№ 117
гр. Ловеч, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500685 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 132/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 598/2022 г.,
Районен съд – Т е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от
Д. Т. Г. с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И. П., в
условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между ищците и всеки от
ответниците Д. П. Д., ЕГН **********, „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК
**** и К. М. Д., ЕГН **********, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 53707.506.11, находящ се в с. О,
общ. Т, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „****“ № 13, с площ от
453 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - ПИ 53707.506.12,
ПИ 53707.506.10, ПИ 53707.506.151 на основание Нотариален акт № 61, том 0,
дело № 418, издаден от Районен съд – Т, в който нотариален акт процесният
имот представлява дворно място в с. О, незастроено, съставляващо парцел VII
1
-7, кв. 3 по плана на селото (Вилната зона) с площ от 535 кв. метра.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от Д. Т. Г. с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, чрез
адв. Н. И. П., осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде осъден
ответникът К. М. Д. с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и да предаде
владението на ищците върху горепосочения недвижим имот, както и
предявеното искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на
Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Т
под № 69, том V, дело № 762/2012 г.
С решението Д. Т. Г., ЕГН ********** и И. Т. Г., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на Д. П. Д. с ЕГН **********, „ДИКС ГЕЙМИНГ“
ЕООД, с ЕИК ****, сумата 1 000.00 лв., представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК
списък на разноските, а на К. М. Д. , ЕГН **********, сумата от 2 000.00 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно
представен по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 4284/14.08.2024 г. от
Д. Т. Г. и И. Т. Г., чрез адв. Н. П.. Считат, че ответникът К. М. Д. не може да се
позовава на института на добросъвестния купувач, тъй като между него и
ответникът Д. Д. е налице зависимост, която е документално проследима,
както и че съдът е ограничил правото им на защита, като не е уважил молбата
им да представят в ОСЗ доказателства в тази насока. Твърдят, че в решението
не е даден категоричен отговор на въпроса дали ответникът Д. Д. е
упражнявал фактическа власт върху имота с намерението да стане собственик
преди 10.08.2012 год., когато се е снабдил с констативния нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Сочат, че оценката, която съдът прави на
свидетелските показания, не е обективна, а твърденията на свидетелите А Д. и
П не се подкрепят от приложения по делото снимков материал,
орофотокартите от МЗХ и Военногеографската служба на МО. Изтъкват, че
съдът необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите И.И. и Г.В..
Излагат, че въззиваемият Д. Д. към 10.08.2012 год. не е установявал в
имота владение с намерението да го придобие по давност, не е налице animus
2
domini. Заявяват, че досежно присъединяването на владението на Л.М. и
последващите приобретатели на процесния имот, съдът прилага неправилно
материалния закон, защото не изследва природата на правоприемството.
Твърдят, че при публичната продан не е налице каквато и да е било правна
връзка между длъжника по изп. дело и купувача по публичната продан,
следователно няма как да има правоприемство и присъединяване на владение,
а правото на разпореждане с имота не е в ръцете на длъжника, а е правомощие
на съдебния изпълнител. Акцентират, че публичната продан е оригинерен
способ за придобиване на собственост и следва от закона, а не от титула за
собственост на длъжника. Правят извод, че не може към недобросъвестното
владение на Д. Д. за периода от 10.08.2012 год. до 25.11.2020 год. да се
присъедини добросъвестното владение на Л.М., защото последния е придобил
процесния имот чрез първичен способ - публичната продан и поради това
неговото владение е владение от чисто ново начало и само към неговото
владение може да се присъедини владението на останалите приобретатели.
Молят съда да отмени Решение № 132/12.07.2024 г., постановено по
гр.д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Т като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да уважи
исковите им претенции. Претендират направените разноски по делото за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д. П. Д. и „Дикс Гейминг“ ЕООД , ЕИК ****, чрез адв. С. Т. от АК – Ловеч.
