№ 22655
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20241110177673 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ФИРМА” ЕАД срещу А. П. В., с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1 370,94 лева, представляваща стойност за главница на
незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г., за топлоснабден
имот – апартамент № 1, находящ се в гр. С., ведно със законна лихва от 14.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, 286,68 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 26.09.2024г., както и дялово разпределение в размер на 36,58 лева за периода
от 01.08.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 14.10.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и сума в размер на 9,50 лева – лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2021г. до 26.09.2024г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № *** от 22.10.2024г. по ч.гр.д. № 60888/2024г. по описа на СРС, 176
състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на ползвател на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период топлинна енергия на ответника, като той не бил заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенцията за периода м.
05.2021г. до 14.10.2021 г. Твърди, че не е участвал на общото събрание при вземане на
решението за сключване на договора с дружеството, извършващо дялово разпределение,
както и че не е упълномощавал представител за сключване на договор с ищеца. Оспорва
представените по делото доказателства.
Третото лице - помагач на страна на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва
основателността на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. С оглед релевираното възражение за погасяване на вземането по давност, в тежест
на ищеца е да докаже правнорелевантни факти, свързани със спиране или прекъсване на
погасителната давност за процесните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне
на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на
Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и
преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на
централно отопление в сградите в режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило
могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в
областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С.,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното
2
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със
загубването на същите.
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17,
том IV, рег. № ***, дело № 559/2012 г. на нот. М.К., район на действие СРС, вписана под №
200 в НК, се установява, че на 17.12.2012 г. Е.С. В.а и А. П. В. продали на К.Ц.Д. процесния
недвижим имот - апартамент № 1, находящ се в гр. С.. Със същия акт, по отношение на
ответник А. П. В. било учредено пожизнено право на ползване. От това следва, че по силата
на закона между ответника, в качеството му на титуляр на ограниченото вещно правото на
ползване, и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С..
По делото е безспорно, поради което с доклада на делото, обективиран в Определение
от 14.04.2025 г., обявен за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на
05.06.2025 г., съдът е отделил като безспорно е и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода до процесния имот. Тъй като е спорен факта относно обемите, в които е предоставена
топлинната енергия, както и дали същите съответстват на претендираната цена, по делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Съгласно експертизата при метрологична
проверка на топломер се начислява количество „служебна енергия” към енергията за
разпределение между потребителите, съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от
04.2007 г. – чл. 44(1), като вещото лице посочва, че за периода е начислена „служебна
енергия” в размер на 9213 кВтч за м. 02.2022 г. Посочено е, че дяловото разпределение на ТЕ
за ЕС през процесния период се извършва от фирма „ФИРМА” ЕООД, като за абоната ТЕ за
отопление на имот не е разпределена. Изчислена е ТЕ за БГВ по данни от 1 брой водомер, а
за сградна инсталация е съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9
на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се разпределя в зависимост от
пълния отопляем обем – 200 куб. м. и този на ЕС – 3392 куб. м. Вещото лице посочва, че
между резултатите в СТЕ и тези в изравнителните сметки са получени разлики след
десетичната запетая, които се дължат на закръгления. В резултат на направените проверки
на наличните по делото документи и други от „ФИРМА” ЕАД и фирма „ФИРМА” ЕООД,
вещото лице е установило, че сумата за топлинна енергия за имота, чийто вещен ползвател е
ответника – А. В., аб. ***/********** е определена съгласно действащото законодателство.
Установено е, че количествата отчислена ТЕ за технологични разходи съответстват на
нормативните изисквания и са за сметка на ищцовото дружество.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена топлинна
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според
3
която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1 996,82
лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и която сума следва да се коригира с изравнителната сума за процесния
период – 371,76 лева за получаване от абоната. Така дължимата сума за реално потребеното
количество ТЕ в процесния имот, за която се дължи плащане от абоната, възлиза в размер на
1 428,67 лева (1 966,82 лева – 538,15 лева), обхващаща стойност за главница на
незаплатената топлинна енергия и стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, в размер на 36,58 лева. С оглед на това, незаплатената топлинна енергия е в
размер на 1 370,94 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя
цена за услугата дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на 36,58
лева.
На следващо място, ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си
по чл. 120 от ЗЗД като релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните
разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията
на топлофикационни дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Имайки предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 14.10.2024 г., то вноските, станали изискуеми повече от три
години, преди тази дата са погасени по давност. Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, респ. тогава настъпва и изискуемостта по тях.
Следователно, вноските за м. 05.2021 г. – м. 07.2021 г., които са в размер на 73,78
лева, съгласно представените от вещото лице данни в табличен вид, чиято изискуемост е
настъпила преди 14.10.2021 г., са погасени по давност и не се дължат от ответника. Поради
това, дължимата сума за главница е в размер на 1 297,16 лева. Следователно искът следва да
бъде уважен за сумата от 1 297,16 лева, дължими за период м.08.2021г. – м.04.2024 г., и да
бъде отхвърлен като до пълния предявен размер от 1 370,94 лева и за периода м.05.2021 г. –
м.07.2021 г.
Доколкото сумата за дялово разпределение се претендира за период от м.08.2021 г. до
м. 10.2023 г., съдът намира, че вземането не е погасено по давност и се дължи в пълния му
претендиран размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва от общо 286,68 лв. върху
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, която лихва се
начислява за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г. и 9,50 лева - лихва върху дължимата
такса за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г. С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
4
изтичането му. Съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия плащането на цената на
доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Предвид, че по делото се установи, че част от
главницата, в размер на 73,78 лева, представляваща вземания за м.05.2021 г. – м.07.2021 г. са
погасени по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД е погасяват и лихвите за забава върху тази
част от главницата като акцесорни вземания.
Законната лихва за забава върху главницата от 1 297,16 лева, дължима за периода
15.09.2022 г. – 26.09.2024 г., изчислена от съда по чл. 162 ГПК, е в размер на 334,02 лева.
Доколкото по ищецът претендира сумата 286,68 лева, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, при
съобразяване принципът на диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен напълно.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва за забава за периода 16.10.2021 г. до
26.09.2024 г. върху неплатените такси за дялово разпределение, които също стават
изискуеми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл.
162 ГПК същите са изчислени в размер на 12,81 лева, като предвид диспозитивното начало,
искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 9,50 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съгласно чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК. Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 334,07 лева, от
които 34,07 лева държавна такса, 200,00 лева депозит за вещо лице по изготвена съдебно-
техническа експертиза и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски следва
да бъдат възложени в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на
уважената част от иска – в размер на 319,60 лева.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, в размер на 84,07
лева, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца съразмерно на уважените искове
следва да бъде присъдена сумата от 80,43 лева.
Ответникът не е сторил разноски в исковото производство в производството, поради
което не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.
П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДЪЛЖИ НА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С. следните суми: 1 297,16 лева, представляваща стойност за
главница на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 08.2021 г. до м.04.2023 г., за
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. С., ведно със законна лихва от
14.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 286,68 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 26.09.2024г., както и дялово разпределение в размер на 36,58 лева
за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 14.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 9,50 лева – лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 26.09.2024г., за които вземания е
5
издадена заповед за изпълнение № *** от 22.10.2024г. по ч.гр.д. № 60888/2024г. по описа на
СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена от дружеството топлинна
енергия до пълния предявен размер от 1 370,94 лева и за периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата
319,60 лева – разноски в исковото производство, и сумата 80,43 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6