№ 229
гр. гр. Лом, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100822 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Фаза по допускане на делбата.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Г. Б. Г. с
ЕГН ********** от гр. *******, ж. к. „********“ блок № *, вх. *, ет. *, ап. *
чрез процесуален представител адв. Р. Б. Б. - МАК със съдебен адрес: гр.
*****, ул. ,********“ № *
срещу
1.В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ******* ж. к. „*******“, блок **, вх. *,
ет. *, ап. **,
2.П. Ц. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: „**********,
3.С. С. К. ЕГН ********** от гр. *****, ул. „Даме Груев“ № 34,
4.„*******“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.******, р-н *******, бул. „********“ № ***,
5.Н. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.*****, ул. „********“ № *,
с която са предявени иск за делба на два земеделски имота с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС вр. чл. 69, ал. 1 от ЗН, съединен с иск по чл. 76 от
Закона за наследството, производство по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е един от наследниците на К.П.К.,
б. ж. на гр. *****, починал на ******г. На неговите наследници са
възстановени следните земеделски земи в землището на гр. *****, област
Монтана:
-поземлен имот с начин на трайно ползване „*******“, с площ от 3001 кв.
м. /три хиляди и един кв.м., пета категория в местността „*******”, с
1
идентификатор ********* /******/ при съседи: ********, ********,
********, ********,
-поземлен имот с начин на трайно ползване „*******“, с площ от 9765 кв.
м. /девет хиляди седемстотин шестдесет и пет кв.м./, четвърта категория в
местността „*******” с идентификатор ********* /********** при съседи:
*********, *********1, *********3, ********.
На 26.03.2024г. се сочи, че съсобственика и сънаследник Н. Г. Б. с
нотариален акт за продажба ******* peг. ***** по регистъра на нотариус с
***** към НК - Б.К., вписан в СВ Лом вх. peг. № ******, е прехвърлила на
ищцата притежаваните от нея 2/8 идеални части от двата процесни имота,
предвид което в исковата молба се сочи, че заедно с притежаваната от
последната по наследство 1/8 идеална част ищцата Г. Г. има общо 3/8 идеални
части от двата имота. Последната твърди, че част от наследниците -
ответниците В. Ц. К., П. Ц. Г. и С. С. К., също са се разпоредили с правото си
на собственост върху двата поземлени имота в полза на ответника „*******“
АД, като това дружество е трето за сънаследниците лице. Действията на
разпореждане са извършени на 12.05.2020г. с нотариален акт за дарение №
****** peг. № ******г. на нотариус № *** С.С., вписан в СВ Лом под вх. peг.
№ ******** като ответниците В. Ц. К. и П. Ц. Г. са дарили на ответника
„*******“ АД 1/100 идеална част от двата имота. На същата дата посочените
двама ответници са прехвърлили на ответника „*******“ АД 49/100 идеална
част от двата имота чрез договор за продажба, оформен в нотариален акт от
********* peг. № ********г. на нотариус № *** С.С., вписан в СВ Лом под вх.
peг. № *********. На 15.12.2023г. ответникът С. С. К. е прехвърлила на
ответника „*******“ АД чрез договор за продажба, инкорпориран в
нотариален акт № *****, peг. № ********г. на нотариус № *** С.С., вписан в
СВ Лом под вх. peг. № **********, притежаваните от нея 1/8 идеални части от
процесните имоти.
Ищцата твърди, че наследството на К.П.К. не се изчерпва само с един
имот, а има два имота, поради което твърди, че за нея е налице правен интерес
да се позове на разпоредбата на чл.76 от ЗН и на съществуващата
задължителна съдебна практика на ВКС, изразяваща се в Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004г. ОСГК да поиска тези три акта
на разпореждане да бъдат обявени за относително недействителни.
Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че действията на разпореждане, извършени от ответниците В. Ц.