Изтъкват, че постановеното решение на PC Т не страда от посочените във
въззивната жалба пороци, същото е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Споделят извода на
първоинстанционния съд, че по отношение на ответника Д. са доказани както
фактическата власт върху имота за период над законово изискуемия по чл. 79.
ал. 1 ЗС, така и намерението за своене чрез обработване, облагородяване и
извършването на ремонтни дейности. Сочат, че след 10.08.2012 г. ответникът
Д. еднозначно е манифестирал собственическото си отношение към процесния
имот, като го е ипотекирал два пъти. Излагат, че дори да се приеме, че
ответникът Д. е недобросъвестен владелец, какъвто е и ответникът Д., то при
еднородността на владението на двамата давностният срок винаги е 10-
годишен, като сочат практика на ВКС в тази насока.
3
Не споделят тезата на въззивниците за прекъсване на владението, като
изтъкват, че реализираната публична продан на недвижим имот е деривативен
придобивен способ, както по отменения ГПК (чл. 384. ал. 2), така и по
действащия в момента ГПК (496, ал. 2), в който смисъл е доктрината и
съдебната практика. Излагат подробни доводи относно характера на
публичната продан като деривативно придобивно основание и разликите с
„фингираното правоприемство“.
Молят съда да потвърди Решение № 132/12.07.2024 г., постановено по
гр.д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Т. Претендират сторените в
производството разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от
К. М. Д., чрез адв. А. Ч. от АК - гр. Ловеч. В него акцентира, че е
конституиран като ответник по делото с протоколно определение №
207/29.05.2023 год., след подадена от ищците молба от 25.05.2023 г., поради
което и на основание чл. 228, ал. 3, изр. 2 от ГПК, исковете срещу него следва
да се считат за предявени именно от 25.05.2023 год. Приема за установено в
хода на първоинстанционното производство, че както преди снабдяването си с
нотариален акт за собственост за имота, така и след това ответникът Д. Д. е
владял, поддържал и стопанисвал по явен и несъмнен начин имота, предмет на
делото. Излага, че е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, като
ответникът Д. Д. е упражнявал непрекъснато, явно и несъмнено давностно
владение върху процесния имот - повече от десет години преди снабдяването
си с оспорения нотариален акт за собственост, поради което той
законосъобразно се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност.
Изтъква, че впоследствие процесният недвижим имот е бил предмет на
принудително изпълнение, като е бил изнесен на публична продан по изп.
дело № 52/2020 год. по описа на ЧСИ В.П., като с Постановление за възлагане
на недвижим имот, вписано с вх. peг. № 3747/08.12.2020 год., Акт № 178, том
XIII, дело № 2771/2020 год. на СВ - гр. Т, процесният имот е бил възложен на
купувача Л.В.М.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
вх. peг. № 3989/30.12.2020 год., Акт № 153, том XIV, дело № 2963/2020 год. на
СВ - гр. Т, Л.В.М. е продал процесния имот на ответника по настоящето дело
„ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, а с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с вх. peг. № 1532/05.05.2022 год., Акт № 101, том VI, дело №
4
1206/2022 год. на СВ - гр. Т, „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД е продало имота на
К. М. Д..
Твърди, че от 05.05.2022 год., когато е закупил имота, до 25.05.2023 год.,
когато срещу него са предявени исковете по делото, К. М. Д. е упражнявал
добросъвестно владение върху имота. Изтъква, че в периода от 10.08.2012 год.
до 25.11.2020 год. ответникът Д. Д. е упражнявал недобросъвестно владение
по отношение на процесния имот, а след 25.11.2020 год. до настоящия момент
различни лица, в т.ч. и К. Д., като правоприемници по силата на
горепосочените прехвърлителни сделки, са упражнявали добросъвестно
владение по отношение на имота. Прави извод, че при такава нееднородност
на владението и при хипотезата на чл. 82 от ЗС, то приложение намира
десетгодишният срок за придобиване на право на собственост по давност
върху недвижим имот.
