№ 23037
гр. *, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110117095 по
описа за 2025 година
„*с“ АД е предявило срещу * “*“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 201,50 лева, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за
нанесени вреди на МПС „* 6“, peг. № * застрахован при ищеца по застраховка „*“ на МПС
от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. в гр. *, ж. к. „* по вина на
водача на „*“, с рег. № * със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателното заплащане, чиито водач при
паркиране удря правилно паркираното МПС „* 6“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ **********/17.06.2024 г. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата
стойност на ремонта възлязла на сумата 858,53 лева, заедно с 15 лева ликвидационни
разноски, като обезщетение за извършения ремонт в размер на 843,53 лева било заплатена
на 22.10.2024 г. на застрахованото лице. Ответникът заплатил на ищеца част от
претендираното обезщетение в размер на 657,03 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС „*“, както и че е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 657,03 лева. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на МПС „*“, причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите, както и тяхната стойност.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От застрахователна полица № 00500100523828 се установява, че МПС „* 6“, peг. № *
е застраховано при „*с“ АД по застраховка „*“ за периода 22.07.2023 г. – 21.07.2024 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 18.12.2023 г., в който е
отразено, че на същата дата в ж. к. „* е настъпило ПТП с участие на МПС „* 6“, peг. № * и
МПС „*“, с рег. № У5589АМ. В протокола са отразени само уврежданията по МПС „*“ –
предна броня. Като виновен е посочен водачът на МПС *“.
За вредите на лек автомобил „* 6“ до ищеца като застраховател по застраховка „*“, е
подадено Искане за завеждане на претенция по застраховка „* на МПС“. В Декларация от
водача на уреденото МПС е посочено, че шофьорът на л.а. „*“, с рег. № У5589АМ правил
опит да паркира, при което ударил предната броня и фара на МПС „* 6“ няколко пъти.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че
застрахователно обезщетение в размер на 657,03 лева е заплатено от ответника на ищеца,
както и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
МПС „*“, с рег. № У5589АМ.
Видно от платежно нареждане от 22.10.2024 г. на сервиза, отремонтирал щетите по
МПС с peг. № * е заплатена сума в размер на 843,53 лева.
При прихващане на насрещно дължими вземания се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца 657,03 лева от претендирани 858,53 лева.
По делото е прието, неоспорено от страните, заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което на 18.10.2023 г. около 11:45 часа в гр. *, ж.к. „* пред бл. 133
водачът на л.а. „** с рег. № У5589АМ предприема маневра за паркиране, вследствие на
което реализира ПТП с паркирания л.а. „* 6“, с peг. № *. От така представения механизъм на
ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Двустранен
констативен протокол за ПТП видими увреждания се налага извода, че щетите по л.а. „* 6“
се намират е пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.10.2023 г. произшествие
в гр. *. Стойността , необходима за възстановяване на л.а. „* 6“, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 956,60 лв. Стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „* 6“, изчислена с труд от алтернативни сервизи и части по средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 886,40 лв. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* 6“,
изчислена с труд и части от алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП, е 823,98
лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „*“ при ПТП са в границите на 15
лв. - 25 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „*” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема *ължение срещу заплащане на застрахователна
2
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „*с“
АД и собственика на увредения автомобил „* 6“ има сключен договор за застраховка „*”.
При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета №
**********/17.06.2024 г. във връзка с настъпило на 18.10.2023 г. в гр. *, ж. к. „* ПТП, като е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 843,53 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.10.2023 г. МПС „*“ е
причинило вреди на застрахования при ищеца лек автомобил. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По
делото не са въведени твърдения за противното, поради което не са и ангажирани
доказателства за опровергаването на установената презумпция. Съдът намира, че виновен за
ПТП е водачът на МПС „*“, доколкото същият е причинил увреждания на паркирания
автомобил при извършване на маневра за паркиране. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия
3
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „*”, изплатено от ищеца
на увреденото и застраховано от него лице.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по *ължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се
определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не
дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената
вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на
вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на
4
тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на
автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за
овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Обстоятелството, че ответникът е заплатил част от предявената му щета на ищеца
означава, че същият е признал нейната основателност, както и че застрахованият при него
водач е виновен за настъпилото ПТП, като единствено спорен е въпросът за размера на
обезщетението.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 956,60 лева.
Доколкото размерът на щетата в цялост е 858,53 лева, а заплатената от ответника сума е в
размер на 657,03 лева, то следва, че дължимият остатък е в размер на 201,50 лева, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има на ищецът, като е направил следните
разноски: 50 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА * “*“, ЕИК *, да заплати на „*с“ АД, ЕИК * на основание 411 КЗ сумата от
201,50 лева, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени
вреди на МПС „* 6“, peг. № * застрахован при ищеца по застраховка „*“ на МПС от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. в гр. *, ж. к. „* по вина на водача
на „*“, с рег. № * със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателното заплащане, чиито водач при паркиране
удря правилно паркираното МПС „* 6“.
ОСЪЖДА * * “*“, ЕИК *, да заплати на „*с“ АД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 400 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5