Номер 77911.08.2020 г.Град С.З.
Окръжен съд – С.З.II Граждански състав
На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно гражданско дело №
20205500503004 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл.278, ал.1- 4 във вр. с чл.248, ал.3 и
чл.78, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по подадена в законния 1- седмичен срок
по чл.275, ал.1 от ГПК ч.жалба срещу Определение от з.з. на 15.06.2020г. по
гр.д.№ 5144/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което оставя без уважение
молбата на ответничката М. Б. Б. от гр.С.З. за изменение на Решение №
398/17.03.2020г. по същото гр.д.№ 5144/2019г. по описа на PC- Ст.Загора в
частта относно разноските й, като неоснователна, и моли настоящия въззивен
съд да измени на осн. чл.248, ал.1 от ГПК Решение в частта му за разноските,
като й присъди направените разноски. Твърди, че не била оспорила исковата
претенция и не била оспорвала собствеността на ищеца върху процесните
движими вещи, направила била признание на иска, а не признание на факти,
но ищецът не направил искане за Според разпоредбата на чл.237, ал.1, ГПК
при признанието на иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и постановяване на решение само съобразно признанието, т.е. решение
за уважаване на иска. Но ищецът не направил такова искане и РС разгледал
спора по същество, като уважил претенцията му. Счита, че според чл.78, ал.2
от ГПК, ако тя като ответник с поведението си не е причинила завеждане на
делото и е признала иска, то разноските по делото следвало се възложат
върху ищеца, което означавало не само, че направените от ищеца разноски
остават в негова тежест, но също така, че ищецът следвало да й заплати, като
ответница направените от нея разноски по делото. Излага подробни
фактически и правни аргументи в подкрепа на оплакванията си. Няма нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Моли
въззивния съд да отмени атакуваното Определение и да постанови ново, с
което да уважи искането й за разноските пред РС, със законните последици.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК ищецът Е. Б. Д. от
гр.С.З. е подал писмен Отговор, в който счита подадената ч.жалба за
неоснователна и недоказана, и моли да са отхвърли изцяло, като се потвърди
атакуваното изцяло позитивно за него Определение на РС, ведно със
законните последици от това. Излага подробно своите фактически и правни
аргументи в тази насока. Няма нови доказателствени искания. Претендира
разноските си пред тази инстанция в размер на 200 лв. за адв. хонорар.
Настоящият въззивен ОС- С.З., след като обсъди направените в ч.жалба
оплаквания, като взе предвид аргументите в атакуваното Определение на РС,
писмения Отговор на ищеца и приложимите материалноправни и
процесуални норми, представените по първоинстанционното дело писмени
материали и събрани гласни доказателства, и провери допустимостта и
основателността му, намери за установено и доказано следното :
Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен
ч.жалбоподател/ответница по иска по чл.108 от ЗС/, същата е процесуално
допустимо и по нея настоящият въззивен съд следва да се произнесе по
съществото на направеното оплакване.
Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло
необоснована и недоказана, тъй като видно от материалите по приложеното
приключено първоинстанционно гр.д.№ 5144/2019г. по описа на PC-
Ст.Загора, в Отговора си на ИМ и в първото о.с.з. по делото на РС,
ответницата/ч.жалбоподателка/ не е правила пълно признание на иска и РС
няма произнасяне с Решението си по съществото на спора по чл.108 от ЗС
предвид очевидната липса на едно такова признание от нейна страна, поради
което и ищецът/ч.въззиваем/ не е направил искане на осн. чл.237 от ГПК за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на Решение при
признание на иска. Поради което и първоинстанционния съд е постановил
Решението си, като е разгледал спора по същество, въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и
заключение на съдебната експертиза, а не при "признанието" на ответницата,
която всъщност не е признала изрично ревандикационния иск по чл.108 от
ЗС. Ответницата/ч.въззивница/ е отричала, че владее вещите без основание и
нейната защитна теза пред РС е била, че тя имала основание да държи вещите
и да ги ползва, като се позовава на влязлото в законна сила бракоразводно
Решение № 984/03.03.2019г. по предходно гр.д.№ 20712/2019г. по описа на
PC- С.З., съгласно което със съгласието на ищеца/собственик на апартамента/
на осн. чл.56, ал.2 СК, на нея е било предоставено само правото на ползване
на семейното жилище/докато упражнява родителските права върху роденото
от брака им дете/, но не и на намиращите се в това семейно жилище движими
вещи на ищеца/бивш съпруг/, които не са били СИО между тях по време на
брака им, и което се потвърждава в абзац 3 от процесната й молба по чл.248,
ал.1 от ГПК. Наред с това, въпреки липсата на изрична предварителна
писмена покана, видно от показанията на разпитания от РС свидетел-
очевидец, ищецът е бил поканил ответницата да му предаде неговите
движими вещи по исковата молба, но това не е станала до края на съдебното
дирене пред РС, което сочи, че ч.жалбоподателка никога не е правила
признание на иска. Поради което не е налице хипотезата на чл.84, ал.2 от ЗЗД
и за ответницата/ч.жалбмподателка/ не е налице привилегирования текст на
чл.78, ал.2 от ГПК, понеже не са налице и двете кумулативно предвидени
законови предпоставки за това- ответницата с поведението си да не е дала
повод за завеждане на делото и да признае иска.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви ч.жалба на
отгветницата М. Б. Б. против Определението от з.з. на 15.06.2020г. по гр.д.№
5144/2019г. по описа на РС- С.З. се явява изцяло неоснователно и недоказано,
и то следва да се потвърди, със законните последици от това.
С оглед изхода на въззивния спор и на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.273
от ГПК, ч.въззивница Б. следва да бъде осъдена да заплати на ч.въззиваем Д.
направените от него разноски по въззивното дело в размер на 200 лв. за адв.
хонорар на един адвокат- пълномощник.
Това въззивно съдебно Определение прегражда по- нататъшния път на
делото и на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК, то може да се обжалва по
частен касационен ред в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез настоящия въззивен ОС- С.З. пред по- горния му Апелативен
съд- П..
Ето защо предвид горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1- 4 във вр. с
чл.248, ал.3 и чл.78, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС-
С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от з.з. на 15.06.2020г. по гр.д.№
5144/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в
1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред
ПАС- П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________