РЕШЕНИЕ
№ 4012
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110151718 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. П. Д. срещу „****“ ЕАД, с която
са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч. гр. д. №
2198/2012 г. по описа на СРС, 30 състав, и е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
Н.М., а именно: 1 685.86 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
****/03.10.2008 г., ведно със законната лихва от 16.01.2012 г. до изплащане на вземането;
443.57 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 20.12.2010 г.; 375.21 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.11.2009 г. до 21.12.2011 г.; 150.09 лв. – съдебни разноски.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „****“ ЕАД въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2198/2012 г. по описа на
СРС, 30 състав. Излага, че изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния
взискател от 27.07.2012 г., а с Постановление от 15.06.2016 г. съдебният изпълнител е
конституирал ответника като взискател. Твърди, че последното изпълнително действие,
годно да прекъсне погасителната давност, са наложените на 10.05.2017 г. запори върху
банкови сметки на ищеца. Излага, че с изпращането от взискателя до частния съдебен
изпълнител на бланкетни молби с искане за предприемане на действия по принудително
изпълнение в периода от 10.05.2017 г. до 23.09.2022 г., давността не е прекъсвана, защото
съдебният изпълнител не е предприел такива. Поради това и въпреки спирането на
давността по време на извънредното положение намира, че 5-годишната погасителна
давност е изтекла.
В отговора на исковата молба ответникът „****“ ЕАД оспорва предявените искове
като неоснователни. Излага, че до 26.06.2015 г. давност не е текла поради приложимостта на
1
ППВС № 3818.11.1980 г., а след това по изпълнителното дело са предприети редица
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, като последното
такова е от 25.02.2022 г. Сочи, че всяко направено искане от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, като евентуалното бездействие на
съдебния изпълнител не следва да води до санкция за взискателя. Изтъква, че давността е
била спряна по време на извънредното положение. По изложените съображения счита, че
погасителната давност не е изтекла. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради
изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 1012/10.01.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че срещу ищеца се води за процесните задължения изп. д. № **** по описа на
ЧСИ Н.М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012 г., издаден по ч. гр. д.
№ 2198/2012 г. по описа на СРС, 30 състав, в полза на „****“ ЕАД, както и че в хода на
изпълнителното производство поради извършена цесия като взискател е конституирано
ответното дружество. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за
давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността
не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с
което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от
предявените искове.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй
като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I
ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По делото се установява, че на 27.07.2012 г. първоначалният взискател „****“ ЕАД е
подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на
18.06.2012 г. изпълнителен лист.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп.
д. № **** по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за
прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от
26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения
на ищеца за изтекла погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността за вземанията е прекъсвана многократно, както
следва: с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от
„****“ ЕООД, с Разпореждане от 20.07.2015 г.; с налагане на запор върху банковите сметки
3
на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, ****“ ЕАД, „****“ АД и „****“
АД, с Разпореждане от 10.05.2017 г.; с насочването на изпълнението чрез искането на
взискателя от 11.08.2017 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника; с
насочването на изпълнението чрез искането на взискателя от 08.05.2018 г. за извършване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника; с насочването на
изпълнението с искането на взискателя от 29.03.2019 г. за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи; с насочването на изпълнението чрез искането на
взискателя от 03.06.2020 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника
и извършване на опис, оценка и публична продан на движимите му вещи, във връзка с което
с Разпореждане от 24.08.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за
трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от „****“ ЕООД; с насочването на
изпълнението чрез искането на взискателя от 12.07.2021 г. за извършване на опис, оценка и
публична продан на движимите вещи на длъжника; с налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, открити в „****“ АД, с Разпореждане от 25.02.2022 г.; с насочването на
изпълнението чрез искането на взискателя от 23.11.2022 г. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника и извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите му вещи; с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в
„****“ АД, с Разпореждане от 19.01.2023 г. Видно е, че в хода на изпълнителния процес
многократно са налагани запори върху вземания на длъжника – вземания за трудови
възнаграждении и вземания по банкови сметки, за което са изпращани на съответните трети
задължени лица запорни съобщения, както и са правени множество искания от взискателя за
извършване на изпълнителни действия.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря
за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя“, а в мотивите е
прието следното: „Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител
и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от
значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи
за удовлетворяване на взискателя или не... От значение за определяне на вида на действието
е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици“.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да
се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК /в този смисъл – Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. №
2884/2021 г. на ВКС, III ГО/. В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни
действия не са фактически извършени, но не се установява причините за това да са свързани
с волята на кредитора. Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за
изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект.
Що се отнася до извършените по време на висящото вече исково производство
изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. В случая давността не е спряла да тече на основание чл. 115,
4
б. „ж“ ЗЗД с предявяването на исковете по чл. 439 ГПК от ищеца, тъй като настоящото
производство не е съдебен процес относно вземанията, а за това дали същите могат да бъдат
удовлетворени с помощта на принудителната сила на държавата поради погасяването им по
давност. Нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД намира приложение само в случаите, когато
носителят на субективното право потърси съдебна защита за нарушено субективно право,
като същата цели да обезпечи прекъсването на давността, ако искът е основателен. С
исковете по чл. 439 ГПК ищецът не отрича вземанията на ответника, доколкото същите са
съдебно установени, а само възможността те да бъдат удовлетворени принудително.
Доколкото по време на исковия процес изпълнението не е спряно, то ответникът е
разполагал с възможността да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист,
които да прекъснат давността, и в случая е извършвал такива, като те следва да бъдат
зачетени.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
В обобщение съдът приема, че до 26.06.2015 г. давността е била спряна, а след това с
поисканите и извършени изпълнителни действия давността е многократно прекъсвана, като
в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. тя е била спряна по силата на закона.
Следователно новата 5-годишна давност за главницата и 3-годишната давност за лихвите е
започнала да тече на 19.01.2023 г., респ. тя не е изтекла към датата на устните състезания.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу „****“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** , искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от
18.06.2012 г. по ч. гр. д. № 2198/2012 г. по описа на СРС, 30 състав, и е образувано изп. д. №
**** по описа на ЧСИ Н.М., а именно: 1 685.86 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-****/03.10.2008 г., ведно със законната лихва от 16.01.2012 г. до изплащане
на вземането; 443.57 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 20.12.2010 г.;
375.21 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2009 г. до 21.12.2011 г.; 150.09 лв. –
съдебни разноски
5
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6