Р Е Ш Е Н И
Е
260880/26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на 24.9.2020 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 457 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.П.К.
с ЕГН ********** срещу ответник ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР - гр. София е
предявил при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 1530.43 лева, представляваща сбор от
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 221.94 часа,
за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права
са следните:
През периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност младши инспектор в Регионална дирекция ПБЗН-
Варна, която е на структурно подчинение към
Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ в МВР.
Съгласно Закона
за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е бил със статут на държавен
служител. Орган по назначаването се явява директорът на ГДГП по силата на
чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От
м.октомври 2016 г. съгласно чл.187, ал.З
от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни
възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите
до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н
Предметът на иска
произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и
нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на
април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване
на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба
относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма
и следователно трябва да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен
труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който:
Ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е
трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно
коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа
нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е
разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.
Разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването
им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се прилага съответната часова ставка.
Изрично
уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен
труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително
възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо
отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Служителят НЕ
претендира допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в
размер на 0.25 лева на час и НЕ претендира допълнително възнаграждение за
полагане на извънреден труд като разалика между сбора
на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за
отчетния период. Ищецът К. претендира допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на адължимите
нормочасове след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се
получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на
специален регламент за служителите на МВР.
Основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на
министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник.
Претенцията за главницата е формирана като разликата между часовете положен
нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е
умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
За периода от
01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1552 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1773.94 часа.
При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника към ищеца за целия процесен период възлиза на 1530.43 лева главница. Поради
изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил и акцесорен
иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е
представил отговор на исковата молба
чрез процесуален представител. Оспорва
изцяло предявените искове по основание и
по размер.
Не
оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения
през процесния период.
Положеният
труд в един отчетен период са отработените часове дневен и нощен труд и
резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на
нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я
надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд и се заплаща
като такъв. Трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън
тях. Твърди, че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени
над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.
За да
обоснове претенцията си ищецът се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази
разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Ищецът излага аргументи за трансформирането на положеният от служителите
в МВР нощен труд в дневен съобразно общата уредба на НСОРЗ. При разглеждане на
нормите, следва да се има и в предвид обстоятелството, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при
сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн.,
ДВ бр. 41/2017). Съгласно същата отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 96, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Съгласно § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без
превръщане на нощните часове в дневни" са заличени.
Исковата претенцията е изцяло неоснователна, поради
следното:
НСОРЗ се
прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с
изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а КТ(чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител
и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира
специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Видът и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации
и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн.
ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и
гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ.
бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.)
(ЗМВР-2014).
В чл. 199 и
200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата: в чл.201- допълнителното
възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат
допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения.
Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични
дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния
служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати
резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на
допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на
МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от
2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в
ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края
на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата
е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете
възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1
предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници
и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3
възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202. От изложеното се
налагат два извода:
1) Законотворческият разум
предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в
противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за
извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл.
Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от
ЗДСл.
2) Допълнението в чл. 202,
ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването,
на текста „за държавните служители от МВР" показва желанието на
законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени
специално към служители на МВР. Последващото, нарочно
добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо
излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната
отмяна на § 1 а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид
допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202,
ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществуват и
към момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката
касае само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността
допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг
специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и
възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и
съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на
вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането на
КТ и ЗДСл и актовете към които препращат. Няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., с която се отменя Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г.
Счита, че твърденията на ищеца за приложимост
на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
1.1.2. По отношение на искането за заплащане на нощния труд
като извънреден такъв.
Ищецът
претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд.
Тази претенция е
неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР
изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои
от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено,
че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280
часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Така предвидено
увеличено заплащане на извънредният труд не може да бъде реципрочно отнесено
към положения труд през нощта. Смесването на двата института би представлявало
прилагане на норми извън законовата им регламентация. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на
министъра на вътрешните работи.
В исковата молба ищецът не прави разграничение
между извънреден и нощен труд и не отчита факта, че допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове.
Извънреден е този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, установен със съответния
коефициент /в случая равен на 1/, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., респективно Заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр.98 от 08.12.2017 г.
За да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8
часа е по смисъла на заповед на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще
бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че
часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен
труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по
реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно
тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В
този смисъл е изразеното становище на министъра на труда и социалната политика
в писма изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. относно: Увеличеното заплащане на
нощния труд при сумирано изчисляване на работното време Същото има характер на
автентично тълкуване по прилагане на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ) приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и
доп., бр. 83 от 2007 г.; бр. 11 от 2008 г.; бр. 10 от 2009 г.; бр. 67 от 2009
г.; доп., бр. 95 от 2012 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.).
на основание § 4 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ министърът на труда и
социалната политика дава указания по прилагането на наредбата. Такова указание
се явява посоченото приложено писмо.
Ищецът
подчертава в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а
както е посочено по-горе, размерът на
последното се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и е в
размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00
ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с
представените от към този отговор писмени доказателства - платежни бележки за
възнаграждението на ищеца. Исковата претенция за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Претенцията
за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. В настоящият
отговор са изложени основания за недължимост на
главните вземания (възнаграждението за положен нощен труд чрез преобразуване в
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
Ответникът моли
за отхвърляне на предявените осъдителни
искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.
В открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат
изцяло молбата и отговора като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като съобрази
становището на ответника в отговора намира за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдението, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
В чл.38 ЗМВР са посочени главните дирекции в
структурата на МВР, като чл.37, ал.1 ЗМВР сочи, че Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" е основна
структура на МВР. Съгласно чл.37,
ал.2 ЗМВР е посочено, че главните дирекции, областните дирекции, дирекция
"Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция
"Управление на собствеността и социални дейности", дирекция
"Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и
Медицинският институт са юридически лица са юридически лица. От изложеното
следва, че иска е предявен срещу надлежен ответник.
Страните нямат спор, че в периода от
01.10.2016 г. до 30.9.2019 г. ищецът К.К. е намирал в служебно правоотношение с
ответника ГД ПБЗН към МВР и е изпълнявал
длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция ПБЗН – Варна. Доколкото
страните нямат спор по горните твърдения,
не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: през процесния период ищецът положил
ли е извънреден труд, колко часа е този
извънреден труд и заплатено ли му е дължимото възнаграждение за отработените часове.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ищецът К.К. е
отработил 1564 часа нощен труд и след преизчисляване
на положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават 1787.65 часа
положен труд или незаплатени часове труд
са в размер на 223.65 часа. За незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен
от служителя дължимото възнаграждение е в размер на 1552.44 лева. Изчисленията
са извършени при основно месечно
възнаграждение на ищеца по представените счетоводни документи от ответника. Същото
е посочено за различните тримесечни подпериоди в
таблица 2 на заключението.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период от 01.10.2016 г. до 30.9.2019 г. приложимата към спора за нощния труд, който
полагат служителите в МВР има
действие Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/2019 г. на ВАС,
петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г.
до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ,
бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата
на изрична норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен като такава забрана би била противоконституционна. Налице е празнота
в уредбата за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата в сила от 01.07.2007 г., приета с ПМС
№ 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
Конституцията на
Република България в чл.16 гарантира и защитава труда на българските граждани,
а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява задължение на работодателя
да заплаща в установените срокове уговореното възнаграждение за извършената
работа. Изложеното води до положителен
извод, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение размера на осъдителната претенция следва да се приеме, че същата е доказана по размер, тъй като заявената е в размер на 1530.43
лева, а съгласно изчисленията, които са
направени от вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза задължението е в по-голям размер - 1552.44 лева. Съдът кредитира
изцяло заключението като обосновано и
компетентно дадено и неоспорено от
страните.
От основателността на главния иск следва,
че и акцесорният
иск е основателен. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият дължи
и обезщетение за забава, така, както е заявено в исковата молба, а именно от подаване на молбата – 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
въпроса за разноските:
На осн.чл.81 ГПК
съдът се произнася и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция.
При този изход от
спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството. Към молбата
с пр.осн.чл.78 ГПК са представени
доказателства за заплатено възнаграждение на един адвокат
съгласно договор за
правна защита и съдействие в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, както и списък по чл.80 ГПК, които
доказателства са условие за основателност на молбата съгласно тълк.решение № 6/2012 г., постановено по тълк.дела №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Дължими държавни такси и разноски за
производството:
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна
такса за производството в размер на 4% върху цената на иска 61.22 лева, както и
разноски за заплатено от бюджета
възнаграждение на вещо лице в размер на 157 лева или общо 221.74 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР, гр.София да заплати на К.П.К. с ЕГН ********** сумата 1530.43 /хиляда петстотин и тридесет
лева и 43 ст./ лева, представляваща част
от незаплатено дължимо възнаграждение за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г. за положен труд в размер на 223.65 часа на
стойност 1552.44 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
16.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 480 /четиристотин
и осемдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 218.22 /двеста
и осемнадесет лева и 22 ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщението с което е връчено на
страните.
Препис от същото да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: