№ 12824
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110108313 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Т. Г. А., А. Т. Д. и М. Т. Г., искове с правно основА.е чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав:
1. Т. Г. А. - сумата в размер на 1 954,23 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. №
197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 305,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 39,77 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
в размер на 9,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение;
2. А. Т. Д. - сумата в размер на 488,56 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. №
197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 76,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 9,94 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение;
3. М. Т. Г. - сумата в размер на 488,56 лева, представляваща главница за цена на
1
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. "Връбница-1", бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. №
197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 76,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 9,94 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение,
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет стрА.цата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с
които оспорват исковете по основА.е. Оспорват да са се намирали в твърдяното
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. В условията на
евентуалност релевират възражение за погасяване на вземА.ята по давност. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач „т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендирА.те вземА.я.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждА.я случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
заповед № РД-41-938/30.07.1987 г. на СНС-ИК, акт за женитба № 1536 от 30.11.1969 г. и
удостоверение за наследници и от 16.08.2022 г., се установява, че процесният имот е бил
придобит от е Т. по време на брака й с ответника Т. Г. А., като не се спори и се установява,
че е придобит в режим на СИО. Установява се, че Еленка Т. е починала преди исковия
период – на 24.10.2013 г., като нейни единствени наследници по закон са ответниците Т. Г.
А. – нейн съпруг и децата й А. Т. Д. и М. Т. Г.а. Следователно със смъртта на е Т. се
2
прекратява съпружеската имуществена общност между нея и Т. Г. А., като дяловете им са
равни (чл. 28 СК). Така делът на е Т. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния
имот е наследен от съпруга й и техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл. 9,
ал. 1 ЗН, т.е. ответниците Т. Г. А., А. Т. Д. и М. Т. Г.а са наследили по 1/6 ид.ч. от имота.
Следователно ответникът Т. Г. А. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а
ответниците А. Т. Д. и М. Т. Г.а – на по 1/6 ид.ч. от процесния имот. При това положение се
налага извод, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не огрА.чава със
срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основА.я за пораждане
на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това
качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са
ангажирА. доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежавА.те от тях
ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се следва да се приеме, че е
налице договорна връзка между стрА.те за доставка на топлоенергия за процесния период,
по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците
е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота
от съсобствеността на имота.
СъдържА.ето на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Между стрА.те не се спори, а и се установява от събрА.те по делото писмени
доказателства, включително представените такива от третото лице – помагач, че доставеното
в процесния имот и неплатено количество топлинна енергия през исковия период възлиза на
претендираната от ищеца стойност в общ размер на 2931,34 лева. Следователно
задължението за главница за стойност на доставена топлинна енергия на ответника Т. Г. А.
съобразно квотата му от съсобствеността възлиза на сумата в размер на 1954,23 лева, а на
другите двама ответници в размер на по 488,56 лева. В същия размер са и претендирА.те от
ищеца суми, което налага извод за основателност на предявените искове за главница за
стойност на доставена в имота топлинна енергия.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между стрА.те не се
спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитирА.те разпоредби. Между стрА.те не е спорно, а и доказателствата по делото сочат, че
дължимата сума за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е в общ размер на
59,66 лева. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия не е включена и
дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна.
Следователно съобразно квотата от съсобствеността задължението на ответника Т. Г. А.
възлиза на сумата в размер на 39,77 лева, а това на другите двама ответници - в размер на по
9,94 лева, в какъвто размер са и претенциите на ищеца, поради което същите се явяват
основателни.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземА.ята на ищеца,
по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
3
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащА.я са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
29.09.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглеждА.те искове. Ето защо вземА.ята на ищеца, станали изискуеми преди 29.09.2020 г. в
случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземА.ята, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва да
тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Следователно
погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъй
като давността за задължението за месец август 2020 г. изтича на 16.10.2023 г., но същата е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– на 29.09.2023 г., от който момент се счита предявен разглеждА.ят иск. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземА.я за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 157,12 лева,
което налага извод, че задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ
размер на 2774,22 лева. Следователно задължението на ответника Т. Г. А. за непогасения по
давност период, определено съобразно квотата му от съсобствеността, е в размер на 1849,48
лева, а това на другите двамата ответници А. Т. Д. и М. Т. Г. е в размер на по 462,37 лева.
Именно за тези размери и за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. предявените срещу тях
искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в размер на 2,84 лева. За периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума
в размер на 56,82 лева, от които 37,88 лева се дължат от ответника Т. А. и по 9,47 лева се
дължат от другите двама ответници. Именно за тези размери и период исковете се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери и за
периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
4
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитирА.те разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземА.ята за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху установения дължим размер на главницата за
стойност на потребена топлинна енергия в общ размер на 2774,22 лева, възлиза на сумата в
размер на 428,02 лева, от които 285,35 лева се дължат от ответника Т. Г. А., а по 71,34 лева –
от другите двама ответници. Следователно предявените срещу тях акцесорни искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени до тези размери, а до пълните предявени
размери следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
неоснователни се явяват акцесорните претенции спрямо ответника Т. А. за сумата от 9,11
лева и спрямо ответниците А. Д. и М. Г. за сумата в размер на по 2,28 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., което налага същите да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирА. по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 169,25 лева, от
които 69,25 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определени съразмерно на уважената част от исковете същите възлизат на сумата в общ
размер на 159,31 лева, от които 106,21 лева се дължат от ответника Т. А. и по 26,55 лева – от
ответниците А. Д. и М. Г..
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за държавна такса
в размер на 69,25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 112,25 лева,
от които 74,83 лева се дължат от ответника Т. А. и по 18,71 лева – от ответниците А. Д. и М.
Г..
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В случая за ответника Т. А. е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в
настоящото производство. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да
откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземА.ята произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 400 лева, в какъвто размер е и посоченото такова в
5
договора за правна помощ. Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на
сумата в размер на 23,50 лева, като именно в този размер следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника – адв. Н. К..
Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника Т. А. в заповедното производство, което съдът
определя на сумата в размер на 50 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 2,94 лева. Следователно в полза на процесуалния
представител на ответника Т. А. –адв. Н. К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ размер на 26,44 лева.
По отношение на ответника А. Д. също се претендира адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в настоящото производство, което по изложените по-горе съображения следва да
бъде определено на сумата в размер на 400 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 23,50 лева. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в заповедното производство, което съдът определя на сумата в размер на 50 лева.
Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 2,94
лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника А. Т. Д. – адв. С. К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство в общ размер на 26,44 лева.
По отношение на ответника М. Г. също се претендира адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в настоящото производство, което по изложените по-горе съображения следва да
бъде определено на сумата в размер на 400 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 23,50 лева. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в заповедното производство, което съдът определя на сумата в размер на 50 лева.
Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 2,94
лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника М. Т. Г. – адв. И. Н.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство в общ размер на 26,44 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. Г. А. , с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1849,48 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7,
ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 285,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 37,88 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1849,48 лева до пълния
предявен размер от 1954,23 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 285,35 лева до пълния предявен размер от 305,19 лева, иска за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 37,88 лева до пълния предявен размер от 39,77 лева и за периода от 01.08.2020 г.
6
до 31.08.2020 г., както и иска за сумата в размер на 9,11 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Т. Д. , с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 462,37 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7,
ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 71,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 9,47 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 462,37 лева до пълния
предявен размер от 488,56 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 71,34 лева до пълния предявен размер от 76,30 лева, иска за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 9,47 лева до пълния предявен размер от 9,94 лева и за периода от 01.08.2020 г. до
31.08.2020 г., както и иска за сумата в размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Т. Г. , с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 462,37 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621, вх. А, ет. 7,
ап. 20, аб. № 197898, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 71,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 9,47 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 53686/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 462,37 лева до пълния
предявен размер от 488,56 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 71,34 лева до пълния предявен размер от 76,30 лева, иска за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 9,47 лева до пълния предявен размер от 9,94 лева и за периода от 01.08.2020 г. до
31.08.2020 г., както и иска за сумата в размер на 2,28 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Г. А. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621,
вх. А, ет. 7, ап. 20, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 106,21 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 74,83 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА А. Т. Д. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621,
вх. А, ет. 7, ап. 20, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
7
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 26,55 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 18,71 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА М. Т. Г. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 621,
вх. А, ет. 7, ап. 20, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 26,55 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 18,71 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. Н. К., САК, личен № **********, с адрес на кантората гр. София,
ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 26,44 лева
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Т. Г. А. в
исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Владайска“ №
35 ет. 3, офис 1, на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 26,44 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника А. Т. Д. в исковото и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1, офис 6, на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 26,44 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника М. Т. Г. в исковото и в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– „т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8