Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261203
22.11.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7955 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт ****, срещу П.Д.Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260259/06.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 6107/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 388. 14
лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода за водоснабден имот,
находящ се в гр. Бургас, център, ****, абонатен номер ****, за отчетния период
от 10.07.2018 г. до 11.05.2020 г., за което са издадени фактури в периода от
27.08.2018 г. до 26.05.2020 г., 37. 67 лева – сборна мораторна лихва за периода
28.09.2018 г. – 29.09.2020 г., с изключение на периода на извънредното
положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението на 05.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в заповедното производство такива.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответницата е потребители на ВиК услуги,
титуляри по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, ****, с абонатен номер ****,
като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен
представител адвокат О., с който не се оспорват исковете, предвид приложените
към исковата молба доказателства, и се депозира признание на исковете.
В случая по делото обаче е налице
признание от назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
което следва да бъде възприето като липсата на оспорване на исковете, с оглед
на представените по делото доказателства, при все че съгласно чл. 34, ал. 3,
предл. 4-то от ГПК за да е налице
валидно признание на иска следва да е налице нарочно пълномощно в този смисъл.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че ответникът е
собственик на процесния водоснабден обект и има качеството на потребител на ВиК
услуги, което се потвърждава и от представения по делото протокол от 22.07.2020
г., разписан от ответника, съставляващ извънсъдебно признание на това
обстоятелство.
Видно
от справката извлечение по партидата на имота за периода от 10.07.2018 г. до
11.05.2020 г. са отчетени 131 куб. метра вода, като преобладаващите периодични
отчети са въз основа на реално извършен огледи на процесния водомер. Въз основа
на това са издадени процесните фактури, като не е спорно, че сумите по тях
съответстват на месечните отчети.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е
определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на
съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в
етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответника. Установява се и изразходеното количество
вода и неговата стойност, при което съдът намира, че претенцията за главница е
основателна до заявения размер от 388. 14 лева.
При липсата на доказателства за плащане
на търсена главница съответно е дължима и мораторната лихва /аргумент чл. 33,
ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/ в заявения размер 37. 67 лева, както
и акцесорната претенцията върху заявена главница от 388. 14 лева от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.10.2020 г., до окончателното ѝ
плащане.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и
следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 325 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 75 лв.,
депозит за особен представител в размер на 150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че П.Д.Г. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****,
сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260259/06.10.2020 г. по ч.гр.д. №
6107/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 388. 14 лева – главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас,
център, ****, абонатен номер ****, за отчетния период от 10.07.2018 г. до
11.05.2020 г., за което са издадени фактури в периода от 27.08.2018 г. до
26.05.2020 г., 37. 67 лева – сборна
мораторна лихва за периода 28.09.2018 г. – 29.09.2020 г., с изключение на
периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 05.10.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда П.Д.Г. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. по ч.гр.д. № 6107/2020 г. и 325 лв. по
гр.д. № 7955/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.