О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………..2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №1979/2019г. по описа на съда и взе предвид
извършената размяна, намира следното:
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на УП БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 46 040.94 лева с ДДС, представляваща дължима от
ответното дружество цена за произведената и доставена ел.енергия за м.ноември
2016г. на основание чл.79 ЗЗД както и сумата 13 198.30 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 01.02.2017г.
до предявяване на иска на 02.12.2019г. както и законна лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 143 040.28 лева,
представляващи цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за
месец декември 2016г., с ДДС, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
тази главница, в размер на 41 004.95 лева, изчислена за периода от
01.02.2017г. до подаване на иска на 02.12.2019г., а така също и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и сторените разноски
за производството вкл.адв.възнаграждение.
В обосноваване вземането, предмет на
исковите претенции ищецът сочи, че е производител на ел.енергия от възобновяеми
източници – вятър, който продава ел.енергията, произведена от собствената му
ел.централа по регулирани от КЕВР цени, изкупувана от Енерго Про продажби АД
съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №95/26.08.2009г.,
сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /след това преимунувано в
Енерго про -Продажби/. Твърди се ВЯеЦ на ищеца е присъединена към ел.мрежа на
ответното дружество на основание договор за присъединяване
№ДУА-242/08.10.2007-3078/10.10.2007-4040-ВГ-08.09.2008г. от 14.11.2008г.,
сключен от ищеца с Е.ОН България Мрежи АД /преименувано по-късно в Енерго про
Мрежи/. Ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на
договора, разпоредбите на ЗЕВИ и на Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране
цените на ел.енергия. Твърди се, че ответникът е изкупувал ежемесечно
ел.енергия въз основа на издадени от производителя фактури по преференциална
цена, определена от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г. /Решение Ц-010/
Твърди се, че ищецът е произвел през
м.11.2016г. общо 775.174 МВч ел.енергия като за част от количеството е издал
фактура №105/30.11.2016г. за стойност от 175 149.01 лева с ДДС при
продажна цена от 188.29 лева/МВтч /преференциална цена по т.8 от решение
Ц-010/2011г. за Вяец работещи до 2 250 часа/, тъй като централата е
работила под 2 250 часа и не е надхвърлен прагът нетно специфично
производство от 1 907 кВч. През същия месец 2016г.ВяЕц на ищеца
надхвърлила определеното в т.1.7 от решение СП-1/31.07.2015г. НСП за ВяЕц
работещи до 2250 часа, поради което ищецът издал кредитно известие №106/30.11.2016г.
към издадената вече фактура от същата дата, с което стойността по последната
била намалена с 40 728.45 лева без ДДС. Количеството надхв. Т.1.7 от
решение СП-1 в размер на 216.307 мВч се умножава с преф.цена в размер на 188.29
лева/МВч. Твърди се, че за същите тези 216.307 МВч ел.енергия било издадено на
основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ ново кр.известие №107, с което количеството
произведена над НСП ел.енергия било умножено по цена за излишък на балансиращия
пазар от 10.92 лева/МВч. Тъй като през месец 12.2016г. централата на ищеца
надхвърлила 2250 часа работа ищецът издал кр.известие към фактура №105, в което
добавил 46 040.94 лева с ДДС, с които коригирал продажната цена до размера
на преференц.по т.1.7 от решение СП-1/2015г. в размер на 177.37 лева/МВч.
/т.е.188.29 -10.92 лева/МВч/ Твърди се, че тази сума 46 040.94 лева е
дължима, поради което е предмет на предявената претенция. Върху тази сума се
дължи и обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.24 от договора за
изкупуване на ел.енергия, в размер на 13 198.30 лева, считано от
01.02.2017г.
По втория кумулативно съединен
иск: Ищецът твърди, че през м.12.2016г. централата е произвела 684.52 МВч
ел.енергия, за които е издадена фактура №111/31.12.2016г. на обща стойност от
151 890.34 лева с ДДС като продажната цена на количеството 533.69 МВч е
умножено по 188.29 лева/МВч – преф.цена по т.8 от решение Ц-010/2011г. за Вяец
до 2250 часа, а за останалото количество от 150.83 МВч, продажната цена е
изчислена по 172.95 лева/МВч – преф.цена по т.9 от решение Ц-010/2011г. За
количествата, надхвърлящи НСПЕ по т.1.8 от решение СП-1 от 0.831 МВч било
издадено кредитно известие №114/31.12.2016г., с което цената е намалена; било
издадено и дебитно известие №115/31.12.2016г., с което цената била увеличена по
цена за излишък. Поради извършено от ответника частично плащане по фактура
№111/2016г., дължима остава останалата сума в размер на 143 040.28 лева.
Върху тази сума се претендира и обезщетение за забавено изпълнение на основание
договора и чл.86 ЗЗД, в размер на 41 004.95 лева.
В исковата молба се твърди наличие
на валидно сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 26.08.2009г. Налице
са промени в ЗЕ относно изкупуване на енергията от ВИ, но считано от
01.01.2019г., които не се отразяват на процесното вземане. Твърди се изпълнение
на договора от страна на ищеца за двата процесни месеца като количествата
произведена и доставена ел.енергия не са оспорвани от ответното дружество.
Количествата са фактурирани от ищеца съгласно договора между страните.
Твърди се
приложение към момента на сключване на процесния договор и 12 години след това
на решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. Съгласно договора, при промяна на
преф.цена, същата влиза в действие между страните автоматично без да се
подписва допълнително споразумение. Към датата на влизане в сила на ЗЕВИ /ДВ,
бр.35 от 03.05.2011г., по силата на пар.7 от ПЗР на същия закон, валидна е
преференциалната цена по решение Ц-010. За определянето на тази преференц.цена
ДКЕВР е ползвал специфичен критерий по решение Ц—010 от 30.03.2011г. – наличен
ресурс на първичния енергиен източник при пълни еф.годишни часове на работа на
ветровите генератори – до и над 2 250 часа. Твърди се, че въз основа това
производителите са определили две различни преф.цени за изкупуване на ел.енергия
– т.8 от решение Ц-010 определя 188.29 лева/МВч за ВяЕц работили до 2250 часа,
а в т.9 от същото решение се определя цена от 172.95 лева/МВч – за централи,
работили над 2250 часа. Твърди се, че тази практика на отчитане на
произведеното количество ел.енергия, подлежаща на изкупуване от ответника е
била факт в продължение на повече от 5 години между страните. Това следва и от
чл.18, ал-3 от договора за изкупуване. Ищецът счита, че произведената от него
ел.енергия следва да се изкупува по по-високата преф.цена от посоченото ценово
решение на ДКЕВР, а за количеството над 2250 часа ефективна работа – по
по-ниската преференциална цена. Твърди, че такова е било разбирането и на
ДКЕВР, обективирано в тяхно писмо от 2008г.
Поддържа
се, че за целия период на договора ищецът следва да продава цялото количество
ел.енергия, произведена от него по преференциални цени съгл.чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Междувременно допусна промяна в ЗЕВИ през 01.01.2014г. относно начина на
отчитане на произведената ел.енергия, но не и по отношение на преференциалните
цени. Последваща промяна е допусната през 2015г. - ДВ, бр.56/2015г., въз основа
на която е въведен допълнителен критерий за количествата произведена
ел.енергия, но отново без да се променя преференц.цена.
Въведен е критерий “нетно специфично производство“/НСП/. Количествата
надхвърлящи НСП следва да се изкупуват по цени за излишък на балансиращия
пазар. Легално определение на този критерий е дадено в пар.1, т.29 от
ЗЕВИ.
Твърди се, че съгласно приетото въз
основа на тези изменения Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, е определена
НСПЕ и съответно определени преференциални цени с предходните решения на КЕВР в
периода от 2008 – 2015г. като в процесния случай това е решение Ц-010 и
по-конкретно т.8 и т.9 от същото. Съгласно т.1.7 от цит. решение СП-1/2015г.,
НСП на ВЯеЦ работещи при цена от 188.29 лв/МВч до 2250 часа е 2 000 кВч, а
съгласно т.1.8 от същото решение – за ВяЕц работещи при цена от 172.95 лева/МВч
без ДДС /т.е. т.9 от решение Ц-010/ е 2 300 кВч за работещите над 2250 часа
централи с вятър. Въз основа на горното ищецът твърди, че ответникът следва да
изкупува произведената от ищеца ел.енергия до достигане на 2000 кВч и ако
централата не достигне 2 250 еф.часа на работа, по преференц.цена по т.8
от решение Ц-010, а в случай че не достигне 2 250 часа работа –
произведеното количество се изкупува по цена за излишък. Ако Вяец на ищеца
надвиши 2250 часа еф.работа – по т.8 от решението, а над 2 250 часа до
2 300 ефективни часа - по
преференциална цена по т.9 от решението. При надхвърляне на 2 300
ефективни годишни часа на работа – остатъка от количеството произведена енергия
се изкупува по цена а излишък.
Твърди се, че въз основа промените в
регламентацията и методологията за определяне количествата ел.енергия от ВИ,
ищецът е издал фактури №№105 и 111/2016г. за съответно месец ноември и месец
декември 2016г., които били своевременно издадени и изпратени на ответника.
Ответникът е получил и двете фактури. Твърди се, че ответникът изрично е
отказал да заплати посочените две фактури, което неизпълнение е неоснователно и
незаконосъобразно. Твърди се, че този отказ на ответника се базира изцяло на
становището на НЕК по приложимата методология на изчисляване и заплащане на
преф.цена за количеството ел.енергия от ВИ. В тази връзка ищецът твърди, че НЕК
не е страна в правоотношението по
изкупуване на ел.енергията. Позицията на НЕК не обвързва трети лица, а ако
ответникът има претенции към НЕК на основание чл.94 ЗЕ, следва да го отнесе за
разрешаване по съдебен ред.
Твърди се, че решение
СП-1/2015г. е отменено и не поражда действие между страните. Действието на тази
отмяна е от момента на постановяване на решението и спрямо всички. Поради това
т.1.7 от същото решение е изобщо неприложимо в отношенията между страните. Не
следва да се прилага и последващо приетото решение СП-5 за определяне на НСП за
централи, работещи при цена от 188.29 лева/Мвч без ДДС от 2000 кВч за централи
до 2250 часа. Това решение също не се прилага тъй като е прогласено за нищожно
по адм.дело №4422/2019г. на АССГ. Единствено приложимото НСПЕ е това по т.1.8
от решение СП-1. По отношение на цената, между страните не е имало несъгласие,
че приложение намира т.8 на решение Ц-10, т.е. префер.цена от 188.29 лева/МВч.
И т.9 от същото за цена от 172.95 лева МВч. Според ищеца, изменението на ЗЕВИ
не променя приложението на цените в т.8 и т.9 от цитираното решение Ц-010. Не
съществуват основания за ответното дружество да откаже заплащане на
преференциалната цена по решение Ц-10.
В срока за отговор по чл.367 ГПК е постъпило становище на Енерго про Продажби АД, чрез адв.А.Т. от
САК за неоснователност на исковете. Основните обстоятелства по спора,
правоотношенията и приложимите нормативни и административни актове не се
оспорват. Спорът е правен. Не се оспорват количествата произведена от ищеца
ел.енергия от ВИ, но се твърди, че се дължи една преф.цена от 188.29 лева/МВч,
по т.8 от Решение Ц-010/2011г. като за горницата над НСПЕ в размер на 216.307
МВч се дължи цена за излишък на балансиращия пазар, определена от Електроенергиен
Системен оператор“ЕАД по Правила за търговия с ел.енергия в размер общо на
2 833.(9 лева с ДДС, които са реално заплатени на ищеца, т.е. при средна
цена за излишък от 10.915 лева/Мвч. Поддържа се също, че през м.11.2016г. Вяец
на ищеца е достигнала НСП от 2000 кВч за 1 кВ инсталирана мощност. Аналогични
твърдения се правят и относно начислената цена за произведеното през
м.12.2016г. количество ел.енергия. Дебитните известия, издадени от ищеца
ответното дружество е предало за заплащане на НЕК съгласно чл.94 от ЗЕ, но е
налице отказ от 10.02.2017г. за плащането им като неоснователно. Именно поради
това е поискано от ищеца да издаде кредитни известия като коригира тази цена в
такава за излишък на балансиращия пазар. Не се оспорват произведените общо
количества ел.енергия от притежаваната от ищеца Вяец. Поддържа се позицията на
НЕК, че за произведеното количество ел.енергия през годината се дължи една
преф.цена, определена за централи, работещи до 2 250 часа при съответно
НСП, определено в решение СП-1, а за количествата над 22 50 часа и надхвърлящи НСП – по цена за излишък.
Не се оспорва, че договорът е
сключен при действието на решение Ц-010/2011г., с което са определени преф.цени
за ел.енергия, произведена от ВИ при прилагане на специфичен критерий – наличен
ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни год.часове на работа
до и над 2 250 часа, които цени се прилагат, считано от 21.06.2011г. С
решение СП-1/2015г. са определени вече различни стойности на НСП, съгласно
които се определят и преф.цени, в частност тези по решение Ц-010/2011г. като се
прилага същият критерий – до и над 2 250 часа годишни часове на работа на
ветровите централи. Всички над определените с решение СП-1 нетни количества
ел.енергия се изкупуват по цена за излишък. В изпълнение на чл.94 от ЗЕ,
изкупените от крайните снабдители количества енергия се продават на обществения
доставчик по цените, по които е закупена тази енергия.
Твърди се, че предявените искове са
неоснователни поради противоречието им с чл.31, ал.5 ЗЕВИ. С изменението на
ЗЕВИ /ДВ, бр.56/24.07.2015г. в сила от същата дата, поради промяна в
законодателството се променя и договорът за изкупуване на ел.енергия, сключен
между страните по отношение на посочената в чл.16 от същия нормирана цена за
изкупуване. Твърди се, че определената от ищеца преф.цена в дебитно известие
към ф.№105/2016г. и във фактура №111/2016г. са неправилно определени, в
противоречие с чл.16 от договора, чл.31, ал.5 ЗЕВИ и решение №СП-1/31.07.2015г.
Ищецът неправилно е начислил преф.цена вместо цена за излишък за произведените
при надхвърляне на 2250 часа еф.работа количества ел.енергия. Не се дължат две
различни преференциални цени съгласно решения Ц-10/2011г. и СП-1/2015г., които
да се прилагат за една и съща ВяЕц в рамките на едногодишен период в зависимост
от достигане на посочения праг.
Твърди се, че считано от
31.07.2015г. въз основа на отмяната и приетото ново решение СП-5/2019г. на
КЕВР, се установява НСП в размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена
преф.цена за Вяец работещи до 2250 часа по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г.
Съгласно чл.31 от ЗЕВИ, произведената от ВИ ел.енергия, която не се продава на
свободния пазар и която не се използва за собствени нужди, се продава на
крайните снабдители /ответното дружество/ или на обществения доставчик /НЕК/. А
съгласно чл.94 от ЗЕ, изкупената от крайните снабдители ел.енергия се изкупува
от обществения доставчик на идентични цени като на закупуването.
Според ответника, не е спорно, че до
началото на м.11.2016г. ищецът е продавал произведеното количество ел.енергия
по преференц.цена от 188.29 лева/Мвч, утвърдена с т.8 от решение №Ц-010/2011г.
Не се спорят количествата произведена ел.енергия като процесните са заплатени
от ответното дружество по цена за излишък на балансиращия пазар, съответстваща
на часовете ефективна работа на централата, вместо преференциална цена по т.8 и
т.9 от решение Ц-10.
Спорът с ищеца се състои в това,
дали произведената ел.енергия след достигане на НСП от 2000 кВч, установена в
т.1.7 от СП-1 при работа на ВяЕц до 2250 часа, следва да се плати по
преференц.цена по т.8 на решение Ц-10 или по приложимата цена за излишък на
балансиращия пазар, ако впоследствие централата на ищеца надмине 2 250 часа
и произведаната ел.енергия е под НСП от 2 300 КВч, установено в т.1-8 от
решение СП-1. Според ищеца, централи, които технологично могат да работата в
рамките на годината до 2250 часа и над тях, да могат да се възползват от двете
преференциални цени – по т.8 и по т.9 от решение Ц-10 както и от определените в
т.1.7 и т.1.8 от решение Сп-1/2015г. ограничения на НСП, като се прилагат
последователно двете различни преференциални цени. Според ответника, това
становище не намира законодателна опора в чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Ответникът
твърди, че според приложената от ищеца преф.цена, то очевидно последният
определя централата си от типа работещи до 2250 ефективни часа на работа,
съотв.при приложение преф.цена по т.8 от решение Ц-10/2011г. на ДКЕВР от 188.29
лева/Мвч. НСП, при която е определена тази преференциална цена е 2000 кВч,
което е определено както с отменената т.1.7 от решение СП-1/2015г., така и диспозитива на решение СП-5/2019г. на КЕВР.
Ищецът сам е определил капацитета на централата си като типа работещи до 2250
часа; от началото на 2016г. му е заплащана преференц.цена именно по т.8 от
решение Ц-10, поради което следва да се приеме, че за него важи и определеното
за този вид централи НСП. Ефективните часове на работа са от значение
единствено за това коя от двете преференц.цени се прилага – тази по т.8 или т.9
от решение №Ц-10/2011г. Прагът, след който не се дължи преференциална цена, е
съответстващото за категорията ВяЕц НСП, а не ефективните годишни часове на
работа на централата. Поради това ответникът възразява срещу основателността на
предявените искове. Ответникът твърди, че последователното ползване на две
различни преференц.цени е отречено както от КЕВР, така и от съдебната практика
– по адм.дело №5284/2018г. на ВАС, с което е обявена незаконосъобразността на
т.1.7 от решение СП-1/2015г.
Поддържа
се, че правото на преференциална цена е ограничено от закона в чл.31, ал.5 ЗЕВИ
от 24.07.2015г. преди приемане на решение СП-1/31.07.2015г. Твърди се, че
решение Ц-10/2011г. е стабилен и законосъобразен адм.акт, вкл.в частта му по
т.8, който поражда правни последици и по отношение на ценообразуващите
елементи. Твърди се, че цитираното от ищеца решение СП-5/2019г., обявено за
нищожно от АССГ, не е влязло в законна сила /към датата на отговора на исковата
молба/, тъй като е обжалвано пред ВАС. Следва да се зачете предварителното му
изпълнение, но дори да се приеме, че не е налице такова предварително
изпълнение, приложение ще намери нормата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, която предвижда
дължимост на преференц.цена до достигане на НСП, въз основа на което се
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Поддържа се, че е
налице богата съдебна практика в този смисъл. Поддържа се още, че ответникът
точно е изпълнил задълженията си по договора за изкупуване на ел.енергия.
В отговора
се прави искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, на осн.чл.219 ГПК. Излагат се подробно
основания за исканото привличане с оглед действието на чл.94 ЗЕ. /приложена
отделна молба от 31.01.2020г. по чл.219 ГПК/
Претендира се отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер ведно
с присъждане на разноските.
С последващи допълнителна искова
молба и допълнителен отговор страните поддържат изложените вече становища.
