Решение по КНАХД №441/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. В. Л., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия - [област], със служебен адрес и съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения: [населено място], [улица], против Решение №83 от 09.05.2025 год., постановено по АНД №210/2025 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е изменено наказателно постановление №24-1300-002846 от 20.12.2024 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът твърди, че при правилно установената фактическа обстановка, съдът бил допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение. Сочи, че е установено, че на 03.12.2024 год., в [час], в [населено място], на [улица] до [търговски обект], е управлявал лек автомобил, [Марка], [рег. номер], [държава], с [рег. номер] - собственост на Е. М. Р., с [ЕГН], с адрес - [населено място], [област], като автомобилът се е движил в посока към [адрес], [населено място]. Сочи, че е било установено, че управляваното от него МПС е било с изтекли транзитни регистрационни табели, които са били валидни до 22.11.2024 год., но това обстоятелство не било известно на водача, който не е бил длъжен да проверява документите на чуждия автомобил и не е допускал, че регистрационните табели са с изтекъл срок на валидност, което означавало, че фиксираното в акта административно нарушение не било извършено виновно. На следващо място, касаторът моли, ако се приеме, че съдът е приел правилно, че посоченото в наказателното постановление нарушение е доказано и че е извършено виновно, да се приеме, че извършеното административно нарушение може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения, с касационната жалба моли съдът да постанови решение, с което отмени Решение №83 от 09.05.2025 год., постановено по АНД №210/2025 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали и да отмени изцяло наказателно постановление №24-1300-002846, издадено на 20.12.2024 год. от началник Сектор „ПП“ в ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно, както моли за присъждане на направените по делото разноски.

Касаторът - С. В. Л., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [област], редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - адв.Г. Б. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. В становището счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като сочи, че нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде извършено само при форма на вината - пряк умисъл. Излага довод, че по делото липсват доказателства такъв да е бил налице, като твърди, че липсват данни собственикът на автомобила Е. М. Р. да е уведомила водача, че транзитните номера са с изтекъл срок и че от тук и не може да се приеме, че водачът на автомобила - жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил, който е с изтекъл срок на транзитните номера. Твърди, че евентуално у жалбоподателя е могло да бъде формирано само предположение, че номерата на автомобила може да са с изтекъл срок, но не и знание, че това е станало. Счита, че деянието ще е съставомерно само при форма на вина - пряк умисъл, т.е. ако водачът знае за изтеклия срок на транзитните номера на управляваното МПС, но след като съзнаването на това обстоятелство не е установено, още повече, че водачът не е собственик на управляваното от него МПС, то липсвали и предпоставките за ангажиране на административна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Счита също, че непредпазлива вина към формалните деяния не съществува в законодателството, в правната теория и съдебната практика и не се подкрепя от чл.7, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАНН. В становището алтернативно моли да се приеме, че извършеното административно нарушение може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което отмени Решение №83 от 09.05.2025 год., постановено по АНД №210/2025 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали и да отмени изцяло наказателно постановление №24-1300-002846 от 20.12.2024 год. издадено от началник Сектор „ПП“ в ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - С. Ч., главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че безспорно е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и че не са допуснати нарушения при установяване на нарушението и наказването за това нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че наложеното наказание е било прекомерно, с оглед на което съдът е намалил размера на наложената глоба. С оглед изложеното счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №83 от 09.05.2025 год., постановено по АНД №210/2025 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №24-1300-002846 от 20.12.2024 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки, на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР, на С. В. Л. от [населено място], [улица], с [ЕГН], за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е преквалифицирал санкционната норма по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и е намалил размера на наказанието „глоба” от 500 лева, на 250 лева и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 12 месеца, на 6 месеца.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на С. В. Л. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата в размер на 150 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и е осъдил С. В. Л. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.12.2024 год., около [час], жалбоподателят С. В. Л. управлявал лек автомобил [марка] [модел] в [населено място], на [улица], като се движел в посока към [адрес]. По същото време и на същата улица, близо до [търговски обект], той бил спрян за проверка от свидетелите А. Х. и А. М. - служители в [звено] - [област]. Те се легитимирали и предприели проверка по отношение на водача и управляваното от него превозно средство. Полицейските служители констатирали, че автомобилът [марка] [модел] е с транзитни регистрационни табели №[рег. номер], които били с изтекъл срок на валидност. Същите били валидни само да 22.11.2024 год., след което автомобилът нямал регистрация по надлежния ред. Свидетелите Х. и М. поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ - Кърджали и на място бил изпратен [длъжност] М. Д.. Той също установил нарушението и съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.140, ал.1 от ЗДвП, в присъствието на свидетелите А. Х. и А. М.. Актът бил предявен и връчен на С. Л., който го подписал без възражение. На 20.12.2024 год., наказващият орган издал наказателното постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба”, в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и постановил отнемане на 10 контролни точки, на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР. В атакуваното постановление наказващият орган възприел напълно фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, а именно - че жалбоподателят на 03.12.2024 год., в [населено място], на [улица], до [търговски обект], в посока на движение към [адрес], управлява лек автомобил [марка] [модел], с рег.№[рег. номер], който бил с изтекли транзитни регистрационни табели/табелите били валидни до 22.11.2024 год./ и не било регистрирано по надлежния ред.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена след анализ на показанията на свидетелите А. Х. и А. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 03.12.2024 год., за койтое посочил, че като редовно съставен се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 18.12.2024 год.; Информационна карта за дейност на наряда от 03.12.2024 год.; Доклад за проверени лица и превозни средства от 03.12.2024 год.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед №81213-1632 от 02.02.2021 год. на МВР; Писмо на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали от 24.03.2025 год.; Справка от информационна система.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посочил е също, че за нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП и че разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Районният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 03.12.2024 год., в [населено място], жалбоподателят е управлявал лек автомобил [марка] [модел], който не е регистриран по надлежния за това ред и че моторното превозно средство е било с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, което се приравнява на липсата на надлежна регистрация по съответния ред. Посочил е, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната и че това е Наредба №I-45 от 24.03.2000 год., която в чл.27, ал.5 предвижда, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер, същите не могат да се използват. Според районния съд, изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред и че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, както и че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици, докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. Районният съд е приел, че в случая жалбоподателят, преди да предприеме управление на автомобила, като правоспособен водач на МПС е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран и че това той лесно е могъл да стори, като провери до кога са валидни транзитните номера/което по правило е изписано на самите табели/, както и ако бе изпълнил задължението си като водач на МПС да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява/регламентирано изрично в чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП/. Съдът е посочил, че незнанието на закона не оправдава дееца и че това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение, различно от дължимото, въведено в закон. От друга страна, съдът е приел, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното превозно средство. В тази връзка е посочил, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но че такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП, за разлика от противоположния подход за санкция по НК и предвид това районният съд е приел, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Решаващият състав на първоинстанционния съд е намерил обаче, че при индивидуализацията на санкцията, наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, т.к. и лишаването от правоуправление, и глобата, са определени в максималния предвиден в закона размер. Съдът е приел, че така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочил е, че в случая се касае за водач, който има преходни нарушения, но че от друга страна, деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, доколкото срокът на валидност на регистрационните табели е изтекъл скоро преди инкриминираната дата. Предвид това съдът е намерил, че следва да измени наказателното постановление, като размерът на наказанието „глоба” се намали от 500 лева, на 250 лева, а срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 12 месеца, на 6 месеца. Приел е, че такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

На следващо място, съдът отново е посочил, че установеното при проверката деяние на С. Л. безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, но че в издаденото наказателно постановление, като нарушен е посочен текстът на чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че това налага, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, въззивната инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира санкционната норма на деянието по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като е посочил, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими напълно към състава на нарушението по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Съдът е отбелязъл, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка, като е посочил, че такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Съдът е приел, че в случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са идентични в обстоятелствената част и на акта, и на наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, районният съд е извел извод, че наказателното постановление в посочената част следва също да бъде изменено, като приложената санкционна норма се преквалифицира по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Съдът е отбелязъл най-сетне, че правилно в случая са отчетени контролните точки, които следва да бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно - 10 точки, на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Съдът е посочил, че наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.57 от ЗАНН и че нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е приел, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Посочил е, че няма никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за това, че на процесната дата и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото поставените на същото транзитни табели са били вече невалидни и че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Не на последно място, районният съд е приел, че процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, при които е извършено, не го характеризират като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, като е посочил, че обстоятелствата, касаещи нарушението, са били отчетени при определяне на санкцията и затова същата е била намалена към минималния предвиден размер.

Районният съд е посочил накрая, че искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като е приел, че с оглед изхода на делото, такива следва да се присъдят по съразмерност. Посочил е, че в случая, от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение, в размер на 300 лева и че според въззивната инстанция, по съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 150 лева. Посочил е също, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата, в качеството й на юридическо лице, следва да понесе тези разноски по делото, но че същевременно, претенция за разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер от 80 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен съд намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора, инвокирани в касационната жалба. При проведеното административнонаказателно производство по отношение на касатора С. В. Л. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция (Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл.15, ал.1 от същата Наредбата. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. В случая, по делото е безспорно установено, че касаторът С. В. Л. е управлявал посоченото МПС – лек автомобил [марка] [модел], поради което е имал качеството „водач” на МПС и в това му качество е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Няма и спор, че описаният лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – в [населено място], на [улица], до [търговски обект], в посока към [адрес]. Несъстоятелен е доводът в касационната жалба, поддържан и в депозираното писмено становище, че при правилно установената фактическа обстановка, съдът бил допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение. Категорично не е издържан и доводът, че не било налице виновно поведение от страна на С. Л., на когото не било известно обстоятелството, че транзитните регистрационни табели на управлявания от него лек автомобил били валидни до 22.11.2024 год., а още повече е несъстоятелен и доводът, че той, като водач на МПС, не бил длъжен да проверява документите на чуждия автомобил и не допускал, че тези регистрационни табели са с изтекъл срок на валидност.

Настоящият състав намира за тези доводи, а именно - за липса на форма на вината – пряк умисъл, поради това, че същият не знаел за изтеклия срок на валидност на транзитните номера, за напълно неоснователни.

В случая, напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че в случая, жалбоподателят Л., преди да предприеме управление на този лек автомобил, като правоспособен водач на МПС е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран, както и че това той лесно е могъл да стори, като провери до кога са валидни транзитните номера, което по правило е изписано на самите регистрационни табели, както и ако бе изпълнил задължението си като водач на МПС да провери свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

От друга страна, задължение на всеки един водач на МПС, което се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗДвП, е да носи определени документи, изброени в чл.100, ал.1, т.1 - 6 от закона, като сред тях е и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Според показанията на свидетелите А. Х. и А. М., при извършената му проверка на 03.12.2024 год., С. Л. е представил документи за проверка и при тази проверка е било установено, че регистрационните транзитни табели на управлявания от него лек автомобил са с изтекъл срок на валидност. Горното според настоящия състав на съда, е безспорна индиция за това, че между тези документи, представени при проверката, е било и свидетелството за регистрация на управляваното от Л. моторно превозно средство. Всеки един документ, който законът задължава съответния водач на МПС да носи задължително със себе си, следва преди управлението на това МПС задължително да бъде проверен за неговата валидност и най-вече - за срок на действие на удостоверяваното от него обстоятелство, в случая на валидността на транзитните регистрационни табели. Неизвършването на такава проверка, още повече след като автомобилът не е негова собственост, не оневинява водачът, нито пък сочи на липсата на доказана субективна страна на нарушението, в което е обвинен и за което е наказан, както се твърди в касационната жалба. След като не е сторил това и е управлявал на посочената дата и място описаното МПС, което е било с изтекъл срок на валидност на транзитните регистрационни номера, касаторът е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост, а непредпазливостта, от своя страна, също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като в конкретния случай, на 03.12.2024 год., касаторът С. Л. е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост и е било с изтекъл срок на валидност на транзитните регистрационни табели/валидни до 22.11.2024 год./ и което не е било регистрирано по надлежния ред. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, респ., за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно както АНО, така и решаващият състав на районния съд, са приели наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора С. В. Л., при форма на тази вина – непредпазливост, проявена като небрежност.

По изложените съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние от субективна страна, които изводи следва да бъдат споделени, а изложените в тази насока доводи в касационната жалба намира за неоснователни.

По отношение на другия основен довод в касационната жалба, а именно - че извършеното административно нарушение може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Ясно е, че с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд също има задължение да извърши преценка, дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН (в т.см. - ТР №1/12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС по ТД №1/2007 год.). В случая, Районен съд - Кърджали се е произнесъл по този довод на жалбоподателя, като е обосновал, че процесното нарушение не е представлява маловажен случай. Легалната дефиниция за „маловажен случай“ по ЗАНН е дадена в разпоредбата на §1, т.4 (Нова – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ДР на ЗАНН, съгласно която, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“.

В случая, настоящият състав намира, както е приел и районният съд, че не са изпълнени критериите на цитираната разпоредба, които са предпоставка за определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае за формално по характера си нарушение, при което, с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на касатора не води до извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Следва да се посочи, че описаното в АУАН и в наказателното постановление МПС е било управлявано от касатора Л. - на датата 03.12.2024 год., повече от 10 календарни дни, след като е бил изтекъл срока на валидност на транзитните регистрационни табели на същото – 22.11.2024 год. и след като същото е следвало да бъде регистрирано на съответния ред, а от друга страна, в случая се касае за водач, който има преходни нарушения – видно от приложената справка за нарушител/водач, за периода от 11.04.2013 год. до издаването на процесното наказателно постановление, срещу Л. има издадени 8/осем/ влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП и 29/двадесет и девет/ влезли в сила фиша, за периода от 08.04.2014 год. до 30.01.2024 година.

Така, с оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата, на С. В. Л., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия - [област], с наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон, при вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и обосновани правни изводи, както и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това, като такова, обжалваното решение следва с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от процесуалния представител на ответника по касация, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в приложимата й за случая редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника, но същият е депозирал писмена молба преди съдебното заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на жалбата и в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди възнаграждение, в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в качеството й на юридическо лице и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на процесното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83 от 09.05.2025 год., постановено по АНД №210/2025 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА С. В. Л., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с [ЕИК], сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща дължими разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.