Решение по дело №1996/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 26.05.2021 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав 

                                                        

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1996 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, твърди, че между него и ответника “Застрахователно акционерно дружество А.” АД, ЕИК ЕИК ******, на 15.10.2019 г. е сключен договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0513604, с който е застрахован процесният автомобил - с марка Мерцедес ГЛ, рег. № ******, със срок на покритие от 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г., клауза “Пълно каско” съгласно общите условия на застрахователя и застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие в размер на 67 500 лева.

Твърди, че на 13.03.2020 г. в гр. София, ул. “******е настъпило застрахователно събитие – автомобилът е бил откраднат, за което незабавно са уведомени ответникът и органите на МВР. Твърди, че въз основа на сигнала е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 455/2020 г. по описа на 4-то РУП – София (пр.пр. 1710/2020 г.), което към момента на подаване на исковата молба е спряно поради неоткриване на дееца.

Твърди, че на 13.03.2020 г. е уведомен ответникът, а на 16.03.2020 г. са предадени всички изискани от последния документи, както и ключовете на автомобила, като е образувана преписка по щета № 1002003016312. Твърди, че с писмо изх. № 100-3703/16.07.2020 г. З. “А.” АД е уведомило ищцовото дружество, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение по щетата поради несъответствие между декларираните от ищеца данни относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и действително установеното при проверките, като е налице изрично изключен по застрахователния договор риск съгласно уговореното в т. 14.8 от Общите условия.

Ищецът твърди, че липсват основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение в случая, доколкото е налице покрит риск по застраховката и настъпило застрахователно събитие. Твърди, че застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен срок, но не по-дълъг от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията за съобщаване и предотвратяване на вредите.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0513604/15.10.2019 г., сключен между ответника като застраховател и ищеца като застрахован, за настъпило на 13.03.2020 г. застрахователно събитие (кражба на цялото МПС) със застрахованото МПС с марка Мерцедес ГЛ, рег. № ******, сумата от 3 616,67 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница от 60 000 лева за периода от 14.03.2020 г. до 15.10.2020 г., и законната лихва върху претендираната главница за периода от 16.10.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът “З.А.” АД представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е образувана горепосочената преписка по щета, по която е отказано плащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва да е налице покрит риск по договора за застраховка. Сочи, че е налице изключение от покритието. Сочи, че е налице неизпълнение на уговорени в договора задължения от страна на застрахования.

Оспорва, че дори да е налице застрахователно събитие, то не е налице право за ищеца да получи застрахователно обезщетение, предвид наличието на данни за наложен запор от НАП върху л.а. “Мерцедес ГЛ350” с peг. № ******, с постановление от 2019 г.

Твърди, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система. Твърди, че ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. Твърди, че единият оригинален ключ за лекия автомобил е бил откраднат и/или изгубен преди датата на заявеното събитие, като застрахователят не е бил уведомен за това в уговорения срок по договора за застраховка “Каско” на МПС. Твърди, че това е изключение от предоставяното по договора покритие съгласно т.16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от Общите условия на застрахователя. Твърди, че неизпълнението на тези задължения води до отказ или намаляване на размера на застрахователното обезщетение съгласно т. 61 и съответно т. 50.9 от Общите условия.

Оспорва твърдението на ищеца, че от страна на застрахования са представени на застрахователя всички необходими документи и ключове за лекия автомобил.

Сочи, че пред застрахователя не са представени декларираните към момента на сключване на договора за застраховка “Каско” на МПС два броя оригинални ключове, а на 16.03.2020 г. с приемо-предавателния протокол е представен един брой ключ без метален нарез, т.е. не е за застрахованото МПС и се установява липса на идентичност. Сочи, че горепосоченото задължение не е изпълнено и застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Сочи, че поради това е налице изключен риск по т. 14.8 от Общите условия за застраховка “Каско” на МПС, тъй като застрахованият е предоставил недостоверни данни пред застрахователя относно застрахованото МПС и/или настъпилото събитие, което представлява още едно основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че от друга страна неизпълнението на задължението на застрахования да представи на застрахователя ключа, което е съществено и от значение за настъпване на риска, води до отказ за плащане на застрахователно обезщетение по преписката по щета.

Сочи, че не са представени и необходимите нотариално заверени декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователя, банкова сметка, ***. 59 от Общите условия. Сочи, че при неизпълнението на всяко от тях застрахователят има право да откаже плащането или да намали размера на застрахователното обезщетение.

Оспорва предявените искове и по размер. Сочи, че претендираното обезщетение е силно и необосновано завишено и не отговаря на претърпените вреди. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид действителната стойност на застрахованото МПС към датата на установяване настъпването на застрахователното събитие – в случая 13.03.2020 г.

При условията на евентуалност, ако искът е основателен, прави възражение за съпричиняване за намаляване на обезщетението поне наполовина, поради неизпълнението на посочените задължения от страна на застрахования, съгласно уговореното в т. 50.9 и т. 61 от Общите условия.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на определения размер на обезщетението с насрещното вземане на застрахователя за неплатените разсрочени трета и четвърта вноски по застрахователната премия, ведно с дължимия данък върху същите от 2%, в общ размер на 1 549,11 лева.

При условията на евентуалност, ако предявените искове бъдат уважени, прави дилаторно възражение на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ищецът, едновременно с ответника, да изпълни задълженията си съгласно договора за застраховка “Каско”, да предостави на застрахователя квитанция за платен данък върху МПС до месец април 2019 година, нотариално заверени декларации по чл. 264 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД, необходими за извършване на разпоредителната сделка с МПС, при евентуалното откриване на МПС. Сочи, че това задължение на застрахования при изплащане на застрахователно обезщетение за пълна загуба на застрахованото МПС произтича от уговореното в т. 88 от Общите условия, а съгласно уговореното в т. 59.6.7 от Общите условия застрахованият има задължение да предостави на застрахователя и други документи, необходими за извършването на прехвърлителна сделка с МПС при евентуалното му откриване.

Оспорва искането за присъждане на лихва, поради неоснователността на главния иск, както и поради това, че не е налице забава на застрахователя, доколкото не са представени всички изискуеми документи. Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата, доколкото съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за периода от 13.03.2020 г. до 15.07.2020 г., съответно за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., не се дължи лихва между частноправни субекти, каквито са страните по делото.

            Ответникът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В дадения срок не е депозирана от ищеца допълнителна искова молба.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0513604/15.10.2019 г. за автомобил с марка Мерцедес ГЛ 350, рег. № ******, със срок на покритие от 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г., клауза “Пълно каско” съгласно общите условия на застрахователя и застрахователна сума в размер на 67 500 лева. Представени са от ищеца доказателства за плащането на вноски по застрахователната премия.

Представени са от ответника Общите условия на застрахователя за застраховка на моторни превозни средства “Каско”.

Съгласно т. 14.8. от Общите условия, не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие.

Съгласно т. 16.14. от Общите условия, не се покрива претенция по рисковете “Злоумишлени действия на трети лица” и изброени в клауза “К” и клауза “А”: когато застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или неизправна сигнално-охранителна система и/или допълнително монтирана система или устройство за защита (т. 16.14.2.); когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол извън МПС (т. 16.14.3.); когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ, документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването на застрахователното събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили писмено застрахователя за това, най-късно в тридневен срок от установяване на отнемането или изгубването им (т. 16.14.4.).

Съгласно т. 50.9. от Общите условия, при неспазване на което и да е било задължение на застрахования по т. 50, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно т. 61 от Общите условия, при неизпълнение на задължения от страна на застрахования застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение.

Не се спори между страните, че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие – противозаконно отнемане на МПС на 13.03.2020 г. в гр. София, ул. “Бяла черква” № 22, както и че при застрахователя е образувана преписка по щета.

Представени са от ищеца приемо-предавателни протоколи по ликвидационната преписка по щета за предадени документи и ключове (1 бр. оригинален ключ и 1 бр. оригинален ключ без метален нарез).

Представени са от ищеца част I и част II на свидетелството за регистрация за процесното МПС.

Представени от ответника документи по щетата, включително предложение – декларация за сключване на застраховка “Каско”, сведение от Костадин Грозев от 13.03.2020 г. и сведение от Р.И.от 28.05.2020 г.

Представено е от ответника и удостоверение от СДВР – Отдел “Пътна полоция”, от което е видно, че в централната база на АИС-КАТ на 26.09.2019 г. е наложен запор върху процесното МПС по Постановление за налагане на обезпечителлни мерки на НАП.

Представени са от ищеца удостоверение с рег. № 228000-3261/25.03.2020 г. и удостоверение с рег. № 228000-6469, издадени от СДВР, 4 РУ, от което е видно, че до момента извършител на деянието не е установен и автомобилът не е издирен. Представено е и постановление от 01.06.2020 г. по досъдебно производство № 455/2020 г. по описа на 04 РУП СДВР по пр.пр. № 11710/20 г. по описа на СРП, с което е спряно наказателното производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

По делото е представено от ищеца писмо с изх. № 100-3703/16.07.2020 г., изпратено от ответника застраховател до ищеца, в което застрахователят уведомява, че е налице изключен риск по т. 14.8. от Общите условия – предоставени недостоверни данни относно застрахованото МПС или настъпилото събитие, поради което за застрахователя не възниква задължение за изплащане на застрахователно събитие по преписката по щета.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на автотехническата експертиза на вещо лице Й.Й.. Вещото лице дава заключение, че действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил “Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик” с рег. № ******, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 59 356 лева.

Вещото лице дава заключение, че от снимковия материал е видно, че нарезите на ключа към момента на сключване на застрахователния договор и предоставения за целите на експертизата са напълно идентични.

Посочва, че за целите на експертизата е направил справка в официалния представител на марката “Мерцедес” - “Силвър Стар”, където установил, че ключовете в България не се разчитат, а се изпращат за експертиза в Германия, където се установява тяхната принадлежност и информацията, която съдържат.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ. Застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор. 

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между ответника застраховател “Застрахователно акционерно дружество А.” АД и ищеца “Е.Б.” ЕООД, описан по-горе и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 13.03.2020 г.

Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по застраховката, противозаконното отнемане на МПС е покрит риск по процесната полица.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното застраховано МПС е заявено за откраднато пред органите на МВР, както и пред застрахователя. Видно от удостоверенията, издадени от СДВР, 4 РУ, и при липса на данни за друго, процесното МПС не е намерено, поради което следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие, а възражението на ответника в противния смисъл се явява неоснователно.

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че застрахователят е уведомен своевременно  за настъпилото застрахователно събитие (на 13.03.2020 г.). Във връзка с предявеното искане за заплащане на обезщетение по договора за застраховка и с оглед преценката на обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие са предоставени на ответника застраховател изискани от последния документи и ключове.

Въз основа на тези обстоятелства, с писмо с изх. № 100-3703/16.07.2020 г., изпратено от ответника до ищеца, застрахователят “З.А.” АД отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, като се позовава на изключен риск по т. 14.8. от Общите условия, без да сочи какви конкретни недостоверни данни относно застрахованото МПС или настъпилото събитие са предоставени.

Ответникът, на който е разпределена доказателствената тежест за това, не посочи и не представи доказателства относно възражението, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система. Поради това същото остава недоказано и поради това неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. От неоспореното от страните и прието заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че съгласно снимковия материал нарезите на ключа към момента на сключване на застрахователния договор и предоставения за целите на експертизата са напълно идентични. Видно от приемо-предавателните протоколи към преписката по щета, на застрахователя са предоставени и двата ключа от процесното МПС. Поради това се опровергава възражението на ответника, че ключ е бил оставен в автомобила или извън контрол при настъпване на застрахователното събитие и не е налице соченото от ответника изключение от предоставяното по застраховката покритие съгласно т. 16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от Общите условия на застрахователя.

Във връзка с предявеното искане за заплащане на обезщетение по договора за застраховка и с оглед преценката на обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие са предоставени на ответника застраховател изисканите от последния документи и ключове, като не са представени декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователя, банкова сметка.

***ка, че непредоставянето от ищеца на необходимите нотариално заверени декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователя, банкова сметка, ***. 59 от Общите условия, е основание да се откаже плащането или да се намали размера на застрахователното обезщетение.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211 от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).

Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по общите условия да предостави нотариално заверени пълномощно в полза на застрахователя и декларации, както и банкова сметка, ***я да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест да установи изключението за отговорността му да заплати обезщетението, че неизпълнението на това задължение на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие. Нещо повече, самото непредставяне на документи по преписката, които касаят прехвърлянето на МПС е обстоятелство, последващо настъпилото застрахователно събитие, поради което не е би могло да е довело до възникването на процесното събитие. Поради това соченото неизпълнение не може да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, а и не е съществено и значително с оглед интереса на застрахователя. Предвид процесуалното бездействие на ответното дружество за установяване наличието на предпоставките за освобождаването му от отговорност и с оглед неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да се приемат за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. С оглед на това не се доказа по делото твърдяното от ответника правоизключващо възражение и същото се явява неоснователно.

Неоснователно остава и възражението на ответника, че ищецът не могъл да получи застрахователно обезщетение поради наложен от НАП запор върху процесното МПС. Запорът ограничава разпореждането от страна на ищеца с процесното МПС, но не е пречка за претендиране на съответното застрахователно обезщетение при възникнало застрахователно събитие.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен застрахователен договор между “Е.Б.” ЕООД и ответното дружество застраховател и представлява покрит риск по застрахователния договор.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото не се твърди в настоящото производство. По отношение на имуществетото застраховане нормата на чл. 400, ал. 1 от КЗ определя, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Съгласно чл. 400, ал. 3, изр. първо от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност на автомобила е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице определя действителната стойност на процесното МПС в размер на 59 356 лева към датата на настъпване на застрахователното събитие.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, които да обосновават възражението на ответника за съпричиняване, поради което да бъде намалено обезщетението и същото се явява неоснователно.

Ответникът е направил възражение за прихващане за сумата от 1 549,11 лева, представляваща стойността на трета и четвърта вноски от застрахователната премия, ведно с дължимия данък върху същите от 2%, които не се установява по делото да са платени от ищеца на ответното дружество. С оглед на това направеното от ответника възражение за прихващане е основателно и от установеното обезщетение в размер на 59 356 лева следва да бъде приспадната тази сума.

По тези съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 57 806,89 лева и да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до 59 356 лева, като погасен поради извършено прихващане по възражение за прихващане, както и да бъде отхвърлен за горницата над 59 356 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, като неоснователен.

 

Поради уважаването на главния иск в посочения размер, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху присъдената главница от 57 806,89 лева за периода от 16.10.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и сумата от 3 616,67 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 14.03.2020 г. до 15.10.2020 г.

Ответникът е направил възражение, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за периода от 13.03.2020 г. до 15.07.2020 г., съответно за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., не се дължи лихва между частноправни субекти, каквито са страните по делото.

В случая съдът намира, че за периода от 14.03.2020 г. до 16.03.2020 г. (датата на предаване на документите от ищеца на ответника) лихва не се дължи. Такава не се дължи и за периода от 16.03.2020 г. до 06.04.2020 г., т.е. за 15 работни дни, не се дължи лихва за забава по аргумент от разпоредбата на чл. 409 вр. с чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 108, ал. 1 от КЗ. За периода от 06.04.2020 г. до 09.04.2020 г. лихва за забава на задължения на частноправни субекти не се дължи поради мерките по време на извънредното положение, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (в редакцията обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.). След изменението на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) се ограничават субектите, които могат да се възползват от предвиденото законово облекчение, като застрахователите не попадат в лимитативно посочените лица. Поради това след 09.04.2020 г. следва да се приеме, че по процесното вземане се начислява лихва за забава. С оглед на горното и като отчита измененията на чл. 6 от горецитирания закон, съдът на основание чл. 162 от ГПК изчислява с калкулатор, достъпен в интернет, размера на законната лихва върху присъдената главница от 57 806,89 лева за периода от 10.04.2020 г. до 15.10.2020 г. Същата за този период възлиза на 3 034,86 лева, в който размер искът следва да бъде уважен като основателен, а за горницата над 3 034,86 лева до предявения размер от 3 616,67 лева и за периода от 14.03.2020 г. до 09.04.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

 

Основателно е искането на ответника за едновременно осъждане на ищеца на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД да предаде на ответника квитанция за платен данък за процесното МПС до месец април 2019 година, нотариално заверени декларации по чл. 264 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Съгласно т. 59.6.7. от Общите условия на застрахователя, застрахованото лице има задължение да предостави на застрахователя документи, необходими за извършване на прехвърлителна сделка, ако МПС бъде намерено. Доколкото това задължение произтича от същото правоотношение, то следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 30/28.04.2017 г. по т.д. № 2334/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 8 294,67 лева, от които 2 544,67 лева – държавна такса, 350 лева – депозит на вещо лице и 5 400 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено като платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, поради което следва да се приеме, че са налице доказателства за плащането му съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 438,50 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 2 438,50 лева, което да бъде взето при изчисляването на разноските по делото.

С оглед на изхода на спора и съобразявайки горното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 5 100,64 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за депозит за вещо лице – 450 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Предвид направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, както и при съобразяване на материалния интерес по делото и исканото юрисконсултско възнаграждение, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 28,34 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК с молба от 08.03.2021 г. ищецът “Е.Б.” ЕООД е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “ОБЩИНСКА БАНКА” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “З.А.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 57 806,89 лева (петдесет и седем хиляди осемстотин и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” и “Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0513604/15.10.2019 г., сключен между “З.А.” АД като застраховател и “Е.Б.” ЕООД като застрахован, за настъпило на 13.03.2020 г. застрахователно събитие (кражба на цялото МПС) за застрахованото МПС с марка Мерцедес ГЛ, рег. № ******, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 57 806,89 лева за периода от 16.10.2020 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 3 034,86 лева (три хиляди тридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 57 806,89 лева за периода от 10.04.2020 г. до 15.10.2020 г., като ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД едновременност на изпълнението на задължението на “З.А.” АД, ЕИК ******, за заплащане на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, на присъдените суми и на насрещното задължение на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, за предаване на “З.А.” АД, ЕИК ******, в оригинал на квитанция за платен данък за процесното МПС до месец април 2019 година, нотариално заверени декларации по чл. 264 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ за горницата над 57 806,89 лева до 59 356 лева, като погасен поради извършено прихващане по направено от ответника възражение за прихващане, и за горницата над 59 356 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, като неоснователен, както и иска по чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 3 034,86 лева до 3 616,67 лева и за периода от 14.03.2020 г. до 09.04.2020 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “З.А.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 5 100,64 лева (пет хиляди и сто лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.А.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на 28,34 лева (двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   СЪДИЯ :