Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3396 .... 14.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14564 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от С.И.А., ЕГН ********** против „Еуратек Ауто” ООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за покупко –
продажба от 22.02.2017 г. закупил лек автомобил „Шкода Йети Амбишън Аутдоор”
срещу цена от 41 630 лева. Продавачът осигурил гаранция за безаварийна
експлоатация за срок от 5 години и 100 000 км. пробег.
На 03.06.2018 г. шофирал по горски път с
наклон между 8 и 10 % на заден ход, когато усетил мирис на изгоряло. Нямало
индикации на таблото на МПС за възникнали неизправности. След време видял пушек
от долната част на двигателя, но при проверка на системите и нивото на
течностите, не установил проблеми, а за такива не алармирал и автомобилът.
Прибрал се до гр. П., но усетил омекване на педала на съединителя.
На следващи ден откарал МПС в
„Автоцентър Шкода”. На 22.06.2018 г. получил писмо, според което - съединителят
бил за смяна, но заводът не приел извършването на ремонт, с обяснението, че
частта е температурно претоварена и смяната не може да се извърши с гаранционен
протокол. Възразил писмено, че повредата не се дължи на неправилна
експлоатация, без резултат.
Поради невъзможност за разбирателство с
ответника, платил за своя сметка ремонта на автомобила в размер на 1194,94
лева.
Твърди сумата да е получена без
основание, при което се моли за присъждането й, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда - 07.09.2018 г. до окончателното погасяване и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Тъй като МПС било
гаранционно, след установяване необходимостта от смяна на съединителя, било
отправено искане до представителството на Шкода. Постъпил отговор, че поради
температурно претоварване, ремонтът не може да се покрие от гаранцията.
Предложен бил ремонт за сметка на ищеца с отстъпки, който той приел и платил.
Тъй като бил налице износ от претоварване, а не дефект на материала, гаранцията
не важала. Шофирането по горски път при описаната фактическа обстановка
противоречала на предписанията на производителя и изключвала гаранционната
отговорност, според условията за фабрично нови МПС. Моли се за отхвърляне на
иска. Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, в
тежест на ищеца е да докаже плащане на търсената сума, с която се е обеднил, а
ответникът неоснователно се е обогатил, без основание за разместване на
имуществените блага.
В тежест на ответника, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи твърденията си в отговора,
в т.ч., че - повредата се дължи на неправилна употреба на МПС, в разрез с
предписанията на производителя и е налице изключение от гаранционната отговорност,
т.е. наличие на основание за плащане, респ. получаване на сочената парична
сума.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по
следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: сключен договор от 22.02.2017
г. за покупко – продажба на МПС със сочените в ИМ параметри; настъпване на
повреда по съединителя на автомобила по време на гаранционно обслужване;
уведомяване на ответника за възникналата неизправност и отказ на последния да
плати ремонта, чиято стойност от 1194,94 лева впоследствие е платена от ищеца
/вж. Определение по чл. 140 ГПК № 10700/22.10.2018 г. – л.33-34/.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства.
Относно механизма
на получаване на вредите са ангажирани гласни док. средства и две заключения на
САТЕ.
Св. Н. /без
родство и ангажираност – л.63-64/, сочи че заедно с ищеца били за гъби в гора,
над с. Н. В местността имало пътеки, използвани за сечища, по които минавали
автомобили. Теренът бил неравен, имал издатини, спадове и дупки, но като цяло
преминаването било възможно. Ищецът управлявал автомобила по горския път, като
след едно било се отбили от пътя и започнали да се спускат надолу. Спрели
колата на едно място и обиколили района за гъби, след което тръгнали да се
връщат. Връщайки се обратно по билото нагоре, ищецът управлявал автомобила
назад, т.к. нямало къде да обърне. При движението назад, МПС загаснало няколко
пъти. С. натискал съединителя всеки път, когато колата гаснела и трябвало да
потегли отново. Запалили, тръгнали пак назад, но по някое време автомобилът
спрял да се движи. Започнало да мирише на феродо, моторът работел, но колата не
се движела. Спрели, отворили капака, от който излизал пушек. Изчакали известно
време и бавно се прибрали. Според свидетеля, преди да замирише на феродо,
водачът управлявал с около 10-15 км./ч. Стигнали до извод, че съединителят е
изгорял.
