят Ч. твърди, че през 2002 г. е посетил процесния имот, в който нямало никой,
а само багаж, по покана на наследодателя Г. С., който му обяснил, че апартаментът е негов.
Свидетелката В. твърди, че когато съпругата на ответника Д. С. била бременна,
двамата се преместили в процесния имот и останали там няколко години, след което Г. С. ги
изгонил, както и, че към датата на смъртта на последния синът му Д. живеел в гр. ....
Свидетелят Р. / съпруг на ищцата / твърди, че наследодателят и ответницата Р. С.
обитавали имота като семейно жилище докато се преместили да живеят в с. ... След
завършване на военното си образование ответникът Д. С. първоначално обитавал квартира в
гр. ...., а след това заживял в гр. .... Същият се върнал в жилището на ул. „...“ едва след
смъртта на баща си, като дотогава то било необитаемо.
Свидетелката Е. твърди, че до 1994 г. ответникът Д. С. живял с първата си съпруга на
квартира, а през 1995 г., след раждането на дъщеря им Д. се преместили в жилището на ул.
„....“ в гр. ...., където били съседи. От 1995 г. досега С. не е напускал имота и продължава да
живее там. През 2002 – 2003 г. същият се развел, като съпругата и децата им отишли да
живеят в гр. ...., където ги посещавал, но никога не е живял там. Свидетелката никога не е
6
виждала бащата на Д., мащехата му Р. С. или сестра му М.. Познава единствено доведената
му сестра му Д., с която били колеги.
Свидетелката К..... твърди, че от 1992 г. до смъртта на наследодателя, той и съпругата
му Р. С. са живели в с. ...
Свидетелят А. твърди, че наследодателят Г. С. му споделил, че е дал процесния имот на
сина си и оттогава не е ходил там, както и, че възнамерява да го остави на него, но не смее
да му го прехвърли, тъй като имали неуредени сметки с бившата му жена. За дъщеря си
казал, че й е платил, тъй като й купил две коли и й оправил апартамента.
Свидетелката Христова твърди, че от 2000 г. Г. и Р. С. са живели в село .., а сина им Д. в
къщата в гр. ...., която продължава да обитава досега, като същевременно извършил и
множество ремонти в нея.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.79 и сл. от ЗС и трайно установената съдебна практика,
давността е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на
определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя с
намерение за своене на вещта. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот. Фактическият състав на придобивната давност
се характеризира с два кумулативно изискуеми елемента - изтичане на законно определен
период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот,
с намерение да се свои. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с
изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва, а
чл.83 от с.з. презюмира, че, който докаже, че е владял в различно време, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Като елемент от придобивната
давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и
поддържано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /,
несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение
за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. За придобиване на имота по давност не е достатъчно
държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва
на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт
с намерение за своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за
своене на държателя да бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които
демонстрират отричане на чужди права върху вещта. Действията, с които се демонстрира
намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на третите лица, да
сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на собственика, т.е.,
чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на
7
имота. Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик. Не може да се счита за смутено владението на един
недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност
– прекъсвана. Веднъж придобито, владението продължава, докато не се изгуби. Временната
невъзможност на владелеца да упражнява фактическа власт върху вещта, без някой друг да е
установил владение върху нея, не води до изгубване на владението. При наличие на
възведено възражение за придобиване на имот по давност, съдът може служебно да се
произнася по прекъсването или спирането на придобивния давностен срок. Основанията за
спиране или прекъсване на давностните срокове са установени със закон и се прилагат както
за погасителната, така и за придобивната давност. Когато третото лице, установило
фактическа власт върху имота, няма качеството на съсобственик (сънаследник), и доколкото
основанието, на което почива владението на това чуждо на съсобствеността лице, изключва
да владее за някой от съсобствениците, то презумпцията на чл. 69 ЗС намира изцяло
приложение. Тази практика обаче се отнася за хипотезата на първоначално завладяване на
чужд имот от трето лице, без съгласието на неговите собственици или на част от тях, т. е. с
едностранни действия. Съдебната практика е константна, че в случаите, в които имотът или
част от него е бил предоставен за ползване на трето лице от неговите собственици или един
от тях, това трето лице има качеството на държател и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за
оборена, поради което, ако то се позовава на придобивна давност, при спор за собственост
трябва да докаже, че е извършило действия, с които е престанало да държи вещта за
собствениците и е започнало да я държи за себе си с намерение да я свои, както и че тези
действия са доведени до тяхното знание. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на собствениците и от
тяхното извършване да е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Ако
първоначалният държател от определен момент е започнал да държи вещта за себе си, но не
е извършил действия, с които да манифестира промяната на своето намерение за своене, не е
налице явно владение, което да води до придобиване правото на собственост по давност.
Съгласно ТР № 1/06.08.2912 г. по тълк.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
8
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе
си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В случая, от събраните по делото гласни доказателства, се установи, че през 1995 г.
ответникът Д. С. е заживял в процесното жилище с позволението на баща си, като
показанията на свидетелите са противоречиви относно обстоятелството дали същият го е
обитавал непрекъснато. В тази връзка, съобразявайки и евентуалната заинтересованост на
свидетеля Р., съдът кредитира показанията на свидетелите, които заявяват, че от влизането
му в имота ответникът е живял в него без прекъсване, тъй като техният брой е по-голям и
впечатленията им са по-непосредствени и трайни във времето. Същевременно обаче, се
установи, че приживе, около 2002 г. – 2003 г. наследодателят е заявил пред свидетеля Ч., че
имотът е негов, а на свидетеля А. е споделил, че има намерение да го остави на сина си, но
едва след като той си уреди сметките с бившата му съпруга. Изложеното е основание да се
приеме за недоказано, че до смъртта на Г.С. ответникът Д. С. е афиширал пред същия
намерение за своене на спорния имот. Що се отнася за времето след смъртта на
наследодателя до завеждане на исковата молба, самият ответник заявява в съдебно
заседание, че през последните седемнадесет години многократно е споменавал пред ищцата
да уредят въпроса за жилището, тъй като тя не заплащала данъците за него. В тази връзка,
ответникът също спрял да ги заплаща, поради което се стигнало до принудителното им
събиране. Ответникът твърди и, че при опити да уредят отношенията си по повод
наследственото имущество, включително и със съдебна делба, заявил на ищцата, че има
претенции за извършени в имота подобрения, на което сестра му отвърнала, че не се правят
9
подобрения, докато нямаш собственост. От своя страна, ответницата Р. С. твърди, че волята
на наследодателя била имотът, който е придобит чрез участието й в ЖСК да си остане за
нея, а останалите негови имоти да отидат при децата му. Въз основа на изложеното и при
липсата на други доказателства, съдът приема, че ответникът не е осъществил давностно
владение на имота и спрямо останалите наследници на Г. С., тъй като не е обективирал
изявление или поведение, с които явно и несъмнено да е афиширал намерение да владее
идеалните им части от съсобствеността като свои, а не да ги ползва като държател.
Напротив, от изявленията му, които представляват признание на неизгодни за него факти, се
установи, че същият, макар и да е ползвал имота и да е упражнявал фактическа власт върху
него, не е отричал правото на собственост на останалите наследници и дори е признавал
това на ищцата, по повод на което е предявявал облигационни претенции спрямо нея.
По изложените съображения, достига до извод, че ответникът не е придобил процесния
жилищен имот по давност, поради което същият е част от наследството на общия
наследодател Г.С и подлежи на делба между наследниците му по закон Р. С., М. Р. и Д. С..
По отношение дяловете на съделителите от имота, съдът съобрази следното:
Съгласно ППВС № 5/31.10.1972 г., построената през време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена
общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на
предвидената в чл. 63 ЗС възможност правото на собственост върху постройката да
съществува отделно от собствеността върху земята, на която е изградена.
