РЕШЕНИЕ
гр.
София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Б ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Христова въззивно гражданско дело № 13690 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
от ГПК.
Образувано е по молба от 12.06.2019
г. на адв. А. П. Г., в качеството й на процесуален представител на В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г., за допълване
на решение № 3346/09.05.2019 г., постановено по настоящото дело, с което е
потвърдено решение № 39297 от 25.07.2018 г. по гр. д. № 65463/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 156 състав, в обжалваните части.
В молбата се излагат оплаквания
за непълнота на диспозитива на решението на СГС поради пропуск на последния да
се произнесе относно отговорността за разноските. Поради което се отправя
искане за допълване на въззивното решение като „Т.С.“ ЕАД бъде осъдено да
заплати на въззиваемите сумата от 800 лева, представляваща сторените от последните
разноски във въззивното производство.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на молбата от насрещните страни по делото – „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.”
ЕООД.
При служебната проверка на молбата
за допустимост настоящият съдебен състав намира, че тя е подадена от надлежна
страна по делото във връзка с подлежащ на допълване акт. Същата е редовна, тъй
като отговаря на изискванията по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е
основателна.
Макар и да е формулирана като
искане за допълване на решение № 3346/09.05.2019 г., постановено по настоящото
дело, доколкото от съдържанието на последното е видно, че съдът е формирал
мотиви за това как да присъди определените разноски, то следва да се приеме, че
в конкретния случай е налице очевидна фактическа грешка (чл. 247 от ГПК).
Такава грешка има винаги, когато отразената в мотивите на решението воля на
съда не съответства на описаното в диспозитива – при липсващ, непълен или
погрешно отразен диспозитив. В случая е налице именно непълнота на диспозитива
– в мотивите си съдът е отразил как следва да се присъдят разноските, но е
пропуснал да отрази тези свои съждения формално в диспозитивната част на
решението.
В мотивната част на решението си
по съществото на спора СГС е посочил, че доколкото подадената от „Т.С.“ ЕАД
срещу решение № 39297/25.07.2018 г., по гр. д. № 65463/2017 г. на СРС, въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение, то право на разноски по делото имат
въззиваемите В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г.,
които своевременно са направили искане да им бъдат присъдени такива и са
представили доказателства за извършването им. С оглед което въззивният съдебен
състав е приел, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемите сумата от 800 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Същевременно, в диспозитива на акта е отразена
решаващата воля, съгласно която е потвърдено атакуваното първоинстанционно
решение в обжалваните му части, но съдът е пропуснал да отрази формираната си
воля досежно разноските. С това СГС е допуснал очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде поправена с настоящото решение.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, втори „б“ въззивен състав
РЕШИ:
ДОПУСКА
на
основание чл. 247, ал. 1 от ГПК ПОПРАВКА
НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 3346/09.05.2019 г., постановено по настоящото дело, като
в диспозитива на решението се допълва следния текст:
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.Н.Н., ЕГН: **********, Д.Ц.Н.,
ЕГН: ********** и Б.Ц.Г., ЕГН: **********, сумата от 800 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2