Според
първоначалното заключение на САТЕ – за да се получи прегряване на съединителя,
трябва да има триене между огледалния, феродовия и притискателния дискове. При
нормално положение, без да е натиснат педалът, това не може да се случи, освен
ако има пукнатини или счупване на част от диафрагмената пружина, каквото в
случая не е констатирано. Тогава единствената друга възможност да се получи
триене, е да се кара автомобилът на „полусъединител”, т.е. с натискане на
съединителя не до край, а с по – лек натиск. Тогава се получавало непрестанно
превъртане на посочените дискове, което, благодарение на триенето, повишава
температурата и се получава температурно претоварване, тъй като съединителят не
може да разсее генерираната топлина. Поддържа, че по делото има данни, че МПС е
карано на „полусъединител”, при движението по горския път. Този автомобил нямал
бавни предавки и единственият начин да се движи с ниска скорост, необходима при
движение по неравен горски път с наклон, е да се кара на „полусъединител”, т.к.
в противен случай на първа предавка МПС ще се движи с висока скорост за подобни
пътни условия или въобще няма да потегли, в зависимост от сцеплението.
В устния си
доклад пред съда /о.с.з. – л.60 гръб/ аргументира, че при тази пътна ситуация,
МПС неминуемо трябва да се движи на полусъединител, за да може да се движи
изобщо по този път – с наклон, с ниско сцепление, неравности и пр. Нямало
вариант на този път водачът да се управлявал автомобила по друг начин, различен
от този, по който е управлявал и се е стигнало до прегряване на съединителя.
Ако не се е движел на полусъединител, това означавало да вдигне скоростта,
което или не може въобще да се случи, защото оборотите на двигателя няма да
съответстват на наклона, скоростта, мощността и т.н. и ще загасне, или,
повишавайки скоростта, ако успее, ще загуби сцепление, поради неравния терен и
ще има опасност от възникване на произшествие.
Според ВЛ се
касае за ненормална, извън конструктивно заложената, експлоатация на
автомобила. Имало движение на полусъединител за време, в което той да прегрее,
да се отделят частици от феродото и дискът да посинее. При правилна употреба,
използването на полусъединителя би се наложило единствено при потегляне и при
превключване на предавките, което ставало в рамките на секунди. В случая, имало
данни и предвид крайния резултат, че е имало движение по наклон по горски път,
при което е шофирано на полусъединител за продължително време. В оплакванията
на ищеца като клиент на ответника, било отразено, че по негови изявления, се
движел около 80 метра на заден ход, като според ВЛ това разстояние е напълно
достатъчно, за да бъде прегрят съединителят.
В
допълнителната САТЕ, експертът сочи, че съединителят на този автомобил не се
регулира, умората на материала се получава при циклично натоварване и води до
разрушаване на детайлите, каквото в случая – няма. При неправилна термична
обработка на диафрагмената пружина, тя не би изпълнявала функцията си в
продължение на 17 073 км. Дефект в материала на феродовия диск, който би
довел до по –малък специфичен коефициент на триене, би се проявил като
боксуване на съединителя, но в продължение на посочените км., данни за подобно
поведение за боксуване – нямало. Акцентира се, че данни за пукнатини или
счупване на част от тази пружина- няма. ВЛ е категоричен, че единствената друга
възможност да се получи триене на трите диска, е да се кара автомобилът на
„полусъединител”. Според експерта и след съобразяване на св. показания на Н.,
който съобщава, че колата е угаснала няколко пъти, това означавало, че няколко
пъти водачът е потеглял по наклон от неподвижно състояние, при което скоростта
от 0 км./ч е нараствала до 10-15 км./ч. /според св./, което е ставало с помощта
на съединителя. ВЛ е отразило, че в ръководството за употреба на МПС е
посочено, че съединителят трябва да се натиска винаги докрай, с което се
избягва прекомерното му износване, както и, че при движение по наклон, не
трябва да се натискат едновременно педалите на газта и съединителя, за да се
избегне повредата му. Данните по делото сочели, че тези две предписания на
производителя са нарушени. В о.с.з. /л.94-95/ допълва, че, имайки предвид
показанията на свидетеля за начина на извършване на движението на МПС,
указанията в инструкцията за употреба били нарушени - че не трябва да се седи
на място с натиснат съединител, полусъединител и т.н. Производителят изключвал
начина на употреба на МПС, описван от ищеца. Според ВЛ, макар да не се
признавало от ищеца, начинът на употреба на съединителя, предвид крайния
постигнат резултат и данните за извършено движение, сочели за движение на
полусъединител. Допълва, че МПС е с ръчна скоростна кутия и би следвало да може
да бъде запалено на неутрална предавка, без да е натиснат съединител. Тъй като
можело да се движи по наклон от 30 гр. или 57 %, а в ИМ се сочел такъв от 8-10
%, причината за повредата, която е температурно претоварване на съединителя,
можела да се търси във водача, т.к. правилото за допустим наклон на движение,
заложено от производителя, не било нарушено.
Съдът кредитира
изцяло и двете заключения на САТЕ, т.к. вещото лице е отговорило ясно, пълно,
обосновано и задълбочено на поставените му въпроси, като същевременно е
доаргументирал и защитил адекватно становищата си при устните си доклади пред
съда.
На база така
събраните доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че
стойността на ремонта е следвало да бъде платена от ищеца, т.к. същият не може
да се покрие от гаранционната отговорност, която изключва възстановяване на
вреди като процесната. Касае се за субективно нарушение от водача на част от правилата
по т.3.8 от гаранционните условия на фабрично нови автомобили Шкода, според
които – рекламационни претенции не се приемат, в случай, че - повредата е
възникнала вследствие на небрежно и некомпетентно манипулиране с автомобила,
като същевременно собственикът не е спазил предписанията и указанията за
експлоатация на МПС. От данните по делото се установява, че увредената част е
температурно претоварена, което е довело и до повредата й. Не е доказано автомобилът
да е шофиран по недопустим наклон или при условия, за които не е бил
предназначен. Същевременно обаче е ясно, че самата експлоатация, чрез
управлението от водача, е несъответна на заложените параметри в инструкцията за
употреба. Същият е шофирал на заден ход, под достатъчен наклон, който да налага
управление на „полусъединител”. Вещото лице е категорично, че само това е бил
възможният начин за движение по избрания път. Установява се от св. показания,
че колата няколко пъти е гаснела, при което ищецът е натискал съединителя, за
да потегли отново. Експертът по САТЕ сочи обаче, че, ако съединителят е
използван само за потегляне и смяна на предавки, използването е в рамките на
секунди, при което не би се стигнало до сочения резултат, който е следствие на
продължителното шофиране на полусъединител, за да прегрее температурно, т.к. не
е имал достатъчно време да се охлади. А отделно и, че, доколкото МПС е с ръчна
скоростна кутия, може да бъде запалено на неутрална предавка и без съединител,
при което остава неясно защо той е бил натискан от ищеца при всяко потегляне,
за което говори Н. Тоест, би следвало да е могъл да запали без съединител, след
което само да подава газ, за да изкачи наклона, но това не е било така, т.к.
съединителят е бил натискан. Дори да е било само при потегляне, това очевидно е
било твърде много пъти, за да надвиши нормата на функциониране на частта и тя
да прегрее /което се дължи на поведението на водача, който не избира начина на
движение така, че колата да не гасне/ или показанията на св. в частта, в която
сочи, че съединителят не е бил натиснат освен при потегляне, не отговарят на
обективната действителност, т.к. вещото лице е категорично, че автомобилът е
бил шофиран продължително на полусъединител, за да прегрее частта и да се
стигне до установената вреда. При всички положения обаче, тези следствия се
дължат на начина на управление и избрания подход на водача, а не на проблем в
частта или непригодност на МПС за шофиране по избрания терен.