К. от гр. ******* с ЕГН ********** и П. Ц. Г. от гр. ***** с ЕГН **********,
изразяващи се в дарение на по 1/100 идеална част от поземлен имот в
землището на гр. ***** с начин на трайно ползване „*******“ с площ от 3001
кв. м., **** категория в местността „*******” с идентификатор ********* и
от поземлен имот с начин на трайно ползване „*******“ с площ от 9765 кв. м.,
I**** категория в местността „*******” с идентификатор ********* в полза
на ответника „*******“ АД ЕИК *********, изразяващо се в дарение на 1/100
ид.ч. от тези имоти, оформено в нотариален акт за дарение № ****** peг.№
******г. на нотариус № *** С.С., вписан в СВ Лом под вх. peг. № ********, и
2
действията на разпореждане, изразяващи се в продажба на 49/100 ид.ч. от
същите имоти в полза на ответника „*******“ АД ЕИК *********, която
продажба е оформена в нотариален ******, peг.№ ********г. на нотариус №
*** С. С., вписан в СВ Лом под вх. peг. № *********, както и действията на
разпореждане, извършени от ответника С. С. К. от гр. *****, ******** с ЕГН
**********, изразяващи се в продажба на 1/8 ид.ч. от двата процесни имота в
полза на ответника „*******“ АД ЕИК *********, която продажба е оформена
в нотариален акт № *****, рег. № ********г. на нотариус № *** С.С., вписан в
СВ Лом под вх. peг. № **********, са относително недействителни на
основание чл. 76 от ЗН.
Иска се и постановяване на съдебна делба на посочените два имота
съобразно ЗН.
Претендира се присъждане на всички съдебни и административни
разноски, включително и адвокатския хонорар по исковете с правно основание
чл. 76 от ЗН.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от С. С. К. ЕГН
********** от гр. ******, ул. „*******“ № **. В същия се сочи, че искът е
допустим и частично основателен. Изложени са твърдения, че наследството от
наследодателя К.П.К., б.ж. на гр. ***** се изчерпва с процесните два
недвижими имота, предмет на настоящето дело. Ответницата сочи, че тя се е
разпоредила с всички притежавани от нея идеални части, а именно 1/8 ид.ч.,
които е продала на „*******“ АД, като по този начин твърди, че няма никакви
права върху тези имоти, тъй като на практика разпореждането с всички ид.ч.
от това наследство представлява продажба на наследство по смисъла на чл.212
от ЗЗД. Извършено е позоваване на съдебна практика в подкрепа на
изложеното. Твърди се, че е аналогичен и случаят с придобитите с нотариален
акт от 26.03.2024г. на 2/8 ид. ч. от ищцата от другия законен наследник Н. Г.
Б., която също се е разпоредила с всички наследствени права от това
наследство и логично ищцата е приела, че купувайки всички наследствени
ид.ч. от другия законен наследник Н. Г. Б., не я е включила в исковата си
молба за делбата. Ответницата К. твърди, че при така изложената фактическа
обстановка при наличието на разпоредителните сделки на практика
съсобствеността на процесиите имоти е останала единствено между ищцата Г.
Б. Г. с правата общо 3/8 ид.ч. и другия съсобственик - „*******“ АД, което
дружество с двата нотариални акта от 12.05.2020г. според К. е придобило
общо 50/100 ид.ч. (1/2 ид.ч.), а впоследствие е придобило с нотариален акт от
15.12.2023г. всички притежавани от ответницата К. ид.ч. - 1/8 ид.ч. По този
начин „*******” АД притежава 5/8 ид.ч. от процесиите имоти. Т.е. делбата
следва да бъде извършена между ищцата Г. Б. Г. с права върху 3/8 ид.ч. и
ответника „*******” АД с права от 5/8 ид.ч. Ответницата К. счита, че
предявеният иск против нея е неоснователен.
Направила е възражение на искането за присъждане на разноски, т.к.
сочи, че то е неоснователно, защото не е дала повод за предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил и от „*******“
АД ЕИК *********. В същия се сочи, че исковете са недопустими. Твърди се,
3
че ищцата няма правен интерес да води искове по чл.76 от ЗН, т.к. вследствие
разпоредителните сделки, които се атакуват, не се увеличава броят на
поделяемите дялове и съответно броят на съделителите, а напротив -
намалява. Това е така тъй като всеки от съделителите се е разпоредил с целия
си дял от наследствените имоти. Дяловете на В. Ц. К., П. Ц. Г., С. С. К. са се
концентрирали в „*******“ АД и понастоящем за двата поделяеми имота
вместо 4 дяла за 4 съделители са налице 2 дяла за 2 съделители. Твърди се, че
при уважаване на иска по чл.76 ЗН за ищцата би било по-трудно да реализира
правата си с увеличен брой съделители и дялове, отколкото понастоящем -
само с ответника „*******“ АД, при който поделянето на 2 имота между 2
съделители би станало много по-леко и удобно. Още повече, че предвид
разликата в квотите - 3/8 за ищцата и 5/8 за другия съсобственик, и разликата
в площите на двата имота - 3001 кв.м. за имот с идентификатор ********* и
9765 кв.м. за имот с идентификатор *********, според ответника лесно се
предопределя и начинът, по който биха се поделили имотите. Извършено е
позоваване на съдебна практика.
