№ 9664
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110160052 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2021 г. е
доставяло до топлоснабден имот-собственост на ответника с адрес: гр. София, район „Т“, ул.
„Б“ № 44, вх. А, ет. 4, ап. 13 /с абон. № 208361/ топлинна енергия, която останала
незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били
публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано
задължението на потребителите, какъвто се явявал ответникът, да заплащат месечните си
задължения в 45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали
задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество
топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който
се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна
енергия законна лихва за забава Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият
имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Бруната“ ООД.
Това дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет.
За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. За дължимите суми ищцовото
дружество е поискало на 06.12.2023 г. издаването на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по повод на която било образувано ч. гр. дело № 67321/2023 г.
по описа на СРС, 175-ти състав. Заявлението било уважено, но на 13.02.2024 г. посоченото
като длъжник лице Л. Л. подало възражение.
Въз основана на изложеното е поискано признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 131, 65 лв. – главница за доставена до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Т“, ж.к. „И.В.“, ул. „Б“ № 44, вх. А, ет. 4, ап.
13, но останала незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 01.04.2021 г.; 29, 43
лв. – лихва за периода 15.09.2021 г. – 29.11.2023 г.; 2, 94 лв. – главница за такса за услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. и 0, 72 лв. – лихва за периода
15.01.2021 г. – 10.06.2021 г. върху главницата за услугата дялово разпределение. Върху двете
главници се претендира законна лихва за забава от 06.12.2023 г. /датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
Ответникът Л. Р. Л. редовно уведомен на 01.11.2024 г. /лично/ не подава отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
Във възражението по реда на чл. 414 ГПК соченото за длъжник лице Л. Л. посочва, че
не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД никакви пари. От години не използвал парно, а
само топла вода по два кубика на месец. Постоянно получавал сметки по 45-55 лв. на месец.
Накрая сградна инсталация, изравнителни сметки, после изравняване на изравняването. Не
желаел повече да коментира поведението на „Топлофикация София“ ЕАД.
Третото лице-помагач по делото „Далсия“ ООД не е подало отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апратамент по чл. 55 ЗПИНМ
№ 33, том XIV, нотариално дело № 3738/1968 г., в който е посочено, че Й.К.Л. е солственик
на ап. 13, намиращ се в гр. София, ул. „Я.В.“ № 2-6, ет. 4.
Според Удостоверение за наследници № 000347/14.03.2007 г. наследници на починалата
на 07.03.2007 г. Й.К.Л. са Л. Л. /син/ и М.Г. /дъщеря/.
Според Удостоверение № 68-00-947/14.07.2015 г., издадено от „ГИС-София“ ЕООД
старият адрес ж.к. „И.В.“, ул. „Я.В.“ № 2-6, бл. 44 е с актуален адрес: ул. „Б“, бл. 44.
По делото е представено Заявление-декларация с вх. № 1723/19.07.2010 г., подадено от
Л. Р. Л. до директора на ТР „Земляне“, с което заявителят е поискал откриването на негово
име на партида за имот с адрес: гр. София, ж.к. „И.В.“, ул. „Б“ № 21, бл. 44, вх. А, ап. 13.
Домакинството му се състой от един член. Посочено е, че в имота ще се ползва само топла
вода по прогнозно количество от един кубик на месец.
На 16.07.2002 г. между Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „Б“, бл. 44 и „Бруната
България“ ООД е сключен Договор № 1454 за извършване на услугата 4топлинно
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна
енергия. В присъствения състав на ОС на ЕС, взело решението за сключването на този
договор под № 13 е лицето Й.Л. с положен срещу името й подпис.
Представена е Обща фактура № **********/31.07.2021 г., в която е посочено, че
дължимата от Л. Л. сума за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сума е в размер на 444, 86
лв.
Представен е Договор № Д-№-60 при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в Закон за енергетиката, сключен на
28.05.2018 г. между „Топлофикация София“ ЕАД /възложител/ и „Бруната“ ООД
/изпълнител/.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД е представило по делото
индивидуална справка за използваната топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., в която е посочено, че до имота подаваната топлинна енергия е била за битово
горещо водоснабдяване и не е служела за отопление. Представен е и самият отчет с дата на
извършване 22.05.2021 г. В графа „подпис на клиента“ има положен такъв.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през
процесния период в имота е имало пет броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители /ИРРО/, три от които били угаснали поради изтощена батерия и един
водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление с угаснали уреди не е начислявана.