Ако МПС
действително се е движело на заден ход, само с натискане педала на газта, то
причина изведнъж колата да спре, да замирише на феродо и да започне да пуши под
капака, не би следвало да има. Факт е обаче, че тя е била налице. За да се
появи, очевидно има някакъв генезис. Доказва се категорично, че дефекти по
съединителя не е имало, нито износвания, пукнатини или счупвания; няма данни и
избраният път или наклон да са били неподходящи според инструкциите на
производителя. Установява се, че дефектът е възникнал вследствие на
управлението на МПС при избрания подход. Според САТЕ, единственият начин за
движение по избрания терен, наклон и пр., е продължително време на
полусъединител, при което е настъпил и вредоносният резултат – температурното
претоварване, което не се доказва да се дължи на някаква друга причина, освен
начина на шофиране.
При това
положение, съдът приема, че повредата се дължи на поведението на водача, който
е управлявал автомобила по начин, непригоден за нормалното му функциониране,
вследствие на което е постигнат установеният резултат. Това управление противоречи
на инструкцията на производителя, според която не трябва при изкачване по
наклон, да се държи автомобилът на място с помощта на педала на съединителя и
на газта, т.к. съществува опасност от повреда на частите на съединителя. Тези
правила са изрично заложени, ищецът би следвало да е наясно с тях и да ги
спазва. В противен случай, губи изгодите на гаранционната отговорност на
производителя. Тя не може да е безгранична и да покрива всички възможни вреди
при експлоатация на вещта, независимо от причината за възникването им. Има най
- малко конструктивни рамки, които са заложени с определена логична цел и разум,
при което следва да се спазват от потребителя, за да ползва благоприятните улеснения
на услугата, за която е платил. Посочените правила на т.3.8. от тези условия,
изрично изключват възможността рекламационните претенции да бъдат приети, при
положение, че предписанията за експлоатация не са спазени. В конкретната
хипотеза, ищецът ги е нарушил, като е управлявал МПС по несъответен на
правилата начин, при което съединителят е температурно претоварен и се е
повредил. Дължимата грижа не е проявена, при което и покриването на разноските
по ремонта в цялост не е било възможно /макар Шкода все пак да са направили
отстъпка от 10 % на частите и 20 % на труда/.
С оглед
горното, съдът приема, че основание за плащане на сумата е доказано по
категоричен начин от ответника – установява се, че повредата се дължи на
неправилна употреба на МПС, в разрез с предписанията на производителя, при
което е налице изключение от гаранционната отговорност. Ищецът не е платил без
основание, поради което и претенцията му следва да бъде отхвърлена.
За пълнота се
посочва, че въведеното едва в писмената защита твърдение, че – при спиране и за
всяко потегляне под наклон, ищецът бил използвал ръчната спирачка, т.к. в
противен случай неминуемо щяло да възникне ПТП, което обстоятелство изключвало
изводите на ВЛ по САТЕ, док. поради използването на тази спирачка, автомобилът
не бил държан на място при наклона, чрез педалите на съединителя и газта - е
преклудирано и не следва да бъде обсъждано /а и принципно не се установява от
нито едно доказателство/. То има защитен характер и е насочено към обосноваване
тезата за липса на нарушения от страна на ищеца като водач. Не е било заявявано
до момента на писмената защита обаче, нито ответникът се е защитавал по него, при
което не са и ангажирани доказателства за евентуалното му отражение върху
изводите на експерта. Поради това и съдът не го обсъжда по същество, нито го съобразява при изводите си.
Предвид
изложеното и тъй като ответникът доказа основание за получаване на исковата
сума, предявената претенция следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива
обаче не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.И.А., ЕГН ********** против „Еуратек Ауто” ООД, ЕИК *********,
иск за присъждане на сумата от 1194,94
лева, като получена без основание от „Еуратек Ауто” ООД във
връзка с извършен ремонт на МПС - „Шкода
Йети Амбишън Аутдоор”, собственост на А., ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда – 07.09.2018 г. до окончателното погасяване.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