Според задължителната практика на ВКС, правото на собственост върху сграда,
построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, се придобива по реда на чл.63,
ал.1 ЗС от момента на завършването й в груб строеж и след като това е станало през време
на брака, сградата е в режим на съпружеска имуществена общност. Въпросът дали даден
недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити през брака, следва да се
решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването правото на
собственост, съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установява кога е било
реализирано отстъпеното на наследодателя право на строеж върху имот с идентификатор
....., като от изявленията на страните и показанията на свидетелката В. може да бъде
направен извод единствено, че сградата е била съществуваща към 1979 – 1980 г.. Предвид
изложеното, съдът приема, че въпросната сграда е била завършена след смъртта на първата
съпруга на наследодателя и преди брака му с ответницата Р. С., поради което процесният
имот е със статут на негова лична собственост. С оглед на това и, че след смъртта си Г.С е
оставил за наследници по закон преживялата го втора съпруга Р. С. и децата си М. Р. и Д. С.,
приема, че на основание чл.5 и чл.9 от ЗН, всеки от наследниците се легитимара като
собственик на по 1/3 ид.ч. от имота, при които дялове същият следва да се допусне до делба
между тях.
10
От събраните писмени и гласни доказателства, се установи също, че с нотариален акт
за собственост на жилище, построено от ЖСК върху държавна земя № ..., том..., дело №
766/1983 г. на ШРС, поправен с нотариален акт № ...., том..., д. № 1084/1983 г. на ШРС
ответницата Р. Й. С. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
/жилище/ № 8, находящ се на трети жилищен етаж в сградата, в средната й западна част,
състоящ от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 57.49 кв.м., заедно
с таванско помещение № 6 и избено помещение № 1, който представлява самостоятелен
обект с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ....,
одобрени със Заповед РД-18- 52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект: Заповед КД-14-27 - 1068/08.05.2009 г. на началника на СГКК - ...., адрес на имота: гр.
...., ул. ... №..., ет. ..., ап. ..., като самостоятелният обект се намира на етаж 3, в сграда с
идентификатор ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ...., предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ 57.49 кв.м., Ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ...., ...
под обекта - ....., над обекта - ......, стар идентификатор: няма, ведно с таванско помещение №
6, с площ от 13.20 кв.м., при граници: от север - улица, от юг - таван № 5, от изток - общ
коридор, от запад - дворно място, отгоре - покрив, отдолу - ет.4, ведно с избено помещение
№ 1, с площ от 5.56 кв.м., при граници, от север - изба № 2 и общ коридор, от юг - сграда, от
изток - общ коридор, от запад - дворно място, отгоре - ет. 1, отдолу - няма, заедно с ... от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и, че с нотариален акт за
покупко-продажба № ...., том..., рег. № ...., дело №1439/14.09.2007 г. на нотариус рег. № ... Р.
С. е продала описания по-горе недвижим имот на дъщеря си Д. Н. В., през време на брака й
със С. А. В..
От приложените по делото строително разрешение №130 от 13.06.1978 г. за строеж на
жилищна сграда „...“ в гр. ...., на ул. „...“ № ..., касова книга на ЖСК „...“, започната на
15.09.1977 г., протокол на приемателна комисия на обект ЖСК „...“ в гр. ..., на ул. „...“ № ...,
вносна бележка от 27.06.1978 г. и договор за заем за покупка /строеж/ на жилище
/апартамент/ от 17.12.1980 г. се установи, че ответницата Р. С. е била член кооператор в
ЖСК „....“, учредена с цел изграждане на жилищна сграда на адрес гр. ...., ул.“...“ №...., в
което качество й е бил определен самостоятелен обект № 8 на ет.3, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, с площ 57.49 кв.м, ведно с избено помещение № 1, както и, че
считано от 1978 г. същата е заплащала парични вноски за строителството на сградата, а през
1980 г. е изтеглила заем от банка „ДСК“ в размер на 6 033 лева, с цел финансирането му, със
срок на погасяване 25 години, на равни месечни вноски, които ще се привеждат ежемесечно
от заплатата й. Строежът на обекта е бил завършен на 21.09.1981 г., като в протокол на
приемателната комисия от същата дата е отразено, че строително монтажните работи са
изпълнени съобразно утвърдените проекти и сградата е призната годна за експлоатация.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Н., се установи, че Г. С. С. не е
бил член-кооператор на процесната ЖСК, като кооперацията е приета с Акт 16 през 1981 г.
11
За построяване на спорния апартамент средствата в ЖСК са внасяни единствено от Р. С.,
която е участвала и с личен труд. Свидетелят Г. твърди, че Р. и Г. не са живели в
новопостроения апартамент, както и, че снабдяването на собствениците с нотариални актове
за имотите им се е забавило във времето след построяване на сградата, тъй като се наложило
да се изготвят повторно.
Съгласно чл.35 от ЗЖСК / отм. / и ТР № 44/05.06.1975 г., ОСГК на ВС, членът на
жилищностроителна кооперация добива право на собственост върху отреденото му с
решение на Общото събрание жилище или друг обект в построената от нея сграда, след като
бъде снабден с нотариален акт. В случая, от доказателствата по делото се установява с
категоричност, че ответницата Р. С. е придобила право на собственост върху въпросното
жилище на 12.07.1983 г., т.е. през време на брака й с наследодателя Г. С., сключен на
20.10.1982 г., поради което е приложима презумпцията по чл. 13, ал.1 от СК /обн. ДВ
бр.23/1968 г., отм. ДВ бр.41/1985 г./. В тази връзка всички ответници са предявили
възражения, че имотът е придобит изцяло с лични средства на Р. С..
Съгласно чл.13 от СК / отм. /, обн. ДВ, бр. 23/1968 г., в сила от 22.05.1968 г., който е
бил приложим към датата на сключване на граждански брак между Р. С. и Г.С, недвижимите
и движимите вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити и
служат за задоволяване нуждите на семейството. Недвижимите и движимите вещи и права
върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на
брака по наследство, дарение или по реда на чл.389а – 389д от ГПК принадлежат на съпруга,
който ги е придобил. Визираните правила относно режима на съпружеските имуществени
отношения са възпроизведени и в последващия СК / отм. /, обн. ДВ, бр.41/1985 г., който е
бил актуален към датата на прекратяване на гражданския брак между съпрузите поради
смъртта на единия. Нормата на чл.20, ал.1 от СК от 1985 г. регламентира изрично, че вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата
върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху
вещи, придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително
изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са
съпружеска имуществена общност. Съгласно чл.21, ал.1 от същия СК, лични са вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество по чл.20, ал.1 от СК или друго лично имущество, придобито преди брака. В
съответствие с чл.21, ал.2 от СК, когато вещите, правата върху вещи или паричните
влогове са придобити през време на брака отчасти с лично имущество на единия съпруг по
чл.20, ал.1 от СК, съответната част от тях, освен, ако не е незначителна, е лично негово
притежание, а не общо имущество по смисъла на чл.19 и чл.28, ал.3 от СК. Визираните
разпоредби от СК от 1985 г. са възпроизведени и в чл.22 и чл.23 от сега действащия СК, обн.
ДВ, бр.47/2009 г.. Уредбата въвежда презумпция за наличие на съвместен принос за
придобиване на вещни права от съпрузите. Извън обхвата на съпружеската имуществена
12
общност законът поставя т.нар. лично имущество, което принадлежи само на съпруга, който
го е придобил. При придобиване на имущество от единия съпруг по наследство приносът на
другия е изключен по дефиниция. Семейният кодекс от 1968 г. не урежда изрично въпроса за
трансформация на лично имущество на единия съпруг, но с ППВС № 5/1972 г. е била
призната и т.нар. частична трансформация, като е било прието, че придобитите през време
на брака вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са
придобити със средства, получени срещу вещи индивидуална собственост на единия съпруг,
които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или
дарение. В теорията и съдебната практика е било утвърдено признаването на
трансформацията, като се е приемало, че ново имущество, придобито през време на брака
срещу лично имущество на единия съпруг остава негова индивидуална собственост..
С ТР № 2/20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г., ОСГК на ВКС е прието, че макар и
оборването на презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.4 СК и претенцията за
трансформацията на лично имущество по чл.23 СК, да имат за последица изключването на
съпружеската имуществена общност, те са различни един от друг. Разпоредбата на чл.21,
ал.2 СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос,
обособени в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от
трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на
имуществото (грижи за децата и работа в домакинството). Оборването на презумпцията за
съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна
на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във
всичките му възможни форми, посочени в чл.21, ал.2 СК и зачитащи всяка грижа за
благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл. 17 СК. Процесуалното
средство за защита е предявяването на отрицателен установителен иск или възражение в
срока за отговор на исковата молба (респ. – в срока по чл.342 ГПК в особеното исково
производство за съдебна делба), основани на твърдения за обстоятелства, въз основа на
които да се направи извод, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на
конкретния материален обект. Доколкото разпоредбата на чл.21, ал.1 СК изисква съвместен,
но не и равен принос, успешният изход от спора по чл. 21, ал.4 СК възлага в тежест на
съответния съпруг да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на
семейството – било по причини от субективен характер (включително фактическа раздяла,
изтърпяване на наказание лишаване от свобода), било по обективни причини не е имал
доходи и не се е грижил за децата и домакинството. Трансформацията по чл.23 СК също
изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и поведението на
другия съпруг, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде
регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се
избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг.
Уредената в чл.23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за
възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става
лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа,
поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й.
13
Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация,
трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то
представлява преобразуване на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита
е предявяването на положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно
право (заявен като първоначален, насрещен или инцидентен установителен) или възражение
в срока за отговор на исковата молба (респ. – в срока по чл.342 ГПК в особеното исково
производство за съдебна делба), основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил
средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С
оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от този спор е предпоставен от пълно
главно доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в
конкретното придобиване. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по
смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.
Съгласно трайно установената съдебна практика, наличието на пълна или частична
трансформация се преценява към датата на придобиване правото на собственост, като на
основание чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на страна, която се позовава на пълна или частична
трансформация е да докаже: 1. Придобивната стойност на имота; 2. Размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на СК; 3. Влагането на тези средства за
придобиване на имуществото. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се
докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен
произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на
влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака или получени по дарение,
или наследство, респ. от продажбата на имущество, което е било лично на това основание.
Трансформацията изключва приноса по дефиниция.
Видно от н.а. № 97, т.ІІІ, д. № 766/1983 г. на ШРС, общата стойност на процесното
жилище, ведно с избеното и таванско помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж към датата на придобиването му от ответницата Р. С.
е била 9 330 лева. От вносна бележка от 27.06.1978 г. се установява, че на посочената дата
ответницата е превела по сметка на ЖСК „...“ сумата от 1 717 лева. От договор за заем от
17.12.1980 г. се установява, че за придобиване на имота същата е заплатила на ЖСК “....“ и
сумата от 6 033 лева, получени от изтеглен от нея целеви паричен заем от „ДСК“, който е
бил погасяван чрез удръжки от заплатата й. Наред с това, от касова книга на ЖСК „....“ се
установява, че ответницата е направила допълнително парични вноски в общ размер на
507.50 лева. От показанията на свидетелката Ничева се установява, че ответницата е внесла в
кооперацията и сумата от 1 500 лева – за изготвяне на документация, както и, че през време
на строителството на сградата, тя и баща й са участвали с личен труд.
От отговорите на ответницата Д. В. на въпроси по реда на чл.176 от ГПК се установи,
че наследодателят Г.С и Р. С. заживели заедно около 1978 – 1979 г., като се установили
заедно с децата си в жилището на адрес гр. ...., ул.“....“ № 15. Две-три години по-късно
семейството заминало за гр. Грозни в бившия СССР. Година по-късно В., майка й и сестра й
М. се завърнали в страната, а наследодателят и ответникът Спасов останали в СССР докато
14
последният завърши 10-ти клас. Апартаментът в гр. ...., ул.“...“ № ... е бил завършен преди
ответницата Р. С. и Г. С. да се познават, с помощта на родителите на майка й.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за доказано, че спорният
имот с идентификатор № .... е бил придобит с изцяло лични средства на ответницата Р. С.,
поради което по отношение на него е налице пълна трансформация на лично имущество. По
тази причина същият не е бил в режим на СИО, а лична собственост на С., с която същата е
могла да се разпореди валидно, прехвърляйки го на ответницата Д. В. с договор за покупко-
продажба. Ето защо, по силата на н.а. № ..., том..., рег. № ..., дело № 1439/14.09.2007 г. на
нотариус рег. № 019 процесният имот е собственост на ответниците Д. и С. В.и, в режим на
СИО, което налага изключването му от делбената маса и отхвърляне на иска за допускането
му до делба между страните.
Що се отнася до възраженията на ищцата за недействителност на сделката по н.а. № ...,
том..., рег. № ....., дело № 1439/14.09.2007 г. на нотариус рег. № 019, като прикриваща
дарение, респ. за недействителност на разпореждането на основание чл.76 от ЗН, съдът
счита, че са ирелевантни към правния спор при безспорно установения факт, че като лична
собственост на Р. С. процесният имот не е попадал в патримониума на наследодателя Г. С.,
респ. не е част от наследствената маса след смъртта му. Независимо от горното, предвид
тежестта на ищцата да установи твърдяната от нея симулативност на сделката и отговорите
на въпроси по чл.176 от ГПК на ответника Д. С., приема, че визираният порок на договора за
покупко-продажба не само не се доказва, но и се опровергава от събраните по делото
доказателства. Що се отнася до претенцията по чл.76 от ЗН, тя би могла да бъде предмет на
разглеждане само в случай, че имотът, с който е било извършено разпореждане е включен в
наследствената маса на общия на страните наследодател, а процесният очевидно попада
извън нея, с оглед на което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на
възражението.
Поради изложените мотиви, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателката М. Г. Р. следва да заплати на въззиваемата Р. Й. С. деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 800 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/17.01.2025 г. по гр.д. № 834/2022 г. по описа на
Районен съд – .... в ЧАСТТА, в която е допуснат до делба между М. Г. Р., ЕГН **********, Д.
Г. С., ЕГН ********** и Р. Й. С., ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор:...., гр. ..., общ. ..., обл. ... по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни
15
за изменение, адрес на имота: гр. ...., ул. ... №15, ет. 3, ап. 3, като самостоятелният обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор: ...., предназначение: Друг вид сграда за
обитаване, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: 83510.661.389,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: няма данни, Ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: ...., над обекта: няма, стар идентификатор: няма, заедно с
1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор: ....., а по документ за собственост представлява 1/3 ид.ч. от парцел ....I-... в
квартал ..., който урегулиран съдържа 347, при квоти: 1/3 ид. ч. за М. Г. Р., ЕГН **********,
1/3 ид. ч. за Д. Г. С., ЕГН ********** и 1/3 ид. ч. за Р. Й. С., ЕГН **********, както и в
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за делба между М. Г. Р., ЕГН **********, Д. Г. С., ЕГН
**********, Р. Й. С., ЕГН **********, Д. Н. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН
********** на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...., гр.
...., общ. ..., обл. ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: Заповед КД-14-27-1068/08.05.2009
г. на Началника на СГКК - ..., адрес на имота: гр. ...., ул. .... №..., ет. ..., ап. ..., като
самостоятелният обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор: ..., разположена в
поземлен имот с идентификатор: ...., предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 57.49 кв.м., Ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ...., .... под обекта: ..., над обекта:
....., стар идентификатор: няма, ведно с таванско помещение № 6, с площ от 13.20 кв. м., при
граници: от север - улица, от юг - таван № 5, от изток - общ коридор,от запад - дворно място,
отгоре - покрив, отдолу - ет.4, ведно с избено помещение №1, с площ от 5.56 кв.м., при
граници: от север - изба № 2 и общ коридор, от юг - сграда, от изток - общ коридор, от запад
- дворно място, отгоре - ет. 1, отдолу - няма, заедно с 0.063150 от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото и в ЧАСТТА, в която М. Г. Р., ЕГН ********** е осъдена
да заплати разноски на ответниците съобразно отхвърлената част от иска, както следва: на Р.
Й. С. – 250 лева, на Д. Н. В. – 1 200 лева, на С. А. В. – 800.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул.“...“ № ...., вх...., ет.... ап.... да
заплати на Р. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ № ..., ет...., ап.... деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 800 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17