№ 358
гр. гр. Червен бряг, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И. Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от И. Ол. Милев Гражданско дело №
20244440100895 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.150 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от В. И. И., с ЕГН ********** от с.
С*****************, с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
*************, чрез неговия баща и законен представител И. В. И., с ЕГН **********
срещу Й. И. Я., с ЕГН **********, с адрес посочен в Исковата молба –
***********************, с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови
решение и измени постановената с Решение № 231/31.10.2012 г. по Гр.д. № 555 по описа за
2012 г. на РС-Червен бряг ежемесечна издръжка от 72.50 на 350 лв. месечно, считано от
датата на завеждане на иска, до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена или закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, считано от датата на завеждане на иска, както и да се осъди
ответника да заплати направените съдебно – деловодни разноски. Направено е и особено
искане на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, за допускане на предварително изпълнение на
решението по делото. С молбата са представени писмени доказателства. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за
редовна и с разпореждане на ответницата са връчени съдебните книжа, като й е даден
едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок, в канцеларията на съда е
депозиран писмен отговор в който се твърди, че искът е частично основателен за дължимата
издръжка от 72.50 лв. до размера на установения минимум, а именно 232.50 лв. За частта от
1
232.50 лв. до претендираните 350 лв. същия се явява неоснователен. Твърди се, че общата
дължима издръжка, следва да бъде осигурявана и от двамата родители, предвид
задължението на всеки един от родителите да участва по равно в осигуряването й, от което
следва да бъде определена издръжка в размер на 232.50 лв. Не се възразява по приложените
с Исковата молба писмени доказателства. Моли да й бъдат присъдени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ищеца редовно призована в съдебно заседание – явява се, представлява се от адв. И. А. от
Адвокатска колегия - Плевен. Поддържа подадената искова молба и подробно изложените
мотиви в същата, претендира разноски.
Ответника редовно призован в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Т. Т. от
Адвокатска колегия - Плевен. Оспорва иска по размер, като поддържа доводите изложени в
писмения отговор, не претендира разноски.
Свидетелят А. Л. Ц., в проведеното открито съдебно заседание, твърди че за детето се грижи
най-много баща му, който е в чужбина, изпраща ежемесечно пари на него и на баба му, за да
се грижат за домакинските нужди. Майката не го търси, не му изпраща пари. Детето учи в
************, ходи на фитнес, започнал е и шофьорски курс. Свидетелят М. В. И., леля на
В., твърди, че той се издръжка със средства, които баща му изпраща, и се отглежда от нея и
от баба му. Той учи редовно в ************, гр. Червен бряг. Добър ученик е, има доста
разходи около него. Занимава се със спорт, ходи на фитнес, започнал е и шофьорски
курсове. Свидетелката е запозната, че 40 лв. на месец е фитнеса му, а 1100лв е курса за
шофьор. Майка му си тръгнала, когато той е бил на 3г. възраст и не е известно на
свидетелката майката на В. да му е давала пари от тогава до сега, обаждала му се, но
отдавна. Разбрала е, че майка му се е омъжила в Германия и че тя има деца там. Свидетелят
Лиляна И., бабата на В. И., твърди, че тя гледа В., а баща му изпраща пари в началото на
всеки месец. Ходи на училище, задоволен е, баща му си идва през два, три месеца. Парите
идват само от бащата.
Свидетелят Р. И., майка на Й. Я. твърди, че дъщеря й е превеждала пари, изпращала е 200
евро. Лично свидетелката е възприела, че майката е пращала пари за рождените дни на
детето. Дъщеря й има две деца на 2г. и на 4г. и се намира в Германия, там според П. майката
е на минимален доход. Й. била в Германия вече 10 години, детето В. е идвало на гости и в с.
********** и в Германия.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени
следните фактически обстоятелства:
Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на у-е за раждане, че
ответника Й. И. Я., с ЕГН ********** е майка на детето В. И. И., а И. В. И., с ЕГН
********** негов баща. Безспорно се установява и от Решение № 231/31.10.2012 г. по Гр.д.
№ 555 по описа за 2012 г. на РС-Червен бряг, че ответника е осъден да заплаща за детето,
чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 72,50 лв. Така
2
обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и
пасивната легитимация на страните в процеса.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в
размер на 350.00 лв., от датата на подаване на исковата молба - 22.07.2024 г. до настъпване
на причини за нейното изменяване или прекратяване, дължима за навършило пълнолетие
дете, което към момента на постановяване на настоящето съдебно решение е навършило 18
години. Разпоредбата на чл.144 от СК визира, че родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка,
се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид
възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация.
Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при
изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била
определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на
такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на
издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна
промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на
ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално
определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и
едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на
ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на
исковата молба. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК
-„Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.". С ПМС № 193/19.10.2023 г. е определено от 24.01.2024 г. МРЗ за страната
да е 933.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 233,25 лв.
По делото не е изискан и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане"
гр. Червен бряг, съобразно възрастта на В. И. И.. Предвид свидетелските показания обаче, се
счита, че в интерес на детето е да бъде определена издръжка отговаряща на потребностите
му, което ще позволи по-адекватно му задоволяване.
При преценка материалните възможности на ответника, съдът се съобрази със
свидетелските показания на Р. И., майка на Й. Я., която твърди, че дъщеря й има две деца на
2г. и на 4г. и се намира в Германия, както и с това, че майката е на минимален доход.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна: В
3
конкретния случай, съществен факт е, че от определяне на издръжката са изминали 12
години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му
са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от
ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата за страната.
Към настоящия момент, определената издръжка се явява далеч под минимума, определен в
чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.
Ответникът няма доказани доходи, но само по себе си той не отрича, че сумата от 72лв. не е
достатъчна за задоволяване на потребностите на В.. Отделно от това, в проведените открити
съдебни заседания, упълномощения представител, от името на ответника, не отрича за
плащането и даване на издръжка по нейно желание, но да бъде в минимално определените
размери.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето, от
една страна. От друга страна, съдът намира, че отправеното искане, за увеличение на
издръжката на 350лв., би довело до значително затрудняване социалния статус на майката.
Взимайки предвид, наличие на други две нейни деца в Германия, както и отправените нужди
за фитнес на В., не би довело до оправдано и целево увеличение на издръжката, в размер на
350лв., поради факта, че нарасналите нужди на детето, включват в себе си такива, за храна,
облекло, социално - битово осигуряване, обучение и др.
С оглед възможността на родителя да дава издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че майката следва да
осигурява ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. При определяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при баща си и ответникът е освободен от
полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят.
Ангажиментът за това е поет изцяло от бащата и от неговото семейство.
По разноските: Ищеца претендира разноски. При този изход на делото и съразмерно с
уважената част от иска, такива следва да се заплатят на основание чл.78, вр.чл.81 от ГПК в
размер на 552.00 лв.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска, но тъй като той не претендира такива, съда не дължи
произнасяне. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, а именно: на 327.60 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е
направено искане в тази насока. Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение № 231/31.10.2012 г. по Гр.д.
№ 555 по описа за 2012 г. на РС-Червен бряг размер на издръжката от 72.50 лв. и ОСЪЖДА
Й. И. Я., с ЕГН **********, с адрес посочен в Исковата молба – ***********************
да заплаща на детето В. И. И., с ЕГН ********** от с. С***************** ежемесечна
издръжка, чрез неговия баща и законен представител И. В. И., с ЕГН **********, в размер
на 300.00 лв., считано от 22.07.2024 г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. И. Я., с ЕГН **********, с адрес посочен в
Исковата молба – *********************** да ЗАПЛАТИ на В. И. И., с ЕГН ********** от
с. С*****************, чрез неговия баща и законен представител И. В. И., с ЕГН
********** направените по настоящето дело разноски, в размер на 552.00 лева /петстотин
петдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Й. И. Я., с ЕГН **********, с адрес посочен в Исковата молба –
***********************, да заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен
съд върху разликата от досегашния и уважения размер на иска по чл. 150 от СК в размер на
327,60 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта за присъдената издръжка.
Решението, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5