№ 1493
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100504007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20017624 от 01.03.2022 , постановено по гр.д. № 1224 по описа за
2021 г. на СРС, ГО, 167 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. К., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер
на 306,46 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
м.01.2017 г. в имот с абонатен № 44852, находящ се в гр. София, ж.к. „****, както и
сумата в размер на 52,76 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 18.03.2017 г. до 07.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението – 21.02.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 9655/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав,
като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 306,46 лв. до пълния предявен размер от 509,36
лв. за периода 01.09.2016 г. – 31.12.2016 г., като е отхвърлен и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 52,76 лв. до пълния
предявен размер от 103,12 лв.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответника И. И. К., в която се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно. Въззивникът поддържа се, че по делото не се доказало да е
потребител на топлинна енергия, респ. да е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове. Отделно се поддържа, че не са ангажирани
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните с
1
предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот. Във въззивната жалба се
твърди, че липсват доказателства за възникване на задължението и за неговия размер,
както и че акцесорната претенция също е неоснователна поради липсата на главен
дълг.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.
Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на обжалваното решението и присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основен спорен момент между
страните, във връзка с който са всички заявени във въззивната жалба доводи, е дали
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за процесния
имот през исковия период.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 146, том I, рег. № 1866, дело № 72/2016 г. от 23.06.2016 г. на нотариус Ваня
Кайтазка, се установява, че на посочената дата И. И. К. e придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № 68, находящ се в гр.
София, ж.к. ****. С договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 68, том I, рег. № 4413, дело № 63/2017 г. от
10.02.2017 г. на нотариус Румен Димитров, И. И. К. продала на Цено Йонков и
Владимир Йонков процесния недвижим имот. Ето защо по делото се установява, че за
периода 23.06.2016 г. – 10.02.2017 г. И. К. е била собственик на процесния недвижим
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството
на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът
касае обект с абонатен № 044852. По изложените съображения и съдът намира за
неоснователни доводите на въззивника за липса на облигационно правоотношение
между страните, респ. за ненадеждна процесуална легитимация.
От приетата пред първоинстанционния съд и неоспорена СТЕ се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес София, ж.к. **** се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника през
исковия период е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО в кухня, хол и 2 стаи, за
процесния период е нямало начислена топлинна енергия за отопление на общи части,
тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 01.01.1996 г., като е имало
монтирани два броя водомери за топла вода с дистанционен отчет. Технологичните
разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани
от потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Ето защо и възраженията на въззивника по отношение на доставката на
топлинна енергия в имота също се явяват неоснователни.
С оглед изложеното съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
за процесния имот, като ищецът е извършвал доставка на топлинна енергия на
претендираната стойност.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20017624 от 01.03.2022 , постановено по гр.д. №
1224 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 167 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 306,46 лв. - главница, представляваща стойност на
3
доставена топлинна енергия за м.01.2017 г. в имот с абонатен № 44852, находящ се в
гр. София, ж.к. „****, както и сумата в размер на 52,76 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.03.2017
г. до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението – 21.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.03.2020 г. по ч.гр.д. №
9655/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство
в размер от 250 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4