Счита за неправилно становището на въззивниците, че публичната
продан е оригинерен способ за придобиване на собственост, а не деривативен
способ, както и че при публичната продан няма как да има правоприемство и
присъединяване на владението на приобретателя /купувача на публичната
продан/ към владението на праводателя /длъжника по изпълнителното дело, в
рамките на което е проведена публичната продан/. Излага, че К. Д. е
присъединил към своето владение и владението на предходните собственици
на процесния имот, поради което в негова полза е изтекла изискуемата от
закона десетгодишна придобивна давност - в периода от 10.08.2012 год. до
25.05.2023 год.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно обжалваното Решение № 132/12.07.2024 год.,
постановено по гр. д. 598/2022 год. по описа на Районен съд – гр. Т.
Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивниците се представляват от упълномощения
процесуален представител адв.Н. П., който поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея основания и моли същата да бъде уважена, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответните страни.
Въззиваемите Д. П. Д. и „Дикс гейминг“ ЕООД се представляват от
упълномощения адв.С. Т., който оспорва въззивната жалба и поддържа
5
подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на ТРС и присъди
направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият К. М. Д. се представлява от упълномощения
процесуален представител адв.А. Ч., който оспорва въззивната жалба и
поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение и присъди направените по делото разноски съгласно представения
списък, като счита възражението на въззивниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС-Т е валидно и допустимо. Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са
изложени, касаят единствено неговата правилност.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред РС – Т ищците Д. Т. Г. и И. Т. Г. са предявили срещу Д. П. Д.,
„ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД и К. М. Д. положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на процесния недвижим на
основание Нотариален акт № 61, том I, дело № 418 от 1971 г., издаден от РС –
Т и осъдителен иск срещу К. М. Д. с правно основание чл. 108 ЗС да бъде
осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищците върху
горепосочения недвижим имот, както и предявено искане на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 97/10.08.2012 год., том II, peг. №
2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК, вписан в СВ
– гр. Т под № 69, том V, дело № 762/2012 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д. П. Д. и „Дикс гейминг“ ЕООД
са оспорили предявените искове като недопустими и неоснователни.
6
С протоколно определение от 29.05.2023 год., съдът е конституирал
като ответник по делото К. М. Д.. В подадения в срока по чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба, същият е оспорил предявените искове, като счита
че иска по 124, ал.1 ГПК е недопустим, тъй като предявеният срещу него
осъдителен иск по чл.108 от ЗС съдържа и претенция за установяване правото
на собственост. Изразено е становище за неоснователност на предявените
искове и развива подробни доводи, че присъединявайки владението на
предходните собственици, в него е полза е изтекла изискуемата 10-годишна
придобивна давност в периода от 10.08.2012 г. до 25.05.2023 г.
Съдът като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищците притежават нотариален акт за
дарение на недвижими имот, представляващ дворно място в с. О, незастроено,
съставляващо парцел VII - 7, кв. 3 по плана на селото (Вилната зона) с площ
от 535 кв. метра, обективирано в н.а. № 61, том I, дело № 418 от 1971 г. на РС
– Т.
По делото е представен нотариален акт № 96/17.04.1969 год., том I,
дело № 168/69 г. на Народен съд – Т, с който ТКЗС „Балкан“-с.О е продало на
Петко Д. П. – баща на ответника Д. П. Д., празно дворно място от 585 кв.м.,
находящо се във вилната зона Тски манастир, землището на с.О, Ловешки
окръг, съставляващо парцел VI - 7, кв. 3 по плана на селото при описани
граници.
С нотариален акт № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело №
237/2012 год. на Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК, вписан в СВ - гр. Т под №
69, том V, дело № 762/2012 година, ответникът по делото Д. П. Д. е признат за
собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор 53707.506.11,
находящ се в с. О, общ. Т, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „****“
№ 13, с площ от 453 кв. метра, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи -
ПИ 53707.506.12, ПИ 53707.506.10 и ПИ 53707.506.151.
За обезпечаване вземането на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД от
кредитополучателя „Дикс Глобъл“ЕООД, на 08.10.2012 г. ответникът Д. Д. е
учредил договорна ипотека върху описания по-горе недвижими имот с н.а. №
182, том II, peг. № 4098, дело № 324/2012 год. на Нотариус Б.К., с peг. № 337
на НК, вписан в СВ - гр. Т под № 96, том I, дело № 1035/2012 г.
На 05.07.2017 г. ответникът Д. Д. е учредил в полза на „УниКредит
7
Булбанк“АД договорна ипотека върху процесния имот с н.а. № 95, том II, peг.
№ 2466, дело № 237/2017 год. на Нотариус М.Г., с peг. № 477 за обезпечаване
вземането на банката по предоставения кредит на „Даная Инвест“ЕООД.
След започнало принудително изпълнение по образуваното изп.дело №
52/2020 г. по описа на ЧСИ В.П., с peг. № 879 на КЧСИ, спорният недвижими
имот е изнесен на публична продан. С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 09.11.2020 год., влязло в сила на 25.11.2020 г., същият е
възложен на Л.В.М..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 77, том
IV, peг. № 5035, дело № 623/2020 год. на Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК,
вписан в СВ-гр.Т като акт № 53, т.XIV, д. № 2963/2020 г., Л.В.М. продава
процесният недвижим имот на „Дикс Гейминг“ ЕООД, представлявано от
управителя Д. П. Д..
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 127, т. II, рег. № 1848, дело № 281 от 2022 г. на Нотариус
Б.К., рег. № 377 на НК, вписан с вх. peг. № 1532/05.05.2022 год., Акт № 101,
том VI, дело № 1206/2022 год. на СВ - гр. Т е видно, че „ДИКС ГЕЙМИНГ"
ЕООД е продало процесния имот на ответника К. М. Д..
Видно от приложеното удостоверение за идентичност на поземлен имот
от 14.04.2022 г. на Община – Т, парцел VII - 7, кв. 3 по предходния
кадастрален и сега действащ регулационен план на вилна зона с.О, одобрен
със заповед № 124/19.02.1068 г. е идентичен с части от имоти с
идентификатори 53707.506.10 и 53707.506.11 по КК на с.О, Община – Т,
одобрена със заповед № РД-18-58/2006 г. на ИД на АГКК – София.
От заключението на приетата от районния съд СТЕ, изготвена от
вещото лице инж.К. К. се установява, че със заповед № 124 от 19.02.1968 г. са
одобрени първия кадастрален /недействащ/ и действащ регулационен план на
вилната зона на с.О, в който парцел VII – 7 в кв.3 е бил записан на ищците
съгласно н.а. № 61/1971 г. В този план между имотите няма нанесени имотни
граници, а само регулационни, тъй като имот с пл.№ 7 е бил на ТКЗС
„Балкан“ и от него са образувани много парцели. При извършената проверка
вещото лице е констатирало, че сега действащата кадастрална карта на с.О за
процесния имот е приета със Заповед № РД-18-58 от 04.09.2006 г. При
заснемане на имота и изготвяне на КККР, между имот с идентификатор
53707.506.10 и имот с идентификатор 53707.506.11 е нанесена с линеен
условен знак материализирана граница „масивна ограда – обща“.
От приетото пред настоящата инстанция заключение на СТЕ се
установява, че в одобрения през 1968 г. план на вилната зона на с.О съседният
VI – 7 в кв.3 е бил записан на Петко Д. П.. Вещото лице прави извод, че е
8
налице идентичност между процесния имот с идентификатор 53707.506.11 и
VII – 7 в кв.3 по ПУП на вилната зона на с.О относно местоположението и
съседите. Налице е обаче частична идентичност между имот с идентификатор
53707.506.11 с площ от 453 кв.м. и VII – 7 в кв.3, като е налице разминаването
между имотните и регулационни граници на имота и парцела. В съдебно
заседание пояснява, че регулационните граници са станали имотни, тъй като
това е първична регулация. В момента имотните граници не са изградени
точно по регулационните граници на парцелите.
В подкрепа на твърденията си страните по делото са ангажирали и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.И., М.Г., Г.В., Р.А., Д.Д.. и
Д П.
Въззивният състав след анализ на събраните по делото доказателство,
споделя изцяло направените от районния съд правни изводи.
За да бъде уважен предявения ревандикационен иск с пр.основание
чл.108 от ЗС против третия ответник, ищците следва да докажат наличието на
три кумулативни предпоставки: 1. че са собственици на имота, предмет на
иска; 2. че същият се намира във владение или държане на ответника и 3. че
ответникът владее или държи имота без правно основание.
В случая ответникът К. Д. не оспорва, че владее имот с идентификатор
53707.506.11 по КККР на с.О и се легитимира като собственик на същия с
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 127, т. II, рег.
№ 1848, дело № 281 от 2022 г. на Нотариус Б.К., рег. № 377 на НК. В отговора
на исковата молба и на въззивната жалба последният поддържа направеното
възражение за придобиване на процесния имот и по давност.
Настоящият състав счита за неоснователно оплакването във въззивната
жалба за неправилно приложение на материалния закон от страна на районния
съд относно присъединяване на владението на ответника К. Д. към владението
на предходните праводатели във връзка с извършените с процесния имот
разпоредителни сделки. Не може да бъде споделено становището на ищците,
че публичната продан на недвижим имот е оригинерен способ за придобиване
правото на собственост и няма как да има правоприемство и присъединяване
на владението на приобретателя /купувача на публичната продан/ към
владението на праводателя /длъжника по изпълнителното дело, в рамките на
което е проведена публичната продан/. В доктрината и съдебната практика се
приема, че публичната продан на недвижими имот по чл.483-чл.501 ГПК,
приключваща с издаване на постановление за възлагане, е деривативно
основание за придобиване правото на собственост. От изложеното следва
9
извод, че същото няма вещнопрехвърлително действие и купувачът на
публичната продан не притежава противопоставими на ищците права на
собственост, произтичащи от издаденото постановление за възлагане, ако
длъжникът в изпълнителното производство не е бил собственик на имота.
Единствено публичната продан по ДОПК на движими и недвижими вещи е
уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик
от дата на постановлението за възлагане, дори длъжникът да не е бил
собственик. В този случай постановлението за възлагане има прехвърлително
вещноправно действие, което настъпва от дата на постановлението, но се
стабилизира след изтичане на посочения в чл.239, ал.2 ДОПК едногодишен
срок.
В случая между страните по делото не е налице спор, че в периода от
10.08.2012 год. /когато е издаден констативен нотариален акт за собственост
№ 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. / до 25.11.2020
год. /влизането в сила на Постановление за възлагане на процесния недвижим
имот на Л.В.М./, ответникът Д. Д. е упражнявал недобросъвестно владение по
отношение на същия. След 25.11.2020 год. до 30.12.2020 г. Л.В.М. е
упражнявал добросъвестно владение по отношение на процесния имот, а след
30.12.2020 г. до 05.05.2022 г. по силата на договор за покупко-продажба и
ответникът „Дикс Гейминг“ ЕООД. След 05.05.2022 г. и до настоящия момент
на основание договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт № 127, т. II, рег. № 1848, дело № 281 от 2022 г., добросъвестно
владение върху процесния имот упражнява ответникът К. М. Д.. По делото
липсват доказателства за периода от 10.08.2012 г. до 25.05.2023 г., когато е
предявен иска срещу него, да са съществували основания за спиране или
прекъсване на давността. Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да
присъедини към своя срок на владение и срока на владение на своя
праводател. За да има присъединяване на владение, следва да е налице
правоприемство /частно – на договорно основание/ или общо /наследяване/.
