Решение по КНАХД №2207/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на С. М. И. от [населено място], местност „Св. Н.“ №97а , подадена чрез пълномощник - адв. К. Д., срещу решение № 714/11.06.2024 г. , постановено по АНД № 1701/2024 г. по описа на Районен съд-Варна.

С касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл.63в от ЗАНН. Твърди се, че решаващият съд не е изпълнил задължението си да събере допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Касаторът счита , че при издаване на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по-специално на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци. В АУАН са посочени две взаимоизключващи се при едновременност хипотези. Нарушението не е доказано. Административнонаказателното обвинение се гради само на сведения от един свидетел, който не е е очевидец на нарушението. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС и за присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – заместник – кмета на Община Варна, не се представлява в съдебно заседание, но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. Претендира се юриск. възнаграждение

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред РС-Варна е наказателно постановление /НП/ № 913/29.01.2024 г., издадено от заместник-кмета на Община Варна , с което на С. М. И. на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

От фактическа страна ВРС е приел, че на 02.07.2023 г. около 11:45 часа С. М. И. е паркирала управляван от нея лек автомобил „Пежо“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. Д. Р. , в зоната на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място]. Паркираният автомобил е създавал пречки за движението на останалите участници в движението. На място бил съставен фиш за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП , срещу който И. е подала жалба, поради което на 10.10.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил надлежно предявен на И. . В законоустановения срок постъпили писмени възражения. На 29.01.2024 г. административнонаказващият орган /АНО/ е издал процесното НП.

Според предходната съдебна инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Районният съд е изложил доводи, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Въззивният съд е отхвърлил възраженията, направени с жалбата пред него. Според решаващия съд анализът на събраните доказателства по делото сочи на осъщестеви факти , идентични на описаните в НП , поради което правилно е била ангажирана юридическата отговорността на И. . ВРС е посочил, че обстоятелствената част на АУАН и НП е прецизна до степен да позволи на лицето да разбере елементите от фактическия състав на нарушението, в което е обвинено и обвързва именно неговото виновно поведение с настъпилия съставомерен резултат.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени процесуалните правила и материалноправни разпоредби. Оплакването за бездействие на РС-Варна по разкриване на обективната истина е голословно и в тази връзка лишено от основателност .

Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН посочва, че актът се съставя в присъствието на свидетели т.е на повече от един , като не посочва конкретен брой , поради което съществуването на повече свидетели обезпечава доказването на административнонаказателното обвинение , защото при съдебно обжалване доказателствената тежест лежи върху АНО, а не върху нарушителя. В този контекст посочването само на един свидетел в АУАН благоприятства И. и в тази връзка не рефлектира негативно върху нейното право на защита.

На следващо място, изрично в чл. 40, ал.1 от ЗАНН се посочва, че актът се съставя в присъствието на „ свидетелите, които са присъствали при извършването или установяване на нарушението“ . Следователно процесуалното качество на свидетели могат да имат не само преките очевидци на нарушението, но и лица, които са присъствали при самото установяване на нарушението, какъвто е и настоящия случай.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на административнонаказателното обвинение , защото дори и при разпита на свидетеля да се констатира липса на спомен за случилото се , което е напълно възможно , след като свидетелят е разпитан една година и десет месеца след датата на нарушението , то в конкретното административоннаказателно производство с предмет установяване на адм. нарушение по ЗДвП е приложимо особеното правило на чл. 189, ал. 15 от същия закон. Съгласно цитираната правна норма изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. С оглед горното не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката, че липсват достатъчно и убедителни доказателства за извършеното нарушение. Към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал с вписана дата на нарушението 02.07.2023г., съвпадаща в датата на нарушението по АУАН и НП. Има и вписана информация и за часа на заснемане . Регистрационният номер на заснетия автомобил е идентичен с този на описаното в АУАН и НП превозно средство , управлявано от И. - факт , който не се отрича от нарушителя. От снимковия материал е видно , че процесният лек автомобил е паркиран в зоната на кръстовище , а според чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е забранено паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП /в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението/ гласи, че се наказва с глоба в размер на 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Към настоящия момент размерът на наказанието за това адм. нарушение е завишен на 100 лв., но в случай е приложимо правилото на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на подадената касационна жалба от И. и поради тази причина същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лева, което е в минимален размер предвид действащата регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 714/11.06.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 1701/2024 година.

ОСЪЖДА С. М. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], местност „   Н.“ №  да заплати на Община Варна сумата от 130 / сто и тридесет / лева, представляваща юрисконсултко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.