Решение по дело №29573/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5449
Дата: 27 март 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110129573
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5449
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:**************
като разгледа докладваното от ************** Гражданско дело №
20231110129573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на *************************************, за
изменение на постановеното по делото Решение № 2432/13.02.2024г., в частта за
разноските, в частност твърди се, че размерът на присъдените в полза на ответника
разноски за адвокат е прекомерен, в каквато насока са изложени подробни
съображения.
На следващо място се прави искане постановеното решение да се допълни по
реда на чл. 250 ГПК, като се посочи банкова сметка, по която да бъдат заплатени
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от процесуалния
представител на ответника, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК се
оспорва като неоснователна, като не са формулирани доводи по молбата с правно
основание чл. 250 ГПК.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение намира, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е образувано по подадена
от ************************************* искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17223/2023г., по описа на СРС,
IIIГО, 180- ти състав.
Съдът е постановил решение № 2432/13.02.2024г., с което исковите претенции
са отхвърлени, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на
1100.00лв., от които 300.00лв. – депозит вещо лице, 600.00лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
На първо място съдът е изложил подробни мотиви досежно размера на
адвокатското възнаграждение за заповедното производство, като не намира основание
същите да бъдат ревизирани. От страна на длъжника в заповедното производство се
претендират разноски за адвокат в размер на 600.00лв., но съдът е редуцирал
възнаграждението до 200.00лв. по изложените в решението мотиви.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че предмет на делото са три
обективно кумулативно съединени иска, размера на исковите претенции,
обстоятелството че по делото са изслушани заключения на вещи лица по допуснати
съдебно –счетоводна експертиза и съдебно – техническа експертиза и като съобрази, че
делото се характеризира със средно ниво на фактическа е правна сложност, намира че
присъдено на ответника адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер
на 600.00лв. не е прекомерно.
По изложената аргументация молбата за изменение на решението в частта за
разноските следва да бъде оставена без уважение.
Без уважение като неоснователна следва да бъде оставена и молбата за
допълване на решението, чрез посочване на банкова сметка, по която ищецът да
заплати разноските по делото, доколкото съгласно процесуалноправната разпоредба на
чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка или друг начин за плащане се индивидуализира
само от ищеца и то по осъдителен иск. В случая производството е по реда на чл. 422
ГПК, респективно исковите претенции не са осъдителни, а установителни, отделно
задължение за посочване на банкова сметка има единствено дружеството молител, в
качеството му на ищец.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
*************************************, ЕИК *********, Молба вх. №
70516/01.03.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение №
2432/13.02.2024г., в частта за разноските, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
*************************************, ЕИК *********, Молба вх. №
70516/01.03.2024г., с правно основание чл. 250 ГПК, за допълване на Решение №
2432/13.02.2024г., като неоснователна.
Решението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 250, ал. 3 ГПК, подлежи на
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
Делото да се докладва незабавно след влизане в сила на настоящото
определение!

2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3