№ 495
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200732 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0938-000256 от
01.02.2022г. на **** сектор ПП при ОДМВР Плевен, с което на З. С. Х., ЕГН:
**********: 1. На основание чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП, 2. На основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 20 лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и 3. На основание чл.
183, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно , постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон. Редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адв.П. П. с пълномощно, който доразвива
тезата за нарушение на процесуалните правила като твърди, че е нарушена
процедурата за вземане на проба, т.к. околната температура била 4,9 градуса
по Целзий, а според предписанието на производителя на теста околната
температура не трябва да е по-различна от стойностите между 5 и 40 градуса
по Целзий. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2022г. ,около 15.25 часа в гр.Плевен у*** жалбоподателя
управлявал л.а. *** собственост на *** Х., като извършил следните
нарушения: 1. Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техн.средство Дрегер Дръгтест
5000 с фабричен номер ARLK 0013 и тестова касета DRAG TEST 5000 STK 7
REF 8323157 LOT ARNJ 0641 валиден до 01.2022г. Издаден талон за
медицинско изследване *** и 8 бр. холограмни стикери за сигурност и
валидност на пробата с номер А042184, издаден и протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с номер
353. 2. Не е представил горепосоченото МПС на ГТП към часа и датата на
проверка. 3 Не носи КТ към СУМПС или заместващ го АУАН
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства: показания на свидетеля
– Б. М. – актосъставител, представената от АНО преписка, включваща
АУАН-ът , НП, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, контролните стикери, Протокол за
медицинско изследване с отбелязан отказ да даде материал за изследване/л.6/
справка за нарушител и Заповед №8181з/21г. МВР, Методични указания
относно реда за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС с техн.средство Дрегер Дръгтест 5000 , Справка
от НИМХ филиал Плевен , като и приложените и приети по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства.
В показанията си пред съда св. Б. М. твърди, че при обход на маршрута
с колегата си Ц. Ц. спрели на бензиностанция „***“ и видели лице, което
носи кенче с бира и се качва в автомобила. Това навело свидетеля на мисълта,
2
че може да е употребил алкохол и затова го спрели на излизане от
бензиностанцията. Поискали документите на водача. Поканили го за тест за
наличие на алкохол и той казал „Добре, за алкохол може“. Свидетелят М.
направил пробата и тя била отрицателна. Свидетелят казал, че ще му извърши
проверка и за наличие на наркотици и тогава водачът отказал категорично.
Полицаят му разяснил последиците в двата случая -ако направи проба или –
ако откаже, но той отказал и свидетелят му съставил АУАН. Автомобилът
бил без преглед. Освен съставеният акт му издали талон за кръв и му казали,
ако реши да отиде, че има 45 минути време за даване кръв за анализ. Водачът
нямал контролен талон към свидетелството. Водачът бил сам в автомобила.
Тръгнал и го спрели срещу „***“. До полицейския автомобил го поканили да
бъде изпробван с техническо средство. Там му съставили акта. Дори водачът
не пожелал да извадят апарата. Категорично казал, че не иска да направи
какъвто и да е тест. Свидетелят му показал теста и до кога е валиден, но
водачът категорично отказал да направи тест.
Показанията на актосъставителя съдът кредитира, като обективни,
безпристрастни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Те се
потвърждават от представените по делото АУАН, НП, протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози,
контролните стикери, Протокол за медицинско изследване с отбелязан отказ
да даде материал за изследване. Показанията са непротиворечиви и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. След многократни
опити св.*** да бъде намерен и призован за делото, със съгласие на
процесуалният представител на жалбоподателя, свидетелят е заличен от
списъка за призоваване. Обстоятелствата по делото са изяснени несъмнено ,
поради което Съдът намери,че разпитът му не е наложителен.
Всъщност по делото не се отрича , нито от жалбоподателя в жалбата,
нито от процесуалният му представител в хода на разглеждане на делото пред
съда, че жалбоподателя е отказал да даде проба. Не се оспорват и
констатациите на полицаите, че водачът не е носил КТ към СУМПС и
автомобилът не е минал ТП.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящия състав
направи следните правни изводи.
Безспорно се установява, че на 01.01.2022г. ,около 15.25 часа в
3
гр.Плевен у*** жалбоподателя управлявал л.а. **** собственост на *** Х.,
като извършил следните нарушения: 1. Отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техн.средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARLK 0013 и тестова
касета DRAG TEST 5000 STK 7 REF 8323157 LOT ARNJ 0641 валиден до
01.2022г. Издаден талон за медицинско изследване *** и 8 бр. холограмни
стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А042184, издаден и
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с номер 353. 2. Не е представил горепосоченото МПС на ГТП
към часа и датата на проверка. 3 Не носил КТ към СУМПС или заместващ го
АУАН.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че
жалбоподателят е извършил следните визираните в НП нарушения:
По пункт 1- нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП по следните
правни съображения: В конкретния случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажира за това, че на посочените в
АУАН дата и място същия е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества
или техните аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване .
В тази връзка нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказания с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението по цитираната разпоредба е формално, като основание за
ангажиране на административно – наказателна отговорност е отказът на
водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ в
4
случая по несъмнен начин се установява от доказателствата по делото.
Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП
съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние,
като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на
само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат
извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние. За да се разбере
обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на
изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на
разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически
с разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози. В
случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, при тази хипотеза деянието не е обществено опасно, доколкото
възможността за установяване действителната концентрация на алкохол/
наркотични вещества в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил
изследван с техническо средство и то е дало годни показания, деянието също
не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило алкохол/ наркотични вещества също не е
възпрепятствана. Употребата се установява въз основа на показанията на
техническото средство. За да е съставомерно деянието следва кумулативно са
налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с
техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване
с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се
оспорва от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП дата и място му
е била извършена проверка от контролните органи. Безспорно установено е и,
че жалбоподателят изрично е отказал да му бъде извършена проверка с
техн.средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARLK 0013 за употреба на
наркотични вещества или техните аналози /не представил и документите КТ
към СУМПС и л.а. не бил минал ТП/. Ирелеватно е твърдението, че
5
атмосферните условия не позволявали. Съдът не споделя изводите на адв.П.,
че е допуснато нарушение на процесуалните правила и е нарушена
процедурата за вземане на проба, т.к. температурата била 4,9 градуса по
Целзий, а според предписанието на производителя околната температура не
трябва да е по-различна от стойностите между 5 и 40 градуса по Целзий.
Можеше да се обсъжда нарушаване на процедура, ако имаше извършена
проба, но е налице отказ от жалбоподателя да бъде пробван. Отказал е и
кръвна проба. Факт е ,че при същите атмосферни условия с охота е дал проба
за алкохол, а е отказал проба за наркотични вещества или техните аналози.
Поради което съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
деянието е съставомерно по чл. 174, ал.3 от ЗДвП , тъй като той е
възпрепятствал възможността за реално установяване дали е употребил
наркотични вещества или техните аналози.Правилно е санкциониран
съгласно посочената разпоредба
Правилно и законосъобразно е НП и по пункт 3 - нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП . Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира
задължение на определена категория субекти да носят свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. Тази категория субекти са
водачите на моторни превозни средства. Според разпоредбата на §6 т.25 от
ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория субекти водач
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана
група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. В тази връзка когато едно лице притежаващо
свидетелство за управление на МПС и управлява МПС, за него възникват
задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл.100 от ЗДвП.
Предвид приетото за установено, съдът намира, че при управлението на
МПС, за водача е възникнало задължението си да носи и представя СУМПС и
контролен талон към СУМПС и като не е представил КТ, е осъществил
състава на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Като е направил този
извод наказващият орган е постановил обоснован акт.
Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт,
които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на
6
административно наказващия орган.
От друга страна съдът намира за необходимо да посочи и че АУАН,
който е подписан от жалбоподателя без възражения, е съставен редовно и има
доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, т.е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена, следва да се
приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. С оглед на наличните
доказателства по делото и предвид липсата на убедителни такива, които да
подкрепят различна тезата, съдът прие за безспорно установено извършените
от *** нарушения на ЗДвП, описани изчерпателно в АУАН и НП.
Според Съда не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита. Спор по фактите и доказателствата
в хода на административно наказателното производство не е имало.
Жалбоподателя в срока по чл.44 от ЗАНН не подал възражения, такива нямал
и при съставяне на АУАН. Ето защо съдът приема, че не е нарушен и чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН.
В хода на административно – наказателното производство по
отношение цитираните две нарушения по пунктове 1 и 3 от НП не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от
ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Наказанията са определени в рамките на
предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради
което не подлежи на ревизия.
7
Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28
б."а" от ЗАНН, защото не се касае за деяния с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
Относно пункт 2 от НП- по отношение на наложеното административно
наказание по чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва извода, че законовата разпоредба
регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на
регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да
вменява конкретно задължение на определено лице. При сравнителното
тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със санкционната разпоредба
на чл. 181, т.1 от ЗДвП /предвиждаща административно наказателна
отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го
представи в законоустановения срок за технически преглед/, се следва извода,
че задължението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не
е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният
за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на л.а не е собственик на
автомобила, поради което и за него не съществувало задължение да го
представя за технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидено в
ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик на превозното
средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е
недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
От това следва извода за материална незаконосъобразност на наказателното
постановление в частта за наложената санкция на основание чл.185 от ЗДвП,
за допуснато от водача на МПС нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Неясно е
8
защо АНО е преценил, че водачът, макар да не е собственик е следвало да
представи ППС за технически преглед. По отношение на това нарушение,
съдът констатира и непълно фактическо описание на деянието, доколкото в
акта и наказателното постановление не е посочено нито какъв е срокът за
представяне на конкретното МПС за годишен технически преглед (в чл. 147,
ал.3, т. 1 от ЗДвП впрочем са установени различни срокове за представяне на
леки автомобили за годишен технически преглед в зависимост от датата на
регистрацията им като нови), нито кога е изтекъл този срок, който пропуск
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят не е в
състояние да узнае с всички факти, попадащи в обективния състав на
нарушението, за което е обвинен, нито да организира своевременна и
адекватна защита срещу обвинението.
По изложените съображения НП следва да се потвърди в пунктове 1 и
3 като правилно и законосъобразно и отмени в пункт 2 като
незаконосъобразно.
Претендират се разноски от адв. П. П. от АК Плевен, но предвид
изводите за материално и процесуална законосъобразност на пунктове 1 и 3
от НП, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-0938-000256
от 01.02.2022г. на **** сектор ПП при ОДМВР Плевен, с което на З. С. Х.,
ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-0938-000256 от
01.02.2022г. на **** сектор ПП при ОДМВР Плевен, с което на З. С. Х., ЕГН:
********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
9
размер на 20 лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.П. П. от АК Плевен за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните през Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10