Топлата вода е начислявана по реален отчет съгласно т. 5.2 от Приложението към Наредба №
Е-РД-04-1. Показанията от реалния отчет били правилно нанасени в подробните
изчислителни сметки. Топлата вода в сградата била изчислявана по формула на т.6.1.1 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната енергия от сградната инсталация била
разпределена на база пълен отоплияем обем. Общо дължимата сума по Фактурата за дялово
2
разпределение е в размер на 444, 88 лв. Сумата по фактурата е в размер на 431, 82 лв.
Сумата за доплащане е в размер на 13, 07 лв. Установено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество.
Според заключението на изслушаната ССчЕ за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е
начислена по прогнозни данни сумата от 431, 77 лв. Съгласно изравнителна сметка сумата за
доплащане е в размер на 13, 09 лв. Било извършено плащане в размер на 220, 51 лв. Общата
главница за доплащане била в размер на 131, 65 лв. За периода 15.09.2021 г. – 29.11.2023 г.
върху тази сума се дължала лихва в размер на 29, 43 лв. Дължимата сума за услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. била в размер на 2, 94 лв., а лихвата
била в размер на 0, 72 лв.
От правна страна съдът намира следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От представения Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 33,
том XIV, нотариално дело № 3738/1968 г. се установява, че топлоснабденият имот е
придобит от Й.Л. – наследодателка на ответника /видно от Удостоверение за наследници №
000347/14.03.2007 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Следователно за процесния по делото период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. страна
по неформалния договор за доставка на топлинна енергия при общи условия е бил именно
ответникът Л. Л. като собственик на имота. В подкрепа на това е и подаденото от него
Заявление-декларация с вх. № 1723/19.07.2010 г. за откриване на партида на негово име за
топлоснабдения имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение.
От изслушаното заключение на СТЕ се установява, че имотът е топлоснабден и за
процесния период до него е доставяна топлинна енергия.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът дава вяра изцяло на експертното
заключение по СТЕ и ССчЕ, доколкото същото се основава на представените от фирмата за
дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение,
както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за
сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. Също така от
заключението по ССчЕ е видно, че ответникът не е извършвал плащания в хода на процеса
за сума в общ размер на 164, 74 лв.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
3
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната
България“ ООД /със сегашен правоприемник „Далсия“ ООД/, като видно от представените
от третото лице-помагач документи – индивидуални справки за дялово разпределение,
протокол за извършен отчет и протокол за неосигурен достъп, услугата е предоставена през
процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в.
Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок
след първото им публикуване. Следователно за процесния период от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. общата стойност на услугата дялово разпределение е в неплатен размер на 2, 94
лева съгласно заключението по ССчЕ.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по общата фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период 15.09.2021 г. – 29.11.2023 г., чийто общ размер
е изчислен от вещото лице и възлиза на 29, 43 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 0, 72 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 15.01.2021 г. – 10.06.2021 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД претендира присъждане на сума в общ размер на
800 лв., състояща се от: 25 лв. – държавна такса за заповедното производство; 75 лв. –
държавна такса за исковото производство; 300 лв. – възнаграждение за вещото лице по
ССчЕ; 300 лв. – възнаграждение за вещото лице по СТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от иска ответникът Л. Лючански следва да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 796,
50 лв. сторените по делото разноски.
4
Ответникът Л. Л. също има право на разноски, но той не е поискал присъждането на
такива.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. Р. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Б“ № 44, вх. А, ет. 4, ап. 13, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от
131, 65 лв. – главница за доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Т“, ж.к.
„И.В.“, ул. „Б“ № 44, вх. А, ет. 4, ап. 13, но останала незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 01.04.2021 г.; 29, 43 лв. – лихва за периода 15.09.2021 г. – 29.11.2023 г.
и 2, 94 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение за периода 01.11.2021 г. –
30.11.2021 г., заедно със законна лихва върху двете главници от 06.12.2023 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. 67321/2023 г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 0,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. – 10.06.2021 г. върху главницата за
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Р. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б“ № 44, вх. А, ет. 4, ап. 13,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., представляваща
разноски в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Далсия“ ООД,
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5