При частното правоприемство, каквото е налице в конкретния случай,
владението може да е нееднородно /на праводателя – недобросъвестно, а на
правоприемника – добросъвестно/, като при такова нееднородно владение, ако
се извърши присъединяване на владение по чл.82 от ЗС, приложение намира
по-дългият давностен срок – 10 години. С оглед установените по делото факти
съдебният състав счита, че е осъществен фактическия състав на придобивната
давност. Ответникът К. Д. е придобил процесния имот на основание чл.79,
ал.1 от ЗС, тъй като е доказано непрекъснатата и явна фактическа власт в
необходимия срок от 10 години в периода от 10.08.2012 г. до 25.05.2023 г. при
присъединяване на нееднородни владения /недобросъвестно на Д. П. Д. и
добросъвестно на приобретателите Л.В.М. и „Дикс Гейминг“ ЕООД/. Поради
изложените съображения въззивният състав счита, че от ищците не е
10
доказано, че ответникът К. Д. владее имота без правно основание, поради
което правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил предявения от
тях ревандикационен иск като неоснователен и недоказан, тъй като не е
установено наличието на посочените по-горе предпоставки за неговото
уважаване.
По отношение на предявения положителен установителен иск с
пр.основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответника Д. П. Д. следва да се съобрази
задължителната съдебна практика на ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС. В него се разяснява, че когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било
констативни или такива за правна сделка), то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост и може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може
да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е
било прехвърлено другиму след издаване на акта. Направените от районния съд
изводи съответстват на така формираната задължителна съдебна практика.
В случая ищците се легитимират като собственици на процесния имот по
сила на представения по делото нотариален акт за дарение от 1971 г., а ответникът
Д. Д. с констативен нотариален акт № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682,
дело № 237/2012 год. на Нотариус Д.К., с който е признат за собственик по
давностно владение на ПИ с идентификатор 53707.506.11, находящ се в с. О,
общ. Т, обл. Ловеч, който е оспорен от ищците. Съгласно разпоредбата на
чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него.
Анализът на събраните по делото доказателства мотивират и
настоящият съдебен състав да приеме, че упражняваното от ответника Д. П. Д.
владение е било спокойно (не е установено с насилие), явно (фактическата
власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи
11
за това; не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма
случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било
прекъсвано изобщо, в частност за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 ЗС/ и
несъмнено (няма съмнение, че ответникът е държал вещта, както и че я е
държал за себе си). От показанията на свидетелите Р.А., Д.Д.. и Д П, които
познават ответника Д. от много години и впечатленията им са непосредствени,
тъй като са посещавали имота често се установява, че последният е
упражнявали трайна фактическа власт върху него. Предприетите действия по
ограждането на имота, почистването и стопанисването му с цел използване по
предназначение и за нуждите на ползващото го лице, представляват действия
по упражняване на фактическа власт с намерение за своене и са обичайно
присъщи на собственика на вещта. В подкрепа на този извод са и техните
твърдения, че целият имот е повече от декар, като съдът съобразява, че
съседния имот с идентификатор 53707.506.10 е закупен от баща му от ТКЗС
„Балкан“-с.О с нотариален акт № 96/17.04.1969 год., том I, дело № 168/69 г. и
е с площ от 585 кв., а имот с идентификатор 53707.506.11 по КККР на с.О е с
площ от 453 кв.м. Тези свидетели не познават и никога не са виждали ищците,
не са и чували някой да има претенции за него. Тези действия,
квалифицирани като действия на владелец, са извършвани явно, поради което
ищците е следвало да предприемат действия по отблъсване на установената и
продължаваща фактическа власт преди изтичането на предвидения в чл. 79,
ал. 1 ЗС 10-годишен срок и по този начин да прекъснат давността. Последният
се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния
имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като
последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя
на правото.
Въззивният състав споделя мотивите на районния съд относно
показанията на св.И.И. и св.Г.В., тъй като техните впечатления са от
еднократно посещение на имота, в който не са влизали, а ищецът Д Г. им е
казал, че е наследствен от баща му. Показанията на св.М.Г. съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК и другите данни по делото. Последната
твърди, че в периода от 2003 г. до 2009 г. е посещавала няколкократно имота с
И. Г., който бил празно и обрасло място, на което планирали да изградят
семейна вила. През 2006 г., когато Д Г. се прибрал със съпругата си в България,
12
поели ангажимент да посещават имота и го декларирали. По делото не са
представени доказателства ищците да са декларирали имота и да са
заплащани данъци за него, в какъвто смисъл са показанията на св.Гривишка.
Следва да се отбележи, че в периода от 2006 г. до 22.09.2022 г., когато са
предявени настоящите искове, ищците не са предявили установителен и
осъдителен иск за собственост на процесния имот срещу ответника Д. Д.,
който го е оградил и полагал грижи да неговото облагородяване. По
отношение констатациите на съдебно-техническите експертизи, изготвени от
вещите лица инж.Павлин Мошев и инж.Кръстю С.ов, въззивната инстанция
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. Поради
изложените съображения настоящият състав приема, че ответникът Д. Д. е
придобил спорния имот на основание давностно владение, продължило в
предвидения от чл.79, ал.1 от ЗС срок от десет години и направените от
нотариуса констатации в нотариален акт № 97/10.08.2012 год., том II, peг. №
2682, дело № 237/2012 год. са верни.
С оглед изложените по-горе мотиви за деривативния характер на
публичната продан, въззивната инстанция приема, че длъжникът по изп.дело
№ 52/2020 г. по описа на ЧСИ В.П. – ответникът Д. П. Д. е бил собственик на
процесния имот и тя е произвела вещноправно действие, като купувачът
Л.В.М. и станал негов собственик. Ответникът „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД е
придобило същия с договор за покупко-продажба на недвижими имот,
обективиран в нотариален акт № 77, том IV, peг. № 5035, дело № 623/2020 год.
на Нотариус Д.К., с peг. № 525 на НК, вписан в СВ-гр.Т като акт № 53, т.XIV,
д. № 2963/2020 г.
Ето защо предявените от въззивниците установителни искове по
чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците Д. П. Д. и „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД
са неоснователни и недоказани.
Неотносими към предмета на спора са изложените във въззивната
жалба оплаквания, че между ответника К. М. Д. и купувачът на публичната
продан Л.В.М. от една страна и ответникът Д. П. Д. са налице зависимости,
касаещи други сделки между тях.
Поради изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от
въззивната инстанция с тези на районния съд, атакуваното решение №
132/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 598/2022 г. по описа на РС – Т като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78,
ал.3 ГПК, въззивниците Д. Т. Г. и И. Т. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемите Д. П. Д. и „Дикс Гейминг“ ЕООД, с ЕИК **** направените по
13
делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1000.00 лв.
платено адвокатско възнаграждение и на К. М. Д. направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Съдебният състав счита за неоснователно направеното от
въззивниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещните страни, тъй като същото е под определения в чл.7, ал.5 от Наредба
№ 1/2004 г. минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 132/12.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 598/2025 г. по описа на РС – Т.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, Д. Т. Г.
с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, да заплатят на Д. П. Д. с ЕГН
********** и „ДИКС ГЕЙМИНГ“ ЕООД, с ЕИК ****, направените по делото
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1000.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, Д. Т. Г.
с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН ********** да заплатят на К. М. Д., ЕГН
********** направените по делото разноски за настоящата инстанция в
размер на сумата 1000.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
от връчване на съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14