Решение по дело №57/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В.С.И. с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0953-000112/24.02.2020 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на оспорващия, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Иска се да бъде отменена атакуваната заповед. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по делото – началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 22.02.2020 г. около 19:35 ч. в гр. Брегово, област Видин, на ул.”Г. Димитров”, на изхода на града пред бензиностанция „Съни Ойл”, в посока към гр. Видин, от патрул на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин бил спрян за проверка жалбоподателят В.С.И., като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег.№ ВН9758АВ, лична собственост.

При проверката водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и да даде кръвна проба за лабораторно изследване.

От приложената административна преписка е видно, че на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 59406/22.02.2020 г., за извършено нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, отказ да бъде проверен с техническо средство и да изпълни предписание за медицинско изследване за употреба на алкохол, по което уличеният като нарушител не направил възражения. Такива не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Отказът на В.С.И. да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и да получи талон за медицинско е установен от актосъставителя Т.Б.в представения по делото талон за изследване № 0007276, подписан и от свидетеля Р.В.Т...

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, участвало в административното производство, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, с оглед т.1.4. на приложената заповед за делегиране на правомощия № 368з-125/27.01.2017 г. на директор на ОДМВР-Видин. Същата е законосъобразна, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на нейния адресат.

В атакуваната заповед като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Фактическото основание за издаването на атакуваната заповед е именно управление на МПС от водач, който е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, протокол за което е приложен към административната преписка.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Принудителната административна мярка “временно отнемане на СУМПС на водач” за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано МПС от лице, което откаже да бъде проверено за употреба на алкохол или да даде биологични проби за химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Изпълнителното деяние по чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е управлението на МПС от водач, който отказва да бъде проверен за употреба на алкохол или да даде биологични проби за лабораторно изследване, установено по съответния ред. Правилно АУАН и процесната заповед са издадени против жалбоподателя, за когото се установи по безспорен начин, че е управлявал лекия автомобил, описан в заповедта, в който смисъл са всички събрани доказателства по делото и в хода на административното производство. Както се посочи, при съставяне на АУАН и в срока за допълнителни възражения, установен в чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени твърдения, че водач на процесния автомобил е било друго лице, не са събирани и доказателства в тази насока.

С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички необходими материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, тъй като по делото е установено наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата за нейното издаване, а именно управление на МПС от оспорващия, който отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, установено по нормативно установения ред.

При така събраните по делото доказателства единственият извод, който може да бъде изграден от съда е за законосъобразност на обжалваната заповед, като постановена в изпълнение на материалния закон, административно производствените правила и целта на закона, съставляващи основания за нейното потвърждаване.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че при оформяне отказа на водача са нарушени императивни разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както правилно беше посочено в съдебно заседание и от процесуалния представител на ответника, в конкретния случай за органите на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин изобщо не е възникнало задължение да съпроводят водача до медицинско заведение, тъй като той категорично е отказал както да бъде проверен с техническо средство, така и да получи талон за медицинско изследване. Отказът му е оформен при спазване изискванията на чл.6, ал.8 от Наредба № 1, с подпис на един свидетел, като при това не е допуснато никакво нарушаване на правата на водача. Ответникът е изпълнил задължението си да обоснове наличието на фактическите и правни основания за издаване на атакуваната в производството заповед.

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително ниската му правна сложност на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.И. с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0953-000112/24.02.2020 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.С.И. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

 

Административен съдия: