Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цалова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 2197 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 538 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
излага твърдения, че на 19.10.2015г. ответникът е издал в негова полза запис на
заповед за сумата от 9000 лв., който е платим без предявяване и без протест на
датата на падежа - 19.10.2016г. Сочи, че задължението за заплащане на
горепосочената сума е поето безусловно и неотменимо, но същото не е изпълнено,
въпреки че е падежирало. Твърди, че предвид изпадането на издателя в забава,
същият му дължи мораторна лихва от датата на падежа - 16.10.2016г. до датата на
подаване на исковата молба в размер на 655 лв. С оглед на гореизложеното иска
от съда ответната кооперация да бъде осъдена да му заплати горепосочените суми,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание ищецът разкрива,
че каузалното правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед е
договор за охрана на стопанския двор на ответната кооперация и сумата по него е
размера на дължимото му възнаграждение за периода 2011-2015г. включително.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва записа на заповед да
е издаден на посочената в него дата, като твърди, че това е станало след като С.
П., вече не е била председател на кооперацията. Възразява да е налице каузално
правоотношение за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед,
включително и такова произтичащо от договор за охрана на стопанския двор.
Релевира възражение за недействителност на последния, тъй като липсва решение
на УС на кооперацията по чл. 21 ал. 2 т. 5 ЗК за поемане на менителнично
задължение. Оспорва акцесорния иск за закъснителни лихви и претендира разноски.
По
делото ответникът е привлякъл по реда на чл. 219 ал. 1 ГПК като трето лице –
помагач С.Д.П. и е предявил срещу нея обратен иск с правно основание чл. 24
ал.1 ЗК за осъждането й, при евентуално уважаване на първоначалните искове, да
заплати сумата от 9655 лв., представляваща нанесената от нея имуществена вреда
на кооперацията.
В
проведеното по делото последно съдебно заседание на 04.06.2018г., ответната
кооперация, чрез председателя си М.А.И., вписан като такъв по партидата й в ТР
на 31.05.2018г., се е отказала от предявения по реда на чл. 219 ал. 3 ГПК
обратен осъдителен иск срещу третото лице – помагач и е признала изцяло
предявените срещу нея първоначални искове.
С
влязло в сила протоколно определение от 04.06.2018г. съдът е прекратил делото в
частта му относно предявения обратен иск с правно основание чл. 24 ал. 1 ЗК, поради
отказ от иска. Предвид направеното признание и с оглед искането на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене
и е посочил, че ще се произнесе с решение по чл. 237 ГПК.
Настоящият
състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в посочената
норма за постановяване на решение при признание на иска по първоначално
предявените срещу ответника претенции. Налице е ясно и недвусмислено признание
на първоначалните искове, направено от ответника в хода на процеса, което
категорично и безусловно е заявено пред съда. Предявеният главен пряк
менителничен иск по чл. 538 ал. 1 ТЗ има за предмет вземане по запис на заповед
от 19.10.2015г., чийто падеж е настъпил на 19.10.2016г. Този менителничен ефект
притежава всички изискуеми от чл. 535 ТЗ реквизити и е редовен от външна страна.
Същият представлява валидна ценна книга, доколкото наличието на предварително взето
решение от УС на кооперацията за поемане на менителнично задължение не е
необходимо условие за неговата действителност /аргумент от ТР № 4/10.05.2018г.
по тълк. дело № 4/2016г. на ОСГТК, на ВКС/. Доколкото не се касае за
производство по издаване на изпълнителен лист върху запис на заповед, установяването
на мораторната лихва върху сумата по ценната книга от падежа й до датата на предявяване
на исковата молба, е допустимо и възможно, при предявен по общия ред иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Предвид на това признатите от ответника права
не противоречат на закона или на добрите нрави, доколкото не произтичат от
нищожна сделка, нито пък са признати права, с които страната не може да се
разпорежда. По тези съображения срещу ответника следва да се постанови решение
при признание на иска, като по аргумент от чл. 237 ал. 2 ГПК предявените
претенции следва да се уважат изцяло, без съда да мотивира решението си по
същество.
Само
за яснота следва да се отбележи, че с въведеното от ищеца каузално правоотношение
/договор за охрана на стопански двор/, изпълнението по което е било обезпечено
с издадения запис на заповед, не се променя предмета на делото. Ищецът следва
да докаже вземането си основано на менителничния ефект и само при заявени от
длъжника релативни възражения относими към погасяване на вземането по записа на
заповед, на изследване подлежат и отношенията по каузалното правоотношение /т.
17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/. В случая ответникът не е навел такива възражения
и оспорва изобщо съществуването на каузално правоотношение, поради което
наличието на валидно издадена и редовна от външна страна ценна книга, задължението
по която е падежирало е достатъчно основание за уважаване на прекия
менителничен иск по чл. 538 ал. 1 ТЗ. Наличието на твърдения договор за охрана
и изпълнението на задълженията по него от страна на ищеца би имало единствено отношение
към имуществената отговорност на третото лице – помагач по чл. 24 ал. 1 ЗК, но
предвид направения отказ от обратния иск съдът не може да се занимава с този
въпрос.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в
настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 410 лв.
и за платен адвокатски хонорар в размер на 900 лв. или общо в размер на 1310
лв. Отделно от това ищецът е направил искане за присъждане на сторените от него
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1754/2017г. на ВТРС. Съгласно
задължителните разяснения дадени с т. 5 от ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решението и зависи от изхода на спора по същество. Ищецът
е доказал извършването на разноски по обезпечението в размер на 550 лв. – заплатен
адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 1754/2017г. Предвид на това ответникът следва
да понесе разноски за исковото и обезпечителното производство общо в размер на 1860
лв. В случая е неприложима хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, тъй като ответникът
е дал повод за завеждането на делото, доколкото като издател на записа на
заповед не е изпълнил задължението си по него при настъпване на падежа.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Кооперация "Производствено - потребителска земеделска кооперация
"Доверие-Миндя", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. Миндя, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.И., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, на
основание чл. 538 ал. 1 ТЗ, СУМАТА от 9000 лв. /девет хиляди лева/ - главница,
дължима по запис на заповед от 19.10.2015г. с падеж 19.10.2016г., както и СУМАТА
от 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.10.2016г. до 07.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Кооперация "Производствено - потребителска земеделска кооперация
"Доверие-Миндя", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с. Миндя ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.И., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** СУМАТА от 1860
лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/, представляваща общ размер на
направените в исковото и обезпечителното производство разноски, от които 1310
лв. по настоящото делото и 550 лв. по обезпечителното производство.
Решението
е постановено при участието на С.Д.П. като трето лице – помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: