Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 990 Година 31.07.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С.А.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1192 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Милена М и М 83” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Искър“ № 3, представлявано от
управителя М.А.М.срещу решение № 318/06.03.2020г. постановено по н.а.х.д. № 5159/2019г.
по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Излага
доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска
се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателното постановление.
Ответникът – Териториална дирекция на НАП
Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил
наказателно
постановление №845-F501276/24.09.2019г., издадено от заместник-директора на ТД
на НАП-Бургас, с което на „Милена
М и М 83” ЕООД, на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.). За да потвърди наказателното постановление съдът е
приел, че в проведеното административнонаказателното производство са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като АУАН е съставен, а НП е издадено в
съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е прието, че
от събраните доказателства се установява, че констатациите на наказващия орган
съответстват на установената фактическа обстановка и след като търговецът, в
качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО, е следвало да подаде
декларация Образец 1 за месец март 2019г. в ТД на НАП-Бургас до 25.04.2019г., но
не е сторил това в указания срок, е осъществил състава на вмененото му
нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание
разпоредбата на чл.355, ал.1
от КСО. Посочено е, че декларация е подадена по интернет с КЕП на 31.03.2019г., но същата е
с нередовности и е отхвърлена неколкократно, като за редовна е приета
декларация подадена на 22.07.2019г. Прието е, че не са налице предпоставките по
чл.28 от ЗАНН
за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, а наложената
санкция е правилно определена в предвидения от закона минимум, с оглед разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалвано то решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка, като
изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната
отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.
За касатора, в качеството му на осигурител, безспорно
е налице нормативно задължение за подаване на декларация с данните по чл.5,
ал.4 от КСО. В случая, от него не се оспорва, че за м.март 2019г. това не е
сторено в законоустановения срок - до 25.04.2019г., тъй като няколкократно са подаване
на декларации образец 1, които са отхвърлени. За редовна е приета декларацията
подадена на 22.07.2019г., поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му на основание чл.355, ал.1 от КСО.
Правилно районният съд е приел, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за квалифициране на установеното
нарушение като „маловажен случай“, като поддържаните от касатора възражения в
тази насока и пред настоящия касационен състав са неоснователни. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците
на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия
орган и първоинстанционния съд не са приложили
тази разпоредба.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 318/06.03.2020г.
постановено по н.а.х.д. № 5159/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.