С
допълнителна искова молба ищецът навежда твърдение за трайно прилагане в
отношенията между страните на двете преф.цени по т.1.7 и т.1.8 от решение СП-1
до 2015г. Поддържа, че заплащането на две преф.цени следва пряко и от клаузата
на чл.18, ал.4 от договора за изкупуване между страните. Поддържа, че поради
това идентичните становища на ответника и НЕК ЕАД, са напълно необосновани.
Същевременно ищецът е съгласен, че въз основа изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ
се изменя автоматично клаузата на чл.18, ал.4 от договора между страните.
Независимо от това, ищецът поддържа, че нито това изменение, нито установените
различни стойности на НСП в т.1.7 и т.1.8 о решение СП-1, не водят до промяна в
ценообразуването по договора, съотв. чл.18 от същия, поради което продължават
да се дължат две преференциални цени. В случая това е цената по т.8 от решение
Ц-10/2011г. Отново се поддържа, че решение СП-1/2015г., досежно приложимата
т.1.7 е отменено като впоследствие приетото решение СП-5/2019г., което
установява същото НСП и възпроизвежда отменената т.1.7, не е влязло в сила. Тъй
като тези ИАА имат действие веднага спрямо всички субекти, то ще е важимо и по
отношение на ищеца, или с отмяната на решение СП-1 няма да има валидна стойност
на НСП, която да се прилага за ВЯец. Съдът дължи оценка на решение СП-1 и
отмяната на НСПЕ с него. Според ищеца, отмяната на тези точки ще доведе до
отпадане основанието на ответника да не заплаща количествата ел.енергия по
преф.цена. Прави се искане за преюдициално разглеждане валидността на решение
СП-5/2019г. на основание чл.17 от ГПК, т.е. под формата на инцидентен
съд.контрол за законосъобразност. Оспорва се тълкуването, направено от
ответника в отговора на исковата молба както спрямо решенията по адв.спорове,
така и спрямо текстовете на ЗЕВИ, решенията на КЕВР и клаузата на чл.18 от
договора. В т.1.8 от допълнителния отговор ищецът не възразява за приемане за
безспорни посочените от ответника обстоятелства в отговора на исковата молба.
С
допълнителния отговор ответникът поддържа неоснователността на предявените
искове. Отношенията са били регулирани последователно във времето от три
решения, съотв.решение Ц-04/2009г., решение Ц-18/2010г. и след 01.04.2011г. –
процесното решение Ц-010/2011г., с които са определени преференц.цени за
изкупуваната ел.енергия от ВИ. Въз основа на пар.7 от ДР на ЗЕВИ, през
процесния период приложими са цените по решение Ц-010 като отношенията между
страните са се развили по този ред до приемането на изменение в чл.31, ал.5 ЗЕВИ
на 24.07.2015г. Тогава се утвърждава нова принципна методология за заплащане,
съотв.ограничаване на произведеното количество ел.енергия при
преференц.запащане, от различни критерии – средногодишна продължителност на
работа на ветровия генератор от ян.2014г., а от 24.07.2015г. – НСПЕ. В решение
СП-1/31.07.2015г. са определени различни стойности на НСП, съгласно които се
прилагат и съответните преф.цени. В т.1.7 от това решение е определено НСП от
2000 кВ за централи работещи до 2 250 часа при цена от 188.29 лева/МВч, а
в т.1.8 НСП от 2 300 кВ при цена от 172.95 лева/Мвч без ДДС за ВяЕц над
2250 часа. Идентичен е диспозитивът и на СП-5/2019г. Не се отрича, че до юли
2015г. са били заплащани последователно две преференциални цени, доколкото не е
съществувало ограничение при преференц.цена от определен праг. Императивната
разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ изменя договорът за изкупуване на ел.енергия, на
основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и приетото решение СП-1/2015г.
