Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 3395 14.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8486 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС във вр. с
чл.50 ЗС.
Ищцата Л.Н.Н. твърди, че е по силата на договор за
дарение е собственик на имот – дворно място и построена в него сграда, намиращо
се в с. Я., УПИ *****. Ответниците били собственици на съседния от юг недвижим
имот представляващ УПИ ***** по плана на селото. Същите били построили в своя
имот, но на самата граница с този на ищцата и без да е спазено законовото
отстояние, пристройка към жилищната си сграда с размери 3.40/3,20м. и височина
на стрехата 2,70. Сградата била с предназначение за котелно помещение за
локално парно. Тъй като коминът към нея не бил достатъчно висок и се намирал в
непосредствена близост до къщата на ищцата, ставал причина за обгазяване с дим
през зимния период. Това състояние пречело на ищцата, тъй като прозорците на
жилището й гледали на юг, а димът от котелното се разстилал из целия неин имот
и прониквал в стаите. Поддържа се също, че постройката в съседния имот била
самоделно съоръжение, изпълнено в противоречие със строителните правила и
изискванията за пожарна безопасност. Предвид това ищцата счита, че изградената
в имота на ответниците постройка създава пречки по-големи от обикновените, като застрашава живота и здравето й. Предвид
това се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконната постройка
изградена в имота им или евентуално да построят по-висок комин, като по този
начин преустановят неоснователното пречене на ищцата да упражнява правото си на
собственост.
Ответниците М.М., Г.М. и Н.М. отричат изложените в
исковата молба обстоятелства. Твърдят, че липсват основания за смущаване на
правото на собственост на ищцата.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Л.Н. е собственик на недвижим имот, съставляващ
дворно място, находящо се в с. Я., съставляващо УПИ ********* по плана на
селото заедно с построената в него масивна жилищна сграда. Правото си е
придобила по силата на договор за дарение от 14.10.1997 г. – нот. акт **********
г. на н. при Пловдивския районен съд /лист
4/. Дарителите Н.Т.Н. и В.К.Н. са си
запазили правото на ползване върху така описания имот.
Не се спори по делото, че ответниците са съсобственици
на граничещия на юг поземлен имот 70, урегулиран в УПИ ******* по плана на с. Я.
и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Не е спорно и се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещо лице Д., че в имота на ответниците е налице
допълващо застрояване – сграда изградена прилепено към двуетажната масивна
жилищна сграда и към оградата между двата имота. Тази допълнителна постройка е
разположена северно от масивната жилищна сграда и заема цялата дебелина на
плътната кирпичена ограда между двата имота /лист
57-58/. Понастоящем сградата се използва
като котелно помещение, като в нея е монтиран котел за локално отопление. Преди
поставянето на котела сградата е била използвана като лятна кухня, след което е
била преустроена.
От представената декларация, нотариално заверена на
16.05.2017г. и попълнена от Н.Т.Н., който съгласно нотариалният акт за дарение
е праводател на ищцата Л.Н., е видно, че през 2006 г. същият е дал съгласието
си в съседния имот да бъде построена сградата от допълващото застрояване, която
впоследствие била преустроена в котелно /лист
43 от делото/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещо лице П. монтираният в сградата котел не попада в
категорията на съоръженията с повишена опасност, които подлежат на технически
надзор съгласно Наредбата за осъществяване на технически надзор на съоръжения с
висока опасност – ДВ бр.17/2003 година. Той е с мощност по-малка от 116,3
киловата и максимална работна температура по-ниска от 115 градуса по Целзий,
което позволява да се разполага във всички видове помещения, включително и в
стопански постройки /лист 97 от делото/. Според вещото лице помещението, в което е инсталиран
водогрейният котел отговаря на пожарна безопасност съгласно Наредба №
1з-1971/2009 година. Експертизата е установила още, че котелът е монтиран
съгласно представената по делото инструкция и окомплектован с необходимите за
нормална и безопасна експлоатация елементи. Димоотвеждането се осъществява
посредством комин, изграден с бетонни коминни тела и измазан с хоросан, чиято
височина, измерена от скарата на котела до върха на коминното тяло е
приблизително 7 м, като от нея 1 м е над покрива на двуетажната жилищна сграда,
за която е залепено котелното помещение. Вещото лице дава заключение, че
минималната височина на комина, която е посочена в инструкцията е 7 м, като се
отнася за монтаж, осъществяван на морското равнище. Последното означава, че при
монтаж на процесното място, което е с по-голяма надморска височина – около 140
м, минималната височина на коминното тяло може да е по-ниска. Експертът сочи
също така, че коминът се намира в най-ниската част на покрива и не попада в
аеродинамична сянка, тъй като покривът на двуетажната жилищна сграда е
четирискатен, като коминът се намира в края на един от скатовете. Съгласно
отговорите, дадени от вещото лице в съдебно заседание, в случаите на високо
атмосферно налягане е възможно коминът да започне да връща дим като би се обгазило
помещението, където е разположен котелът. Също така е възможно при бурно
разпалване на студен котел, т.е. при форсиране на процеса на разпалване да се
увеличи отделянето на дим и той да съдържа повече сажди /лист 122 от делото/.
Представена е по делото и заповед № 508/21.05.2018 г.
на к. на община Р., с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ котелно, който се намира в имота на ответниците и е определен
срок за това. По делото не се събраха данни заповедта да е влязла в сила /лист 116/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо
място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право, както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да упражнява правото си.
Безспорно се установи, че ищцата е собственик на процесния
имот съставляващ УПИ ******** по плана на с. Я. Ето защо, тя може да претендира
преустановяване на тези действия на ответниците, които се явяват пречка да
упражнява правото на собственост.
За да бъде основателен обаче предявения иск, следва да
се докаже извършването на такива действия или поддържането на такова състояние,
от страна на ответниците по иска, които обективно и в причинна връзка да
възпрепятствуват упражняването на правото на ищцата. Наличието на незаконно
строителство, само по себе си, не е достатъчно за да се приеме че негаторният
иск е основателен. Следва да се докаже, че това състояние се отразява негативно
на възможността за упражняване на правото на собственост. В случая такива
доказателства липсват. Не се събраха доказателства, че разположението на
процесното котелно предизвиква неудобства и въздейства негативно върху имота
притежаван от ищцата. Твърденията за създаване на пожароопасно състояние и
състояние на повишена опасност, не се установиха. Противно на това изслушаната
техническа екпертиза сочи, че котелът е правилно монтиран, а помещението в
което е разположен отговаря на нормативните изисквания относно
пожароопасността. Що се отнася до обгазяване на имота на ищцата от димоотвода
на котелното помещение – доказателства за съществуването му не бяха събрани.
При така установените факти, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответниците са представили доказателства за заплатен
адвокатски хонорар от по 600 лева за всеки един от тях / лист 21,
23,25 от делото/. Ищецът е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на хонорара, което съдът намира
за основателно, тъй като правната и фактическа сложност на делото не е висока,
а освен това осъществяваната защита не налага различни действия съобразно
особено правно положение на отделните ответници. Ето защо съдът намира, че
следва да присъди разноски за адвокат в размер от по 300 лева за всеки от
ответниците, или общо за тримата – 900 лева. Това е сумата, която съобразно чл.78,
ла. 3 ГПК ще следва да им бъде заплатена от ищцата, предвид изхода на делото.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по
чл.109 ЗС предявен от Л.Н.Н. ЕГН ********** с адрес *** против М.К.М. ЕГН **********,
Г.З.М. ЕГН ********** и Н.З.М. ЕГН ********** тримата с адрес *** относно преустановяване
на действия на ответнците, с които пречат на ищцата да упражняват правото си на
собственост върху притежаваните от нея имот находящ се в с. Я., съставляващ УПИ
******** по плана на селото заедно с построената в него масивна жилищна сграда,
като бъда осъдени ответниците да премахнат котелно помещение и комин изградени
в собствения им имот – УПИ ******** по плана на с. Я. или евентуално да
построят по-висок комин на котелното помещение.
ОСЪЖДА Л.Н.Н. да заплати на М.К.М., Г.З.М.
и Н.З.М., на осн. чл.78, ал.3 и 5 ГПК, сумата 900лв. /деветстотин лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД