Р Е Ш
Е Н И Е
(неприсъствено)
№……………………….
гр. Карлово, 13.04.2021 година
Карловски районен съд трети
граждански състав
на шести април две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1257 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе
предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание член 240 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 и чл. 99
от ЗЗД.
Ищецът К.Б.
ЕООД, чрез процесуалния си представител твърди, че на 17.12.2015 г. между
„*****“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„В.“ и Д.Г.Р. бил сключен договор за кредит № ******по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр.
с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „*****“ ЕООД и била в съответствие със
ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет
страницата на кредитодателя - ******.
На посочената страница „В.“ предоставяли общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която клиентът трябвало да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата
на „В.“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемал, като това
се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите общи условия, доколкото те били предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 (двадесет) минути
от изпращането ѝ.
За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит.
В процесния
случай, на 17.12.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под № ******и явяващ се първи по ред договор за кредит между
тях. В заявката си Д.Г.Р. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер
300.00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
16.01.2016 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод посредством
„Изипей“ АД на 17.12.2015 г.
С настъпване на падежа по договора –
16.01.2016 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от
28.05.2015 г., „*****“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на
просрочието, в конкретния случай – 0% върху неизплатената сума за периода на
просрочието. От „В.“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на
адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация
за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към
договор за кредит № ******се таксували по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и
били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 23.11.2018
г. „*****“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството
си на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018
г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №
**********, както следва: главница - 300 лева, наказателна лихва – 437.64 лева
и отписани такси за събиране за 3 бр. изпратени писма – 30 лева. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД. Същата била върната от адреса на подателя с
отметка „Непотърсено“. Поради това към исковата молба прилага уведомление за
извършената цесия. От сключването на договора за цесия до настоящия момент
забавата на ответника продължавала.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да осъди Д.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. ***, ул. „Х.М.“ № ** да заплати на К.Б. ЕООД с
ЕИК ******, седалище и адрес управление:*** п. к. ***, р-н К.с., ул. Ш.П.№ *** представлявано от Р.Х.В.:
сумата 300.00 (триста) лева, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № ******от 17.12.2015 г., сключен между „*****“ ЕООД и Д.Г.Р., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
05.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
Д.Г.Р., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за
писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал такъв. На същия са
указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1
от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по
делото заседание, на 06.04.2021 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1
от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван,
редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК,
но не е подал такъв, а са му оказани надлежно последиците от това. С оглед
приетите писмени доказателства, представени с исковата молба и събраните в
първото по делото заседание, искът е вероятно основателен. С оглед установеното
следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, без същият да се мотивира по същество, по аргумент
от чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание
член 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото производство в размер на 200 лева, от които
50.00 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание член 240 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 и чл. 99 от ЗЗД, осъди
Д.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. **, ул. „Х.М.“ № ***
да заплати на К.Б. ЕООД с ЕИК ******, седалище и адрес управление:*** п. к. ***, р-н К.с., ул. Ш.П.№ *** представлявано от Р.Х.В.:
сумата 300.00 (триста) лева, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № ******от 17.12.2015 г., сключен между „*****“ ЕООД и Д.Г.Р., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
05.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на
основание член 78, ал.1 от ГПК, Д.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. ***, ул. „Х.М.“ № *** да заплати на К.Б. ЕООД с
ЕИК ******, седалище и адрес управление:*** п. к. ***, ул. Ш.П.№ *** направените по делото разноски в
размер на 200.00 (двеста) лева.
ПРИСЪДЕНИТЕ с
решението сума могат да бъдат заплатени по банкова сметка, ***:
IBAN: ***: STSABGSF при Банка ДСК ЕАД
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.