РЕШЕНИЕ
№ 18916
гр. ***, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110168142 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 595,86 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № *** г. за настъпило на *** г. ПТП от виновно
и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – *** г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата
от 141,82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 595,86 лв. за периода от 18.01.2023 г. до *** г.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, по
време на движение по ул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“, попада в
необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети. Поддържа, че към датата на процесното ПТП лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, е имало сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***. По заведената пред ищеца преписка
по щета № *** и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на
595,86 лв., която сума била изплатена на *** г. на собственика на застрахованото МПС.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната
сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на
протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Оспорва и размера
на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
привличането на трети лица помагачи – „***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД. При
условията на евентуалност /в случай, че главният иск предявен от *** срещу *** бъде
уважен/, *** предявява срещу третото лице помагач обратен иск за сумата от 595,86 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с
която е предявен обратния иск, до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 141,82
лв.
С Определение № 10805 от 06.03.2025 г. съдът е конституирал като трети лица –
помагачи на страната на ответника *** – „***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД и е приел
за разглеждане предявените от *** срещу „***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД при
условията на евентуалност /в случай, че главният иск, предявен от *** срещу *** бъде
уважен/, обратен иск за сумата от 595,86 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнен Договор № *** г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, изразяващи се в присъдено регресно вземане по застрахователно обезщетение,
изплатено на собственика на застрахован по застраховка „Каско на МПС” при ***
автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, за обезщетяване на вредите, причинени му в резултат на
ПТП, реализирано на *** г. в гр. ***, при попадане в необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата
молба, с която е предявен обратния иск до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 141,82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 595,86лв. за периода от 18.01.2023 г. до *** г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по обратния иск „*** и „*** ***“ ЕООД са
депозирали отговори на исковата молба, с почти идентично съдържание. Оспорват
предявените главен и обратен иск, като неоснователни. Не оспорват, че ***“ са страна-
изпълнител по Договор за изпълнение на обществена поръчка № *** г. с предмет:
поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения на *** – 2-ра зона,
включваща райони „***“, „***“, „***“ и „***“, както и че процесният пътен участък влиза в
обхвата на възлагането. Посочват, че съгласно условията на договора, изпълнителят се
задължава да ремонтира и поддържа пътната мрежа по посочени в списък – Приложение 6
броя улици и булеварди, а за останалите улици и булеварди се задължава да извършва
ремонт единствено след възлагане и при необходимост. Посочват, че в процесния пътен
участък дейностите по поддръжка се осъществяват след изрично и конкретно възлагане от
*** с възлагателно писмо. Посочва, че в процесния случай *** не е доказала да е възлагала
на ответника ремонт на процесния пътен участък, нито неизпълнение или лошо изпълнение
на задълженията на изпълнителя по договора за обществена поръчка за поддържане на
процесния пътен участък, поради което оспорва предявения обратен иск като неоснователен
и недоказан. Посочват, че действително с възлагателно писмо № *** г. *** е възложила
ремонт на пътен участък от бул. „***“ до АМ „***“, включващ ул. „***“ със срок на
изпълнение до *** г., като твърдят, че ответниците са изпълнили задълженията си по
договора, което се удостоверява от представените с ОИМ доказателства – Акт за фактическо
приключване на СМР и други документи, като посочва, че от страна на възложителя не са
отразени забележки и възражения, поради което следва да се счита, че дейностите са
изпълнени качествено и в срок, като работата е приета от възложителя и му е заплатено
възнаграждение по договора за изпълнението й. Поддържат, че изпълнителят е спазил
всички задължения по договора и е изпълнил договорните си задължения точно и
добросъвестно. Молят съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличието на
валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на събитието;
заплащане от страна на ищеца в полза на собственика на увреденото МПС сума в размер на
595,86 лв. на *** г., по предявената извънсъдебно регресна претенция; между *** като
възложител и ***“ като изпълнител е сключен Договор за изпълнение на обществена
поръчка № *** г. с предмет: поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни
съоръжения на *** – 2-ра зона, включваща райони „***“, „***“, „***“ и „***“.
От приетия протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на *** г. около ***
часа в гр. ***, лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, се движи по ул. „***“ с посока от ул.
„***“ към бул. „***“ и пред № *** превозното средство попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение. Последният, на основание чл. 179 ГПК
обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е
намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на
пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола
съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на
местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило
местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа –
местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на официален свидетелстващ
документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение №
15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по
описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т.
о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №
66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
От приетото по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
№ ***, се установява, че на *** г. водачът на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, е
декларирал, че на *** г. около *** часа при обилен дъжд автомобилът е попаднал в дупка на
*** – ул. „***“.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетелят
3
И. И. Ч.. Свидетелят посочва, че при шофиране по ***, попаднал в дупка на пътното платно.
Спомня си, че валяло много дъжд. Дупката не била сигнализирана. Твърди, че дупката била
пълна с вода, поради което не е имал възможност да я забележи. На място пристигнали
служители на ***, които изготвили протокол за ПТП. В резултат на инцидента били
увредени двете гуми на автомобила.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – писмени такива и
заключение на САТЕ.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
експертното заключение причината за настъпване на настъпване на уврежданията по
процесния лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *** е преминаването му през необезопасена и
несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, като всички увреждания, а именно –
предна дясна гума, задна дясна гума и десни джанти, се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на дълбока неравност (дупка), необозначена по
начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Видно от представената застрахователна полица № ***/*** г., договорът е сключен
при клауза „Пълно Каско“. Съгласно приложимите общи условия клауза 1 – всички рискове.