Ответникът твърди, че ищецът няма правен интерес и от водене на иск за
делба. Сочи, че с оглед липсата на правен интерес от водене на исковете по
чл.76 от ЗН не е налице и правен интерес от водене на иск за делба срещу
съсобствениците на имотите преди прехвърляне на дяловете им в полза на
******* АД. Твърди се и че не е налице и правен интерес от водене на иск за
делба срещу ******* АД, т.к. правен спор не е налице. Твърди се, че ищцата
не е предприела никакви стъпки и начин за доброволно поделяне на
процесните имоти. Оспорено е твърдението, че ищцата и ответниците не
могат да се разберат за доброволно поделяне на имотите. Заявено е, че
ответното дружество винаги е било готово да проведе разговор с ищцата с цел
доброволно поделяне на процесните имоти.
Относно основателността на иска се сочи, че искът по чл.76 ЗН е
неоснователен. Извършено е позоваване на съдебна практика. Изтъкнато е, че
описаните в исковата молба сделки не могат да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо ищцата, тъй като сбъдването на условието по чл. 76
ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на
делба. Възможността за позоваване на тази недействителност преди
извършване на делба логически противоречи на защитната функция на
нормата. Тъй като по делото няма твърдения и данни за извършване на такава,
респективно, че съответните идеални части са се паднали в дял на ищцата, не
са настъпили материалноправните условия за уважаване на иска.
Според ответното дружество с предявените искове ищцата извършва
злоупотреба с право, като са изложени съображения в тази насока. Сочи се, че
злоупотреба с право е допълнително основание исковата молба по чл.76 ЗН да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответното дружество моли иска по чл.76 ЗН да бъде отхвърлен като
недопустим и неоснователен, а предявения иск за делба - като недопустим.
Претендират се направените по делото разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение.
4
Останалите съделители не са депозирали отговори на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Р. Б. от МАК.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск по
чл. 76 ЗН и да бъде допусната делба само между съделителите Г. Б. Г., В. Ц.
К., П. Ц. Г. и С. С. К. с права - съобразно ЗН.
Ответникът В. К. в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не
се представлява, не сочи уважителни причини за неявяването си.
Ответницата П. Г., редовно призована, се явява лично, като сочи, че и тя,
и брат й са продали своите дялове, но счита, че в делбата трябва да участват
законните наследници.
Ответницата С. К., редовно призована, се явява лично в съдебно
заседание, както и с адв. Д. Ц. от МАК, като се поддържа, че предявеният иск
за обявяване на процесните сделки за недействителни е неоснователен, като
се иска постановяване на решение, с което да бъде допусната съдебна делба
между съделителите така, както са посочени, като съдът определи на всеки
едни правата по закон и за кои имоти да бъде извършена делба.
Ответникът ******* АД, редовно призовани за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. С постъпила молба с вх. № 4363/12.05.2025г. от
ответника по хода на делото е отправено искане за отхвърляне на иска по чл.
76 ЗН. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищцата, в случай, че същият е над
законоустановения минимум.
Ответницата Н. Г. Б., редовно призована за съдебно заседание, се явява
лично. Сочи, че делбата следва да бъде извършена между законните
наследници - В., П., Б. и Н., като Б. е починал и следва да бъде заменен от
***** - ищцата Г..
Доказателствата по делото са писмени.
Като взе предвид събраните по делото доказателствени материали,
както и становищата на страните, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на
недвижими имоти, съединен с иск по чл. 76 ЗН.
С решение № 222 от 27.08.1997г. на ПК Лом е възстановено правото на
собственост на К.П.К. с ЕГН **********, жител на гр. ***** съгласно плана
за земеразделяне в землището на ******* върху ******* от 9,764 дка, 4
категория, местност *******, имот № ****** по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): № ****** – *******, насл. на ******** № ***** –
********, № ******** – *******, насл. на ********, № ******* – *******,
насл. на *********, и върху ******* от 3,001 дка, 5 категория, местност
*******, имот № ******* по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №
***** – *******, насл. на ********, № ****** – *******, насл. на
************, № ******* – ******* на *********, № ********* – ********.
Същото се установи от приложеното по делото решение от 27.08.1997г.
(заверен препис).
5
Посочените имоти към момента по КККР представляват поземлен имот с
идентификатор ********* /******/ по КККР, одобрени със Заповед
******/********г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване „*******“, с
площ от 3001 кв. м. /три хиляди и един кв.м./, пета категория в местността
„*******”, номер по предходен план: *******, при съседи: ********,
********, ********, ********, и поземлен имот с идентификатор *********
/********** по КККР, одобрени със Заповед ******/********г. на ИД на
АГКК, с начин на трайно ползване „*******“, с площ от 9765 кв. м. /девет
хиляди седемстотин шестдесет и пет кв.м./, четвърта категория в местността
„*******”, с номер по предходен план: ******, при съседи: ********,
*********1, *********, *********3, видно от приложените към
доказателствените материали скици на имотите от СГКК Монтана.
По делото въз основа на представените удостоверения за данъчна оценка
от Община ****** се установи, че поземлен имот с идентификатор *********
е с данъчна оценка 1322,67 лв., а поземлен имот с идентификатор ********* –
382,33 лв.
От приетото като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение за наследници на К.П.К. от 29.02.2024г. се установи, че същият
е починал на ******г., като е издаден акт за смърт **/******г. от Община
******. Последният е оставил следните наследници:
1.******** с ЕГН ********** – ******, поч. на *******г. и оставил за
свои наследници:
1.1. Н. Г. Б. с ЕГН ********** – ******, и
1.2. *******. с ЕГН ********** – ******, поч. на ********г. и
наследен от:
1.2.1. С. С. К. с ЕГН ********** – ********, и
1.2.2.Г. Б. Г. с ЕГН ********** – ******,
2.**********. с ЕГН ********** – ******, поч. на ******г. и наследен
от:
2.1. В. Ц. К. с ЕГН ********** – ******,
2.2. П. Ц. Г. с ЕГН ********** – ******,
3. *********, р. на ********г. и поч. на *********г. – ******,
4.**********, р. на ******г. и поч. на ********г. – ******.
********* и ********** са починали преди своя наследодател К.П.К.,
като не са оставили низходящи, които да ги заместят. Така наследодателят на
осн. чл. 5, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗН е наследен от своя ****** ******* (с 1/2
ид.ч.) и от внуците му Н. Г. Б. и *******. (деца на починалия преди ********
негов ****** – *******) – с 1/2 ид.ч. общо или по 1/4 ид.ч. за всеки.
********** е починал през ****г. като неговата 1/2 ид.ч. от наследството
на ******** е наследена от В. К. (с 1/4 ид.ч.) и от П. Г. (с 1/4 ид.ч.).
След смъртта на *******. неговата 1/4 ид.ч. е наследена от преживялата
го ******** С. К. (с 1/8 ид.ч.) и от ***** Г. Г. (с 1/8 ид.ч.).
6
Съдът не споделя доводите на наследника Н. Б., че С. К. не е наследила
******** си Б. К. предвид обстоятелството, че същите не са живели заедно
приживе на последния. Налице е валиден граждански брак, който към
момента на смъртта на Б. К. не е бил прекратен. С оглед горното и на осн. чл.
9, ал. 1 от ЗН преживялата ******** се явява законен наследник на Б. К.,
успоредно с неговата ****** Г. Г. с дял, равен на дела на детето на
наследодателя.
От приложения по делото заверен препис на ******* ****, рег. *****,
дело ******г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие РС
Лом, вписан в СВ Лом с акт № *******г., вх. рег. ********г. се установи, че на
26.03.2024г. наследникът Н. Г. Б. е продала на съсобственика си и наследник Г.
Б. Г. 2/8 ид.ч. от процесните два имота, което се равнява на 1/4 ид.ч., т.е.
същата се е разпоредила с всички свои идеални части от тях. Видно от
служебно извършената от съда справка за семейно положение към момента на
покупко-продажбата Г. Г. е била неомъжена, т.е. е придобила посочената
идеална част в лична собственост.
По делото са приложени заверени копия от ******** ****, рег. №
*******г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие РС Лом,
вписан в СВ Лом с акт № *******г., вх. рег. *******, том ****, рег. №
*********г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие РС Лом,
вписан в СВ Лом с акт № *********г., вх. рег. ********** *****, рег. №
*********г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие РС Лом,
вписан в СВ Лом с акт № *********г., вх. рег. ********г. От същите се
установи, че на 12.05.2020г. наследниците В. К. и П. Г. (********) са дарили
на третото за наследството на К.П.К. лице ******* АД 1/100 ид.ч. от
процесните имоти. С последващ договор за покупко-продажба от същата дата
същите наследници са продали на ******* АД 49/100 ид.ч. от процесните два
имота. Т.е. В. К. и П. Г. са се разпоредили чрез посочените две сделки –
дарение и покупко-продажба, със своите общо 1/2 ид.ч. в полза на *******
АД. На 15.12.2023г. сънаследникът С. С. К. е продала на ******* АД своите
1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********* и поземлен имот с
идентификатор *********.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна на база
представените писмени доказателства. Освен това не са наведени доводи в
противоположна насока от страните по делото.
Производството по съдебната делба е особено исково производство и има
за цел да се ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки
придобие в изключителна собственост имоти, съобразно квотата си,
определена в делбеното производство. Правото на делба е субективно
преобразуващо материално право, с което се ползва всеки участник в
имуществената общност (чл. 34 от ЗС) и което може винаги да се упражни,
освен ако законът разпорежда друго. То подлежи на проверка и установяване с
решението в първата фаза на производството за съдебна делба, респ. влязлото
в сила решение, с което тя се допуска, установява именно правото на делба
със сила на пресъдено нещо. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34,
7
ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на собственост в
имотите.
В настоящото производство е предявен и иск по чл. 76 ЗН. Същият няма
самостоятелен характер, но може да се предяви в първата фаза на делбения
процес относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследство.
Активно легитимирани да предявят иска са наследниците, които не са се
разпоредили с наследственото имущество. Пасивно легитимирани да
отговарят по иска са сънаследника - прехвърлител (като главна страна) и
приобретателя по сделката. Така под страх от нищожност на делбата при
релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като
главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по
заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по
чл. 76 ЗН.
Институтът на делбата цели да прекрати съсобствеността по отношение
на конкретна вещ или имот, респ. наследствена маса. За да бъде действителна
(арг. чл. 75 от ЗН), делбата следва да бъде извършена при участие на всички
съделители - наследници. Ето защо, преди да се произнесе по въпроса между
кои лица, при какви права и по отношение на кои имоти следва да се допусне
делба, съдът следва да се произнесе и по иска за недействителност на
извършените разпоредителни сделки с приобретател – третото за
наследството лице ******* АД. Разпоредбата на чл. 76 от ЗН установява
правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в
негов дял при делбата.
Фактическият състав на правната норма изисква на първо място да се
установи акт на разпореждане от страна на сънаследник с отделна
наследствена вещ или права върху вещи, неизчерпващи цялото наследство,
актът на разпореждане следва да е извършен преди да бъде прекратена
съсобствеността, произтичаща от наследство, по надлежния ред. Ето защо
настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника
******* АД относно това, че искът е неоснователен, т.к. сбъдването на
условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на
потестативното право на делба, поради което позоваването на
недействителността преди извършване на делбата логически противоречи на
защитната функция на нормата. Константна е практиката, че искът по чл. 76
ЗН следва да бъде предявен в първа фаза на делбеното производство, както е
направено в случая.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, е
указано, че по този иск ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че
се е осъществил фактическият състав на разпоредбата. Сънаследникът,
предявил иска, следва да не се е разпоредил със своята идеална част.
Ответниците по този иск следва да докажат възраженията си, които излагат
досежно твърдените от ищеца права, като представят доказателства за това.
Предвидената в чл. 76 ЗН недействителност е особен вид –
8
разпоредителната сделка всъщност поражда целените правни последици и
валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на
неразпоредилите се с дела си сънаследници, като систематичното място на
разпоредбата и практическото й тълкуване сочат, че основната защитна
функция е насочена към определен кръг лица и при определени условия –
само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността,
възникнала от наследяване. Тази разпоредба има за цел да обезпечи
възможността неразпоредилите се сънаследници да получат реален дял от
наследството според състоянието му в момента на неговото откриване, като
делбата се извърши само между наследниците, без участието на трети за
наследствената маса лица. Предвид това са неоснователни и възраженията на
ответника ******* АД, че по този начин делбата ще се извърши между повече
лица (а не само между ищцата и посоченото дружество), което води до липса
на интерес от предявяване на иск по чл. 76 ЗН.
Настоящият състав намира, че искът е предявен от активно легитимирана
страна в процеса - сънаследник на общите имоти, който не се е разпоредил с
отделни наследствени предмети, респ. със своя дял от наследството, преди
прекратяване на съсобствеността, която е възникнала въз основа на
наследствено правоприемство. Искът е предявен срещу пасивно
легитимирани страни в процеса - сънаследниците-прехвърлители и
приобретателя на имотите. Искът не е предявен самостоятелно, в който случай
би бил процесуално недопустим, а е предявен като преюдицииален и
обуславящ в делбеното производство - своевременно - с исковата молба в
първа фаза на съдебната делба. Ето защо тази искова претенция е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Според ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 76 ЗН
охранява интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на
сънаследственото имущество. Систематичното място в закон, регулиращ
правоотношения по повод наследяване, сочи, че приложението й има
определена цел и ограничен обхват. Тя намира приложение само по
отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от
наследяване (както е в настоящия случай). При извършено разпореждане с
идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така
установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците,
които не са се разпоредили с дела си /т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.
№1/2004г. на ОСГК на ВКС/ ако считат, че извършените от останалите
сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствените имоти
увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото
имущество, т.е. според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко
разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само
онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда
определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да
бъде поделено само между сънаследници. Само ако неразпоредилия се с дела
си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между
сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на чл.76 ЗН
ще намери приложение. Ако след откриване на наследството са извършени
9
няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети,
разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение само ако възражението на
неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания,
тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на
този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото
имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл.76 ЗН правни
последици. Неоснователно ще бъде възражението по чл.76 ЗН, направено
само по отношение на едно от така извършените разпореждания, тъй като то
няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между
сънаследниците (така решение 44/06.07.2017г. по гр.д. № 3117 от ****г. на
ВКС).
В конкретния случай ищцата е атакувала по реда на чл. 76 ЗН всички
разпоредителни сделки, обективирани в посочените по-горе нотариални
актове от 12.05.2020г. (дарение и продажба) и от 15.12.2023г. (продажба).
С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004
г. е отменено действието на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36 от 1985 г.
на ОСГК, но само в т. 1, т. 2 - предложение последно, и т. 4, а в останалата си
част тълкувателното решение запазва действието си. Новото тълкувателно
решение приема, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна
сънаследствена вещ е относително недействителна, но доколкото при делба
вещта не се падне в дял на разпоредилия се съделител. Като изключения от
това разбиране са хипотезите, при които наследството съставлява и се
изчерпва само с една вещ или имот, при което актът на разпореждане с
идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на
разпореждане с наследство - чл. 212 от ЗЗД, както и ако всички наследници са
се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е
извършено между тях. В тези хипотези извършеното разпореждане от
сънаследник е противопоставимо на останалите сънаследници и нормата на
чл. 76 от ЗН не намира приложение.
Спорен в настоящото производство е въпросът намира ли приложение
чл.76 ЗН в конкретната хипотеза относно извършеното от горепосочените
трима наследници разпореждане с цялата притежавана от тях наследствена
част в полза на ответника ******* АД с описаните три сделки – две продажби
и едно дарение.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай без значение за
основателността на претенцията по чл. 76 от ЗН е дали процесните имоти са
единствени имоти в наследството на починалия наследодател. Действително,
както се посочи, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, ако наследството се
изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения дял от
сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба на
наследство по чл. 212 ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била
напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест
искът по чл. 76 от ЗН в този случай би бил неоснователен. Това е така обаче
само в случаите, в които разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае
10
за дарение, какъвто е и настоящият случай /сделката от 12.05.2020г.,
обективирана в НА ****** рег. *******. на нотариус С. С., с която част от
наследниците на ******** – В. К. и П. Г., са дарили на ******* АД
1/100ид.ч./, тази разпоредителна сделка не би могла да се характеризира като
продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД. В този случай, дори и ако с имотите
- предмет на дарението, се изчерпва цялото наследство, не е налице
изключението, предвидено в ТР № 72 от 1985 на ОСГК на ВС и в ТР № 1 от
2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС
– напр. решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 696 от 2011 г. на ВКС,
Първо г. о., решение № 70 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г.
о., ГК и др.
Според настоящия състав с посочените по-горе разпореждания част от
наследниците са се разпоредили изцяло в полза на едно и също лице-трето за
наследството, със своята наследствена част, изчерпваща наследството им от
общия наследодател, тъй като няма данни, а и не са навеждани такива
доводи наследодателят да е притежавал и друго имущество освен процесните
имоти, предмет на делбата. Независимо, че наследниците са прехвърлил на
ответника ******* АД притежаваните от тях идеални части от наследството -
съответно с договора за дарение, обективиран в ******** ****, рег. №
*******г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие РС Лом,
вписан в СВ Лом с акт № *******г., вх. рег. *******г., договор за продажба,
обективиран в ****, том ****, рег. № *********г. на нотариус С. С. с рег. №
*** към НК и р-н на действие РС Лом, вписан в СВ Лом с акт № *********г.,
вх. рег. *******г., и договор за продажба, обективиран в ******, том *****,
рег. № *********г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие
РС Лом, вписан в СВ Лом с акт № *********г., вх. рег. ********г., не е налице
продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД, тъй като едната от
сделките е дарение. След като едното от трите прехвърляния не е възмездно,
не е налице изключението, предвидено в цитираната по-горе тълкувателна
практика, и нормата на чл.76 ЗН е приложима. ЗЗД урежда само продажбата
на наследство, но не и договор за дарение на наследство. Наследството е
съвкупност от права и задължения, което не може да се разделя и е
недопустимо дарение на задължения, поради което е недопустимо и дарение
на наследство. Не са налице и останалите изключения, в които нормата на чл.
76 ЗН е неприложима - извършени разпореждания от всички наследници с
наследствените имоти, в който случай съсобствеността би била ликвидирана
или извършени разпореждания само между наследници.
Предвид горното, делбата следва да се извършва при квоти, определени
съобразно наследствените дяловете на сънаследниците, посочени по-горе, без
да се зачитат извършените разпоредителни сделки с наследствени дялове в
полза на третото лице - без да се определя дял на приобретателя по сделката и
ответник в настоящото производство – ******* АД. Вещнопрехвърлителният
ефект на разпоредителната сделка ще се породи едва от момента на реалното
получаване на дела на разпоредилия се наследник при приключване на
делбата.
Гореизложеното мотивира съда да приеме исковата претенция по реда
11
на чл. 76 ЗН за основателна, поради което същата следва да бъде уважена,
като бъде допусната делба на процесните недвижими имоти при посочените
страни (наследници на наследодателя) и квоти, съобразно посоченото в
мотивите на настоящото решение.
Следва да се посочи, че тази недействителност не се проявява в
отношенията между страните по сделката - между тях сделката е валидна и
поражда действие от момента на сключването й /арг. от Тълкувателно решение
№ 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/2004г., ОСГК/. Последиците на акта
на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради
което не приобретателят, а разпоредилите се сънаследници са носители на
правото на собственост на сънаследствените имоти и делбата следва да се
извърши с тяхно участие.
По отношение на извършеното разпореждане от страна на наследника Н.
Б. в полза на наследника Г. Г. следва да се посочи следното: когато
разпореждането с идеална част от наследствена вещ е извършено между
сънаследници, неучаствалите сънаследници не могат да искат установяване на
недействителност на сделката. Тя може да им бъде противопоставена и в
процеса следва да участва само сънаследника-приобретател, не и
сънаследника-прехвърлител. Последният се е разпоредил валидно със своята
наследствена част и тази сделка е произвела своя вещнотранслативен ефект
(така решение № 757 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2009 г., I г. о.,
ГК).
В същия смисъл е и решение № 534 от 29.06.2010 г.по гр. д. № 1563 по
описа за 2009г. на ВКС, в което се сочи, че чл. 76 ЗН касае продажба на
наследствен дял в полза на лице, което не е наследник, както и че няма
никаква пречка, ако един наследник се разпореди със своята идеална част в
полза на друг наследник, тъй като в този случай не се накърняват интересите
на наследниците, а сделката увеличава частта само на наследника-
приобретател по нея. Той не е трето лице по отношение на наследството и
затова чл. 76 ЗН не намира приложение.
От изложеното следва, че в делбата не трябва да участва Н. Г. Б., която се
е разпоредила изцяло с притежаваната от нея 1/4ид.ч. в полза на друг
наследник – Г. Б. Г., която заедно с тях притежава 3/8ид.ч. (1/4ид.ч. от Н. Б. въз
основа на сключената сделка и 1/8ид.ч. по наследство от нейния ****** Б. К.).
Ищецът съобразно представеният списък по чл.80 ГПК претендират
разноски в общ размер на 50 лв. ДТ и 1600лв. адвокатски хонорар или общо
1650лв. Съгласно чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1, т.е.
същите се определят и присъждат във втората фаза на делбеното производство
по извършването на делбата. Съгласно константната практика на ВКС
адвокатско възнаграждение като разноски не се присъжда за защита и
процесуално представителство по иск за съдебна делба. Според чл. 355, изр. 2
ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 78 и 78а . Следователно при този изход на делото следва да
се присъдят в полза на ищеца само направените разноски във връзка с иска по
12
чл.76 ЗН. В случая са предявени два иска - за делба и по чл.76 ЗН. Внесена ДТ
по иска по чл. 76 ЗН е в размер на 50лв. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 10.04.2024г. (л.5 от делото) договореното
адвокатско възнаграждение по иска по чл. 76 ЗН е в размер на 1600лв.,
платени в брой.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, наведено от
ответника ******* АД: размерът на адвокатското възнаграждение в случая се
определя по реда на чл.7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., но
не по-малко от 1500лв. (съобразно редакцията, действаща към 10.04.2024г.-
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие) и
следователно възлиза на 1500лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, предприетите от
процесуалния представител на ищеца действия, броя на съдебните заседания
и събраните материали, съдът намира, че възражението за прекомерност е
основателно и следва адвокатският хонорар, заплатен от ищеца, да бъде
намален до законоустановения минимум – 1500лв. Т.е. ответниците по иска по
чл. 76 ЗН – В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. *******, П. Ц. Г. с ЕГН
**********, от ******, С. С. К. ЕГН ********** от гр. ***** и „*******“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *******, *********,
следва да заплатят на ищеца сумата от 1550лв. – 50 лв. за ДТ по иска по чл. 76
ЗН и 1500лв. адвокатско възнаграждение по същия.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника ******* АД
предвид изложеното в настоящите мотиви и предвид уважаването на
претенцията по чл. 76 ЗН, че искът за делба е недопустим поради липса на
правен интерес.
С оглед гореизложеното по безспорен начин в настоящото производство
се установи, че сънаследниците Г. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. *****- с
права 3/8 ид.ч., В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ******* – с права 2/8 ид.ч.,
П. Ц. Г. с ЕГН **********, от. ****** – с права 2/8 ид.ч. и С. С. К. ЕГН
********** от гр. ***** – с права 1/8 ид.ч., притежават в съсобственост (при
посочените идеални части) процесните два имота, оставени в наследство от
наследодателя ********, относно които съдът следва да допусне делбата, като
се налага изводът, че предпоставките за допускането й са налице, поради което
и следва бъде уважен искът за допускане на делба.
Страните следва да бъдат уведомени, че на основание чл. 115, ал. 1 вр.чл.
114, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията при Районен съд Лом.
Водим от гореизложените съображения, по реда на чл. 341, ал. 1 от ГПК и
на основание 344, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 76 от ЗН ОТНОСИТЕЛНАТА
13
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ спрямо всички съделители-сънаследници на
актовете на разпореждане с наследствено имущество, извършено от: 1) В. Ц.
К. с ЕГН ********** от гр. *******, и П. Ц. Г. с ЕГН **********, от гр. *****
в полза на „*******“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. *******, ********* с ******** ****, рег. № *******г. на нотариус С. С. с
рег. № *** към НК и р-н на действие РС Лом, вписан в СВ Лом с акт №
*******г., вх. рег. *******г., 2) В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. *******, и П.
Ц. Г. с ЕГН **********, от гр. ***** в полза на „*******“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. *******, ********* с ****, том ****,
рег. № *********г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие
РС Лом, вписан в СВ Лом с акт № *********г., вх. рег. *******г., 3) С. С. К.
ЕГН ********** от гр. ***** в полза на „*******“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. *******, ********* с ******, том *****,
рег. № *********г. на нотариус С. С. с рег. № *** към НК и р-н на действие
РС Лом, вписан в СВ Лом с акт № *********г., вх. рег. ********г.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следните недвижими
имоти:
поземлен имот с идентификатор ********* /******/ по КККР,
одобрени със заповед РД-18-5/********г. на ИД на АГКК, с начин на трайно
ползване „*******“, с площ от 3001 кв. м. /три хиляди и един кв.м./, пета
категория в местността „*******”, номер по предходен план: *******, при
съседи: ********, ********, ********, ********,
поземлен имот с идентификатор ********* /********** по КККР,
одобрени със заповед РД-18-5/********г. на ИД на АГКК, с начин на трайно
ползвай „*******“, с площ от 9765 кв. м. /девет хиляди седемстотин
шестдесет и пет кв.м./, четвърта категория в местността „*******”, с номер по
предходен план: ******, при съседи: ********, *********1, *********,
*********3
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ СЪДЕЛИТЕЛИ И ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
1.Г. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. *****- при права 3/8 ид.ч.
2.В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. ******* – при права 2/8 ид.ч.
3.П. Ц. Г. с ЕГН **********, от. гр. ***** – при права 2/8 ид.ч.
5.С. С. К. ЕГН ********** от гр. ***** – при права 1/8 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба срещу Н. Г. Б. с ЕГН ********** с
адрес гр. *****, *******.
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН ********** от гр. *******, П. Ц. Г. с ЕГН
**********, от гр. *****, С. С. К. ЕГН ********** от гр. ***** и „*******“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. *******,
*********, да заплатят на Г. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. ***** сумата от
1550лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по иска
с правно основание чл.76 ЗН.
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1,
б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото
14
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията Лом.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за
предприемане на действия по подготовка на производството във втора фаза
на делбата.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
15