РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Девня, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127А от СК
Образувано е по предявен от А. В. Х. с ЕГН **********, срещу Я. Ю. Х. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 127А от СК - за издаване на заместващо съгласие за
издаване на лична карта и задграничен паспорт след изтичане срока на издадения паспорт
на детето М. Я. Ю., ЕГН **********, както и заместващо съгласие за излизане в чужбина на
детето М. Я. Ю., ЕГН **********. Претендират се и сторените разноски по делото.
Ищцата твърди, че с решение по гражданско дело на РС Девня са й предоставени
родителските права по отношение на детето М. Я. Ю.. Излага, че с Решение на РС Девня
получила заместващо съгласие на бащата детето да пътува с нея извън пределите на
Република България и държавите на ЕС за срок от 2 години, като срока на решението изтича
на 10.08.2024г. Твърди, че не получава помощ и подкрепа от бащата по отношение на
отглеждането на детето, както и съдействие за неговото придвижване извън страната.
Излага, че детето е продължило образованието си в Република Турция и предстои нова
учебна година, поради което е в негов интерес отново да се върне в Република Турция.
Твърди, че на 01.08.2024г. детето навършва 14 години и е необходимо да се издаде лична
карта, а задграничния паспорт на детето е със срок до 17.09.2026г, като след това ще е
необходимо издаване на нов такъв. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му представител по реда на
чл. 47 ГПК адв. Е. М. от АК Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита
иска за допустим. Излага, че детето М. Я. Ю. има право на свободно придвижване, което
право е гарантирано от КРБ и от Конвенцията за правата на детето. Счита, че следва
пътуванията извън територията на Република България да бъдат ограничени като брой,
както и тяхната продължителност, като ищцата конкретизира потребностите на честотата и
времевия престой. Счита, че разноски по делото не се дължат с оглед неговия характер на
спорна съдебна администрация.
1
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Вълчи дол представя социален доклад.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от ***г. детето М. Я. Ю. е родено на ***г. и
негов баща е Я. Ю. Х., ЕГН **********, а майка А. В. И., ЕГН **********.
С Решение по гр. д. №84/2021г. на РС Девня съдът прекратява с развод брака
между А. В. Х., ЕГН ********** и Я. Ю. Х. ЕГН **********, и предоставя упражняването
на родителските права по отношение на детето М. Я. Ю., ЕГН **********, на майката А. В.
Х., ЕГН **********.
С решение по гр. д. №1159/2021г. на РС Девня съдът дава разрешение на детето
М. Я. Ю., ЕГН **********, с родител и законен представител А. В. Х., EГН: ********** да
пътува извън пределите на Р. България - до Р. Турция и до останалите държави - членки на
Европейския за период от две години, считано от влизане на решението в сила, като
съдебното решение замества липсващото съгласие на бащата Я. Ю. Х., ЕГН: ********** на
основание чл. 127А, ал. 2 от СК.
От представените писмени доказателства на турски език и в превод на български
език е видно, че детето М. Я. Ю. и А. В. Х. имат адресна регистрация в гр. Истамбул, където
детето М. учи и понастоящем е ученик в осми клас
Представено е копие от паспорт на детето М. Я. Ю. с дата на валидност до
17.09.2026г.
В представения по делото социален доклад ДСП – гр. Вълчи дол са посочили, че
при посещението на адреса в с. Чернево, обл. Варна, установили, че детето М. Я. Ю. и
майката пребивават в Турция, тъй като детето посещава училище в Истамбул. В дома в с.
Чернево живеят бабата и дядото по майчина линия на детето. С тяхно съдействие през
социалните мрежи установили онлайн връзка с майката и детето. Видимо от онлайн
кореспонденцията с майката тя е заинтересована за своето дете и неговото бъдещо
отглеждане и развитие, споделила, че тя е човекът, който се занимава с детето относно
възпитание, задоволяване на потребностите му, обучението и всичко, което се отнася до
детето. След раздялата на родителите майката с детето през 2021г. се опитали да заживеят в
с. Чернево, но се е наложило детето да бъде записано в училището, като започне
образованието си от първи клас. Но това не се е отразило добре на детето и майката е
предприела действия да се върнат в Турция, за да може М. да продължи образованието си.
Споделила, че иска да се върнат в Р. България, но образованието на детето е приоритет и
когато завърши, тогава ще се установят в страната. Становището на ДСП е, че така
предявения от нея иск е изцяло в интерес на детето.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама души
свидетели за страната на ищеца.
В своето изложение пред съда свидетелят на страната на ищеца Н. М. С., леля на
А. В. Х., излага, че А. има едно дете, което се казва М. и е на *** год., който учи в момента в
Турция. Миналата година го записали на училище в с. Чернево, но децата му се
подигравали, защото не можел да говори добре български и че трябва да бъде записан в
първи клас. В Турция М. няма проблеми и си е в същия клас, в който учел преди - 8-ми клас.
М. живее в Турция с майка си, те живеят в апартамент на квартира. Тя работи и го води на
училище. Миналата година свидетелката им ходила на гости в Турция. М. и майка му
живеят в две стаи, баня и тоалетна, имат удобства. М. има стая и майка му помага при
усвояване на учебния материал. Бащата живее в Германия, но не се интересува от детето.