/цит.последователна съдебна практика за недопустимост приложението на две
преференц.цени по отношение на една централа/.Поддържа се, че решение
СП-5/2019г. не е преюдициално към спора, поради което и искането за инцидентен
съдебен контрол на адм.акт е недопустимо. Решението е декларативен акт, издаден
при условия а обвързана компетентност и няма конститутивно действие. Поддържа
се, че отмяната на това решение не би довело до отпадане ограничението на
количествата ел.енергия, заплащани по преференц.цени.
С разменените книжа страните правят
и съответни доказателствени искания както и очертават ясно спорните от
безспорните обстоятелства и твърдения. Съдът намира исканията за допустими и
относими към спора.
С определение №354/03.02.2020г.
съдът е конституирал НЕК ЕАД като трето лице помагач на ответника. Третото лице
с молба от 19.02.2020г. е депозирало становище за неоснователност на
предявените искове. /цит. постановена от съдилищата, в частност ВОС, съдебна
практика/ Моли съдът да не кредитира решение по адм.дело №4422/2019г. на 55
състав на АССГ, тъй като същото не е влязло в сила. Вместо това се позовава на
решение по адм.дело №4428/2019г. на 71 състав на АССГ, с което решение
СП-5/2019г. е потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се
отхвърляне на исковете.
Въз основа на горното и на основание
чл.367 ГПК, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от УП БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********,
София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумите:
-
46 040.94 лева с ДДС,
представляваща дължима от ответното дружество цена за произведената и доставена
ел.енергия за м.ноември 2016г. на основание чл.79 ЗЗД както и сумата
13 198.30 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г.
както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата;
-
сумата от 143 040.28 лева с ДДС,
представляващи цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за
месец декември 2016г., с ДДС, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
тази главница, в размер на 41 004.95 лева, изчислена за периода от
01.02.2017г. до подаване на иска на 02.12.2019г., а така също и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, основани на договор за изкупуване на ел.енергия от
възобн.източници №95/26.08.2009г. и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. Претендират се и
сторените разноски в производството.
УКАЗВА
на ищеца най-късно в съдебно заседание да поясни дали претендира законната
лихва освен върху главницата и върху сумите, представляващи обезщетения за
забавено плащане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.79 от ЗЗД и чл.31 от ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: ищецът е
производител на ел.енергия от ВИ – вятър; ответникът е краен снабдител на
ел.енергия и титуляр на лиценз за дейността по крайно снабдяване с ел.енергия;
НЕК ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лиценз за извършване на дейността
обществен доставчик; налице е валидно сключен договор за изкупуване на
ел.енергия от 26.08.2009г. между страните по спора; не се оспорват
произведените през м.11 и м.12.2016г. количества ел.енергия от процесната
централа на ищеца както и заплащане по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, предмет на исковете – по т.8 и т.9 на решение Ц-010; не се
оспорва издаването и получаването на фактурите и деб.известия към тях от
ответното дружество; не се оспорва, че до процесния период ответникът е купувал
ел.енергията от ВИ по цена от 188.29 лв/МВч по т.8 от решение №Ц-010/2011г.,
НСП, въз основа на което са определени преф.цени в съответните решения на КЕВР
се определя с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, по т.1.7, относима към
процесната ВяЕЦ на ищеца; изкупуваните количества ел.енергия се продават от
ответника на НЕК ЕАД в изпълнение на нормата на чл.94 от ЗЕ. Останалите
релевантни за спора факти и обстоятелства подлежат на доказване съобразно
чл.153 ГПК.
В ТЕЖЕСТ
НА ИЩЕЦА е да докаже основанието и
размера на претенцията си.
В ТЕЖЕСТ
НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу исковете.
ДОПУСКА до
приобщаване разменените между страните книжа, по чието приемане като
доказателства съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ възможността за
постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или чрез Центъра за
медиация при ВРС. центърът предоставя безвъзмездно възможност на
страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и
със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят
запитване по email: *********@***.** .
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 06.07.2020г. от 9.30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с преписи от
определението по чл.374 ГПК, а ищецът -
и с препис от постъпил допълнителен отговор.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: