№ 483
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Д.
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Д. Въззивно гражданско дело №
20251800500192 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 229/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 599/2023
г. по описа на РС-Ботевград е признато за установено по отношение на
П. Н. С. от с. В., община П., С. о., с ЕГН: ********** за съществуване
на вземането на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:.............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.Гео Милев, ул.
Александър Жендов № 6, ет. 5, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 918 от
04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата главница от 769.81лв./седемстотин шестдесет и
девет лева и 81 стотинки/, представляваща общ сбор от парични
вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г.,
произтичащи от сключени между страните Договор за мобилни услуги
№ .............. от.........г., Договор за мобилни услуги № .............. от
..............г. и Приложение към договор за мобилни услуги № ..............
от ..............г., Допълнително споразумение № .............. от ..............г.
към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№ ....../.......г.,
фактура № ....../............г. и фактура № ........../.............г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на
1
подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане.
П. Н. С. от с.В., община П., С. о., с ЕГН: ********** е осъден да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК:.............. сумата от
1305лв./хиляда триста и пет лева/ за направени разноски по делото,
както и сумата от 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за направени
разноски по ч.гр.д. № 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство П. Н. С., чрез
назначения му особен представител адв. С. Л. от САК, с доводи за
незаконосъобразност и неправилност. Излага, че
първоинстанционният съд е кредитирал единствено приетата съдебно
счетоводна експертиза, според която ответникът се е намирал на
територията на Великобритания. Счита, че на вещото лице са
предоставени доказателства, изготвени за целите на делото. Изложено
е, че ответникът живее в Дом за социални грижи, с установена трайно
намалена работоспособност с ТЕЛК решение от .............. г. По тези
съображения счита, че не са ползвани роуминг услуги от него. Твърди,
че за отчетен период от 15.08.2020 г. до 14.09.2020 г. са начислени
суми в размер на 150.88 лева от предходен период, които не следва да
се отчитат като дължими от ответника, тъй като се отнасят за друг
период. По същество моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове, евентуално за намаляване на дължимите суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „Йеттел България“ ЕАД, чрез
пълномощника си адв. З. Ц. изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска
П. Н. С., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
От приложеното ч.гр.д. № 1334/2022 г. по описа на РС -
Ботевград се установява, че по депозирано заявление от „Йеттел
България“ ЕАД срещу П. Н. С. е издадена заповед № 918/04.08.2022 г.
2
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата-
главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични вземания
за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от
сключени между страните Договор за мобилни услуги № ..............
от.........г., Договор за мобилни услуги № .............. от ..............г. и
Приложение към договор за мобилни услуги № .............. от ..............г.,
Допълнително споразумение № .............. от ..............г. към Договор за
мобилни услуги, отразени във фактура № ....../.......г., фактура №
....../............г. и фактура № ........../.............г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане.
От представените по делото договори се установява
възникването и съществуването на валидни облигационни
правоотношения между „Йеттел България“ ЕАД /предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответника П. Н. С., с
предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги.
По Договор за мобилни услуги № .............. от.........г. са
предоставени мобилен телефонен номер .............. и мобилен
телефонен апарат HUAWEI Y5 2019 Dual Black. По Договор за
мобилни услуги № .............. от ..............г. и Приложение към договор
за мобилни услуги № .............. от ..............г. са предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна
такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 20.79 лв. с вкл. ДДС) и мобилно устройство TABLET
LENOVO Tab М7 4G Black. По Допълнително споразумение №
.............. от ..............г. към договор за мобилни услуги за мобилен
номер .............. влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса от 39.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 35.99 лв. с вкл. ДДС или 29.99 лв. без вкл. ДДС
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че картата на ответника е била активна от ..............г. до
27.07.2020г. Услугите ползвани в режим на роуминг в периода от
01.05.2020г. до 02.06.2020г. са за номер .............., който се е намирал
на територията на Великобритания. Размерът на неустойката за
ползвания мобилен номер .............. е в размер на 105.64 лв., а за номер
.............. е в размер на 110.97 лв. или общо 216.61лв. Неустойката за
получените две устройства- мобилен телефонен апарат и таблет е на
обща стойност от 432.30лв. или общата стойност на всички неустойки
3
е сумата от 648.91лв. Според експертизата общата дължима сума за
процесния период е сумата от 769.81лв. Издадените и приложени по
делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е
валидно и допустимо.
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от
облигационно правоотношение, основани на сключените договори за
мобилни услуги.
В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК
ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
Относно иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни
услуги, съдът намира следното:
Основателността на този иск предполага наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за
мобилни услуги, реално предоставяне на договорените услуги през
исковия период и настъпил падеж на задължението. Ответникът
оспорва ползването на услуги за роуминг, но не представя никакви
доказателства, които изключват вземането. Според приетата съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира се установява, че СИМ
картата на мобилен номер .............. е включена в режим на роуминг на
територията на Великобритания, като вещото лице е отразило в
таблица услугите, ползвани в този режим за периода от 01.05.2020 г.
до 02.06.2020 г. Видно от фактура № ....../.......г., ползваните мобилни
услуги от ответника са на стойност 143,24 лева. Видно от фактура №
....../............г. ползваните мобилни услуги от ответника са на стойност
43,30 лева /общо 186, 54 лева с неплатената предходна фактура/.
Видно от фактура № ........../.............г., стойността на ползваните
мобилни услуги за периода 15.05.2020 – 14.07.2020 г. са в размер на
общо 150.88 лева
Според заключението на вещото лице плащания по тези фактури
няма извършени, отразено в табличен вид на л. 171 от делото. Не са
представени доказателства по делото ответникът да е погасил
задължението си, поради което в полза на ищеца следва да се признае
съществуване на вземането за стойността на ползваните мобилни
услуги, установени с представените по делото фактури в размер на
4
общо 150. 88 лева.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД:
В тежест на ищеца по тях е да докаже наличието на уговорка за
неустойка в договора в претендирания размер и настъпването на
предпоставките за нейната изискуемост. При установяване на горните
факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението
си.
В чл. 11 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер
.............. от......... г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер
.............. и чл. III, т. 2 от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен номер .............. от .............. г. е предвидено,
че в случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина
и инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му,
потребителят дължи неустойка в размер на всички най- високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три
месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неизпълнение на
посочените в него задължения на потребителя (включително за
плащане на месечна такса) дружеството може да прекрати
едностранно договора при условията на чл. 19б и чл. 19б от ОУ.
Предсрочното прекратяване представлява разваляне на договора,
по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което следва да е писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е
дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
мобилни услуги, нито в Общите условия, е предвиден друг ред за
развалянето на договора. В този смисъл разпоредбите на договорите
за мобилни услуги не предвиждат едностранното прекратяване на
сключен индивидуален договор да настъпва автоматично, поради
5
изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да
прекрати договора.
Макар да е налице неизпълнение на задължението на въззивника
да заплати три месечни такси от договорите за мобилни услуги,
въззиваемият не доказва да е упражнил предвиденото чл. 75 от ОУ
право да развали договорите. След като договорите не са развалени,
неустойката, предвидена в чл. 9 от договорите, не е изискуема.
Развалянето се осъществява посредством изрично волеизявление,
което да достигне до другата страна. По делото липсват доказателства,
че последната покана за доброволно плащане от 16.08.2020 г. е
връчена на длъжника, респективно не може да се направи извод, че
договорите са развалени. Исковата молба и приложенията към нея са
връчени на особения представител на ответника след изтичане срока
на договорите, поради което не могат да предизвикат правните
последици на развалянето. Изложеното води до извод, че процесните
договори за мобилни услуги не са предсрочно прекратени, както
твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическия състав,
при който за потребителя би възникнало задължение да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Независимо, че въззивника не е въвел възражение представляват
ли договорените неустойки неравноправни клаузи, следва да се
посочи, че е отправено преюдициално запитване по частно
гражданско дело № 20241110157300 по описа за 2024 година на СРС
относно тълкуването на чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13 д при
наличие на неустоечна клауза, предвиждаща заплащане трикратен
размер на месечна абонаментна такса без отстъпки, вкл. и
възстановяване на част от стойността от отстъпките по абонаментните
планове и пазарните цени -дело C-821/24 (А1 България).
При това положение първоинстанционното решение в частите, с
които на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД е признато за
установено, че П. Н. С. от с.Видраре дължи на „Йеттел България“
ЕАД сумата от общо 618,93 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на три месечни такси, както и неустойки, представляващи разлика
между цената на устройство телефонен апарат HUAWEI Y5 2019 Dual
Black., устройството TABLET LENOVO Tab М7 4G Black - без
абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори,
представляващи разлика между цената на устройство без абонаментен
план, е неправилно, следва да бъде отменено и исковете отхвърлени
като недоказани.
6
Поради изложеното и предвид липсата на конкретни други
възражения, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в останалата част.
По разноските :
Решението подлежи на преразглеждане в частите за разноските с
оглед крайния изход на делото. С оглед изхода на делото и отправено
искане, ищецът в първоинстанционното производство има право на
разноски в размер на 255, 77 лева, съобразно уважената част на иска и
разноски в размер на 75, 46 лева за заповедното производство. За
въззивното производство, въззиваемият има право на разноски в
размер на 78, 40 лева, съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемото дружество
„Йеттел България“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд, държавна такса в размер на 12,38 лева,
съобразно уважената част от въззивната жалба. На основание чл. 78,
ал. 7 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд, държавна такса в размер на 3,02 лева,
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 229/27.09.2024 г., постановено по гр.д. №
599/2023 г. по описа на РС-Ботевград в частта, в която е признато за
установено по отношение на П. Н. С. от с. В., община П., С. о., с ЕГН:
********** за съществуване на вземането на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК:.............., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
със съдебен адрес: гр.София, ж.к.Гео Милев, ул. Александър Жендов
№ 6, ет. 5, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№
1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата
главница над 150.88 лв. /сто и петдесет лева и осемдесет и осем
стотинки/ до уважения размер от 769.81лв./седемстотин шестдесет и
девет лева и 81 стотинки/, представляваща общ сбор от парични
вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г.,
произтичащи от сключени между страните Договор за мобилни услуги
№ .............. от.........г., Договор за мобилни услуги № .............. от
..............г. и Приложение към договор за мобилни услуги № ..............
7
от ..............г., Допълнително споразумение № .............. от ..............г.
към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№ ....../.......г.,
фактура № ....../............г. и фактура № ........../.............г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на
подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане,
като и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с
ЕИК:.............., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к.Гео Милев, ул. Александър Жендов № 6, ет. 5 срещу П.
Н. С. от с. В., община П., С. о., с ЕГН: **********, иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, за признаване за установено, че П. Н. С. от с. В., община П., С.
о., с ЕГН: ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с
ЕИК:.............., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№
1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, разликата над сумата от 150,88
лв. до размера от 769.81лв./седемстотин шестдесет и девет лева и 81
стотинки/, представляваща сбор от парични вземания за периода от
м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени
между страните Договор за мобилни услуги № .............. от.........г.,
Договор за мобилни услуги № .............. от ..............г. и Приложение
към договор за мобилни услуги № .............. от ..............г.,
Допълнително споразумение № .............. от ..............г. към Договор за
мобилни услуги, отразени във фактура№ ....../.......г., фактура №
....../............г. и фактура № ........../.............г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на
заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/27.09.2024 г., постановено по
гр.д. № 599/2023 г. по описа на РС-Ботевград в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА П. Н. С. от с.В., община П., С. о., с ЕГН: **********
да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК:.............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата от 255, 77 лв./двеста петдесет и пет лева
и 77 стотинки/ за направени разноски по делото пред РС-Ботевград,
8
сумата от 75,46 лв./седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ за направени
разноски по ч.гр.д. № 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както и
сумата от 78, 40 лв. /седемдесет и осем лева и 40 стотинки/ разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК:.............., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер на 12,38 лева, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА П. Н. С. от с.В., община П., С. о., с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в
размер на 3,02 лв. /три лева и две стотинки/, съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9