Той не е добре, непоследователен е в поведението си. Веднъж е съгласен да отива детето в
Турция и прави пълномощно, после не е съгласен, да излиза и живее в Турция и го взема.
Едно говори, а друго върши. М. иска да пътува и до други държави, ала сега иска да си
2
довърши училището в Турция.
В своето изложение пред съда свидетелят на страната на ищеца К. С. И., без дела
и родство със страните, излага, че от малка познава А., която й е комшийка в с. Чернево. А.
има едно момче Е., за българското име на детето свидетелката не се сеща в момента. Детето
е на *** год. и се намира в Турция. Когато детето било в България, го записали в първи клас,
защото не знае добре български, но тъй като децата се подигравали заради възрастта и ръста
му и заради това отишли отново в Турция. Детето на свидетелката е *** годишно и е ученик
в същото училище, от него тя знае за това. Постоянно оплакванията на детето били, че
другите деца му се подиграват. Е. в момента е в Турция. Свидетелката не е ходила там, но
А. й е показвала, къде живеят. Живеят в апартамент с две стаи, тоалетна и салонче. Е. иска
по поводи и празненства да идва в България при баба си и дядо си. Бащата търси контакт в
даден момент с детето, ама след известно време е против това, да даде съгласие, детето да
излезе в Турция, той говори едно, а върши друго.
Други доказателства от значение за делото не са представени.
Разгледан по същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 127А СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може
да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната, като необходимостта може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства -
например здравословно състоЯ.е, но и с други различни причини, каквито са и
образованието на детето. Видно от представените писмени доказателства ищцата е
родителят, който упражнява родителските права спрямо роденото от брака с ответника дете.
Бащата не изпраща отговор на исковата молба, не се явява и се представлява пред съда чрез
особен представител адвокат, назначен по реда на чл.47 ГПК, като според свидетелските
показания и изложеното в социалния доклад нежеланието му да съдейства чрез
предоставяне на съгласие от негова страна детето да пътува в чужбина, е по-скоро проява на
незаинтересованост, отколкото на конкретна причина за несъгласие. Видно от изготвения
социален доклад майката притежава добър родителски капацитет, налице е връзка между
нея и детето. Ищцата е взела едно важно и сериозно решение да замине в Р. Турция и да
създаде условия, за да може там детето М. да завърши пълноценно своето образование.
Лишаването на М. от възможността да завърши своето образование в Р. Турция би
означавало отрицателна промяна в живота му, тъй като съгласно свидетелските показания. в
Р. България би трябвало да учи в един клас с доста по - малки от него деца, което му създава
неудобства и притеснение. В тази насока съдът приема, че е в интерес на детето да пътува
до Р. Турция и държавите – членки на ЕС, което безспорно би допринесло и за обогатяване
културата, познанията и опита му. Следва също да се отбележи, че Р. Турция и държавите –
членки на ЕС не са някакъв несигурен район или място, където повече от обичайното се
случват природни бедствия или катаклизми, създаващи опасност за живота и здравето на
детето. По отношение на периода от време, за който следва да бъде дадено необходимото
разрешение, съдът като отчита възрастта и интересите на детето, намира, че следва да даде
исканото заместващо съгласие и разрешение за напускане пределите на страната за
посочените дестинации да бъде за периода до навършване пълнолетие на детето. Следва да
се уважи и искането на ищцата за заместване съгласието на бащата относно снабдяване на
детето с лична карта и със задграничен паспорт след изтичане срока на издадения паспорт,
защото пътуването в чужбина изисква наличие на документи, удостоверяващи
самоличността на детето извън границите на страната.
Ищцата претендира сторените разноски по делото от 350 лева за държавна такса
и възнаграждение на назначения по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника.
3
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 на ОСГК на ВКС при пълно уважаване на
молбата по спорна съдебна администрация по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна, поради което същият следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски в пълен размер от 350 лева за заплатена държавна такса за
водене на делото и за възнаграждение на особен представител на ответника.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127А СК на М. Я. Ю., ЕГН **********,
ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България до Република Турция и държавите-
членки на Европейския съюз заедно с майка си А. В. Х. с ЕГН ********** или изрично
упълномощено от нея лице, без съгласието на баща си Я. Ю. Х., ЕГН **********, за срок до
навършване на пълнолетие на М. Я. Ю., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127А от СК, издаването на лични документи на
детето М. Я. Ю., ЕГН ********** – задграничен паспорт и лична карта по ЗБЛД, като при
липсващо съгласие на бащата Я. Ю. Х., ЕГН **********, майката А. В. Х. с ЕГН
**********, да подава еднолично заявления за издаване на документи за самоличност -
лична карта и задграничен паспорт на детето детето М. Я. Ю., ЕГН ********** и
впоследствие преди навършване на пълнолетие на детото М. Я. Ю., ЕГН ********** и при
необходимост тези документи да бъдат подменЯ. поради тяхното изтичане, изгубване или
увреждане и да получи тези документи от ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА Я. Ю. Х., ЕГН **********, с. Белоградец, обл. Варна, ул. “ Иван Вазов
“ №4, да заплати на А. В. Х. с ЕГН **********, с. Чернево, обл. Варна, ул. “ Дружба “ №5 ,
сумата от 350 лева / триста и петдесет лева / разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4