Съгласно приложимите общи условия клаузата „Всички рискове“ покрива вреди, настъпили
при ПТП, във връзка с каквото събитие се твърди да е изплатено обезщетение от ищеца.
Увреждане на гумите не представлява изключен риск съгласно приложимите общи условия.
Следователно повредата на гума вследствие на ПТП следва да се приеме като покрит
застрахователен риск.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства – опис-заключение по
щета № ***, доклад по щета № ***, фактура № *** г., фискален бон от *** г. за сумата от
746,65 лв., и преводно нареждане от *** г. за сумата от 595,86 лв., се установява, че от
страна на ищеца е заплатена в полза на собственика на увредения лек автомобил сумата от
595,86 лв. след извършено прихващане на насрещно дължимите вноски за невнесена
застрахователна премия.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските *** са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
4
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек
автомобил, което да нарушава правилата за движение по ***та, в т.ч. управление на МПС с
превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Липсват
доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено
е допринесъл за вредите. Доколкото местопроизшествието е било посетено от органите на
*** и същите не са установили извършено от страна на водача на лекия автомобил
нарушение по ЗДвП, то съдът намира, че възражението на ответника за принос от страна на
водача на процесния лек автомобил за настъпване на произшествието остава недоказан.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. В случая ответникът не е провело пълно и главно доказване
5
на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се
посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 49
ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебно- автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 644,04 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, и
консумативи.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 595,86 лв. Като законна последица от уважаване
на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – *** г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
6
забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Приложение следва
да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от
отправяне на претенцията. В настоящия случай, с регресна покана, изх. № *** г. ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 595,86 лв. По делото не се оспорва факта, че след отправена от ищеца покана, с
писмо, изх. № *** г. ответникът е отказал плащане по претенцията. Доколкото по делото
няма данни кога ответникът е получил поканата за доброволно плащане, то следва да се
приеме, че най-късният срок, в който покана е получена от ответника е 17.01.2023 г. С оглед
на което 30-дневният срок на доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на
17.02.2023 г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г. Изчислен от
съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва
за периода от *** г. до *** г., начислена върху главницата от 595,86 лв., е 135,97 лв. До тази
сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до
пълния предявен размер от 141,82 лв. и за периода от 18.01.2023 г. до 17.02.2023 г., бъде
отхвърлена като неоснователна.
По предявените обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82,
вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД иск:
Исковете са предявени като евентуални и с оглед формираните правни изводи за
основателност на първоначалния иск за заплащане на застрахователно обезщетение се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове.
В тежест на ищеца по обратните искове е да установи, че с ответника по иска са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, по който ответникът е
следвало да изпълни конкретна работа, че неизпълнението на същата е причинило на ищеца
вреди, размер на същите, че ответникът е изпаднал в забава на плащане на обезщетението за
тях.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си,
съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № *** г., по
силата на който възложителят *** възлага, а изпълнителят „*** Зона 2“ ***, състоящо се от
„***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД се задължава да извърши на територията на *** –
II зона, включваща райони „***“, „***“, „***“ и „***“, дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включеително изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението. Съгласно т.1.1.1 от договора
изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и
улици, посочени в списък Приложение 6 от договора, а за цялата останала част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната и извън този списък, да извършва дейностите по
поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост – т.1.1.2 от
договора.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесната
7
ул. „***“ не попадат в приложното поле на т.1.1.1 от договора, а извършването на
посочените действия е въз основа на конкретно възлагане на „***, „*** ***“ ЕООД и „***
***“ ЕООД. Видно от приетото по делото възлагателно писмо от *** г. от *** до „*** Зона
2“ ***, на последното е възложено извършването на ремонтни дейности – направа на
асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на студен асфалтбетон с дебелина
10 см. – 50 кв.м., в срок до *** г. Няма спор, че именно на посочения пътен участък е
настъпило процесното пътно-транспортно произшествие. Доколкото възлагането на
ремонтни действия е след настъпване на процесното ПТП, извод, че към дата на процесно
ПТП – *** г., пътно платно на ул. „***“ № ***, е било ремонтирано от ответника и че той не
го е обезопасил не може да се обоснове.
При така установеното съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен
начин, че отговорността на ответника за неизпълнение на възложена му от *** работа по
договора от *** г. може да се ангажира във връзка с претърпените от собственика на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № *** вреди от попадането в дупка на пътно платно на ул. „***“
№ ***, на *** г.
При тези изводи съдът намира предявената претенция за недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца *** се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 650 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса, 50
лв. – депозит за свидетел, 400 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в
размер на 644,85 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 0,79 лв. –юрисконултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП).
Ответниците по обратния иск“***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД не са
претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 595,86 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № *** г. за настъпило
на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – *** г., до окончателното
8
плащане на сумата, както и сумата от 135,97 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 595,86 лв. за периода от *** г. до *** г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 135,97 лв.
до пълния предявен размер от 141,82лв. и за периода от 18.01.2023 г. до 17.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, срещу „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, „*** ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ***, и „*** ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ж.к. „***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 595,86 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор №**** г., което
неизпълнение е довело до ПТП настъпило на *** г. в гр. ***, ул. „***“ № ***, при което са
причинени вреди по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, и е образувана преписка по
щета № *** г., и сумата от 141,82 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 595,82 лв. за периода от 18.01.2023 г. до *** г.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 644,85 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, да
заплати на ***, с адрес: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,79 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника – „***, „*** ***“ ЕООД и „*** ***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9